Р Е Ш Е Н И Е № І-80
град Бургас
, 17.10. 2017 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия,
в публично заседание
на
............20.09…..през две хиляди и седемнадесета година,
в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна
Димитрова
при секретаря А. Цветанова като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 995 по
описа за
2017
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба
на процесуалния представител на С.Ч. и Й.Ч. –ищци по гр.д. №69 /2013 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 565/24.04.2017
год. постановено по същото дело,с което са отхвърлени предявените от въззивниците искове против
Р.С. ,И. Б.-К. и Б.Б. за установяване по отношение на ответниците ,че ищците са собственици на недвижимия имот
,представляващ ½ ид.част , западна от ПИ № 61056.51.46 по КККР на с.Равда
,общ.Несебър ,с площ на целия имот от 657 кв.м. ,с административен адрес –с. Равда ,ул. “Свобода“ № 3, представлявак
УПИ VII-265 в кв. 3 по плана на селото
,урегулиран от 610 кв.м. ,ведно с изградената в имота сграда –западен близнак
,в „груб строеж“ с изградени два етажа ,представляваща по КККР на селото сграда с идентификатор 61056.501.46.1 ,със
застроена площ от 64 кв.м. ,с предназначение-жилищна сграда-еднофамилна с обща
застроена площ от 148,80 кв. м.,както и
искането за отмяна на нот. акт № *** ,н.д. № ***/20** г. на нотариус Л.Чуткина ,вписан на 30.12.2010 г.
под № 9 т. 37 е нот. акт № ** /20** г.
на нотариус Ст.Ангелов,както и в частта ,с която е уважен насрещния иск и ищците-въззивници са осъдени да
предадат владението върху описания имот на ответниците Р.С. и И. Б.-К.
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено при нарушение на материалния закон .
Сочи
се ,че макар и да е обсъдил всички доказателства по делото и правилно да е изяснил фактическата
обстановка ,районният съд не е направил
налагащия се от анализа на тези доказателства извод ,че ищецът по предварителния договор Е. В. не е
станал собственик на процесния имот .Защото ,макар и сключения между
въззивниците – ищци и Е. В.
предварителен договор да е обявен за окончателен на осн.чл. 19 ал. 3 ЗЗД
,В. е следвало да заплати на ищците сумата 24 950 лв. ,което не е сторено
,поради което невнасянето на сумата не прави
В. собственик на имота ,както и той
не може да се разпорежда с него .Затова извършената от В. продажба на
имота не е действителна и не са действителни и следващите сделки
,поради което ответниците не са станали собственици на имота , а ищците са си запазили правата върху него .Това налага
извод и че насрещният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен . Моли се за отмяна на решението и
постановяване на ново ,с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени и се
отхвърли насрещния иск.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
Въззимаемите ответници Р.С. и И.К. в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната жалба и считат ,че при
постановяване на решението не са допуснати визираните в нея нарушения .Сочи се ,че по делото ищците не са установили
по безспорен начин собствеността си
върху спорния имот ,което от своя страна е основание за уважаване на насрещния
иск по чл. 108 от ЗС ,доколкото ответниците –ищците по насрещния иск са
придобили правата си върху имота преди вписването на молбата за обезсилване на решението ,с което
предварителния договор между С. и Й. Ч. и Е.В. е обявен за окончателен. Правилно
в тази връзка първоинстанционният съд е посочи ,че обезсилването на решението
по чл. 19 ал. 3 ЗЗД има за последица развалянето на договора и следва да намери
приложение чл. 87 ЗЗД ,както и чл. 88 ал. 2 от ЗЗД, според която
развалянето на договори ,подлежащи на вписване не засягат правата на
трети лица преди вписването на исковата молба. Последващата
отмяна на решението по чл.19 ал. 3 ЗЗД не засяга правата на Р.С. и И.К., които са именно такива трети добросъвестни лица. Две
последващи продажби са извършени преди вписването на решението за отмяна и са действителни по смисъла на чл. 114 б.“в“
и чл. 115 ал. 4 от ЗС /макар и да е
вписано през 2011 г. решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, молбата за обезсилване
по чл. 297 ал. 1 ГПК/отм./ не е вписана,поради което прехвърлянето на
имота на друго лице преди вписването не ограничава правата на приобретателя по
предварителния договор /Прехвърлянето на имота на трети за спора лица води до обективна невъзможност да бъде върнат в патримониума на
ищците,поради което искът се явява неоснователен ,а доколкото въззивниците все
още владеят имота ,те го владеят без основание и насрещната искова претенция по
чл. 108 ЗС е основателна Моли се за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението .
Писмен
отговор по чл. 262 от ГПК е подал и ответникът Б. ,като сочат , че във
въззивната си жалба въззивниците –ищци не сочат в какво точно се състои
порочността на решението .Затова считат жалбата за недопустима ,а по същество –
неоснователна .
След
хронология на фактите по делото и
предявените от ищците искове, се сочи, че според въззиваемия не е налице правен интерес от
страна на ищците да предявят иск
положителен установителен иск за собственост по отношение на него ,тъй като към датата на
предявяване на исковата молба собственик на имота и Р.С. ,комуто имотът е
продаден от ответника Б. с нот. акт №
***/20** г. ,а той от своя страна е придобил
същия с нот. акт № **/20** г. от Е. В., легитимиращ
се като собственик с решение по гр.д. № 398/2004 г.*** по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. На
ответника Б. не му е било известно ,че ищците са депозирали молба за
обезсилване на влязлото в сила решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД ,тъй като молбата за
обезсилване не е била вписана ,нито е налице отбелязване по вписаната на
25.04.2004 г. искова молба по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. При това положение ,когато първоначалният собственик /купувач по
обявения за окончателен предварителен договор /е прехвърлил имота на друго лице
преди вписването на молбата по чл. 297 ал. 2 ГПК/отм./ , правата на
приобретателя не могат да отпаднат с обезсилване на решението поради неплащане
на цената по договора за продажба –обратното действие на развалянето няма да го
засегне според изричната разпоредба на чл. 88 ал. 2 ЗЗД .В тази връзка
неоснователни са и твърденията в исковата молба ,че ответниците са придобили собствеността от
несобственик , тъй като праводателят на първия ответник към момента на прехвърлянето
е бил собственик на спорния имот,както и ответникът Б. е бил собственик към момента на прехвърлянето на собствеността
на Р.С. Защото видно от
доказателствата по делото ,решението
за обезсилване на решението по
чл. 19 ал. 3 ЗЗД е било вписано чак на 15.07.2011 г.Тези въпроси са решение с
влязлото в сила решение по гр.д. № 131/2014 г. на НРС /с което е отхвърлен иска на Ч. по чл. 135 ал. 1 ЗЗД да обявяване на относителна недействителност на извършената с нот. акт № **/20** г.
продажба ,с която Е. В. и М. В. са
прехвърлили на Б.Б. имота,както и са отхвърлени исковете по чл. 26 ал. 2 пр. 2 и 4 ЗЗД –за
прогласяване нищожността на двете сделки от 2008 и от 2010 г. ,както и иска по
чл. 26 ал. 1 пр. 1 за прогласяване нищожността на двете сделки / ,което се
ползва със сила на присъдено нещо и е задължително за съда и страните в
настоящото производство . Следователно
двете продажби са действителни и
валидни и собственици на имота са Р.С. и
И.К. И доколкото в случая не се касае за конститутивен нотариален акт ,а за
покупко-продажби ,искът по чл. 537 ал. 2 ГПК е недопустим .
Подробно
се излагат и съображеия ,че предявеният от Р.С. и И.К. насрещен иск по чл. 108 от ЗС е основателен и
доказан,както и че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК.Моли се за потвърждаване на атакуваното решение изцяло .Страните не сочат
нови доказателства и нови доказателства
по делото.
След
преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд
прие за установено следното :
Предявени
са били първоначално пред районния съд обективно съединени положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване
на установено по отношение на ответниците Р.С. ,И.К. и Б.Б. ,че ищците са собственици на
½ ид.част ,западна ,от ПИ №
61056.51.46 по КККР на с.Равда ,общ.Несебър ,с площ на целия имот от 657 кв.м.
