РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание,
проведено на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
И.
при секретаря Теодора Вутева,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 208 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 260022 от 16.12.2020
г. по гр.д. № 00099/2020 г. Етрополският районен съд е признал за незаконно и отменил
уволнението на Ц.П.М., извършено със Заповед № 12/20.02.2020 г., издадена от
управителя на „В.и к.” ЕООД; възстановил е Ц.П.М. на заеманата преди
уволнението длъжност „Инкасатор плащания” при „В.и к.” ЕООД; осъдил е „В.и к.”
ЕООД да заплати на Ц.П.М. сумата 5 580 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение. Ответникът е осъден да заплати в полза на РС
– Е. дължимата държавна такса и разноските за възнаграждение на вещо лице, в
общ в размер 443,20 лв.
Решението е обжалвано от ответника като
неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил събраните
по делото гласни и писмени доказателства в тяхната корелативна връзка и
съвкупност, в следствие на което е направил неправилни правни изводи. С
допълнителна молба, подадена в срока за обжалване, се сочи, че ищцата е
нарушила основно задължение, вменено й с длъжностната характеристика,
съставляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина. Инкасаторът – плащания
бил длъжен да въведе в системата намерените кубици, а не само да изпрати копие
от констативния протокол. Навежда се довод, че направените констатации, че
абонатът няма стари задължения, не са относими, тъй като не са подадени кубици
вода за фактуриране от страна на инкасатор-плащания, то няма как в системата на
дружеството да фигурират задължения.
С писмения си отговор ответницата
по жалбата оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид
следното:
В исковата молба ищцата Ц.П.М. твърди, че е
работела при ответното дружество на длъжността „инкасатор – район Е.”. Със
заповед № 20/20.02.2020 г. на управителя на ответното дружество трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 188, т. 3 от КТ. Като мотиви за прекратяването на
трудовото правоотношение в заповедта било посочено: на 18.12.2019 г. е сменен водомера на абонат Т.
И. И. с адрес гр. Е., бл. „С.” № 1, вх. В, ап. 13, като показанията на водомера
били 2240 куб.м., а ищцата е подала данни за новия водомер, без да фактурира
стойността на разходената вода по показанията на стария водомер. Ищцата счита
уволнението на посочените в заповедта основания за незаконно поради нарушение
на разпоредбите на чл. 194, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 от КТ. Счита, че
дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на 2 месеца от откриване на
нарушението. Излага твърдение, че
разходваното количество вода в посочения апартамент е било платено назад във
времето от предишния собственик, поради което няма как да фактурира показанията
на водомера още веднъж при положение, че те са платени. Поддържа, че дори и да
е извършила някакво нарушение на трудовата дисциплина, свързано със смяната на
водомера, то по никакъв начин не е довело до ощетяване на дружеството, тъй като
изразходената по показанията 2240 куб.м. вода е била вече заплатена. Предвид
това счита, че при определяне на наказанието работодателят не е спазил
изискването на чл. 189 от КТ.
Въз основа на тези твърдения е
отправено искане за признаване за незаконно и отмяна на наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяването й на заеманата преди
уволнението длъжност, за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението в размер на шест
брутни трудови възнаграждения, а именно сумата 5 580 лв., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва исковете. Твърди, че при налагане на дисциплинарното
наказание са спазени изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ. Твърди,
че ищцата не е изпълнила задълженията си съгласно длъжностната характеристика,
според която основната функция на длъжността „инкасатор плащания” е отчитане и
инкасиране /фактуриране/ на абонати на дружеството. Сочи, че при определяне на
дисциплинарното наказание е направена преценка на тежестта на нарушението,
основаваща се на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното нарушение,
в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения, настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
както и субективното отношение на ищцата към конкретното неизпълнение и
дисциплинарното й минало. Оспорва размера на претендираното обезщетение по чл.
225 от КТ.
Софийски окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
от КТ.
В тежест на работодателя е да
докаже предпоставките за законосъобразно упражняване на правото му да прекрати
трудовия договор с оглед наведените от ищеца конкретни оплаквания и
възражения срещу законосъобразността на
уволнението.
Трудовото правоотношение с ищцата
е прекратено едностранно от ответника – работодател със заповед № 12/20.02.2020
г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение”, което е видно от цитираната в заповедта разпоредба.
Дисциплинарните наказания се
налагат при регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се определени закона
изисквания, неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното
наказание и отмяна на извършеното уволнение.
Настоящият състав намира, че дисциплинарното производство, в рамките на
което на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”, е осъществено
в съответствие с установените законови изисквания.
