№ 389
гр. Варна, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20223100900610 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Производството е образувано по жалба на К. Г. Г., ЕГН **********, в качеството му на
управител и съдружник в СТРАВС БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, чрез адв.Н. Хр.Н. от
ВАК, срещу отказ рег.№20220615110020/16.06.2022г. на длъжностно лице при ТР /ДЛТР/,
по заявление вх.№ 20220615110020 от 15.06.2022г., за заличаване на молителя като
управител и съдружник в посоченото дружество, на основание чл.125, ал.2 ТЗ по партидата
на СТРАВС БЪЛГАРИЯ ООД.
В жалбата се излага, че въз основа на посоченото заявление, молителят/заявител/ е
бил заличен единствено като управител на дружеството, но не и в качеството му на
съдружник в същото. Отказът бил мотивиран, че не е заявено като едноличен собственик на
капитала Командитно дружество СТРАВС – чуждестранно ЮЛ, Нидерландия, в поле №23, в
заявление А4. В жалбата се излага, че постановеният отказ е незаконосъобразен.
Излага, че липсата на попълване на поле №23 в заявлението, подадено по електронен
път е техническа грешка, която обаче не води до неяснота/неизвестност кой остава
едноличен собственик на капитала на дружеството – при двама съдружници и напускане на
единия е очевидно, че едноличен собственик на капитала остава другият съдружник.
Независимо от това, длъжностното лице не е дало на заявителя указания за отстраняване на
констатираната грешка, което е послужило за напълно формален и необоснован отказ.
Претендира се отмяната му и вместо това указване на Агенцията да впише заявеното
обстоятелство – заличаване на заявителя като съдружник в СТРАВС БЪЛГАРИЯ ООД.
При преценка допустимостта на производството:
1
Съдът констатира, че първоначално жалбата е подадена пред СГС и образувана в
т.дело №1171/2022г. С определение №2513/08.08.2022г. съдът е прекратил производството
пред себе си на основание чл.118 ГПК и изпратил същото по подсъдност на ВОС.
При извършената проверка за редовност на жалбата настоящият състав констатира, че
същата е подадена от надлежна страна – заявител в охранителното производство, чрез
редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок по чл.25
ЗТРРЮЛНЦ. Настоящият съд е местно компетентен да разгледа жалбата съгласно чл.25,
ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
При преценка по същество на жалбата съдът намира същата за неоснователна,
поради следното:
Съгласно чл.21 ЗТР, длъжностното лице следва да прецени дали подаденото
заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване
обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи
на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени
всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона; представени изискуеми декларации по чл.13 ЗТР; да е
заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи).
Действително, съгласно чл.125, ал.2 ТЗ, съдружникът може с писмено тримесечно
предизвестие, отправено до дружеството, да прекрати участието си в същото. В конкретния
случай, в компетентността на регистърния орган е да следи за публичния интерес като
установи не само изтекъл срок на надлежно връчено на дружеството предизвестие по
чл.125 ТЗ, но и предприети поради последици от напускането на съдружника (намаляване
на чистото имущество поради възникването на вземането за изплащане на дела)
допълнителни действия, насочени към защита на дружествения капитал (намаляване на
уставния капитал или внасяне на нови вноски срещу записване на освободените от
напусналия съдружник дялове), отразяване на тези обстоятелства в актуализиран
дружествен договор, заверен от органа представляващ дружеството.
При служебна проверка, която съдът дължи в рамките на охранителното
производство, съдът намира, че не са спазени изискванията на ТЗ, поради което отказът е
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Упражняване на потестативното право на съдружника по чл.125, ал.2 ТЗ не е
поставено в зависимост от други условия. С изтичане срока на предизвестието, считано от
тази дата членственото правоотношение с напускащия съдружник се счита прекратено във
вътрешните отношения с дружеството като това обстоятелство подлежи на вписване в ТР.
Материалноправният ефект във вътрешните отношения няма връзка с процесуалното
задължение на дружеството за вписване на новите обстоятелства в публичния регистър с
цел противопоставимост на третите лица.
Начинът на прекратяване на членственото правоотношение сочи, че в кръга на
правомощия на длъжностното лице при ТР е да провери налице ли са всички факти от
2
състава на чл.125, ал.2 от ТЗ, респ. тази проверка дължи и съдът. При същата се установява,
че съобщенията /предизвестия/, отправени от съдружника К.Г. за напускане на дружеството
като съдружник /и като управител/, въпреки че са отправени на адреса на управление на
дружеството, не са получени – както от друг съдружник, така и от друго лице от
канцеларията, натоварено да получава кореспонденция. Съдът не може да приеме, че е
налице редовно връчване чрез фикцията на чл.50, ал.4 вр.чл.47 ГПК, тъй като е очевидно от
удостоверяването на ЧСИ Л.Станев, че не е налице пълно съответствие с обявения по
партидата на дружеството адрес – на място няма ап.20 както и изобщо никой от живущите
не знае за съществуването на това дружество на адреса. Липсва връчване и на съобщенията,
изпратени на адреса на другия съдружник –чуждестранно юридическо лице, регистрирано в
Нидерландия като персонално командитно дружество„СТРОВС“, в Нидерландия,
Маастрихт. Съобщенията са върнати като непотърсени, независимо че представената
справка за актуалната регистрация на това дружество е от 2007г. При това положение,
независимо от приложимите фикции относно способа на връчване, не е налице удостоверено
редовно получаване на предизвестието за напускане на съдружника от дружеството, респ. от
оставащия съдружник, поради което и срокът по чл.125, ал.2 ТЗ не е започнал да тече в
полза на напускащия.
