РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Русе, 07.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 15
септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА |
при
секретаря М. СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 222
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от „Американ
Хил“ ЕООД, със седалище: гр.Русе, чрез процесуален
представител – адв.М.Р.,
против Решение №235 от 02.06.2021 г., постановено по АНД № 592/2021 г. по описа
на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 562910 от 24.02.2021 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП. Оспорващият
развива доводи, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска
от съда да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като
отмени наказателното постановление. Претендира и присъждането на направените в
производството пред първата съдебна инстанция разноски.
Касационният
ответник, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Б. Г., оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Становището
на представителя на РОП е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Наказателно постановление (НП) № 562910 от
24.02.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП на
дружеството-касатор е наложена имуществена санкция на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС
вр. ал.1 за извършено нарушение по
чл.35, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
РРС
е потвърдил НП, като е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Споделя се
изводът на съда за доказаност на извършеното нарушение, тъй като дружеството не
е изпълнило задължението си по чл.35, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ да
съхранява в обекта – Автокъща “Капитана”, находящ се в гр.Русе, бул. “Липник”
№19, кочана с ръчни касови бележки на фискалното устройство /ФУ/, което е
регистрирано в обекта и го обслужва.
Неоснователен е
доводът, че гореописаният обект, в който е извършена проверката, не е търговски
обект по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а мострена
зала, в която са предлагани автомобили за продажба, а самите продажби се
осъществяват от търговеца на друг адрес- ул.“Ниш“ №32 в гр.Русе. Съгласно чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ - лицата по чл. 3 /каквото е дружеството - касатор/ са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ от
датата на започване на дейността в обекта. Правилно РРС е
констатирал, че търговецът е този, по чието искане е регистрирано ФУ за съответния
търговски обект, в който е извършена проверката от приходните органи. В този
именно обект следва да се намира ФУ и кочанът с касови бележки. Изпълнението на
това задължение не отпада поради създадената организация от самия търговец за
сключване на сделки и регистриране на продажби на адрес и в обект, различен от
този на търговския обект, за който е регистрирано ФУ и в който следва то да е
налично, както и кочана с ръчни касови бележки.
Неоснователен е
доводът на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН.
За
маловажен случай на административно нарушение може да се приеме това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретиката на настоящия казус
не са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Констатираното нарушение засяга фискалните правила и данъчната дисциплина,
които са поставени като гаранция за правомерното развитие на особено важни
обществени отношения. По аргумент от чл. 12 на ЗАНН целта на административното
наказание, освен да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред, е да се въздействува възпитателно и предупредително
върху останалите граждани. Именно посоченият съвкупен ефект се явява постигнат
чрез налагането на процесната имуществена санкция.
Неоснователно
се твърди от касатора допуснато съществено процесуално нарушение от първата
съдебна инстанция поради недопускането до разпит на счетоводителя на
санкционираното дружество. От една страна, в искането си пред РРС
жалбоподателят не е посочил конкретни обстоятелства, за които се иска разпитът
на свидетеля, а освен това - с несъбирането на поисканите гласни доказателства
спорът не е останал неизяснен от фактическа страна.
При
извършената проверка за съответствие с материалния и процесуалния закон съдът счита, че оспореното решение на
Районен съд - Русе е правилно. То следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3
от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на ответната страна
за присъждане на разноски за юрисконсулт
на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при
резултата от делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в
размер на 80 лв.
Водим
от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №235 от 02.06.2021 г.,
постановено по АНД № 592/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
562910 от 24.02.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА „Американ Хил“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Антим Първи”№47, вх.1, ет.1, ап.4, да заплати на НАП-София сумата 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.