Дисциплинарното наказание е
наложено от работодателя в рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, след осъществяване на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, с мотивирана
писмена заповед, отговаряща на изискванията относно нейното съдържание по чл.
195, ал. 1 от КТ. Неоснователно е направеното в исковата молба възражение за
неспазване на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от ГПК. Съгласно посочената
разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В случая
работодателят е узнал за извършеното нарушение на 10.01.2020 г., когато е входирана
докладната записка на служителя В. И., която е констатирала нарушението във
връзка с изпълнение на служебните си функции като организатор „инкасо” в
съответното териториално поделение. Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е издадена на 20.02.2020 г., т.е. преди изтичане на двумесечния срок
от откриване на нарушението по чл. 194, ал.1 от КТ.
В заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание са посочени нарушителят, нарушението, времето на
извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се
налага.
Спазено е предвиденото в чл. 193,
ал. 1 от КТ изискване преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят
да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения.
Страните не спорят, а се
установява и от представения приемо-предавателен протокол, че на 18.12.2019 г.
ищцата е посетила обект, находящ се в гр. Е., бл. „С.” № 1, вх. Б, ап. 13, с
абонатен № 06221590, за смяна на водомера с нов по искане на новия собственик
на жилището. Няма спор също, че ищцата не е фактурирала показанията на стария
водомер за изразходваното количество вода. По този начин ищцата не е изпълнила
задължението си съгласно длъжностната характеристика за отчитане на показанията
на водомерите на абонати на дружеството и тяхното инкасиране, с което формално
е осъществен състава на нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1,
т 10 от КТ.
Така извършеното нарушение,
обаче, не може да се приеме за „тежко нарушение на трудовата дисциплина” по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и да обуслови налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение”. Приложими за
преценката по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ дали нарушението е „тежко” са
критериите, установени в чл. 189, ал. 1 от КТ.
В случая показанията на стария
водомер /2240 куб.м./ са вписани в приемо-предавателния протокол, съставен при
извършената от техническото лице подмяна на водомера в обекта в присъствието на
ищцата, който протокол тя е представила в дружеството. Установено е от двете
заключения на съдебно-счетоводната експертиза, че общо отчетеното количество
изразходвана вода за обекта, в който е извършена подмяната на водомера, за
времето до м. октомври
Изтъкнатото в отговора на
исковата молба обстоятелство за предишни наложени на ищцата дисциплинарни
наказания няма отношение към преценката дали конкретното процесно нарушение е
„тежко” по смисъла на горепосочената разпоредба. Дисциплинарното минало на работника
е част от комплекса обстоятелства, относими към индивидуализацията на
дисциплинарната отговорност по чл. 189, ал. 1 от КТ – при определяне кое от
предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания да се наложи за
съответното нарушение. При преценката дали конкретно извършеното нарушение е
„тежко” по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, доколкото се касае за
съставомерен признак на самото нарушение, предишните наложени на работника
дисциплинарни наказания не следва да се съобразяват в тази хипотеза. Само за
пълнота следва да се посочи, че част от наложените на ищцата дисциплинарни
наказания /видно от съдържащите се в приложеното трудово досие заповеди/ са
били заличени съгласно чл. 197 от КТ, а друга част са наложени за нарушения,
извършени след процесното нарушение, за което на ищцата е била уволнена с
оспорената заповед, поради което те нямат значение за индивидуализацията на
дисциплинарната отговорност на ищцата.
По горните съображения наложеното
на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно, поради което
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен.
С оглед основателността на главния иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ и предвид обстоятелството, че до уволнението си ищцата е
изпълнявала трудовата си функция по трудов договор, сключен за неопределено
време, основателен е и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предвид безспорно установеното
обстоятелство, че в рамките на шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ
ищцата не е сключила нов трудов договор, работодателят й дължи обезщетение в
установения в посочената разпоредба размер. Брутното трудово възнаграждение за
определяне на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е полученото
такова за пълен отработен месец, предхождащ уволнението /чл. 228, ал. 1 от КТ/.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, брутното
трудово възнаграждение на ищцата за период от 6 месеца, считано от 21.02.2020
г., възлиза на сумата 5 956,02 лв., поради което предявеният иск по чл.
344, ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е изцяло основателен.
Предвид гореизложеното и поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от ответницата по жалба искане за разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените съображения
Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260022/16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 00099/2020 г. на Етрополски районен съд.
ОСЪЖДА „В.и к.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ц. Петрова М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 400 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2.