№ 53
гр. Габрово, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Галина Косева
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600156 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от
подсъдимия М. П. Ч. от гр. София (грешно посочен в присъдата с бащино име П.),
чрез договорния защитник адв. Е.К., срещу присъда № 260007 от 25.03.2021 г. по
НОХД № 452/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Севлиево е признал
подсъдимия М. П. Ч. за виновен в това, че на 25.04.2019 г., в гр. Севлиево,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - сумата от 500 евро и 90 лева -
всичко на обща стойност 1082,76 лева, собственост на „Глобал Биомет“ ЕООД гр.
София, вещи, намирали се във владението му, с което е извършил престъпление, за
което на основание чл. 206, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на седем месеца
лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено, като е определен тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на
присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият М. П. Ч. е осъден да заплати на „ГЛОБАЛ
БИОМЕТ“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Никола Йонков Вапцаров“ № ***, представлявано от управителя В.А.,
1
сумата от 1082,76 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева.
С присъдата подсъдимият Ч. е осъден да заплати по сметка на Районен съд -
Севлиево държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на 50 лева.
Със същата присъда подсъдимият Ч. е осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Севлиево разноски в размер на 62 лева, направени в съдебното производство,
както и да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на сумата от 344,26 лева и държавна
такса от 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В депозираната от подсъдимия, чрез защитника, въззивна жалба се развиват
съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е извършил цялостна проверка на доказателствения
материал, от който не се били установили по категоричен начин обективните и
субективните признаци на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. Излага се, че
подсъдимият действал със съзнанието, че дължи връщане на получените от
работодателя пари и отказът му да ги върне се основавал на личното му убеждение, че
вещта ще бъде върната, след като му бъде върнат депозита от 1000 лева, удържан му
при сключване на трудовия договор, а това по своите характеристики представлявало
прихващане (компенсация) на насрещни задължения, като материално-правното
прихващане било уредено в ЗЗД и се извършвало извънсъдебно. На следващо място, в
жалбата се посочват оплаквания, насочени към годността на обвинителния акт – в него
не били описани действия на разпореждане с процесната вещ и прокурорът не бил
мотивирал наличието на умисъл. Подсъдимото лице претендира за отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението.
В съдебно заседание пред настоящия състав въззивната жалба се поддържа от
подсъдимия Ч. и защитника му – адв. К., по изложените в нея съображения. В
последната си дума подсъдимият заявява, че не счита, че е извършил престъпление и
претендира за постановяване на оправдателна присъда.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че в
случая не се касае за упражняване на право на задържане, а за престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК. Моли присъдата да бъде потвърдена.
За гражданския ищец „Глобал Биомет“ ЕООД, редовно призован, не се явява
2
представител при разглеждане на делото пред тази съдебна инстанция.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от
НПК, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в процеса,
която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Доколкото във въззивната жалба се излагат съображения за пороци в
обвинителния акт, настоящият състав първо следва да вземе отношение по този
въпрос, тъй като при установяване на съществено процесуално нарушение
произнасянето по съществото на спора става безпредметно.
Прегледът на протокола от проведеното пред районния съд разпоредително
заседание сочи, че при вземане на отношение по въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
адв. К. е изразила становище, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.
246 от НПК, тъй като бил написан твърде съкратено и от него не се разбирали
определени обстоятелства по фактическата обстановка, за да може подсъдимият да
изгради своята защитна позиция. По-конкретно възраженията са се свеждали до
следното: в обстоятелствената част на обвинителния акт било написано, че заповедта за
командироване е издадена на 25.04.2020 г., а обвинението било за деяние, извършено
на 25.04.2019 г.; не било посочено мястото на издаване на заповедта за командироване;
не била описана субективната страна на инкриминираното деяние.
Първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени и отстраними процесуални нарушения, които да обуславят прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Счел е, че не е налице
неяснота по фактическите твърдения относно мястото на получаване на
командировъчните пари от страна на подсъдимия, както и че в обвинителния акт са
очертани изискуемите обективни и субективни признаци от състава на престъплението,
за което Ч. е предаден на съд, като изрично е посочена и формата на вината. По
отношение на годината на издаване на процесната заповед за командироване е
уточнено, че се касае за 2019 г. Определението, с което съдът се е произнесъл по
въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, не е обжалвано.
Настоящият състав следва да напомни, че съгласно нормата на чл. 248, ал. 3 от
НПК в съдебно заседание на въззивния съд не могат да се правят възражения за
допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, които не
3
са поставени на обсъждане в разпоредителното заседание. Единственото възражение,
което е направено в разпоредителното заседание и се повдига отново във въззивната
жалба, е за липса на изложения в обвинителния акт относно субективния състав.
