Р Е
Ш Е Н
И Е
№226 24.07.2019
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева КАН дело №193 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „М.-Л. Г.“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, против Решение №45/21.01.2020г,
постановено по АНД №2509/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ №F377058/15.05.2018г. издадено от Директора
на офис за обслужване – Стара Загора в ТД НАП Пловдив, с наложена на касатора
имуществена санкция в размер на 500лв на основание чл.179 ал.1 предл трето от ЗДДС за нарушение на чл. 125 ал.3 от същия закон. НП е издадено за това, че на 15.02.2018г
в град Стара Загора търговецът не е подал за данъчен период 01.01.2018г-31.01.2018г
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /дневник за покупките и дневник за
продажбите/, в срок до 14-то число включително на месец февруари 2018г.
Отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за този данъчен период не са подадени
заедно със СД в Офис за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив.
Нарушението е извършено на 15.02.2018г в град Стара Загора и установено при
проверка на данъчното досие на задълженото лице. АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, съгласно чл.40 ал.2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не
може да се намери, актът се съставя в негово отсъствие. Покана за съставяне на
АУАН № 377058/16.03.2018г не е изпратена до едноличния търговец, а е търсен на 11.04.2018г
на адреса на управление кв Казански №26, вх. 0, ет.11 ап.33 гр. Стара Загора,
но по делото са представени покани за съставяне на поредица от актове за
установяване на същото по вид административно нарушение за предходни данъчни
периоди, които са върнати неполучени от адресата с отбелязване от връчителя, че
адресът е сменен. За да потвърди НП, РС Стара Загора е приел, че при съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя не са допуснати нарушения на чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като данъчният адрес / посочения по-горе/ е посещаван многократно от
куриери и данъчни служители и лицето не е намерено, нито друго, което да е
упълномощено да получава книжа. Същественото според въззивния съд действие,
което при нарушение, установено по документи, и по-точно липсата на такива, е
връчването на препис от акта за установяване на административно нарушение,
което осигурява валидност на образуваното административно наказателно
производство. От извършване на нарушението -15.02.2018г до връчването на АУАН
на 12.03.2018г не са изтекли и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът се позовава и
на още един факт, а именно че адресът посочен във въззивната жалба съвпада с
данъчния адрес и на него нарушителя не може да бъде открит, за да му бъдат
връчени съдебните призовки и книжа. Жалбоподателя ги получава в деловодството
на място. Приел е за установени отрицателните съставомерни факти и при проверка
на правната им квалификация е заключил, че имуществената санкция е наложена
законно – предвидена за съответното деяние и в установения размер. Отхвърлил е
доводите, че търговецът не е субект на деянието, като се е освободил от
отговорност и от задължение за поведение по чл.124 от ЗДДС, чрез упълномощаване
на трето лице да го представлява пред ТД на НАП и да извършва тези действия.
Съдът е приел, че доколкото се касае за функциониране на данъчната система на
държавата, няма място за приложение на чл.28 от ЗАНН, още повече, че по делото
са налични доказателства – поредица от наказателни постановления, макар и не
влезли в сила, за извършване на деянието в последователни данъчни периоди. Не
се касае за изолиран случай, ни то за обстоятелства, сочещи на малозначителност
на деянието.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила – формален подход при разглеждане
на представените насрещни доказателствени факти от страна на санкционирания
търговец. Поддържа, че съдебния акт страда от липса на мотиви и като такъв
следва да бъде отменен, защото не е отговорено на неговите възражения, а за
определени обстоятелства, касаещи правната квалификация такива липсват.
Поддържа, че съдът не е разгледал конкретните факти за приложение на чл.28 от ЗАНН а въз основа на обичайното често извършване на същия вид административни
деяние е заключил, че случаят не е маловажен. Касаторът твърди, че не извършва дейност,
който факт обосновава приложение на чл.28 от ЗАНН и на това си твърдение не е
получил отговор. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и
вместо не го да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление. Ответника
– ТД на НАП Пловдив в писмено становище по същество оспорва изцяло доводите в
касационната жалба, както за наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради липса на щета за държавния бюджет, така и твърдението за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в производството пред РС Стара
Загора. Поддържа всички доводи изложени пред въззивния съд досежно наведените
оплаквания против законосъобразността на наказателното постановление.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С въззивната си жалба едноличния
търговец е твърдял нарушение на изискването за съставяне на АУАН в присъствие
на нарушителя, което е установен по делото факт в мотивите на въззивния съд и
същият е обсъден от него с доводи, които настоящия състав споделя. Касае се до
поведение на данъчно задълженото лице, същото се продължава и като страна в
съдебното производство, сочещо на укриване от органите на НАП, съответно от
съдебните служители, които връчват призовки. След като лицето предприема
поведение, с което осуетява редовното извършване на процесуални действия, които
му осигуряват участие в производствата, то не може да вменява собственото си
поведение в отговорност на задължените да опазват правата му органи. Този довод
е обсъден във въззивното решение. Следващия довод е за неправилно извеждане на
правната норма – диспозицията на чл. 179 от ЗДДС като се твърди, че не
подаването на отчетните регистри е нарушение само тогава, когато справката –декларация е подадена, но без към
нея да са приложени книгите за покупки и продажби. Съдържанието на диспозицията
/ обективните и субективни елементи на поведението, което ангажира
отговорността/ е изведено от хипотезата на правната норма – това е правилото за
поведение по чл.125 от ЗДДС. Твърди, че състава на нарушението се изразява в
