РЕШЕНИЕ
гр.София
22.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение, IX –ти въззивен
състав, в публично заседание на първи декември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
участието на секретаря Албена Арсова и прокурора Томи Наков, разгледа
докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 4983 по описа за 2017 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда от 07.07.2017г.,
постановена по НОХД № 16332/2014г., Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 10 състав е признал подсъдимата А.Я.Д. за
виновна в това, че за периода от 21.03.2011г. до 23.03.2011г. в град София, при
условията на продължавано престъпление, като деянията поотделно осъществяват
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение
у С.С.Ц. и използвала заблуждението на С.С.Ц., с което му причинила имотна
вреда в размер на 5500 /пет хиляди и петстотин/ лева:
На 21.03.2011г. в град
София, бул.“*********, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила
заблуждение у С.С.Ц., че ако й предостави парична сума, тази сума ще бъде
използвана за намиране на работници за ремонт на къща в град Годеч, с което А.Я.Д.
причинила на С.С.Ц. имотна вреда в размер на 1000 /хиляда/ лева, които С.С.Ц.
предоставил на А.Я.Д. за намиране на работници за ремонт.
На 23.03.2011г. в град
София, жк „*********, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила
заблуждение у С.С.Ц., че ако й предостави парична сума, тази сума ще бъде
използвана за намиране на работници за ремонт на къща в град Годеч, с което А.Я.Д.
причинила на С.С.Ц. имотна вреда в размер на 3000 /три хиляди/ лева, които С.С.Ц.
предоставил на А.Я.Д. за намиране на работници за ремонт.
На 23.03.2011г. в град София, жк “*********, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у С.С.Ц., че ако й
предостави парична сума, тази сума ще бъде използвана за намиране на работници
за ремонт на къща в град Годеч, с което А.Я.Д. причинила на С.С.Ц. имотна вреда
в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, които С.С.Ц. предоставил на А.Я.Д.
за намиране на работници за ремонт – престъпление по чл. 209, ал.1, пр.1 вр.
чл. 26, ал.1 НК и при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 НК й е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осем
месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 НК, е отложено за
изпитателен срок от три години.
Със същата присъда е уважен и предявения
от гражданския ищец С.Ц. граждански иск за причинени от деянието имуществени
вреди в размер на 5500 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното й изплащане.
Срещу описаната присъда е постъпила
въззивна жалба от подсъдимата заедно с допълнение към нея, в които се
претендира отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателен по своя
характер такъв от въззивната инстанция. В допълнението към жалбата се
коментират събраните доказателства, за да се достигне до извод, че решаващият
съд едностранчиво е анализирал доказателствения материал единствено в полза на
обвинителната теза. В подкрепа на твърденията се акцентира на показанията на
св. К.К., който заявил, че присъствал на среща между подсъдимата и майката на
гражданския ищец и частен обвинител, на който разговор се говорело за предаване
на стоки на консигнация между двете. Цитира се и свидетелстването на П.П.и изявено
от него знание за сделката между подсъдимата и св. М.Х.. Твърди се, че не са
събрани доказателства по какъв начин подсъдимата е въвела в заблуждение С.Ц..
В хода на съдебното производство пред въззивния съд,
защитникът на подсъдимата поддържа жалбата. Заявява, че целият проведен пред
първия съд процес е с „обърната доказателствена теза“ и съдът е възприел изцяло
тезата на прокуратурата без да се „реабилитират“ или търсят доказателства,
сочени от него и неговата подзащитна. Според защитата категорично е доказано,
че между гражданския ищец и частен обвинител и подсъдимата съществуват гражданскоправни
отношения от характер, съвсем различен от този, посочен в обвинителния акт и
впоследствие тези отношения са прераснали в това производство. Критикува
районен съд за липса на инициатива по събиране на доказателства за стойността
на твърдяния ремонт и вида на материалите, които следва да се закупят и сочи,
че единствено е налице пощенски запис за определени суми без наличие на
основание за превеждане на парите. Счита, че жалбата е основателна и моли
подсъдимата да бъде призната за невинна.
Представителят на СГП заявява, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде
потвърдена.
Гражданският ищец С.Ц. моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено „решението“ на районен
съд.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт, намери същия за правилен - при
неговото постановяване не са допуснати нарушения на процесуалните правила и са
събрани необходимите доказателства за изясняване на фактите по предмета на
спора като доказателствените източници не са тълкувани превратно. Поради това и
атакуваната присъда следва да бъде потвърдена, а жалбата – оставена без
уважение.
Въззивният състав при собствен анализ на
доказателствените източници възприе фактическа обстановка, което не се отличава
от тази, до която е достигнала и контролираната съдебна инстанция и която е
следната:
Подсъдимата А.Я. и св.М.Х.
