Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 10697 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 154476
от 20.07.2020 г. по гр.д. № 45930/2019 г. по описа на СРС, 128 с-в, е признато
за установено по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против Л.В.А.,
ЕГН **********, искове по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че Л.В.А. дължи на "Т.С." ЕАД сума в размер на 1484.10 лв.-главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за
абонатен № 243962, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично
задължение – 04.04.2019 г. до
окончателното плащане на дължимото, и сумата от 224.67 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., като
са отхвърлени исковете за разликата над уважените размери до пълните предявени искове, както следва: за главница от 2226.15 лв. и за обезщетение за забава от
337.00 лв.
С
постановеното решение са отхвърлени и исковете на "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против
Л.В.А., ЕГН ********** по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че Л.В.А. дължи на "Т.С." ЕАД суми за дялово разпределение на имот с абонатен
№ 243962, както следва: главница от 52.99 лв. за
периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. и 10.63 лв. обезщетение за забава за периода
от 30.04.2016 г. до
27.03.2019 г.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Т.с. ЕООД.
Решението в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от ответника Л.В.А. с основни
доводи, че решението е неправилно,
постановено е в противоречие със
събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът
поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като абонатната
станция в сградата не отговаря на техническите изисквания и е негодна за
експлоатация. Общия топломер в АС е негодно средство за търговско измерване.
Поддържа, че първоинстанционния съд не е взел предвид направеното от нея
възражение за погасяване по давност на вземанията. Поддържа, че не е налице
сключен договор между нея и ищеца във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди
в имота. Моли
постановеното решение в обжалваната част да бъде отменено като неправилно, а предявените
искове-отхвърлени като неоснователни.
Въззиваемата страна "Т.С."
ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. В подадена молба на 12.03.2021 г.
изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира
разноски.
Подпомагащата
страна на ищеца „Т.с. ЕООД не изразява становище по жалбата.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 128-ми състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. В производството страните не спорят и е установено, чрез
събраните пред първата инстанция доказателства, че ответницата е собственик 2/3
ид.ч. от топлоснабдения имот, поради което се явява клиент на потребената в
имота ТЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За
установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно- техническата
експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение
на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от Т.с. ЕООД съгласно
договор. При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално
потребената енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна
енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото
количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007
г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана
от сградната инсталация. За обосноваване на сочения извод съдът кредитира
констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ по реда на чл.202 ГПК.
Същата се основава на представените от ОС на ТР Земляне
–Т.С. ЕАД свидетелства за метрологична проверка и контрол на АС в сградата-ЕС.
Последните сочат, че общия топломер в абонатната станция е преминал задължителния
метрологичен контрол на основание чл.43, ал.4 от Закона за измерванията. С
оглед тези констатации доводите на въззивника за това че същият не годно
средство за търговско измерване се явяват неоснователни и недоказани.
Установено
е, че за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. за
имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 2226.15 лв., от която сумата 1679.08 лв.-ТЕ за отопление
и 547.07 лв.-ТЕ за БГВ. Констатациите са основани на представените в
производството изравнителни сметки на Т.с. ЕООД за отчетените количества ТЕ
потребени от абоната. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период. При съобразяване, че ответника е собственик на 2/3 ид.ч. от имота,
отговорността на последния се отнася за сумата 1484.10 лв. съответна на дела й
в съсобствеността.
В чл. 32,
ал. 2 от представените от ищеца Общи условия от 2014 г. е посочено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в
30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал.
1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,
т. е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните фактури, а само за задължението по общите фактури. Очевидно
разпоредбата за публикуване на задълженията на ищцата е уредено изцяло във
връзка със настъпването на забавата, именно, че след изтичане на 30-дневния
срок от публикуването на фактурите длъжникът изпада в забава.
