Р Е Ш
Е Н И Е № 23/22.3.2023 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав,
в публично заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Димитринка
Георгиева, разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД № 23 по описа за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство
пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл.208-228 от АПК.
Образувано е по жалба на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор гр.София за проверка на Решение № 14/23.01.2023 г.
постановено по анд № 20212330200613 по описа на
Ямболския районен съд за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление №
КГ-2358/24.02.2021 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушаване на чл.47, ал.4 във връзка с
чл.47, ал.1, т.3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници/ЗЕВИ/, на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ на „Технострой-инженеринг
99" АД-гр.Ямбол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, ***, представлявано от С.П.И. от гр.Ямбол е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 50000 лв., както и заплащане на
разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 135 лв., от които 95
лв. за изпитване в Лаборатория за изпитване за горива, смазочни материали и
присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр.София и 40 лв. за вземане на проба на
основание чл.25, ал.2 от НИКТГУРНТК и чл.25 от Тарифа № 11 (обн.
ДВ, бр.50/1999 г., посл. изм. ДВ., бр. 33/2020г.), и
е осъдил Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Ямбол направените по
делото разноски в размер на 400 лв., както и направените по делото разноски от
„Технострой-инженеринг 99" АД, гр.Ямбол в размер
на 2400 лв.
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, т.к. по безспорен и несъмнен начин административно-наказващия
орган е установил наличие на всички законови предпоставки за ангажиране на
административна наказателна отговорност на „Технострой-инженеринг
99“ АД, за извършеното от него нарушение и е наложил едно справедливо наказание
с оглед тежестта му. Претендира се за отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в касационното производството, като е направено искане за
намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до нормативния
минимум.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
За ответник по касацията се
явява адв.П., който моли да се остави първоинстанционното решение в сила като правилно и
законосъобразно, а подадената касационна жалба без уважение по съображенията в
депозирания писмен отговор и се присъдят направените в настоящото производство
разноски, за което представя списък с разноски, ведно с доказателствата за
изплатено адвокатско възнаграждение.
Участващият в процеса
прокурор изразява становище, че следва да се остави касационната жалба без
уважение като неоснователна, като изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение.
Настоящият съдебен състав,
след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
С Решение № 14/23.01.2023
г. по анд № 20212330200613/2021 г. Ямболският районен
съд е отменил Наказателно постановление № КГ-2358/24.02.2021 г. на Председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за
нарушаване на чл.47, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1, т.3 от Закона за енергията
от възобновяеми източници/ЗЕВИ/, на основание чл.67,
ал.3 от ЗЕВИ на „Технострой-инженеринг 99“
АД-гр.Ямбол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ***,
представлявано от С.П.И. от гр.Ямбол е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 50000 лв., както и заплащане на разходите за
вземане и изпитване на пробата в размер на 135 лв., от които 95 лв. за
изпитване в Лаборатория за изпитване за горива, смазочни материали и присадки
към ДАМТН - ГД ККТГ, гр.София и 40 лв. за вземане на проба на основание чл.25,
ал.2 от НИКТГУРНТК и чл.25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ,
бр.50/1999 г., посл. изм. ДВ., бр. 33/2020г.), и е
осъдил Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати в приход
на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Ямбол направените по делото разноски
в размер на 400 лв., както и направените по делото разноски от „Технострой-инженеринг 99“ АД-гр.Ямбол в размер на 2400 лв.
За да отмени наказателното
постановление районният съд приема, че безспорно „Технострой-инженеринг
99“ АД-гр.Ямбол е „краен разпространител“ на горивото по смисъла на закона,
т.к. зарежда МПС, които са негова собственост, а съгласно §1, т.12 от ДР от
ЗЕВИ във връзка с §1, т.20 от ДР от ЗЧАВ „краен разпространител“ е лице, което
разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните
резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на
собствени превозни средства", но не е налице вторият елемент от състава на
наказателната разпоредба по чл.67, ал.3 от ЗЕВИ-да предоставя, да предлага на
пазара процесните горива на други ФЛ и ЮЛ, т.к. по
делото не е доказано от наказващия орган, че дружеството продава горивата на
други потребители и получава печалба.
Касационната инстанция
счита, че приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя
направения извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, като в
допълнение може да се посочи следното.
Разпоредбата на чл.47, ал.1 ЗЕВИ предвижда, че лицата, които пускат на
пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за
потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове предлагат горивата за
дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в
процентно съотношение, както следва:1.гориво за дизелови двигатели със
съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни;
2.гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол
и/или етери, произведени от биомаса, минимум 7 процента обемни; 3.от 1 април
2019 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел
минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново
поколение; 4.от 1 септември 2018 г. – гориво за бензинови двигатели със
съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от
биомаса, минимум 8 процента обемни; 5.от 1 март 2019 г. – гориво за бензинови
двигатели със съдържание на биоетанол и/или етери,
произведени от биомаса, минимум 9 процента обемни, като според ал.4 крайните
разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в
транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3, 4 и 5 в срок до два
месеца след изтичането на съответния срок.
Съгласно санкционната норма
на чл.67, ал.3 ЗЕВИ на краен разпространител, който предлага на пазара течни
горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.4, се налага
глоба в размер 25 000 лв. или имуществена санкция в размер 50 000 лв.
Доколкото понастоящем
дружеството е привлечено към административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.47, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1, т.3 ЗЕВИ, то
за да му бъде наложена предвидената санкция е необходимо да е осъществен фактическия
състав в неговата цялост.
Т.е. е необходимо от една
страна да се касае за краен разпространител, който въпрос не е спорен, след
като „краен разпространител на течни горива" по смисъла на §1, т.12 от ДР
на ЗЕВИ и §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ е лице,
което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на
горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите,
включително на собствени моторни превозни средства, които предпоставки в случая
са налице.
Същевременно задължително
трябва да е налице и второто изискване, а именно дружеството да предлага на
пазара течни горива от нефтен произход.
Легална дефиниция на понятието
"предлагане на пазара", не се съдържа нито в ЗЕВИ, нито в ЗЧАВ. Въпросния
термин е въведен след изменението на ЗЕВИ,
обнародвано в ДВ, бр.91/ 02.11.2018 г., като в предходната редакция на текста, изпълнителното
деяние е било "предоставяне на пазара", като според §1, т.15 от ДР на
ЗЕВИ "предоставяне на пазара" е понятие по смисъла на чл.2, параграф
1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли
2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във
връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
339/93.
Към момента понятието
"предоставяне на пазара" е дефинирано в чл.3, параграф 1 от Регламент
(ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 относно
надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива
2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011, и означава всяка
доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на
Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно.
Предвид аналогията между понятията
"предлагане на пазара" и "предоставяне на пазара", то след
като първото понятие няма легално определение, то следва да се разбира в
посочения по-горе смисъл, т.е. че се изразява в доставка на гориво като част от
търговската дейност на дружеството.
На свой ред доставка на
стока по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост
или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на
разпореждане със стоката като собственик, поради което трябва да са налице две
страни–лице, което предоставя стоката-горивото и лице, получаващо тази стока,
докато понастоящем тези страни липсват, т.к. горивото е предназначено само за
собствена употреба на дружеството.
В тази насока както в
административната преписка, така и в хода на съдебното производство не са
ангажирани доказателства „Технострой-инженеринг 99“
АД-гр.Ямбол да е предлагало въпросното гориво "на пазара" във
ведомствената си бензиностанция, нито да е отправяло покана за доставката му,
възмездна или безвъзмездна към друг субект, независимо дали се касае за разпространител
или краен потребител.
След като горивото е било
използвано изцяло за собствени нужди на дружеството и не е била извършвана
възмездна или безвъзмездна доставка на този продукт на трети лица, то незаконосъобразно
е била ангажирана на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ административноноказателната
отговорност на „Технострой-инженеринг 99“ АД-гр.Ямбол.
Ето защо въззивната инстанция е достигнала до правилни и обосновани
изводи, които са в съответствие с ангажираните по делото доказателства и
приложимия закон, като не се опровергават от изложеното в касационната жалба,
доколкото дефиницията на "разпространение на течни горива" дадена в §1,
т.20 от ДР на ЗЧАВ пояснява понятието „краен
разпространител на течни горива", но е неотносимо
към изискването да се предлага на пазара същото гориво.
Предвид посоченото
настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния
съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно, като
предвид изхода на спора, направеното искане и приложените доказателства се
осъди касатора да заплати на ответника по касация
направените по делото разноски пред настоящата инстанция под формата на
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева.
В тази насока съдът приема
за неоснователно направеното искане за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, т.к. според чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение., което при
наложена санкция от 50000 лева, представляваща
материалния интерес, възлиза съгласно чл.7, ал.2, т.4. при интерес от
25000 лв. до 100000 лв. на 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. или
4650 лева е минималното предвидено в случая възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/23.01.2023 г. постановено по анд
№ 20212330200613 по описа на Ямболския районен съд за 2021 г.
ОСЪЖДА
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „Технострой-инженеринг 99" АД-гр.Ямбол, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ***, представлявано от С.П.И.
направените по делото разноски пред настоящата инстанция под формата на
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1.
/п/ не се чете
2. /п/ не
се чете