се познавали от 2009г. по повод на организирани от свидетелката конкурси -
„Мисис България”, „Мисис баба”, „Дама на годината”, награди за артисти и др. В
хода на познанството им се заговорили, че синът на св.Христова искал да прави
ремонт на тяхна къща в гр.Годеч. Свидетелката знаела, че подсъдимата била от
Хасково, както и че хората от този регион били добри работници, а и подс.Д.
казала, че можела да организира такива работници, за което св.Христова
споделила със сина си - гражданския ищец С.Ц.. По този повод в началото на
2011г. тя го запознала с подсъдимата. Гражданският ищец не се интересувал дали
подс.Д. притежавала или не фирма за ремонтни дейности. В разговора обаче,
последната потвърдила, че имала много контакти, тъй като била от Хасково и в
тази връзка познавала работници от турски произход, които работели качествено и
бързо. Тя заявила, че за извършване на услугата по намиране на работници за
ремонт на къща в гр.Годеч трябва да й се предостави парична сума, която ще бъде
използвана за тази цел. Св.Ц. се съгласил да даде на подс.Д. поисканата сума,
защото повярвал, че същата ще му съдейства, за да може да бъде извършен
желаният ремонт. Постигнатата между двамата договореност била устна.
На 21.03.2011г. в
сладкарница „Неделя”, находяща се срещу зала „Универсиада” в гр.София, ул. „********в
присъствието на своята майка и на св. Ц.Р.-М., гражданският ищец заплатил на
подс. Д. капаро в размер на 1000лв., с които тя трябвало да намери работници,
които да извършат ремонтни дейности на къщата в гр.Годеч. Впоследствие
подсъдимата поискала от св.Ц. още пари съобразно началната им уговорка, като
уверила св.Ц., че била наела групата от работници, но трябвало предварително да
се закупят материали. По тази причина на 23.03.2011г. с пощенски превод св. Ц.
заплатил сумата от 4500 лева на два транша: първият - за 3000лв., а вторият -
за 1500лв., тъй като такива били изискванията за паричен превод с пощенски
запис. След този момент последвали множество телефонни обаждания, уверения, но
подсъдимата не осигурила работници, нито строителни материали за ремонт на
къщата в гр.Годеч. В един момент тя престанала да си вдига телефона и спряла да
разговаря със Ц.. Тъй като времето, през което трябвало да се направи ремонта изминало
и след това извършването му било безпредметно, той си поискал парите, но
подсъдимата не му ги върнала. На 05.10.2011г. пострадалият Ц. подал заявление в
01 РУ- СДВР за действията на подсъдимата.
Тази
възприета от съда фактология се основава на показанията на свидетелите С.Ц., М.Х.,
Ц.Р., П.К., както и на способа за доказване – графическа експертиза /л.47 от
материалите по досъдебното производство/ и на писмените доказателства –
удостоверение от „Б.П.“ ЕАД, протокол за предаване на оригинали на два броя
пощенски записи, оригинални пощенски записи /л.43 от материалите по досъдебното
производство/, удостоверение за актуално състояние на „А.-**“ ЕООД и справка за
съдимост на подсъдимата.
Неоснователни
са възраженията на защитата за едностранчивост в поведението на решаващия съд
при попълване на доказателствената маса по спора единствено в полза на
обвинителната теза. По повод обясненията на подсъдимата съдът е допуснал и
провел разпити в качеството на свидетели на К.К., П.П.и П.К., извършвайки и
очна ставка между свидетелитеК.иХ.. В мотивите към постановената присъда съдът
е подложил на подробен анализ показанията на свидетелите по делото и обосновано
е коментирал защо не кредитира едни за сметка на други. Позицията на този
съдебен състав е идентична, като въззивният съд не съзира в показанията наК.твърдения,
които защитата изнася в допълнението към жалбата. Този свидетел е лаконичен за
повода и съдържанието на срещата, проведена между него, подсъдимата и св.Х..
Той заявява, че е разбрал от подсъдимата, че трябва да се срещнат с някаква
жена, за да вмета дрехи от нея на тази среща, осъществила се в столичен МОЛ.
Самият свидетел пишел учебни помагала /твърдение в дисонанс със заявеното от
подсъдимата, че е бизнесмен и тя го запознала сХ., за да имат взаимна полза по
повод светските събития, организирани от свидетелката/. СамиятК.заявява, че сХ.