При така
изложеното, като съобрази, че по образуваното ч.гр.дело № 19452/2019 г. по
описа на СРС, 128 с-в е подадено заявление по чл.410 ГПК
от Т.С. ЕАД на 04.04.2019 г. за вземанията-главница и
лихва, съдът намира че погасени по давност са вземанитя за потребена ТЕ в имота
за период три години преди тази дата, а именно за периода от м.05.2015 г. до
м.03.2016 г.вкл., чийто общ размер възлиза на сумата 521.38 лв. При
съобразяване, че отговорността на ответника е за 2/3 от задължението, съдът
намира че дължима от ответника се явява сумата 1136.52 лв. определена по реда
на чл.162 ГПК с помощта на констатациите по приетата пред СРС
съдебно-счетоводна експертиза при съобразяване, че погасена по давност е
претенцията към ответника за сумата 347.58 лв. За обосноваване на тези изводи
съдът съобрази констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ сочеща
ежемесечните задължения на абоната при отразяване на резултатите от съставените
от подпомагащата страна изравнителни сметки.
При тези
изводи, съдът намира че постановеното от СРС решение следва да отменено в
частта на уважаване на иска за главното вземане за сумата 347.58 лв. или над сумата 1136.52 лв. до
сумата 1484.10 лв.
Доводът на
въззивника, че съдът не се е произнесъл по своевременно релевираното възражение
за погасяване по давност на част от вземанията, съдът намира за основателен.
С оглед
формирани изводи за погасяване по давност на част от претенцията за главното
вземане искът за акцесорното такова се явява основателен в една част за сумата
102.01 лв. определен от съда по реда на чл.162 ГПК при съобразяване дадените от
експерта по ССчЕ приета пред първата инстанция констатации. Постановеното
решение следва да бъде отменено за сумата 122.66 лв. /224.67 лв. -102.01 лв./ или над сумата 102.01 лв. до
сумата 122.66 лв.-обезщетение за забава при изплащане на сумите за потребена ТЕ
за времето от 14.09.2016
г. – 27.03.2019 г.
Постановеното решение следва да отменено и в частта на присъдените разноски над
сумата 442.00 лв. до сумата 610.87 лв.-сторени разноски пред първата инстанция.
Поради
частично съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение
следва да бъде отменено като неправилно в една част и потвърдено в останалата.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото,
съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззиваемия. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъде присъдена 28.00 лв.-разноски за настоящата инстанция.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 154476 от 20.07.2020 г. по гр.д. № 45930/2019
г. по описа на СРС, 128 с-в, в частта, с която е признато за установено по
предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против Л.В.А., ЕГН **********,
искове по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр.
чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че Л.В.А. дължи на "Т.С."
ЕАД сума в
размер на 347.58 лв. или над сумата 1136.52 лв. до сумата 1484.10
лв.-главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за
абонатен №
243962, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 04.04.2019
г. до окончателното плащане на дължимото,
и сумата от 122.66 лв. /224.67 лв. -102.01
лв./ или над сумата 102.01 лв. до сумата 122.66 лв./-обезщетение за забава при
изплащане на сумите за потребена ТЕ за времето от 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 19452/2019 г. по описа на СРС, 128 с-в, както и в частта на присъдените разноски над
сумата 442.00 лв. до сумата 610.87 лв.-сторени разноски пред първата инстанция,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против Л.В.А.,
ЕГН ********** по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване
за установено, че Л.В.А. дължи на "Т.С." ЕАД сумата 347.58 лв. /над сумата 1136.52 лв. до сумата 1484.10
лв./-главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г. за абонатен № 243962, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение
– 04.04.2019 г. до окончателното
плащане на дължимото, и сумата от 122.66 лв.
/над сумата 102.01 лв. до сумата 122.66 лв./-обезщетение за забава при
изплащане на сумите за потребена ТЕ за времето от 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 19452/2019 г. по
описа на СРС, 128 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154476 от 20.07.2020 г. по гр.д. № 45930/2019
г. по описа на СРС, 128 с-в, в частта, с която е признато за установено по предявените
от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против Л.В.А., ЕГН **********, искове по чл.
422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.
от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че Л.В.А. дължи на "Т.С." ЕАД сума в размер на 1136.52 лв.
-главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г. за абонатен № 243962, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение
– 04.04.2019 г. до окончателното
плащане на дължимото, и сумата от 102.01 лв.
-обезщетение за забава при изплащане на сумите за потребена ТЕ за времето от 14.09.2016 г. – 27.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 19452/2019 г. по
описа на СРС, 128 с-в.
В останалата
част като необжалвано постановеното Решение № 154476 от 20.07.2020 г. по гр.д. №
45930/2019 г. по описа на СРС, 128 с-в е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******да заплати на Л.В.А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 28.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.