Същото възражение районният съд е счел за неоснователно по съображения, които се
споделят от настоящия съд. Видно е от обвинителния акт, по който е образувано
съдебното производство, че формата на вината е изрично посочена. В тази връзка
следва да се има предвид, че престъплението, за което подсъдимият Ч. е предан на съд,
е възможно само при пряк престъпен умисъл – точно както е посочил и прокурорът.
При извършената служебна проверка въззивният съд не установи
първоинстанционното производство да е проведено при изначално порочен
обвинителен акт и при наличие на основанията на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Не могат
да се споделят твърденията във въззивната жалба, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсват факти, които да обуславят обективните и субективните
признаци на престъплението. Освен, че такива възражения (като същите са посочени
бланкетно и не са конкретизирани), не са правени в разпоредителното заседание и е
недопустимо за първи път да се поставят на обсъждане пред тази инстанция,
въззивният съд намира, че подобни твърдения не отговарят на действителното
положение. Прегледът на обвинителния акт показва, че фактическото обвинение е
изложено достатъчно подробно и ясно, като в същото са очертани всички
съставомерни признаци на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд и
по начин, който да му позволи да упражни правото си на защита в пълен обем.
По съществото на делото въззивната инстанция счита, че за да постанови
присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства, като
е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на
подсъдимия М.Ч.; показанията на свидетелите М.Д., З. П. и И.Г.; показанията на
свидетеля В.А., дадени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност чрез прочитането им; писмените доказателства – трудов
договор, длъжностна характеристика, заповед за командироване и разходни касови
ордери; заключенията на експертизите. Въззивният съд, след собствен комплексен
анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че установената от
районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност, като без да я променя по основните моменти от предмета на делото, я
възприема, както следва:
Подсъдимият М. П. Ч. е роден на 28.03.1961 г. в гр. Сливен. Същият е със
средно образование и не е осъждан.
По силата на трудов договор № 1667 от 30.09.2015 г., сключен между
4
подсъдимия М. П. Ч. и „Глобал Биомет“ ЕООД гр. София, представлявано от
свидетеля В.А., подсъдимият бил назначен на длъжност „Шофьор на товарен
автомобил“. На датата на възникване на трудовото правоотношение на Ч. била връчена
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност „Шофьор на товарен
автомобил (международни превози)“, в която (т. 23 от същата) му било вменено
задължение да използва предоставените му парични средства само по предназначение.
Към инкриминираната дата - 25.04.2019 г., на подсъдимия Ч. била поверена
автокомпозиция, съставена от влекач марка „Скания“ с рег. № *** и полуремарке
марка „Шмитц“ с рег. № ***, собственост на дружеството-работодател.
Със заповед № 625 от 24.04.2019 г. на „Глобал биомет“ ЕООД София (заверен
препис на л. 10 от ДП), издадена на основание Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина, подсъдимият Ч. бил командирован с поверената му
автокомпозиция до Англия, считано от 24.04.2019 г., със задача: „Международен
транспорт“. Управляваният от него камион следвало да бъде натоварен с продукция в
дистрибуционния център на дружеството-работодател, намиращ се в гр. Севлиево. Във
връзка с командироването, свързано с изпълнение на трудовата му функция, на база
нормативната уредба и действащите в дружеството вътрешни правила, на подсъдимия
се следвали командировъчни пари.
На 25.04.2019 г. управляваната от подсъдимия М. П. Ч. товарна композиция
била натоварена в дистрибуционния център на „Глобал Биомет“ ЕООД в гр. Севлиево.
На същата дата - 25.04.2019 г., на основание посочената заповед за командироване,
подсъдимият получил от свидетелката М.Д. сумата от 500 евро и сумата от 90 лева.
Сумата от 500 евро била връчена на Ч. с РКО за валута с №********** от 24.04.2019 г.
(заверен препис на л. 11 от ДП), а сумата от 90 лева с РКО с №********** от
24.04.2019 г. (заверен препис на л. 12 от ДП). При получаване на командировъчните
пари подсъдимият се подписал в цитираните РКО срещу графи „подпис“ и „получил
сумата“. Едновременно с това същият се подписал и в Дневник за получени суми,
воден от свидетелката Д..
На 26.04.2019 г. свидетелката Д. извършила проверка на списъка на
композициите, които са налични на паркинга в дистрибуционния център в гр.
Севлиево, като констатирала, че автомобилът на подсъдимия Ч. не е отпътувал.
Уведомила ръководството на дружеството. Подсъдимият Ч. не бил намерен и поради
тази причина бил изпратен друг шофьор, който да осъществи международния
транспорт.
На 07.05.2019 г. управителят на „Глобал Биомет“ ЕООД гр. София –
свидетелят В.А., подал жалба срещу подсъдимия, в която описал горепосочените
5
обстоятелства и поискал да се предприемат мерки. До приключване на производството
подсъдимият Ч. не върнал и отказал да върне или да възстановил получените от него
суми от 500 евро и 90 лева с равностойност в български лева в размер на 1082,76 лева,
които получил като командировъчни във връзка с изпълнение на трудовата му
функция по международен превоз на товари.
