№ 442
гр. Ловеч , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500284 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление в гр*******, чрез адвокат В. Г.- САК, съдебен адрес
гр*******, срещу Разпореждане № 198/22.04.2021г., пост. по ч.гр.д.№ 294/2021г. по описа
на РС-Троян, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 183.98лв. Не се съгласява с извода на
районния съд,че представеният договор за правна защита и съдействие не доказва реално
плащане,в съответствие с императивните законови изисквания, регламентирани със ЗДДС.
Не става ясно защо съдът отъждествява непредставянето на фактура към договора с
недоказване на реално направен разход от заявителя. Счита,че такъв извод противоречи на
ТРеш.№6/2013г.на ОСГТК на ВКС. Твърди,че е приложима и сочената от съда разпоредба
на чл.113,ал.1 от ЗДДС. Възразява,че никъде в ЗДДС не е въведена забрана за
дружества,регистрирани по ДДС да извършват плащания в брой. Имат задължение да
издадат фактура,но никъде не е посочен метод за извършване на разхода. Изискването за
издаване на фактура е изцяло счетоводна разпоредба и не намира приложение при реално
сключен договор за правна защита и съдействие.Спазването на нормите на ЗДДС е поверено
на надлежен компетентен орган,който в случая не е заповедният съд.Смята,че при липсата
на специални изисквания за начина на извършване на разхода,то плащането в брой е
валидно.
1
Сочи,че адвокатското дружество е издала Фактура №434/19.03.2021г., в 7-дневен
срок от сключване на договора с „Теленор България“ЕАД, като я прилага,заедно с опис на
всички фактури,сумите по които са включени в общия размер.
Смята,че ако съдът приема липсата на фактура за нередовност,е следвало по реда
на чл.411,ал.1,т.1 от ГПК да даде указания за отстраняване на нередовност в 3-дневен срок.
С отказа на съда дружеството се ощетява, тъй като не му се присъждат реално
сторени,заплатени и обложени с данък разноски. Твърди,че са спазени всички изисквания на
данъчното законодателство, като е издадена фактура и е спазен срокът по чл.113,ал.4 от
ЗДДС.
По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в частта,с която
заявлението е отхвърлено по отношение претенцията за присъждане на разноските за
адвокатски хонорар в размер на 183.98лв. и се дадат задължителни указания на районния
съд да издаде заповед и за тази претенция.
Към частната жалба прилага Фактура №434/19.03.2021г. и Опис към
фактурата,където към името на В. В. П. е отразен адвокатски хонорар от 183.98лв.,по
договор за хонорара с №101195/18.03.2021г.
Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба и доказателствата
по ч.гр.д.294/2021г. по описа на РС-Троян, намира за установено следното:
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за
атакувания съдебен акт на 12.05.2021г.,а частната жалба е подадена на 19.05.2021г.-т.е.в
рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт
страна,поради което съдът приема,че е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Установява се,че от „ТЕЛЕНОР България”ЕАД с ЕИК *******,чрез адв.В. Г.-
САК, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
срещу В. В. П. от гр.Троян. Образувано е ч.гр.д.№294/2021г.по описа на съда. Предмет е
вземане в общ размер на 1094.78лв.,от която сума-372.75лв.- дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 419.8лв.-незаплатени
лизингови вноски, 302.23лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент. В заявлението са уточнени сключените от П. договори за мобилни услуги и
договори за лизинг,по които са налични тези задължения. Претендира се също и законната
лихва върху общо дължимата сума с начало от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане.
Отправена е молба да се присъдят и направените разноски от държавна такса от
25лв. и адвокатски хонорар от 183.98лв. Като доказателства за ангажираното
2
представителство е приложен Договор за правна защита и съдействие с изх.№101195 от
18.03.2021г.,между „ТЕЛЕНОР България”ЕАД и Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с
ЕИК *******,със седалище и адрес на управление в гр.*******, изразяваща се в подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В. В. П.. Отразено е, че е договорено
възнаграждение в размер на 183.98лв. с включен ДДС, платимо в брой. Отбелязано е, че е
внесена сумата 183.98лв. с включен ДДС. Представителната власт е обоснована и с
Пълномощно от представителите на „Теленор България“ЕАД към Йоанна Валериева
Илчовска-юрисконсулт,с права да извършва самостоятелно или чрез преупълномощени
лица, действия свързани с юридическо обслужване на дружеството. Приложено е и
пълномощно от Йоанна Валериева Илчовска към Адвокатско дружество „Г. и Петкова” и
адв.Виолета Петкова Г.-САК, за процесуално представителство на „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД.
С Разпореждане №198/22.04.2021г. РС-Троян е уважил заявлението за вземането
за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в
размер на 372.75лв., незаплатени лизингови вноски- 419.8лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент- 302.23лв. и разноски за държавна такса от 25лв., но е
отхвърлил претенцията за присъждане на адвокатския хонорар от 183.98лв. Съдът е приел,че
не е обосновано реалното плащане на хонорара,с оглед липсата на приложена фактура,
съгласно изискването на чл.113 от ЗДДС и обявената като облагаема по този закон услуга
по процесуално представителство. Приел е,че при липсата на фактура договорът за правна
защита и съдействие не може да служи за разписка за извършено плащане.
Окръжен съд Ловеч споделя приетото от РС-Троян.
Страната е длъжна да ангажира всички доказателства във връзка с претенцията си
при сезиране на съда и до издаване на съдебния акт. Съгласно чл.80 от ГПК и т.11 от ТРеш.
№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС искането за разноски,макар и да е
акцесорно, е свързано със спорния предмет и затова следва да е заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. С оглед
спецификата на заповедното производство подаването на заявлението е крайният срок за
ангажиране на такива доказателства.
С оглед обстоятелството,че упълномощеният адвокат е регистрирана по ЗДДС, то
за обосноваване на реално извършен разход, освен правилата на чл.78 от ГПК, са
приложими и специалните изисквания на ЗДДС,съотв.на ЗСч. Съгласно чл.113 от ЗДДС
данъчно задълженото лице-доставчик следва да издаде фактура за всяка извършена от него
доставка на услуга. В чл.112 от ЗДДС са изброени документите,с издаването на които се
удостоверява осъществяването на данъчното събитие- фактура, известие към фактура и
протокол. Липсата на някой от тези документи опровергава твърдението за извършване на
облагаемата сделка.
В случая към заявлението не е била представена фактура по чл.113 от ЗДДС, с
3
оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства за реално
извършено плащане.
Прилагането й към частната жалба е несвоевременно по посочените по-горе
аргументи, поради което не следва да се съобразява при преценката на съда по разноските.
Не може да се сподели и възражението за наличие на задължение на заповедния
съд да дава указания за отстраняване на нередовности във връзка с обосноваване плащането
на претендирания адвокатски хонорар. Такива ангажименти съдът има само при неясноти по
отношение на претендираното вземане-по арг.от нормата на чл.410,ал.2,във вр.с чл.127,ал.,
ал.3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Този вид документ не е и сред изрично изброените в
чл.410,ал.3 от ГПК писмени доказателства,за прилагането на които заповедният съд следи.
По изложените съображения съставът намира,че правилно РС-Троян е отказал да
уважи претенцията за адвокатски хонорар и е отхвърлил заявлението в тази част.
Разпореждане № 198/22.04.2021г.,пост.по ч.гр.д. №294/2021г. на РС-Троян, следва да се
потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения и на основание чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК,
Окръжен съд-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №198/22.04.2021г.,постановено по ч.гр.д.
№294/2021г. на РС-Троян , в частта,с която е отхвърлено искането за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар в размер на 183.98 лв.,като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4