РЕШЕНИЕ
№ 826
гр. Пловдив, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Г.
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501075 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Фератум България“, ЕИК: ********* против
Решение № 471/ 30.01.2024г. постановено по гр.д.№ 3349/ 2023г. по описа на ПРС – ІХ гр.с.,
в частта, в която е признато за установено по отношение на жалбоподателя по предявения от
Ц. П. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че сключеният помежду
им договор за ПК №*** 12.07.2022г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. П. П., ЕГН **********
сумата от 1008,11 лв, представляваща чистата стойност на основание чл.23 ЗПК, дължима
по Договор за потребителски кредит № 1179544/ 12.07.2022г. , ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и присъдени разноски по
съразмерност. С въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение по
съображенията: правните изводи на съда се оспорват с поддържаният от жалбоподателя
довод, че чл.22 ЗПК изисква да не са спазени при условията на кумулативност изискванията
на чл.10, ал.1 ЗПК, оспорва се наличието на допуснати нарушения при определянето на
ГПР, както и съдържанието на договора да отговаря на изискванията на чл.11 ,ал.1, т.1-9 и
т.11, т.12 ЗПК, както и на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; оспорва се че таксата
гарант следва да бъде включена в ГПР, която се определя като допълнителна услуга, която
не е задължително условие за получаването на кредит от жалбоподателя; излагат се
1
съображения за характера на таксата, която по договор между кредитополучателя и
„Фератум Банк“ ЕАД, която е различно ЮЛ от жалбоподателя; излагат се доводи във връзка
с начина на сключване на договора за кредит и незадължителността на сключването на
договор за гаранция.
Депозиран е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Ц. П. П., чрез адв. М. В.М.,
с който оспорва като неоснователна въззивната жалба по изложени доводи, които се
поддържат така както са заявени в първоинстанционното производство във връзка с
нарушения по ЗПК и ЗЗД. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с предявен иск от Ц. П. П., от гр. Пловдив против „ Фератум България“
ЕООД за прогласяване недействителност ДПК № 1179544/12.07.2022 на основание чл. 26
ЗЗД, чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-11 ЗПК, с наведени основания за
нищожност.
По делото е била предявена и насрещна искова молба от „Фератум България“ ЕООД за
присъждане на останал непогасен остатък от главница в размер на сумата от 1 225,46 лева,
който иск е уважен с постановеното решение на ПРС в размер на 1 008,11 лева и отхвърлен
за разликата над уважения размер то посочения предявен в размер на 1 225,46 лева, като са
присъдени разноски на страните, определени по съразмерност.
Безспорно е по делото, че процесният договор е сключен между страните, по силата на
който на ищцата е предоставена в заем сумата от 1200 лв., с уговорена договорна лихва в
размер на 276 лв. , при посочена общо дължима сума в размер на 1476 лв., при посочен ЛП –
23 % и ГПР - 49,11 %. С чл.5 от договора е уговорено, че заемът се обезпечава с
поръчителство , предоставено от Multitude с предоставен Договор за гаранция/
поръчителство/, по който е предвидена такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в
размер на сумата 1116 лв, по който е уговорено между страните, че с одобряването на
обезпечението уговорката свързана с него не може да се отмени.
Изяснено е по делото чрез справка, че ищцата заплатила на кредитора сума в размер от
74,54 лв за главница, сумата в размер на 77,35 лв – за възнаградителна лихва и сумата от 40
лева- плащания по тарифа, както и сумата 281,11 лв за допълнително избрана услуга към
кредитора, която не била задържана от същия.
Процесните договори са оспорени като нищожни на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26
ЗЗД поради нарушаване на императивни законови правила , съставляващи уредени
изисквания на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, като
2
самостоятелно основание за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.
При постановяване на решението си по предявените искове районният съд е отчел
посочените по-горе безспорни обстоятелства относно параметрите на сключения договор за
кредит както и наличието на клауза по чл. 5 от договора за обезпечаване на заема с
поръчителство, предоставено от посочената банка в полза на ответното дружество.
Решението е обосновано въз основа на презумпцията, че всички разходи, свързани с
отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). Така е прието, че при
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към
момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи
по кредита за потребителя по арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК, с позоваване на разпоредбата на чл.19,
ал.3 ЗПК относно това, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на
сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е отчетено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива /
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г/ е отчетено
също, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора
за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.
Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата
директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено,
че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за
недействителност на договора за кредит. В конкретния случай е отчетено също така, че
страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49, 11
%, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Формирането обаче на процентното съотношение на годишния разход по
кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
3
съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. При този анализ районният съд законосъобразно е обосновал,
че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит тъй като макар в договора да е посочен общият размер на
задължението на потребителя, не е налице яснота относно размера на отделните задължения,
от които е формиран. Това е така, доколкото не се установява каква е общата стойност на
задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция
възнаграждение за поръчител. Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и
формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се
включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията. Извършено е
позоваване на установена съдебна практика Окръжен съд – Пловдив, обективирана в
Решение № 1647 от 22.12.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2744/2022 г., Решение №
257 от 28.02.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 91/2023 г., Решение № 752 от 2.06.2023 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1001/2023 г., Решение № 427 от 3.04.2023 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 116/2023 г. В случая при тълкуване на Закона за потребителския кредит в
светлината на цитираната Директива, при сключване на договора е допуснато соченото от
ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно минималното необходимо съдържание,
доколкото не е налице яснота от съответните компоненти на задължението, как последното е
формирано, какъв е размерът на общото задължение и разход по кредита, след включване
към тях и на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчител. Правилно е
отчетено възражението на ответника, че договора за поръчителство с Фератум Банк не е
задължително условие за получаването на кредита, доколкото ищецът е могъл да посочи и
избрано от него лице за поръчител, е неоснователно, доколкото е установено, че
обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за
кредит и предоставянето на кредитните средства, като изборът на ищецът в тази насока се е
свеждал до това дали поръчителят да бъде посочения от кредитодателя такъв – Multitude
Bank, или избрано от него лице. Фактът, че потребителят е избрал поръчител да бъде
посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е
сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че договорът за
поръчителство, който в случая е сключен с „Фератум Банк“, е задължително условие за
получаването на кредита и като така задължителен за потребителя разход е дължимото се от
него на гаранта възнаграждение по сключения между тях договор за поръчителство,
съответно същото е следвало да бъде включено при определянето на общото задължение по
4
кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора
за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Следователно
законосъобразно по така изложените съображения съдът е намерил, че процесният договор
за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което не следва да пристъпва към изследване на останалите, сочени от страна на
ищеца основания за недействителност на договора.
При така установените фактически данни районният съд е уважил като основателен така
предявения установителен иск с оглед установените предпоставки за недействителност на
договора за кредит по чл.22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11
ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК като тези императивни изисквания, водещи до
настъпването на изначална недействителност на договора , при която заемателят дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. Така именно е отчетено по спорния правен въпрос и пред въззивната инстанция, че
клаузата по чл. 5 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя за осигуряване
обезпечение с поръчителство, съпоставена с естеството на сключения договор за паричен
заем, е наложен извода, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране. Фактически принципно не е предоставен избор на
потребителя дали да предостави въобще обезпечение, в посочения от кредитора вид.
Разходът обаче за възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е включен в
ГПР, с което се постига заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед на това и само
на това основание по силата на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, съответно не е ясен
механизма, по който същият е формиран, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, посочваща
изрично, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В тази насока и разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК,според която "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси”. Така приетото, което съвпада със становището по този правен въпрос от настоящия
въззивен състав, правилно и законосъобразно е обосновано, че е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи, вкл.
5
предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход за потребителя
и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР , което е в съответствие с
практиката на СЕС относно това, че при посочване в договор за кредит на по-нисък от
действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и
Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне
средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Следователно законосъобразно са отчетени и последиците на недействителността съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК за потребителя за дължимост връщането на чистата стойност по
кредита, без същият да дължи лихва или други разходи по кредита. Правно обоснован е и
изводът, че обезпечението по договора за гаранция е единствено в полза на кредитора -
ищец, възнаграждението за което се поема от потребителя.
По така изложени по горе фактически и правни изводи, които са залегнали и в практиката на
настоящия въззивен състав, формулираните доводи на жалбоподателя във въззивната жалба
във връзка с приложението на императивната разпоредба на чл.22 ЗПК, както и оспорване
необходимостта от включване на плащането като такса гарант за предоставяне на
обезпечение по договора за поръчителство в годишния процент на разходите, доколкото
последното представлява предвиден разход още към момента на сключване на договора за
кредит, независимо от фактическото плащане на тази такса в полза на посочено трето лице,
за неоснователни.
По отношение искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за двете
инстанции, следва да се отбележи, че такива са присъдени на страната и проц.представител
за първоинстанционното производство, а направени за настоящата инстанция не се
установяват, вкл. искане за възнаграждение по чл.38 ЗА.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 471/ 30.01.2024г. постановено по гр.д.№ 3349/ 2023г. по описа
на ПРС – ІХ гр.с., в частта, в която е признато за установено по отношение на
жалбоподателя по предявения от Ц. П. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, че сключеният помежду им договор за ПК № ***г. е недействителен на основание
6
чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. П. П.,
ЕГН ********** сумата от 1008,11 лв, представляваща чистата стойност на основание чл.23
ЗПК, дължима по Договор за потребителски кредит № 1179544/ 12.07.2022г. , ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7