РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7685 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от М.Р.Н. ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу К.А.Н.
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Д.А.Ц. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС с искане да бъде извършено разпределение на ползването на съсобствения между страните недвижим имот, съобразно притежаваните от тях права на съсобственост, а именно: поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 375 кв.м.,
съставляващ имот ***, при съседи на имота: улица *** и др., ***, а съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-5б/18.09.2007г.
на Изп. Директор на АГКК, с последно изменение със заповед КД-14-15 147
/30.04.2013г. на Началника на СГКК-Плевен: поземлен имот с идентификатор ***, с
адрес на поземления имот: ***, с площ от 381 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
м/, номер по предходен план: 606, квартал 542, при съседи: ***.
Твърди се в ИМ, че ищецът
притежава 3/5 ид.ч. от процесния недвижим имот, ведно с построената в имота
сграда с идентификатор ***. Сочи, че ответниците притежават
2/5 идеални части от правото на собственост върху процесния имот. Излага, че не могат да постигнат съгласие относно
ползването на процесния имот, поради което моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови решение,
съобразно което да разпредели реалното ползване съобразно схема №2 от
заключението по допуснатата СТЕ.
В нарочна писмена защита
ищецът сочи, че единственият законосъобразен вариант за разпределяне правото на
ползване е този по схема №2 от заключението на ВЛ.
В дадения от съда срок
ответниците са депозирали отговор на
исковата молба. Сочат, че искът е
допустим, но неоснователен. Излагат, че процесният поземлен имот се ползва в
съответствие и при съобразяване с притежаваните от тях права в съсобствеността.
Твърдят, че страните по делото осъществяват реално ползване на имота, съобразно
дяловете им в съсобствеността. Излагат, че за тях е обособена и ползват реално
площ от поземления имот, ситуирана от север и изток между изградената в имота
двуетажна жилищна сграда и съседния имот с идентификатор 56722.656.285, а
ищецът ползва реално останалата по-голяма част от поземления имот, ситуирана от
запад между жилищната сграда с идентификатор ***.1 и съседния имот ***и от юг,
между сграда ***.1 и до дъното на имота, вкл. и сграда с идентификатор ***.
Сочат, че това реално ползване е определено по съглашение на предходните
собственици на имота, с предварителен договор от 29.04.1970 г., обявен по реда
на чл.19 ал.З от ЗЗД за окончателен със съдебно решение по гр. д. №1188/1972 г.
на ПлРС. Поради изложеното молят съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответниците
моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като понастоящем е налице реално
разпределение на ползването на недвижими имот. Излага, че ако все пак се
разпредели право на ползване най – удачен вариант е този по схема №1, която
отразява и настоящето ползване на имота. Претендира присъждане на разноски.
В нарочна писмена защита
процесуалният представител на ответниците моли съда да отхвърли предявения иск,
а ако разпредели ползването на имота, то да е по вариант №1 или №4. Счита, че
исканият от ищците вариант №2 за разпределяне правото на ползване е най –
неблагоприятен за тях, тъй като не съответства на правата на страните в
съсобствеността.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представеното по
делото постановление за възлагане с вх. Рег № ***на СлВП Плевен, че на ищеца по
делото М. Н. са възложени 3/5 от процесния недвижим имот, заедно с построената
в югоизточната част в имота лятна кухня.
Установява се от приложеното по
делото решение №1737/14.11.2014 г. по гр.д. № 317/2014 г. по описа на ПлРС, че
по отношение на *** ответниците са признати за собственици на 2/5 идеални части
от процесния поземлен имот.
От представения по делото нот.
акт № *** на нот. А. ***с рег. № 009 на НК София, с район на действие ПлРС се
установява, че *** и П. ***са продали на дъщеря си К. Н. целият първи етаж,
заедно с прилежащите му помещения от двуетажната жилищна сграда, построена в
процесното дворно място, с реалното им ползване в североизточната им половина
към съседа ***.
Видно е от представения по делото
предварителен договор от 29.04.1970 г., сключен между *** от една страна и от
друга от *** и ***, че първите двама продават на вторите двама 2/5 от процесния
недвижим имот срещу задължението на купувачите да предоставят в собственост на
продавачите, която са задължени да построят със свои средства. Установява се от
предварителния договор, че продавачите са се задължили да предоставят на
купувачите реалното ползване върху 144 кв.м. от дворното място.
Представено като доказателство по
делото е и писмо от ЧСИ Т. *** с рег. № 815 на КЧСИ с район на действие ПлРС,
от което се установява, че същата е уведомила
ответницата К. Н., че по изп. Дело №1565/2013 г. ½ идеална част
от целия втори етаж от жилищната сграда, построена в процесното дворно място е
възложен на Л. ***.
