Решение по дело №80/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 534

 

гр. Пловдив, 12.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                                  СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 80 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател ТД на НАП – Пловдив обжалва, чрез процесуалния си представител гл. юриск. С.П., Решение № 1472 от 23.11.2020 г., постановено по АНД № 5633/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 20 наказателен състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 522573-F544045 от 07.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Джи Ем Интернешънъл“ ООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.179, ал.1, пр.четвърто от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.

В касационната жалба се твърди, че решението на ПРС е постановено при нарушение на закона. Поддържа се, че при постановяване на решението си Районен съд - Пловдив не е съобразил разпоредбата на §49 от ПЗР на Закона  мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, като не е отчел, че сроковете, регламентирани в ЗДДС, не се променят, като нито се удължават, нито спират в периода на обявеното извънредно положение.  Моли се в тази връзка решението на РС - Пловдив да се отмени, като вместо него се постанови друго такова за потвърждаване на наказателното постановление и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за жалбоподателя и за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не изпраща представител. С писмено становище се поддържа жалбата и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като изрично се прави и възражение за прекомерност на претендиран от другата страна като разноски размер на адвокатски хонорар.   

Ответникът по касационната жалба  „Джи ЕМ Интернешънъл“ ООД, с депозирано писмено становище, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.К., моли за отхвърляне на касационната жалба, като излага съображения за маловажност на нарушението, в случай, че съдът приеме, че такова е осъществено. Претендират се направените по делото разноски.  

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Чераджийски изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.  

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена, въз основа на коректен и пълен анализ на доказателствата, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е направил верен и законосъобразен извод, че е налице несъставомерност на нарушението по чл.125, ал.5 вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС, вменено на ответника по касация, тъй като към момента, в който се твърди да е извършено нарушението /в края на 16.03.2020 г., когато е следвало да изтече законоустановеният 14-дневен срок за подаване на справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС, съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС/ в сила е бил Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Районният съд се е позовал в решението си на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от посочения закон, чиято редакция в процесния период, в сила от 13.03.2020 г., е именно взета предвид при преценката му, че срокът, който е определен от чл.125, ал.5 от ЗДДС, като такъв, който изтича по време на извънредното положение, се удължава с един месец от отмяната извънредното положение. Това позоваване на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗМДВИПОРНСПП настоящият съдебен състав намира за правилно, доколкото посочената разпоредба е била именно в сила към 16.03.2020 г., когато реално е изтичал срокът за подаване на отчетните регистри за месец февруари 2020 г. от страна на касационния ответник.

Позоваване от страна на жалбоподателя ТД на НАП - Пловдив на разпоредбата на §49 от ПЗР на посочения по-горе закон според касационния съд е неправилно, доколкото, макар тази разпоредба действително да сочи, че сроковете по ЗДДС не се променят, то тя все още не е била в сила към момента на изтичане 14-дневния законов срок за подаване на отчетните регистри, тъй като съгласно §52 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение въпросният §49 влиза в сила от деня на обнародване на закона, а това е датата 24.03.2020 г., сиреч в момент, след като вече задължението на дружеството да подаде отчетни регистри е било изпълнено.  Следователно и преценката на районния съд, че срокът по чл.125, ал.5 от ЗДДС, иначе изтичащ в края на 16.03.2020 г., следва да се счита за удължен и поради това подаването на отчетните регистри на 17.03.2020 г. не следва да се счита за направено извън срока, е законосъобразно направена.

В тази връзка и следващият от тази преценка извод за несъставомерност на вмененото на „Джи Ем Интернешънъл“ ООД административно нарушение логично е законосъобразен.

Отделно от това, във връзка с изложеното становище от ответника по настоящото дело, касационният съд счита, че посоченото от районния съд в мотивите му, че дори и да бе налице осъществено нарушение, то същото би следвало да се определи като маловажен случай на такова и да се процедира по реда на чл.28 от ЗАНН, с оглед на всички обстоятелства по случая, се явява напълно обосновано. 

 Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател касационни основания и решението, с което е отменено наказателното постановление, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

Ответникът в настоящото производство претендира разноски по делото пред касационната инстанция, каквито с оглед изхода на делото принципно му се дължат. В тази връзка се установява от представения договор за правна защита и съдействие, че на адв. К., представлявал ответника пред настоящия съд, е заплатено в брой възнаграждение от 400 лева, какъвто се явява именно размерът на направените разноски. По направеното възражение на жалбоподателя за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, съдът съобрази разпоредбите на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно които минималният размер на възнаграждението за това дело следва да е 300 лева. С оглед на това, че правната защита и съдействие по делото от страна на упълномощения адвокат са се състояли в изготвяне и представяне на писмено становище и участие в единственото съдебно заседание, което е с кратка продължителност, съдът намира, че възнаграждението над предвидения в Наредбата минимален размер, действително е завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото и затова следва да се уважи възражението на жалбоподателя и на ответника се присъдят разноски в размер на минимално предвидения размер на адвокатско възнаграждение от 300 лева. Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 и ал.4 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1472 от 23.11.2020 г., постановено по АНД № 5633/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 20 н.с.

 

         ОСЪЖДА ТД НА НАП -  Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул.“Скопие“ № 106, да заплати в полза на „Джи Ем Интернешънъл“ ООД с ЕИК ********* и адрес гр. Пловдив, ул.“Атон“ № 1А, сграда 6, ет.5, ап.26, сумата от 300 лв./ триста лева/, съставляващи направени разноски пред касационния съд за адвокатско възнаграждение.  

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                   2.