№ 41357
гр. София, 17.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № ... по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. Б. срещу „Т.“ .
Ищецът твърди, че през месец юли 2023 г. получил покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 173/2023 г. по описа на ЧСИ
С., образувано въз основа на заповед № 4097 за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 5005/2023 г. на Софийски районен съд, 125 състав, и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист. След справка установил, че
сумите по заповедта за присъдени въз основа на договор за потребителски
кредит № ... Твърди, че не е сключвал договор с ответника от 14.02.2022 г.,
нито е получавал претендираната като главница по договора сума. Твърди, че
представеният по заповедното производство договор е нищожен поради липса
на съгласие – валидно изразена воля от негова страна в качеството на
кредитополучател. Договорът не бил подписан нито от него, нито от
кредитора. Моли да бъде признато за установено, че договор за
потребителски кредит № ...от 14.02.2022 г., сключен между него и ответника,
е нищожен, поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2) и да бъде признато за
установено, че не дължи сумите по заповед за изпълнение № 4097 по ч.гр.д.
№ 5005/2023 г. на Софийски районен съд, 125 състав.
С разпореждане № 130929 от 20.10.2023 г. по настоящото дело съдът е
дал указания на ищеца да уточни правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, че не дължи сумите по издадената заповед за
незабавно изпълнение, при положение, че не твърди да е възразил срещу
заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, а същевременно
се позовава на факти и обстоятелства, настъпили преди влизането в сила на
заповедта.
С молба за изменение на иска от 14.11.2023 г. ищецът преповтаря
изложената фактическа обстановка, като твърди, че към момента
задълженията му по образуваното изпълнително дело са изцяло погасени.
Поддържа иска си по чл. 26 ЗЗД, но предявява и нов иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да върне заплатените от ищеца суми по
1
изпълнителното дело като недължимо платени, както и иск по чл. 49 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди - заплатени разходи по изпълнителното
производство.
Представени са доказателства, че срещу длъжника е образувано
изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ С., по което длъжникът твърди, че е
платил претендираните от взискателя и заявител по ч.гр.д. № 5005/2023 г. на
СРС суми.
По делото е постъпило писмо от СРС 125 състав, с което същият
уведомява настоящия състав, че няма постъпило възражение срещу заповедта
за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5005/2023 г. на СРС, 125
състав, като същата е влязла в сила.
След служебна справка в ЕИСС съдът установи, че в електронната
папка по ч.гр.д. № 5005/2023 г. на СРС, 125 състав, са налични съобщение
изх. № 6274/29.06.2023 г. от ЧСИ С. до СРС, 125 състав, с което на основание
чл. 418, ал. 5 ГПК са изпратени до съдебния състав копия от покана за
доброволно изпълнение до длъжника изх. № 3910/25.05.2023 г., изпълнителен
лист, издаден на 6.02.2023 г. от СРС, заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 5005/2023 г. на СРС, 125 състав, и извлечение от счетоводни книги,
връчени на длъжника на 16.06.2023 г. чрез „Б.“ .лично на длъжника А. А. Б..
По делото е налична и обратна разписка за получените от длъжника
документи, от която е видно, че същият лично ги е получил на 16.06.2023 г.,
което е удостоверил с подписа си.
При издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
длъжникът разполага със средства за защита – подаване на възражение по чл.
414 ГПК срещу заповедта. Съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК, заповедта за
изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от
документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение се връчва
от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда
копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на
връчването на всеки един от тях. От момента на връчването започва да тече
едномесечният срок за подаване на възражение срещу заповедта от длъжника
– чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая се установява, че препис от заповед № 4097 за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5005/2023 г. е връчен на длъжника на
16.06.2023 г. – обстоятелство, което той самият признава, въпреки че сочи че
връчването е от юли 2023 г. Длъжникът не твърди да е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, като от данните по делото несъмнено се
установява, че същата е влязла в сила.
Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори
вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно
посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В разглежданата хипотеза е налице приключило заповедно
2
производство (по ч. гр. д. № 5005/2023 г. на СРС, 125 състав), по което е
изтекъл срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК за писмено възражение срещу заповедта
за изпълнение по ал. 1 на същия текст, след което тя е влязла в сила (чл. 416
ГПК).
Първоначално предявеният от ищеца иск за признаване за установено,
че не дължи сумите по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 5005/2023 г. на
СРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист следва да се
квалифицира като такъв именно по чл. 439 ГПК.
След направеното изменение на иска ищецът претендира осъждане на
ответника да върне получените по изпълнителното производство суми, като
този иск следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Същият обаче има за
свое основание установяване на недължимост на вземанията по заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5005/2023 г. на
СРС, поради обстоятелства, които длъжникът е могъл да релевира преди
влизане в сила на заповедта (че договорът за кредит не е подписан от
длъжника и от представител на кредитора) с възражение по чл. 414 ГПК.
Доколкото предявените искове се основават на факти, които са били
известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл.
414 ГПК, оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се
и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен
установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на
заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим (решение №
781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 6 от
21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. o., определение № 635 от
30.11.2015 г. по ч. т. д. № 2032/2015 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК).
Изложеното важи и за предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
който има същото основание, но включва и искане за осъждане на ответника
да върне недължимо платеното по изпълнителното производство. В случая
същото се отнася и до исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договора за кредит и по чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди
във връзка с образуваното изпълнително дело, тъй като правният интерес от
тези искове ищецът обосновава единствено с твърденията, че договорът за
кредит, въз основа на който е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 505/2023 г. на СРС, 125 състав, не е подписан от
него и е нищожен – твърдения, които е следвало да релевира с възражение по
чл. 414 ГПК срещу заповедта. Целта на всички предявени искове е да бъдат
оспорени вземанията по издадената и влязла в сила заповед за незабавно
изпълнение, като бъде преодолян преклузивният срок по чл. 414 ГПК.
Пътят за искова защита срещу влязлата в сила заповед за изпълнение
остава открит само при наличието на специалната хипотеза по чл. 424 ГПК
Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на
вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК.
На новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение) факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
3
изпълнението по чл. 439 ГПК, респективно при оспорване на изпълнението с
осъдителен иск, когато твърди, че заплатените по изпълнителното дело суми
са недължимо платени, поради факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
Изложените в исковата молба факти, на които са основани предявените
искове, нямат качеството на новонастъпили (настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение) факти. Затова исковите претенции са недопустими –
в този смисъл вж. решение № 22 от 10.03.2022 г. по гр. д. № 1112/2021 г. на
ВКС, III г.о.
Следва изрично да се отбележи, че още първоначално предявените от
ищеца претенции са за оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. № 5005/2023 г. на СРС, като опитът те да бъдат „изменени“ в
осъдителни искове не променя изводите на съда за тяхната недопустимост.
Направеното „изменение“ на исковете преследва първоначалната цел на
ищеца да оспори вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист въз основа на факти, които
ищецът е могъл да релевира с възражение по чл. 414 ГПК.
На следващо място съдът не намира, че с молбата за „изменение“ на
исковете ищецът е изпълнил дадените му указания да уточни правния си
интерес от предявяването им, което е самостоятелно основание за връщане на
исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото – прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 294574 от 20.10.2023 г., подадена от А. А.
Б. срещу „Т.“ .и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 57744/2023 г. на
Софийски районен съд, 182 състав.
Определението подлежи на обжалване по реда на глава XXI от
Гражданския процесуален кодекс пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4