Установява се от приложения по
делото НА за покупко – продажба на недвижим имот №***на нот. С. ***с рег. № 017
на НК София, с район на действие ПлРС се установява, че Л. *** е продала на ***
апартамент №2, на втори етаж в жлищината сграда, находяща се в процесното
дворно място с идентификатор № ***.1.2
По
делото е изслушана и СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена и според която ВЛ е дало четири варианта на разпределяне правото на ползване
на процесния имот, а именно: вариант №1: това е конкретно, описаният начин на
ползване на страните съгласно Предварителния договор от 1970 г., като на
ползвателя на 3/5 идеални части от двора е предоставена западната част на
имота, оцветена в жълто. Сочи се, че в тази част попада и общото стълбище за
звуетажната многофамилна сграда, но въпреки това ответниците са си изградили
отделен вход, откъм източната част и влизат през него, съобразно договореното в
предварителния договор; вариант №2 – според желанието на ищеца да ползва 228,60
кв.м., съобразно правото му на собственост, като в тази площ се включи само
застроената част на допълващата постройка – лятна кухня; че за ответниците
– остава площ за ползване от 152,40
кв.м. в източната част на урегулирания имот, оцветена в зелено, като входът за
първия етаж остава в тази площ; схема №3- теоритичен варинат, който спроде ВЛ
не е най – добрият; вариант №4 – реалистична схема и към 1970 и към днес,
според която продавачите, които запазват по – голямата част от имота за себе си
и получават като част от сделката втория етаж на сградата / т.е. още тогава
половината от ЗП на къщата е била в частта на продавачите – в схемата под №1;
че в този случай ответниците биха получили по – голяма използваема площ, което се
дължи на увеличената квадратура, което се дължи на увеличената квадратура от
последните изчисления на имота; че квадратурите на съсобствениците са същите
като в схема №2, като разликата е в отнемането на ½ от ЗП от къщата от
ответниците и придаването й на ищеца.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Фактическо
разпределение на ползването на съсобствената вещ е допустимо и желателно в
случаите когато съпритежателите й са се споразумяли за това. Предявяването на
иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС обаче демонстрира по убедителен начин, че не е
налице съгласие, поради което предявеният иск е допустим.
Установеното
от фактическа страна, мотивира решаващия състав да мотивира извод, че между
страните по делото е налице общност на правото на ползване върху процесния имот.
По делото не е спорно, а и се установява
от приетите по делото доказателства квотното съотношение на притежаваното от
всяка от тях право на ползване върху имота.
С оглед
на събраните по делото доказателства съдът преценява като най - целесъобразно,
предложеното разпределение на реалното ползване на процесния имот по вариант №4
от заключението на вещото лице арх. Л.. Съдът намира, че така предложения вариант на
реално разпределение отговаря в най – голяма степен на интересите на страните и
е съобразен, както с площта на имота, така и със съществуващото в имота фактическо
положение, вкл. и с правото на собственост на третите неучастващи в делото лица
на етаж №2 от построената сграда. В тази връзка, следва да се отбележи, че
фактическото приложение на предложените от СТЕ други варианти за разпределение
на ползването на имота, би било по- неудачно, доколкото единият е по – скоро
теоритичен /вариант №3/, а другият неоправдано ощетява ответниците /вариант №2/,
доколкото при този вариант на
разпределението на позлването в тяхната част е поставена изцяло двуетажната
сграда, чиито собственици са различни лица. Съдът намира, че вариант №1 е по –
неудачен от предложения вариант №4, доколкото с него на ищците се предоставя за
ползване, повече от кв.м., отколкото на ответника, който от своя страна
притежава по – голяма част от имота. Ето защо мерките за ползване на общия
имот, следва да бъдат постановени в изложения смисъл.
По отношение на разноските в
производството, задължителната съдебна практика, изразена в Решение №275 от
30.10.2012 г. по гр.д. №444/2012 г., II г.о. на ВКС, сочи, че страните трябва
да понесат такава част от разноските, включваща такси и възнаграждения за
експертизи, съответстваща на дела им в съсобствеността, а заплатените от
страните възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в
който са направени. В случая, общо разноските, които съсобствениците следва да
разпределят са в размер на 370,82 лв.- ДТ и депозити за в.л. Съобразно квотите
на страните в съсобствеността, задълженията за разноски са следните: ищец – 117,50
лв., а за ответниците 148,32 лева. Доколкото само ищецът е заплатил разноски по
делото ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 148,32 лева
разноски, съобразно припадащата им се част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ на поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 375
кв.м., съставляващ имот ***, при съседи на имота: улица *** и др., ***, а съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-5б/18.09.2007г. на Изп. Директор на АГКК, с последно изменение със
заповед КД-14-15 147 /30.04.2013г. на Началника на СГКК-Плевен: поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 381 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 606, квартал 542, при
съседи: ***, съобразно Скица проекто-вариант четвърти, към
заключението на вещото лице алх. Л.Л., приложена на л. 63 от делото, както
следва:
- ОТРЕЖДА ЗА
ПОЛЗВАНЕ НА М.Р.Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, на 228,60 кв.м, от гореописаното дворно място,
границите на които са маркирани с жълт щрих на приложената към
заключението скица-проект №4;
- ОТРЕЖДА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА К.А.Н. ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Д.А.Ц.
ЕГН ********** ***, на 152,40 кв.м, границите на които част са маркирани
със зелен щрих на приложената към заключението скица-проект №4/,
ОСЪЖДА К.А.Н. ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Д.А.Ц. ЕГН ********** *** да заплатят на М.Р.Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, сторените деловодни
разноски, в размер на 148,32 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Скицата,
представляваща Проекто-вариант № 4, към заключението на вещото лице арх. Л.Л.
по СТЕ, приложена на л. 63 от делото, приподписана от съда, представлява
неразделна част от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: