№ 1922
гр. С., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110129729 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез адв. Н.Б.,
срещу ФИРМА, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 97,
ал. 1, т. 4 ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата в общ размер на 1595,07 лева, представляваща стойността на доставена и
потребена електрическа енергия и цена на достъп до разпределителната мрежа за периода от
20.07.2020 г. до 19.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 20,43 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
10.08.2020 г. до 03.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало облигационно
отношение по продажба на ел. енергия, възникнало по силата на депозирани по електронен
път от представител на ответника заявления за продажба на електрическа енергия. Въз
основа на изразеното желание подробно описаните в исковата молба 50 броя обекти на
ответното дружество били присъединени към електроразпределителната мрежа на
„ФИРМА. Обектите се намирали в гр. В., вилна зона АДРЕС и били собственост на
ФИРМА. Ищцовото дружество изпълнило задължението си да осигури снабдяването на
обектите на ответника с електрическа енергия, а операторът на разпределителната мрежа
предоставил мрежови услуги през исковия период, за което били издадени процесните
фактури. Въпреки настъпването на падежа на задължението по всяка от фактурите същото
не било заплатено от ответника, който дължал и лихва за забава. Поради неизплащане на
1
стойността на доставената електрическа енергия и цената за достъп за процесния период
ищцовото дружество депозирало на основание чл. 107 ЗЕ заявление за издаване на заповед
за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8018 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ФИРМА за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез управителя
А.С.. Представителят признава изцяло претендираните вземания, предмет на настоящото
производство, като представя доказателства за извършено плащане.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, се представлява от адв. Г..
Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли
съда да уважи исковата претенция с оглед направеното от ответника признание на исковете.
Изразява становище, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, поради
което същото дължало разноски на ищеца. Претендира тяхното присъждане, като представя
списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът ФИРМА, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е молба от адв. М., в която моли съда да отхвърли искането на
ищеца за присъждане на разноски, като приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В
условията на евентуалност, ако съдът не приеме изложените в тази насока аргументи, прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответникът е признал изложената в исковата
молба фактическа обстановка и предявените искове, като на 23.09.2021 г. (в хода на
исковото производство) по Б. път е заплатил изцяло претендираните суми за главница и
мораторна лихва. В молба от 23.11.2021 г. ищецът е признал, че с извършеното плащане
били погасени в пълен размер и вземанията, предмет на настоящото производство.
Направените от страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл.
175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал. Съгласно
т. 11.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС
съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради
което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително
извършено в хода на процеса доброволно плащане от страна на длъжника. Съдът не
съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз
2
основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно приетото
в т. 9 от същото тълкувателно решение. С оглед изложеното и при съобразяване на
цитираната задължителна съдебна практика предявените искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса
плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че
ответното дружество е дало повод за завеждане на настоящото дело, като направените в тази
връзка възражения в молбата му от 21.02.2022 г. не може да бъдат приети. Претендираните
суми не са били заплатени въпреки настъпването на падежа. Следва да бъде подчертано, че
последният по никакъв начин не е обвързан от изпращането или получаването на фактури,
нито от адреса, на който същите е можело да бъдат връчени на представител на
дружеството. Освен това след получаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
ответникът е подал възражение, че не дължи претендираните от заявителя суми, с което е
дал повод за образуване на исковото производство. Дали новият изпълнителен директор е
знаел за задължението или не е ирелевантно, тъй като даденият от закона едномесечен срок
за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е напълно достатъчен за длъжника да извърши
необходимите проверки и да прецени дали да оспори вземанията на заявителя. Плащането е
било извършено след подаване на исковата молба в съда и след изтичане на срока за отговор
по чл. 131 ГПК. Ето защо съдът намира, че ищецът има право на присъждане на направените
разноски и не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно трайно
установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на
ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от
01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС).
В заповедното производство ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер
на 82,31 лева, от които 32,31 лева за внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Посочените разноски са в минимален размер. В исковото производство
разноските са следните: 81,49 лева за довнесена държавна такса и 420 лева с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение. В молбата от 21.02.2022 г. процесуалният
представител на ответника е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно посочената разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, минималният размер на
3
адвокатското възнаграждение за исковото производство възлиза на 343,09 лева, към който
следва да бъде прибавен и дължимият ДДС. Или минималното адвокатско възнаграждение
за настоящото производство възлиза на 411,71 лева. Доколкото заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е почти в минимален размер, съдът намира, че не следва да бъде
намалявано.
С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и предвид даденото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение,
ответникът ФИРМА следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество ФИРМА
сумата в общ размер на 583,80 лева, представляваща направените в заповедното и исковото
производства разноски за внесена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от членовете
на управителния съвет П.С.С. и Я.М.Д., със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
А.Ж.С., със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул. „АДРЕС, кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1595,07 лева,
представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия и цена на
достъп до разпределителната мрежа за периода от 20.07.2020 г. до 19.11.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 20,43 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 10.08.2020 г. до 03.12.2020 г., поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ФИРМА, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор А.Ж.С., със седалище и адрес на управление гр.
С., район „В.“, ул. „АДРЕС, да заплати на ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от
членовете на управителния съвет П.С.С. и Я.М.Д., със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. „АДРЕС, сумата 583,80 (петстотин осемдесет и три лева и 80 ст.) лева,
представляваща направените в заповедното и исковото производства разноски за внесена
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
4
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 8018 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5