Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Вълков ч.гр.д. № 7742/2019 г.,
установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Предмет на
разглеждане е жалба от името на „Е.” ЕООД, чрез адв.
Ж.Д., в качеството си на длъжника по изп.д. № 20198380400860/2019 г., срещу постановления
за определяне размера на разноските, обективирано в Съобщeние от 24.04.2019 г. В жалбата се твърди, че длъжникът
е платил дължимото по изпълнителния лист преди изпращане на поканата за
доброволно изпълнение и затова оспорва да дължи разноски. Евентуално
противопоставя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение над
сумата от 200 лв., с оглед на която редукция да бъдат намалени и таксите по
Тарифата към ЗЧСИ
В указания срок
от името на взискателя в изпълнителното производство – „Център за градска
мобилност“ ЕАД, чрез адв. Мигуела Григорова, е застъпен довод за неоснователност на
жалбата. Твърди се длъжникът да не е уведомил за извършеното плащане, от което
се извлича извод за дължимост на направените разноски. Твърди се и адвокатското
възнаграждението от 420 лв. да е определено в минималния размер според чл. 10
т. 1 и т. 2 от Наредбата като процесуалният представител се е ангажирал и с
воденето на изпълнителното производство, като са предприети конкретни действия
в тази връзка. Върху определената сума е начислен и ДДС с оглед на което
оспорва признатото вземане да се явява прекомерно,
В мотивите си
частен съдебен изпълнител М.Б.счита за неоснователно възражението, че разноски
не се дължат, тъй като плащането е извършено след образуване на изпълнителното
дело. Адвокатското възнаграждение в производството съвпада с минималните размери
според Наредбата. Смята за дължими и направените разноски според Тарифата по т. 1, 3, 4, 5, 10, 31 общо в размер на
120,50 лв. Застъпва довод, че отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това, дали производството
се осъществява от държавен или частен съдебен изпълнител като смята за дължима
и такса по т. 26 – в размер на 137,76 лв.
Жалбата е
подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира
настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на
жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди
наведените в процеса доводи настоящият състав намира следното.
Изпълнителното
дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.02.2019 г., издаден в
полза на „Център за градска мобилност“ ЕАД за сумата от 765 лв., представляваща
съдебни разноски. С молбата за образуване на изпълнителното производство от
27.02.2019 г. молителят е направил и искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника.
На 01.03.2019 г.
е извършена справка в Имотен регистър (л. 7 и следващите).
На 06.03.2019 г.
е получено Удостоверение от ТД НАП Пловдив за липса на задължения (л. 19). По
делото не се спори, а и от представеното с възражението срещу определените
разноски доказателство се установява, че на същата дата дългът е погасен чрез плащане
по сметка на кредитора (л. 27).
Изпратена е
покана за доброволно изпълнение на 01.04.2019 г. (л. 22), като преди датата на
нейното редовно връчване 08.04.2019 г. (л. 25).
Не е възможно
приложението на чл. 127 ал. 4 ГПК в случая. То визира задължение за ищец,
предявил претенция за парично вземане. Присъденото вземане не сочи тези
характеристики. Освен това, законът определя паричното задължение като носимо,
а с оглед на неговия размер е и платимо в брой. При отсъствието на срок за
изпълнение на паричното задължение то е дължимо незабавно, а доколкото в случая
произхожда пряко от съдебно решение, кредиторът няма задължение да кани. По
тези съображения неоснователно е възражението за забава на кредитора, която да
изключва отговорността на длъжника за сторените разноски в изпълнителното
производство.
При все това на
общо основание отговорността на длъжника спрямо взискателя е ограничена до
необходимите разноски за реализация на вземането му като дължи да заплати и
относими в тази връзка, но непредплатени такси към съдебния изпълнител.
От данните по
изпълнителното дело се установява, че действията преди извършеното плащане са –
образуване на изпълнително дело, извършване на справка за наличие на публични
задължения и справка в имотен регистър, т.е. за тези действия се дължат обикновени
такси съгласно Тарифата в общ размер от 30 лв.
Пропорционална
такса не се дължи, тъй като плащането е извършено преди получаване на поканата
за доброволно изпълнение, като платената сума не се явява „събрана“ по смисъла
на т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Макар и подзаконовите
актове, дефиниращи размера на таксите за производство, администрирано от
държавен и от частен съдебен изпълнител да предвиждат различни по размер суми,
няма разумна причина да бъде влагано различно съдържание в идентично
формулирана основа за остойностяване на тази такса. Вярно е, т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ не възпроизвежда правилото на чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират по ГПК. Настоящият състав счита обаче, че то еднозначно
произтича от указаното основание за формиране на таксата – събраната сума. Забележка
3 към текста овластява да събере тази такса съдебният изпълнител, събрал
сумата на присъединените взискатели. Очевидна е връзката на това
правило с регламентираната възможност с чл. 456 ал. 2 ГПК, отричайки
възможността за събиране на сумата от друг съдебен изпълнител, макар и
плащането да е станало след образуване на изпълнителното производство. С оглед изричния
текст на т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и обстоятелството, че частният съдебен
изпълнител събира такси за всяко действие, дори и да не е пряко насочено към
реализация на вземането, еднозначно следва извод, че тази такса е резултатна
или съставлява възнаграждение за успешно реализираната принуда.
