РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 23913
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. АТ. П.
като разгледа докладваното от С. АТ. П. Частно гражданско дело №
20211110156499 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „П.К.Б.
ЕООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от
договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за „допълнителен пакет
услуги“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането точно
определено, като не става ясно за конкретната услуга какво възнаграждение се дължи, а това
изискване е задължително съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Отделно от това, същите услуги
съставляват по същество такива свързани с усвояването и управлението на кредита, за което
законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От
изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива истинската цел на
клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е
очевиден и с оглед размера на процесното вземане (1080,48 лв.), който дори надхвърля този
на заетата главница (900,00 лв.).
1
По аналогични съображения следва да се отхвърлят и претенциите за такса разходи за
извънсъдебно събиране. От съдържанието на договорните клаузи е видно, че посочените
такси се дължат и в случай, че заемодателят не извърши никакви разходи, а заплащането им
не е обвързано по никакъв начин от предоставянето на насрещни услуги. Ето защо,
претендираните вземания не представляват такси, тъй като не се дължат за реално
извършени разходи, а по същество служат като обезщетение за вредите от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Доколкото процесните договорни клаузи са предназначени да заобиколят императивната
забрана, т.е. преследват забранена от закона цел, същите се явяват нищожни. Отделно от
това, те противоречат и на добрите нрави, тъй като не изпълняват присъщите на
неустойките функции, тъй като целят неоснователното обогатяване на заемодателя, който се
счита обезщетен с отделно претендираната от него лихва за забава.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска издаване на
заповед за изпълнение за възнаграждение за допълнителен пакет услуги и за неплатени
такси за извънсъдебно събиране.
В същия смисъл е и практиката на въззивната инстанция по аналогични на настоящия казус
– Определение от 03.06.2020г. по ч.гр.д. № 4169/2020г., IV-A с-в, СГС, Определение от
24.01.2020 по ч.гр.д. № 16880/2019г., I с-в, СГС, Определение от 14.01.2020 по ч.гр.д. №
16399/2019г., I с-в, СГС, Определение от 23.04.2020 по ч.гр.д. № 15892/2019г. VI с-в, СГС,
Определение от 06.12.2019 по ч.гр.д. № 15891/2019г., I с-в, СГС, Определение от 04.12.2019
по ч.гр.д. № 12892/2019г., IV с-в, СГС, Определение от 13.05.2020 по ч.гр.д. № 2742/2020г., I
с-в, СГС, Определение от 27.04.2020 по ч.гр.д. № 2739/2020г., I с-в, СГС, Определение от
21.04.2020 по ч.гр.д. № 2738/2020г., VI с-в, СГС, Определение от 27.04.2020 по ч.гр.д. №
2447/2020г., I с-в, СГС, Определение от 05.03.2020 по ч.гр.д. № 1709/2020г., VI с-в, СГС и др.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителят „П.К.Б. ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Б. Й., с ЕГН ********** за сумата от 402,84 лв. -
възнаграждение за допълнителен пакет услуги и за сумата от 30,00 лв. – такси за
извънсъдебно събиране на вземане.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
2
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3