деяние, нарушаващо чл.125 от ЗДДС, а не задължението по чл.124 от ЗДДС. В НП
липсват и обстоятелствата по случая, тъй като не е коментиран факта на
упълномощаване на трето лице да представлява търговеца. Тези възражения са правни
по своето същество, не представляват насрещни факти, за които съдът служебно да
събере доказателства, за да се твърди, че е допуснато съществено процесуално
нарушение. Нещо повече, тези правни твърдения са обсъдени от въззивния съд, с
което въззивната инстанция е изпълнила задължението, когато потвърди присъдата,
да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на
жалбата или протеста. Основанията са факти и правните норми, които ги уреждат и
ако те не са посочени, то тогава следва въпроса дали този пропуск на съда е
съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.1
т.2 от НПК. Отговора е положителен по аргумент от чл. 348 ал.3 т.2
предл. първо – няма мотиви, които се изискват. В настоящия случай обаче такива
мотиви са изложени, дали правните норми, на които съдът се е позовал уреждат
фактите, както и дали ги уреждат по посочения в мотивите начин, е въпрос на
правилно приложение на материалния закон, за което касационната инстанция следи
служебно. За яснота и поради двата главни спорни въпроса в настоящия случай
следва да се каже, че
Съгласно чл.125 ал.1 вр. с ал.3 вр. с ал.5 от ЗДДС, данъка се декларира, чрез едновременно и своевременно подаване на СД и
отчетните регистри за съответния данъчен период. Оттук и довода на касатора, че
подаването само на един от посочените документи не изпълнява точно задължението
по чл.125 от ЗДДС за деклариране на данъка и съответно задължението е едно, за
неговото неточно или несвоевременно изпълнение е предвидено административно
наказание, което се осъществява посредством предвидените в чл.179 ал.1 от ЗДДС
форми. Този довод обаче противоречи на конструкцията на административно
наказателната разпоредба, която съдържа три отделни деяния, които са формални и
поради това очертани обективно, чрез описание на поведението, което се
отклонява от хипотезата на правната норма. Деянията, които са основание за
отговорност се осъществяват, чрез
бездействие да се подаде СД по чл.125 ал.1, по чл. по чл.125 ал.2, отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС и втората форма на същите три отделни деяния е
въведена, чрез съюза „или“ - не ги подаде в срок. Следователно трите отделни
деяния са формулирани, чрез две форми – бездействие да се подаде, който и да е
от трите документа в съответния срок или
действие по тяхното подаване, извън установения срок. Посочването на чл.125
ал.1 и ал.2, както и на чл.124 от ЗДДС е за да се фиксира вида на документа,
който е предмет на нарушението. Диспозицията на чл.179 ал.1 от ЗДДС като част
от правната норма е следната: Който не изпълни задължението си по чл.125 ал.1 ,
по чл.125 ал.2 или по чл.125 ал.3 от ЗДДС или не го изпълни в срока по чл.125 ал.5
от ЗДДС се наказва. Видно е от текста на чл.125 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, че
всяко задължение за подаване на документите е фиксирано отделно. Нещо повече –
под едновременно подаване на отчетните регистри следва да се разбира подаването
им в срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС ,която норма изрично и отделно изброява срока
за изпълнение на задължението за подаване на документите –декларациите по ал.1
ал.2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-то число на месеца, следващ
данъчният период за който се отнасят. Тезата на касатора, че в чл.179 ал.1 от ЗДДС не е предвидена диспозиция на правната норма, чиято хипотеза е очертана в
чл.125 ал.3 от ЗДДС и оттук, че санкцията, която му е наложена, не е част от
същата правна норма, не съответства на правилата за извличане съдържанието на
правилата за поведение на правните субекти. Довода на настоящия състав, че с
посочване на разпоредбите на чл.125 ал.1, ал.2 и чл.124 от ЗДДС се определя
предмета на нарушението се извежда от следното: В чл.124 от ЗДДС е определено задължение
за водене на отчетни регистри, а същото действие имплицитно е включено в чл.125
ал.1 и ал.2 от ЗДДС. След като хипотезата на чл.124 от ЗДДС е за водене на
отчетни регистри и състава на чл.179 ал.1 от ЗДДС казва „ отчетните регистри по
чл.124“, то се налага извода, че по този начин се определя предмета на
нарушението. Съставомерното поведение се състои в „ не подаде“, поради което
хипотезата на тази диспозиция може да се съдържа само в онази разпоредба, която
изисква подаване на документа и тя е тъкмо чл.125 ал.3 от ЗДДС, в който отново
нормата на чл.124 от същия закон е използвана от законодателя да определи
предметното съдържание на изискуемото задължение. По въпроса за чл.28 от ЗАНН –
не извършването на дейност няма правно значение за съществуване на задължението
за подаване на СД, а освен това правилно въззивния съд е установил, че
поредицата НП, макар и не влезли в сила, което е съобразено от АНО при
определяне на всяко нарушение като първо, очертава едно последователно
поведение на търговеца, което сочи на незачитане на правния ред – точно това е
приел съдът като е преценил, че не се касае за изолиран случай.
Искането за присъждане на
възнаграждението за юрисконсулт е поискано своевременно с посоченото по-горе
писмено становище, изготвено от редовно упълномощен юрисконсулт. Съгласно чл.
63 ал.5 от ЗАНН на юридически лица, каквито се явяват учреждението или
организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, се присъжда и
възнаграждение за юрисконсулт в размер определен от съда до максималния размер
за съответния вид дело, предвиден в чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37 от Закона за правната помощ
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80лв до 120лв. Като се
има предвид, че имуществената санкция в чл.179 ал.1 от ЗДДС е определена в минимален размер от 500лв, при
предвиден максимален до 10 000лв, и се
касае до формално административно нарушение, чието установяване е по документи
и без фактическа и правна сложност, се налага извод, че размера на възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определен в минималния размер от 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №45/21.01.2020г.,
постановено по АНД №2509/ 2019 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА
ЕТ „М.-Л. Г.“ ЕИК *** да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 80лв/ осемдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.