Дори да се приеме, че предвид добросъвестността на съдружника, последният е
сторил всичко необходимо за уведомяване на съдружника си, то по отношение на заявителя
в настоящото производство не е налице легитимация да заяви подлежащото на вписване
обстоятелство. Напускащият съдружник няма легитимация да заяви сам тези обстоятелства
пред регистъра. Към настоящия момент К.Г. е заличен като управител на дружеството с
вписване от 21.06.2022г. Дружеството има вписан друг управител Хисни Алиджа, който е
оправомощеното лице по смисъла на чл.15 от закона да заяви подлежащите на вписване
обстоятелства относно напускането на съдружника. За разлика от вписване напускането на
управител съгласно чл.141, ал.5 ТЗ, бездействието на дружеството не е предвидено като
условие, съдружникът сам да може да заяви промяната. В ЗТР и ТЗ не е предвидена
възможност съдружниците да подават заявления за вписване на промени, касаещи
дружеството, включително и прекратяване на тяхното участие като съдружници по реда на
чл.125, ал.2 ТЗ. Предстои произнасяне на ВКС с тълкувателно решение по този въпрос, но
към настоящия момент съдът споделя преобладаващата съдебна практика, вкл. на ВОС. /ТР
1/2020г. на ОСТК на ВКС/
За съдружника в отношенията му с дружеството от значение са правните последици,
свързани с неговото напускане, като за тяхното настъпване не е необходимо друго, освен
подаване на заявление -предизвестие до дружеството и изтичането на предвидения в закона
тримесечен срок или срок, предвиден в дружествения договор. Но вписването на това
обстоятелство има значение в отношенията на дружеството като правен субект с третите
лица, поради което възможността да заяви това е предоставена на изрично и изчерпателно
изброени лица в чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, представляващи дружеството пред агенцията.
Напускащият съдружник не е овластен за това, поради което и не може сам, респ. чрез
3
упълномощено от него лице, да подаде заявление за вписване на посоченото обстоятелство
по партидата на търговеца.
Независимо от горното, при отправено заявление за вписване прекратяване на
членство на напускащ съдружник, ДЛР и съдът следят за охраняване интересите на третите
лица, вкл. кредиторите на дружеството досежно размера на вписания в ТР дружествен
капитал. В тази връзка е необходимо да бъдат представени доказателства за съдбата на
дружествения дял на напусналия съдружник, като тези въпроси са от компетентността на
ОСС или едноличния собственик на капитала, а доказателства за взети решения в тази
насока не са представени включително и пред настоящата инстанция. След прекратяване на
членството между напусналия съдружник и дружеството възникват облигационни
отношения с оглед правото на първия да получи паричната равностойност на дружествения
си дял. Упражняването на това право може да доведе до намаляване на капитала на
дружеството със съответно задължение за изменение на дружествения договор и вписване в
ТР. Следователно в настоящия казус се поставя въпросът за изпълнение на изискванията на
закона с оглед запазване размера на капитала на дружеството. Съответно, за да станат
противопоставими не само на дружеството, но и на дружествените кредитори последиците
от напускане на съдружника, е необходимо самото дружество да предприеме допълнителни
действия, насочени към защита на дружествения капитал (намаляване на уставния капитал
или внасяне на нови вноски срещу записване на освободените от напуснали съдружник
дялове; или преценка за прекратяване на цялостната дейност с пълна ликвидация и др.). Не
на последно място, не е изпълнено императивното изискване за отразяване на тази промяна
в дружествения договор. С оглед исканото заличаване на съдружник не е представен препис
от дружествения договор/учредителен акт, съдържащ направените изменения, заверен от
органа, представляващ дружеството, съобразно изискванията на чл.119, ал.2 и ал.4 и чл.115,
т.5 от ТЗ, която има изричен характер и изключения в приложението ѝ не са предвидени.
В съвкупност, изложеното обосновава извод за законосъобразност на постановения
отказ, поради което същият следва да бъде потвърден.
В полза на Агенцията следва да бъдат присъдени разноски, поискани със
становището по жалбата, но до размера от 80.00 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25,
ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вр.чл.23, т.5 от Наредба за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностното лице по регистрацията при АВп –
Търговски регистър, рег.№20220615110020/16.06.2022г., постановен по заявление на К. Г.
Г., ЕГН *********, обр.А4, вх.№ 20220615110020, за вписване на промени в
обстоятелствата по партидата на СТРАВС БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, Варна,
представлявано от Хисни Алиджа, със заличаване на напускащ по реда на чл.125, ал.2 ТЗ
съдружник К. Г. Г., на основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
4
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН *********, Варна, да заплати на АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА – Търговски регистър, сторените в производството разноски в размер на
80.00 лева, на основание чл.78, ал.8 вр.чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в седмодневен
срок от връчването на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5