О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15- ти
въззивен състав, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ :ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря
……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД № 46 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от
25.11.2019 г. постановено по НЧД №13817/2019 г. по описа на СРС, НО, 114 с-в, с
което е отменено постановление от 19.01.2018 г. на СРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП №ЗМ 2011/2017 г. по описа на 07 РУ- СДВР,
пр.пр.№32384/2017 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.142а, ал.1
от НК. В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение на СРС, като се иска от въззивния съд да отмени същото и да
потвърди Постановлението на СРП. В протеста не се правят доказателствени
искания.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Протестът е процесуално допустим- подаден е в срок, от правоимащо лице, пред
местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по
въззивен съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК. Същият се явява и
основателен по следните съображения:
В постановлението на СРП и в определението на СРС е приета за установена идентична
фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивната инстанция,
поради което и последната не намира за необходимо да преповтаря.
Първостепенният съд обаче е счел, че за пълното и всестранно изясняване на
делото е необходимо да бъдат установени допълнителни факти и обстоятелства,
които е приел, че все още не са изяснени на ДП, като и в тази връзка е отмени
постановлението на СРП и е върнал делото на ДФ с дадени указания за
допълнителен разпит на „пострадалия“ от деянието- св.Р.Н.. Въззивният съд,
както и прокурорът при СРП счита на първо място, че тези обстоятелства не са
неясни и неустановени по делото- данни за тях се съдържат в показанията на св.Т.и
С., които са еднопосочни и непротиворечиви и макар и в своите показания св.Н.
да не споменава тези обстоятелства- не ги отрича. Даже напротив- позовал се е
на същите дори и в жалбата си пред първостепенния съд. С оглед на това
възивният съд счита, че събрания по делото на ДП доказателствен материал дава
еднопосочен отговор на въпроса разговарял ли е с някого по телефона св.Н. преди
да даде сумата от 150 лв. С кого е разговарял и какво му е казало това лице в
случая е ирелевантно. А що се отнася до необходимостта от изясняване на въпроса
дали парите са дадени доброволно или не, то въззивният съд счита, че това е
въпрос на интерпретация на понятието „доброволно“, която интерпретация всеки
един от разпитаните свидетели е направил в своите показания. Така св.Т.и св.С.сочат,
че св.Н. след проведения телефонен разговор доброволно- т.е. без оказано от тях
физическа и психическа принуда е дал сумата от 150 лв., докато св.Н. изрично
заявява, че е сторил това, за да бъде пуснат от свидетелите Т.и С.да си тръгне,
като сочи, че не е бил пуснат от свидетелите да си тръгне, докато не плати тази
сума (нещо, което не се отрича и от тях), в която връзка и поддържа дори и в
жалбата си до СРС, че е бил принуден да стори това против волята си, за да бъде
пуснат. Не твърди обаче също така в своите показания спрямо него да е била
оказана някаква друга физическа и/или психическа заплаха. В този смисъл
въззивният съд не намира, че е необходимо да бъде изяснявано каквото и да е
било друго по делото, тъй като оттам насетне е както бе посочено въпрос на
правна квалификация, дали поведението на охранителите на магазин Кауфланд- св.Т.и
С.осъществява от обективна и субективна страна някакъв състав на престъпление
от общ характер или не- т.е. дали същите са упражнили някаква принуда спрямо
св.Р.Н., респ. дали са го лишили от свобода, ограничавайки правото му на
предвижване или не. Неяснота досежно тяхното поведение няма, респ. не е налице
такова по отношение това на св.Р.Н. и не се налага събирането на допълнителни
доказателства за изясняване на тези обстоятелства. С оглед това като е отменил
постановлението на СРП и е върнал делото на ДФ за събиране на допълнителни
доказателства досежно посочените в определението обстоятелства, първостепенният
съд е постановил съдебния си акт в нарушение на закона, тъй като на първо място
неяснота по тези въпроси няма, а от друга, изобщо не е посочил с какво
допълнителната информация относно лицето, с което е разговарял св.Н. и какво то
е казал на последния, би допринесло за изясняване на обективната истина по
делото, респ. за преценка съставомерността или не на деянието на охранителите
на магазин Кауфланд- св.Т.и св.С.. Още повече, че дори в своето определение СРС
е приел, че след като е разговарял с някого по телефона, св.Р.Н. е приел да
заплати сумата от 150 лв., за което му била издадена квитанция, след което си е
тръгнал от магазина. С други думи, първостепенният съд в противоречие на
приетото за безспорно установено от него самия, е дал указания да се изясняват
обстоятелства, които е видно и от материалите по делото, че са били изяснени.