работели в съвсем различни области, а самите дрехи, за които подсъдимата му
казала, не били взети, тъй като самата подсъдима се отказала да „ходят да ги
вземат“, решавайки, че свидетелятК.бързал. Подобно е отношението на съда и към
показанията на св.П., неправилно интерпретирани в допълнението към въззивната
жалба – този свидетел с твърденията си не допринася за изясняване на фактите по
спора. Изнесената от него информация е твърде обща и касае заявено пред него
принципно желание на подсъдимата да осъществява търговски взаимоотношения по
предаване на стоки, за което е поискала съвет отП., свързан с начина на
оформяне на предаването на вещите. Впоследствие свидетелят твърди, че подсъдимата
му споделила, че е получила пари по повод на стоките и имала да получава още 5000-6000
лева, както и че са търсили хората около Съдебната палата, но не ги намерили.
Показанията на този свидетел не се открояват с каквото и да било конкретика,
напротив – те са твърде общи и не детайлизират нито времето, нито лицата, с
които подсъдимата е желаела да извършва търговска дейност, нито мястото, където
са ги търсили и повода за това, нито
сумите, които е получила Д.. Отново по искане на защитата и по повод на обясненията на подсъдимата за налични
търговски отношения, свързани с продажба на дрехи с произход Индия на
консигнация, е разпитван св. П.К. в хода на първостепенното съдебно следствие.
Всъщност неговият разпит е за изясняване на заявеното от самата подсъдима в
същите обяснения пред съда, че получената чрез пощенски запис сума е била за
закупуване на лек автомобил, поръчан и от св. М.Х. /а не от продажба на
индийски дрехи/. Свидетелят К. категорично заявява, че не притежава знание за
подобни твърдения, оборвайки изцяло обясненията на подс. Д..
Контрапункт
на носената от тези доказателствени източници информация /надлежно проверена от
първостепенния съд/ е заявеното от свидетелите Ц.,Х. и Р., в чиито показания се
съдържа конкретика както за уговорките между Ц.,Х. и подсъдимата по повод ремонт
на къща в Годеч, размера, мястото и повода за предаване на паричната сума от
1000 лева и последващите два пощенски записа по 1500 и 3000 лева и то от страна
на С.Ц. /в противовес на заявеното от подсъдимата, че сумата е изпращана от
неговата майка – св.Х./. Тези показания са вътрешно непротиворечиви, взаимно
допълващи се и съответстващи и на писмените доказателства – удостоверение от „Б.П.“
ЕАД, съдържащи данни за получателя и подателя на двата парични превода - като
подател е сочен св. С.Ц., а не св. М.Х., както твърди подсъдимата. Подкрепата
от страна на писмените доказателства и от доказателствения способ – графическа
експертиза на показанията на Ц.,Х. и Р., както и тяхната взаимна относимост, допълване
и последователност, с право са дали основание на решаващия съд да ги кредитира,
а да не цени като достоверни обясненията на подс. Д. и да приеме, че
показанията наК.иП. не подкрепят изявленията на Д., определящи ги единствено като
средство за защита.
В този смисъл районен съд обосновано е
приел от правна страна, че подсъдимата А.Д. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 209, ал.1,
пр.1 вр. чл. 26, ал.1 НК за това, че при условията на продължавано престъпление
с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у С.Ц., в
резултат на което му причинила имотна вреда в размер на общо 5500.00 лева.
От субективна страна подсъдимата Д. е
извършила престъплението при условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е искала именно тях. Съзнавала е, че по този начин ще се обогати за
сметка на пострадалото лице. Деянието е извършено при наличието на специфична
користна цел – да набави за себе си имотна облага. Подсъдимата е съзнавала, че вследствие
на нейното въздействие у измамения ще възникнат неправилни представи, в
резултат на което той ще извърши акт на имуществено разпореждане.
Деянието
е осъществено от подсъдимата при условията на чл.26, ал.1 НК – продължавано престъпление,
когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
За да определи
конкретното по размер наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимата за
осъщественото от нея престъпление, районният съд е отчел смекчаващите
отговорността й обстоятелства - чистото съдебно минало, позитивните
характеристични данни, нейната трудова и социална ангажираност, както и
отдалечеността на деянието от постановяването на съдебния акт, поради което и
правилно е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК и законосъобразно е отмерил наказанието „лишаване от свобода“ на срок от
осем месеца – позиция, с която този съдебен състав напълно се солидаризира. Налице
са и формалните предпоставки за приложение института на условно наказание –
отлагане изпълнението на така определеното наказание за минимален изпитателен
срок.
Основателно и поради
възприемане на виновно поведение от страна на А.Д. при осъществяване на
инкриминираните деяния, контролириният съд е уважил гражданскоправната
претенция в пълен размер, представляваща обезвреда за имуществени вреди,
доказана по основание и размер.
При цялостната служебна проверка на
присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост или непълнота на доказателствата,
които да налагат отмяната на атакувания съдебен акт.
Така мотивиран Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.07.2017г. по НОХД 16332/2014г.
на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 10 състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.