РЕШЕНИЕ

Номер 1232                           31.07.2020г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                  ХІV наказателен състав

На дванадесети юни                           двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер    1578 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000065/30.01.2020г. издадено от РД „АА” гр.Пловдив, с което на С.М.А., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.18, т.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, вр. с чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

          Жалбоподателя А.  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна –РД „АА“ - Пловдив, не изпраща и не взема становище по делото.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 18.01.2020г. жалб.А.  управлявал таксиметров автомобил Дачия с рег № **на територията на Община Пловдив. Около 01.35ч обаче бил спрян за проверка от служители на І РУ – Пловдив, а именно **С.Ю. и К.А.. Същите извършили проверка на водача, когото установили именно като жалбоподателя, а освен това установили наличие на двама пътника в автомобила, въпреки, че последния не бил обозначен като работещ, защото не светела никаква светлина в горния десен ъгъл на предното стъкло. Същевременно касовия апарат работел, а видно от издадения касов бон пътниците били заплатили сумата от 4.62лв. Водача бил заведен в І РУ, а там му била дадена призовка да се яви отново на 20.01.20г. На последната дата свид.Д.Б. *** съставил АУАН срещу жалбоподателя за това, че на 18.01.2020г. в гр.Пловдив е извършвал превоз на пътници с такисметров автомобил, при положение, че му е изтекло удостоверението за психологическа годност. Жалбоподателя притежавал такова от дата 12.10.2015г. и същото било валидно до 12.10.2018г. Въз основа на констативния акт било издадено и процесното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Д.Р.Б. разпитан като свидетел в съдебно заседание и поддържащ описаното в АУАН, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, докладна записка, заповед, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

          Горните факти се спорят от жалбоподателя, който навежда възражение, че на процесната дата 18.01.2020г. бил извън град Пловдив и не е управлявал такси. Твърди , че бил в с.Минерални бани, обл.Хасково на хотел. В тази връзка е представил по делото и извадка от дневника за регистрация в посочения хотел, от която действително се вижда, че е имал такава за периода от 17.01.2020г. до 19.01.2020г. Наличието на резервация обаче според съда не може да докаже, че по това време реално жалбоподателя е бил в посоченото населено място. Освен това последното противоречи на възприетото от полицейските служители, което са отразили в докладната записка. Те са установили самоличността на водача на таксито именно като жалбоподателя. Ето защо и на него са връчи призовката за 20.01.20г. да се яви отново, което и жалб.А. сторил. Така и срещу него е съставен констативния акт. На следващо място се спори относно възможността на актосъставителя да състави акт, пир положение, че не е очевидец на нарушението. На първо място свид.Б. лично се е убедил, че удостоверението за психологическа годност на жалб.А. е изтекло към 18.01.20г. чрез справка в електронен масив данни на Автомобилна администрация. На следващо място факта на управлението на МПС от С.А. може да се установи и от трето лице, като не е задължително актосъставителя да е очевидец. В много случаи напрактика дори това е невъзможно. Така например при настъпило ПТП не може да се върне времето назад, за да може актосъставителя да види самото ПТП. В случая чрез установеното от полицейските служите и отразено от тях в докладна, свид.Б. се уверил, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Не е нарушение обстоятелството, че не са индивидуализирани двамата пътници като имена. Последните не са извършили някакво нарушение , та спрямо тях да се извършват каквито и да е действия, включително снемане на самоличност. А че са заплатили за курса става ясно от отразеното в касовия апарат и възприето от полицейските служители. Не е основателна и възражението за отразената корекция на текста на АУАН. Всъщност корекцията на текста е извършена чрез пренасянето в НП, а не фактически в самия акт. Последното е напълно допустимо като не е нужно текста на НП да преповтаря този на констативния акт.

При тези установени факти Съдът намира, че правилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали извършеното нарушение от жалбоподатеря и са ангажирали отговорността му. Това е така , защото при превозът осъществен на 18.01.20г. от същия е бил в нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34/1999г. на МТ, който изисква водача да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В процесния казус жалб.А. не отрича, че няма валиден документ, но оспорва да е возил пътници, а не приятели например. Последното обаче противоречи на установения факт, че касовия апарат е работел.  Не е основателно и възражението, че не ставало ясно коя е нарушената наредба. Всъщност Наредба № 34/1999г. на МТ е само една. Още повече че таксиметровата дейност е правнорегламентирана и жалбоподателя следва да е запознат с нея. На следващо място от своя страна наказващия орган правилно е опраделил по вид и размер наложеното наказание. Закона за автомобилните преводи в чл.93, ал.1, т.1 е предвид твърдо установен размер на глобата от 2000лв. Под този размер съграсно нормата на чл.27 от ЗАНН наказание не може да бъде определено. Не е налице и маловажност на случмая, тъй като тази норма осигурява сигурността на транспорта, а в случая и на деца. Предвид важността на закриляните обществени отношения и сигурността на транспорта не може да се приеме, че в настоящия козус би могло да се приложи нормата на чл.28б.а от ЗАНН.

Не се констатираха при извършената служебна проверка нарушеня на производствените правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000065/30.01.2020г. издадено от РД „АА” гр.Пловдив, с което на С.М.А., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.18, т.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, вр. с чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.