Всичко друго оттам насетне е въпрос на интерпретация и на правна
квалификация, по отношение на които въпроси първостепенният съд, за разлика от
прокурора не е взел никакво отношение в своя съдебен акт. Това също води до
порочност на същия, която обаче не се явява основание за отмяна определението
на СРС и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а
налага въззивният съд да обсъди този въпрос и да прецени, дали правилно прокурорът
е приел, че деянието не се явява съставомерно въобще по нито един състав на
престъпление от общ характер, тъй като счита, че делото е изяснено в пълнота от
фактическа страна.
В тази връзка въззивната инстанция споделя изцяло доводите на прокурора,
изложени в постановлението за прекратяване на наказателното производство по
делото, поради което и не намира за необходимо да ги преповтаря. Следва
единствено да допълни, че в конкретния случай охранителите на магазин Кауфланд
са имали правото, но и задължението да задържат св.Р.Н. и да не го пуснат да си
тръгне до изясняване на случая, респ. са имали и задължението да сигнализират
съответните полицейски органи, които единствено са били компетентни да преценят
дали св.Р.Н. следва да бъде задържан по- натам по реда на ЗМВР и дали спрямо
него следва да бъдат предприети някакви други мерки или следва да бъде
освободен. В този смисъл и задържането на същия от охранителите на магазин
Кауфланд не е било незаконно още повече, че същите изрично са му заявили, че
ако не желае да плати сумата от 150 лв., която не те, а правилата установени в
магазина са ги задължавали да изискват в подобни случаи, ще следва да повикат
полиция. С други думи охранителите са имали право да задържат св.Н. до идването
на полицейските служители, което те изрично са му казали и това задържане не е
било незаконно, нито с намерение на същите да го лишат от свобода. Заявеното от
св.Т.и св.С., че ако не иска да бъдат викани полицейските органи, св.Р.Н.
следва да плати обезщетение на магазина в размер на 150 лв. по никакъв начин не
води на друг извод, тъй като св.Н. е имал пълното право да прецени какво да
стори- дали да плати и да бъде пуснат преди идването на полицията или да не
плати и да изчака идването на полицията, а до този момент, задържането му е
било напълно законно и в съответствие със ЗЧОД. Ето защо правилно е било прието
от прокурора, че в случая деянието на св.Т.и С.по никакъв начин не осъществява
нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по
чл.142а, ал.1 от НК. Още повече, че те са изпълнявали не само задължения,
установени с вътрешните правила и практиката на магазин Кауфланд, както и от
техните преки ръководители, но и с тези, които им вменява ЗЧОД.
От друга страна не могат да бъдат споделени доводите на св.Р.Н., че в
случая поведението на тези охранители покрива признаците на състава на
престъплението по чл.143, ал.1 от НК, а не това на чл.142а, ал.1 от НК. За да е
налице този състав на престъпление е необходимо пострадалият да е бил принуден
да извърши нещо противно на волята си- в конкретния случай да плати сумата от
150 лв., като за целта деецът следва да стори това- т.е. да принуди пострадалия
да извърши нещо противно на волята си, чрез използването на сила, заплаха или
злоупотреба с власт. С оглед събрания доказателствен материал няма спор, че св.Н.
не е искал да плаща тази сума, а освен това искането на за заплащане на същата
не е било и в съответствие с изискванията на закона- с други думи управата на
магазин Кауфланд не е имала законно основание да иска тази сума от св.Н.. Той
обаче макар и да не е искал да плаща същата е сторил това по своя преценка-
т.е. сам е предоставил същата след проведения телефонен разговор, като е
абсолютно ирелеватно какво е бил посъветван и какво го е мотивирало да стори
това. Спрямо него не е била употребена нито физическа, нито психическа сила
и/или заплаха, нито е охранителите на Кауфланд са злоупотребили със служебното
си положение, за да мотивират св.Н. да предостави тази сума. Спрямо него не са
били отправени заплахи- няма такива твърдения, не е употребена физическа сила,
а единствено му е била възпрепятствана възможността да напусне района на търговския
обект. Това обстоятелство св.Н. тълкува като употребена спрямо него незаконна
сила и принуда, за да плати сумата от 150 лв. Следва обаче още веднъж да се
подчертае, че охранителите на Кауфланд не само са имали право да задържат св.Н.