За пълнота
следва да се посочи, че и по отношение отговорността за разноски в
изпълнителното производство намира приложение общото правило, че длъжникът
дължи да възмезди кредитора си за вредите, съставляващи пряка и непосредствена
последица от укоримото негово поведение. Изпълнителното производство с оглед
неговия предмет отразява специфика, отчетена еднозначно в чл. 79 ГПК.
Дефинираните в тази норма хипотези на освобождаване от отговорност очертават
еднозначно обхвата на отговорността за разноски на длъжника – дължи да
възстанови необходимите разноски за пристъпване към принудително изпълнение,
провокирани от бездействието на длъжника да погаси задължението си. По изричен
текст на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК извън този обхват остават дори направените от
взискателя разноски за неприложени изпълнителни способи. При положение, че
длъжникът е освободен от отговорност за разноски към взискателя, за оказали се
неприложими изпълнителни способи (включително и при неосъществени публични
продани поради неявяване на купувачи), а да бъде държан отговорен към частен
съдебен изпълнител за заплащане на такса за нереализирана принуда. Извършеното
в случая плащане макар и със закъснение, но в съответствие с очаквано от
правния ред поведение, осуетява упражняването на принуда, което именно е пречка
и частния съдебен изпълнител да събере претендираната главница. Както е
предписано от нормативно утвърдения механизъм за остойностяване на тази такса
обаче основа за определянето й е събраната сума. Ето защо върху доброволно
погасената главница такса по т. 26 от Тарифата не се следва.
На взискателя се
дължат разноски за адвокат. Предприетите от последния действия са: подава молба
за образуване на изпълнително дело и посочване на способа на изпълнение, което не
съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство, доколкото
е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК. Следователно на основание чл. 10, т. 1 от
Наредба 1/2004 г., на взискателят се дължат разноски в размер на 200 лв. Поетото
задължение и предплатено възнаграждение за адвокат и за фазата по извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, не ангажира длъжника. По
аргумент от по-силното основание на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК няма причина
длъжникът да бъде държан отговорен за разход, обезпечаващ участието на адвокат във
фаза на изпълнителното производство, развитието на която е изключена с оглед
доброволно погасеното изпълняемо право.
Заплащането на
възнаграждение в по-голям размер се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК. Както систематичното място, така и съдържанието на правилото на § 2а го
определя за относимо към определена категория адвокати – регистрираните по
ЗДДС. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК не отдава значение на обстоятелства,
относими към статута на ангажирания адвокат. Именно защото съдът дължи да
разреши материалноправния въпрос за обема на отговорността за разноски при
утвърдените от закона правила, възприетата с Наредбата различна трактовка за
минималния размер на адвокатските възнаграждения при регистрирани и
нерегистрирани адвокати по Закона за данък върху добавена стойност е
непротивопоставима на длъжника.
Дори да се
приеме, че Наредбата регламентира гарантирания размер на възнаграждението, на
общо основание, възложителят е в правото си да прецени дали да ангажира
регистриран по ЗДДС адвокат или да потърси нерегистриран такъв. С оглед
очертаната вече граница на отговорността за обезвреда извършения от възложителя
избор не е в състояние сам по себе си да обоснове задължение за възстановяване
на разход, произтичащ пряко от осъществения избор. Предвид косвения характер на
тази данъчна тежест и системата за възстановяване на така събраното публично
вземане възможността регистриран адвокати по ЗДДС да бъде поставен в
по-неблагоприятно положение е хипотетична. От тази гледна точка настоящият
състав не намира основание да приложи нормата на § 2а от Наредбата.
По тези
съображения настоящият състав приема жалбата за основателна, като
постановлението следва да бъде отменено за определеното възнаграждение за
адвокат над сумата от 200 лв.
Ето защо постановлението
за разноските, инкорпорирано в съобщение от 24.04.2019 г. обикновени такси по
т. 4, т. 5, т. 10, т. 31 от Тарифата – над сумата от 36,00 лв. (дължима такса
със следващия се ДДС), пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за сумата от
137,76 лв. и разноски за адвокат за сумата над 200 лв. следва да бъдат
отменени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за разноските,
обективирано в Съобщение от 24.04.2019 г. по изпълнение по изп.д. № 20198380400860/2019 г.,
с което са определени обикновени такси по т. 4, т. 5, т. 10, т. 31 от Тарифата
над сумата от 36,00 лв., пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за сумата от
137,76 лв. и разноски за адвокат за сумата над 200 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.