,с административен адрес –с.Равда ,ул.“Свобода“ № 3,представляващ УПИ VII-265 в
кв. 3 по плана на селото ,урегулиран от 610 кв.м. ,ведно с изградената в имота
сграда –западен близнак ,в „груб строеж“, с изградени два етажа ,представляваща
по КККР на селото сграда с идентификатор
61056.501.46.1 ,със застроена площ от 64 кв.м. ,с предназначение-жилищна
сграда-еднофамилна с обща застроена площ от 148,80 кв. м.,както и иск по чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № *** ,н.д. № ***/20** г. на нотариус
Л.Чуткина ,вписан на 30.12.2010 г. под № 9 т. 37 и нот. акт № ** /20** г. на
нотариус Ст.Ангелов.
Ищците
са твърдяли ,че са собственици на
описания недвижим имот по силата на
договор издадено разрешение за строеж от
19.07.1993 год. и договор за
покупко-продажба на строеж от 26.11.1996
г.,като впоследствие са закупили прилежащото дворно място с договор за покупко-продажба на имот ,частна общинска
собственост по реда на ЗОС,вписан на 02.09.2004
Няма
спор по делото ,че на 18.09.2003 г.ищците са сключили предварителен договор за
продажба на този имот с Е. И. В. ,като
поради непостигане на съгласие за финализиране на сделката ,купувачът по
предварителния договор Е. В. е завел искова молба за обявяване на окончателен на предварителния
договор по реда на чл. 19 ал. 3 ЗЗД .Исковата молба е била вписана на 28.05.2004 г. ,по нея е образувано гр.д. №
398/2004 г. по описа на РС-Несебър и с
решение от 18.02.2005 г. по делото съдът е уважил иска и е обявил за окончателен сключения между
страните предварителен договор ,като е осъдил
Е. В. да заплати на С. и Й. Ч.
остатъкът от продажната цена за имота от 24 950 лв. Поради това ,че
купувачът Е. В. не е изпълнил задължението
си за заплащане на цената на имота в
двуседмичния срок по чл. 297 ал. 1 ГПК /отм./,С. и Й. Ч. са подали молба по
реда на чл. 297 ал. 2 ГПК/отм./ за обезсилване на решението по чл.19 ал. 3 ГПК .С решение от 30.12.2008 г. районният съд е обезсилил първоначалното решение ,с което е обявен за
окончателен предварителния договор .Решението е било потвърдено от БОС по в.
гр.д. № 196/2009 г.от 15.07.2009 г и от
ВКС –с решение от 08.02.2011 г. по гр.д. № 1852/2009 г. на ВКС.След влизане в
сила на решението на районния съд за ебезсилване на решението от 18.02.2005 г. по гр.д. № 398/2004 г.
същото е вписано в СВ при
РС-Несебър на 15.07.2011 година .
Междувременно в хода на производството по гр.-д. № 398/2004 г. на НРС,ищецът по това дело Е. В. е прехвърлил
процесния имот на Б.С.Б. –с нот. акт № **,р.№ 1*** от **.**.20** г. на нотариус Стоян Ангелов .При тази сделка В. се е легитимирал като собственик на
имота с влязлото в сила решение от
18.02.2005 г. по гр.д. № 398/2004
г. /с отбелязване върху него ,че
решението е влязло в сила на 16.01.2008 г./.Впоследствие с нот. акт № *** т.* ,рег. № 5*** ,д.№ *** от **.**.20** г. на нотариус Чуткина Б.Б. е
прехвърлил имота на Р.С. и съпругата му И.К.
При
така изяснената фактическа обстановка
правилни са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на
исковите претенции.
Ищците
не са установили по пътя на пълното и главно доказване ,че са
собственици на процесния недвижим имот :
Твърденията
на ищците се свеждат до тезата ,че с обезсилване на постановеното решение по
чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и с отпадане на правата на Е. В. са отпаднали правата и на последващите
приобретатели на имота ,тъй като те са придобили от несобственик /при все ,че Е.
В. не е страна по делото /.
Както бе казано по-горе,при прехвърлянето с нот.
акт № **/20** г. Е. В. се е легитимирал
като собственик на имота с влязлото с
сила решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД . Това решение
/постановено по гр.д. № 398/2004 г. на НРС / е било вписано в Службата по
вписвания в шестмесечния срок от
влизането му в сила – на 07.04.2008 г. Верно е ,че сделката е осъществена след подаването
на молба за обезсилване на решението по чл. 19 ал. 3 ЗЗД , но на приобретателя Б.
не му е било известно за
депозираната молба за обезсилване на вписаното и влязло в сила решение от 18.02.2005 г. –не е налице отбелязване по
вписаната от 25.04.2004 г. в СВ искова
молба по чл. 19 ал. 3 ЗЗД .Следва да се отбележи ,че исковите молби за
разваляне на договори подлежат на
вписване на осн.чл. 114 ал. 1 б“а“ЗС и
по отношение на лицата ,които черпят права от купувача по разваления договор вписването има оповестително-защитно
действие.
Следва да се отбележи ,че с оглед правната същност и целта на института
на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от
невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана,
постановеното решение се отбелязва към нея - чл. 115, ал. 1 ЗС, а когато
исковата молба не е била вписана, постановеното решение се вписва - 115, ал. 5
ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният
срок по чл. 115, ал. 2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се
вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието
си.
От поведението на ищеца
зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата
молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на
извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по
нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на
решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била
вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след
изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила - чл. 115, ал. 5 ЗС.
Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети
лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била
вписана.
В случая се касае за разваляне на договор ,а
съгласно
чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не
засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба, което
в случая не е налице.С други думи –
доколкото молбите за развалянето на
договори подлежат на вписване на осн.чл. 114 ал. 1 б.“а“ ЗС ,ако /както е в настоящия казус/молбата не е била
вписана съгл.чл. 115 ал.4 ЗС решението
,което е постановено по нея ,няма действие спрямо трети лица ,освен от деня ,в
който то е вписано .В отношенията с продавача по предварителния договор ,ако
молбата за обезсилване на решението по
чл. 19 ал. 3 ЗЗД не е била вписана ,за собственик се счита третото лице . Както
се каза по-горе ,от поведението на
ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако
исковата молба/респ.молбата за
обезсилване на решението / е вписана, той ще се ползва от ефекта на вписването от момента
на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по
нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на
решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била
вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след
изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила - чл. 115, ал. 5 ЗС.
Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети
лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била
вписана. Отношенията между
страните в разглеждания случай се уреждат от правилата относно конкуренцията
между вписаните актове, касаещи един и същи имот. Без правно значение с оглед
на тази конкуренция е обстоятелството дали приобретателят по договора за
покупко-продажба е знаел за съществуването на исковата молба, вписана преди
неговия акт. Субективната добросъвестност или недобросъвестност е ирелевантна
при конкуренцията между няколко вписани акта, защото не може да преодолее
специалното оповестително-защитно действие на вписването като обективен
критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко вписани акта досежно
един имот. Съгласно чл. 13 от ПВп, заличаването на вписването на исковата молба
става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се
постановява заличаването или с който се прекратява производството по
образуваното дело. Тази разпоредба касае случаите, когато производството по
делото е прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение
предявеният иск е бил отхвърлен. В случаите, когато предявеният иск е уважен,
съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС, ищецът има на разположение шестмесечен срок за
вписване на решението, постановено по вписаната искова молба. След изтичането
на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
В
случая,след като е налице вписана искова молба по чл. 19 ал. 3 ЗЗД ,а
впоследствие –вписано решение по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване на окончателен
на предварителния договор,ищецът по това дело се ползва с ефекта на вписването
от момента на вписаната искова молба,респ. решението по нея и спрямо третите лица именно той се явява
собственик на имота .Заличаването на вписването на решението по чл. 19 ал. 3 ЗЗД става ,когато в партидните
книги се отбележи вписването на
молбата за обезсилване на решението ,а
тъй като тази молба в случая не е била вписана ,заличаването на вписването на
решението по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е станало едва след вписване в партидните книги
на решението за обезсилване на решението по чл. 19 ал. 3 ЗЗД .В случая
решението е вписано на 15.07.2011
година и тридобитите преди тази дата
права върху имота от трети лица
могат да бъдат противопоставени
на ищците по настоящото дело ,докато
решението за обезсилване не може да им бъде противопоставено.
Затова
следва да се посочи ,че към момента на предявяване на молбата за
обезсилване на влязлото в сила решение
,,собственик на имота е бил Е. В. –той се е легитимирал с решението по чл. 19
ал. 3 ЗЗД ,което към този момент е
влязло в сила и има вещно-прехвърлителен ефект .Вписана молба за обезсилване на
това решение към този момент няма ,поради което
неоснователни са твърденията в
исковата молба ,че ответниците са придобили от несобственик ,тъй като
праводателят на първия ответник е бил към момента на прехвърлянето собственик
на спорния имот .Съответно първият
ответник към момента на прехвърлянето на имота на Р.С. – 29.12.2010 г. също е бил собственик на същия ,тъй като
решението за обезсилване на решението по
чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е вписано чак на 15.07.2011 г., от който момент
би могло да се противопостави на третите лица ,каквито са в случая
ответниците. Затова и правилно е бил
уважен предявения насрещен иск на Р.С. и И.К. против първоначалните ищци С. и Й. Ч. с правно основание чл. 108 от ЗС ,тъй
като безспорно е установено по делото
,че ищците по насрещния иск са
собственици на имота –придобили са го въз основа на покупко-продажба с нот. акт
№ ***/20** г. и ответниците Ч. го владеят без
основание/доколкото няма спор по делото ,че именно те владеят имота/.
Що
се касае до предявения първоначален иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на двата нотариални
акта за покупко-продажба - № **/20** г.
и № ***/20** г. ,с които ответниците последователно са закупили процесния имот
,правилно е възражението на въззиваемите
,че този иск е недопустим ,тъй като се
касае не за конститутивни нотариални
актове ,удостоверяващи правото на собственост върху имота , а за такива
,удостоверяващи сделки на прехвърляне право на собственост върху процесния имот
.
Ето
защо настоящият съдебен състав ,споделяйки изцяло изводите на
първоинстанционния съд ,счита ,че решението следва да бъде потвърдено .Предвид
резултата по делото в полза на въззиваемите на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени направените от тях
разноски пред настоящата инстанция ,които възлизат на 600 лв. за въззиваемия С.
и 1080 лв. – за въззиваемия Б. /платени
адвокатски възнаграждения/.
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/12.04.2017 г. постановено по
гр.д. № 69/2013 г. по описа на Несебърския районен съд .
ОСЪЖДА
С.Г.Ч. ,ЕГН ********** и Й.Л.Ч. ,ЕГН **********,с
адрес гр.П. , ул.“Л.“№ * да заплатят на Б.С.Б.
,ЕГН ********** от гр.С. ,кв.“П.“ № **, вх.*, ап.*, съдебен адрес –гр.Пловдив,
ул.“Хъшовска„ № 5, чред пълномощника си „Адвокатско дружество Диспотова и
партньори, с управител Н. П. Д., сумата
1080/хиляда и осемдесет /лева – разноски
по делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
С.Г.Ч. ,ЕГН ********** и Й.Л.Ч. ,ЕГН **********,с
адрес гр.П. , ул.“Л.“№ * да заплатят
на Р.К.С. ,ЕГН ********** и И.И.
Б. –К. ,ЕГН********** двамата от гр. П. ,ул.“В.“ № ** ,вх. * ,ап. *, със
съдебен адрес – Бургас , ул.“Пробуда“ № 69 –чрез адв. Яна Димова сумата 600/шестотин /лева –направени разноски
по делото пред настоящата инстанця .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.