в конкретния случай, тъй като у него е била установена стока от магазина, която
той не е бил заплатил, но нещо повече- те са били длъжни да го задържат до
идването на полицейските органи, както и са сторили в конкретния случай, макар
че и след като Н. е заплатил сумата от 150 лв. те в нарушения на тези техни
задължения по ЗЧОД да са освободили Н. без при това да уведомят полицейските
органи. С други думи задържането му на територията на обекта не е било
незаконно. Незаконно е било само искането на сумата от 150 лв. от него, но св.Н.
е имал възможността сам да прецени какво да стори в случая- дали да плати тази
сума или да изчака идването на полицейските органи. Отправената към него
„заплаха“ от охранителите, че ще повикат полицейските органи, ако не плати тази
сума, не е незаконна заплаха, а точно обратното- тя е била в изпълнение на
техни законови задължения.
Всичко това сочи, че макар и да не са имали право да иска от св.Н.
заплащането на сумата от 150 лв., охранителите не са получили същата от него
чрез упражнена спрямо него физическа и/или психическа заплаха и сила, респ.,
чрез злоупотреба с властта си. Не е налице последното- злоупотреба с власт, тъй
като това поведение на охранителите не е било по тяхна самоинициатива, а в
резултат на стриктно изпълнение от тяхна страна на служебни задължения, макар и
въз основа на нареждания, дадени в противоречие със закона. С други думи не е
налице състава на престъплението по чл.143, ал.1 от НК дори и от субективна
страна, тъй като охранителите не са искали и не са имали намерения да изнудват
и принуждават Н. да се разпореди с тази сума в полза на Кауфланд с цел да
набавят за някого незаконна облага, нито са имали съзнанието, че правят това-
точно обратното- през цялото време са действали с убеждението, че изпълняват
стриктно своите служебни задължения. Освен всичко друго не са и упражнили
спрямо него каквато и да е било незаконна принуда, тъй като са задържали същия
изцяло на законно основание.
Без съмнение платената от св.Н. сума от 150 лв. е недължимо платено от
негова страна- сума, с която магазин Кауфланд се е обогатил неоснователно, за
което св.Н. има възможност да предяви своите претенции по гражданско правен
ред, но не са налице основания за дирене на наказателна отговорност от когото и
да е било във връзка с така платената сума, тъй като и както многократно бе
подчертано, макар и сумата да е платена без желание от страна на св.Н.- т.е.
без той да е искал да стори това, е направил последното доброволно- по свой
неправилен и грешен избор- вместо да изчака идването на полицейските служители,
е предпочел да плати тази сума и да напусне територията на магазина преди да
бъдат уведомени полицейските органи, които единствени са имали компетентността
да преценят дали да продължи по- нататъшното задържане на свидетеля или не,
което до този момент е било абсолютно законно.
С оглед на изложеното въззивният съд счита, че правилно прокурорът при СРП
е прекратил воденото наказателно производство по делото, като е приел, че не са
налице доказателства за извършено престъпление от общ характер по който и да е
било текст от НК, поради което и постановлението на СРП, с което е сторено това
е следвало да бъде потвърдено от СРС. Вместо това първостепенният съд
неправилно е отменил същото и е върнал делото на ДП, с дадени излишни и
безполезни указания на разследващите органи. Ето защо протестираното определение
на СРС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо
това постановлението на СРП потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8 вр. ал.7 вр. ал.6, т.1 от НПК,
СГС, НО, 15-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло определение от 25.11.2019 г. постановено по НЧД
№13817/2019 г. по описа на СРС, НО, 114 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 19.01.2018 г. на
СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП №ЗМ 2011/2017 г. по
описа на 07 РУ- СДВР, пр.пр.№32384/2017 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл.142а, ал.1 от НК..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.