От приетата като доказателство по делото в проведеното пред настоящата
инстанция съдебно заседание справка от НАП за актуалното състояние на трудовите
договори на подсъдимия М.Ч. се установява, че трудовото му правоотношение с
„Глобал Биомет“ ЕООД гр. София е прекратено на 31.05.2019 г.
От заключението на графическата експертиза, което не се оспорва от страните
по делото и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно изготвено, се
установява, че подписите в графите „Получих валутата …“ и „Получих сумата …“ в
двата разходни косови ордери вероятно са положени от подсъдимия М.Ч..
От заключението на оценъчната експертиза, което не е оспорено от страните по
делото, се установява, че към 25.04.2019 г. левовата равностойност на 500 евро е в
размер на 992.76 лева.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
На практика възприетата както от първоинстанционния, така и от въззивния
съд фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия Ч..
Самият той в обяснения си не отрича, че е бил шофьор на товарна композиция в
дружеството-работодател, като на посочената от обвинението дата и място, във връзка
с изпълняваната от нето трудова функция и въз основа на заповедта за командироване е
получил сумите от 500 евро и 90 лева, за които са съставени РКО. Обстоятелствата във
връзка с длъжностното качество на подсъдимия се установяват от приетите по делото
заверени преписи от трудов договор и длъжностна характеристика, както и от
справката от НАП за регистрираните трудови договори. Обясненията на подсъдимия,
чрез които не отрича, че е получил процесните суми в посочените размери изцяло
кореспондират на установеното от съдържанието на разходните касови ордери и
водения в дружеството Дневник за получени суми, както и на заключението на
графическата експертиза, според което подписите в РКО за „получил“ вероятно са
положени от подсъдимия. Предаването и получаването на командировъчните пари от
страна на Ч. се установява и от показанията на свидетелката Д..
6
На следващо място, от показанията на свидетелката Д. се установява, че
подсъдимият не е започнал да изпълнява международния превоз, във връзка с който му
били предадени командировъчните пари, като на 26.04.2019 г. управляваната от него
товарна композиция се намирала изоставена на територията на дистрибуционния
център в Севлиево. Водачът – подсъдимият Ч., не бил открит, което наложило
превозът да се извърши от друг шофьор. Тези обстоятелства се установяват и от
кредитираните с доверие показания на свидетеля В.А., дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им със
съгласието на подсъдимия и защитника му и по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т.
5 от НПК. Свидетелят А. пояснява, че на 30.04.2019 г. служителят в офиса на
дружеството в София установява, че според данните на GPS-системата
автокомпозицията, управлявана от подсъдимия, все още се намира в Севлиево, след
което били направени безуспешни опити в продължение на няколко дни за откриването
на водача.
Въззивният съд счита, че при правилно установената фактическа обстановка
районният съд е извел верен правен извод относно деятелността на подсъдимия М.Ч.,
като го е признал за виновен в това, че на 25.04.2019 г., в гр. Севлиево, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - сумата от 500 евро и 90 лева - всичко на обща
стойност 1082,76 лева, собственост на „Глобал Биомет“ ЕООД гр. София, вещи,
намирали се във владението му, с което е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от
НК.
„Обсебване“ е налице, когато определено физическо лице получи на някакво
правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него
неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес. „Да
владее или пази“ означава, че чуждите движими вещи са предоставени на дееца на
някакво правно основание - било по силата на договор, устно разпореждане или
фактическо предаване. Разпореждане е налице и тогава, когато деецът откаже да върне
намиращите се в неговата фактическа власт чужди вещи, демонстрира промяна в
отношението си към тях и започне да ги третира като свои. Субект на престъплението
по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което има
фактическа власт върху предмета на престъпление на правно основание. В конкретния
случай напълно правилно и законосъобразно съставът на районния съд е приел, че са
изпълнени признаците от състава на това престъпление. От обективна страна е
установено, че инкриминираните пари правомерно са преминали във фактическата
власт на подсъдимия Ч.. Тези суми обаче не са престанали да бъдат чужди за него и
разпореждането с тях би било правомерно само ако бъдат ползвани по предназначение
във връзка с изпълнение на трудовата му функция, възложена от неговия работодател,
свързана в случая с извършване на превоз на товар до Англия. Несъмнено е, а това не
7
се спори от подсъдимия, че международният превоз не е извършен, като Ч. изоставил
товарната си композиция, след което в продължение на дни не бил открит от
работодателя си, като и той от своя страна не го потърсил. Впоследствие, след
депозиране на жалба и образуване на настоящото наказателно производство, отказал да
върне парите. В резултат на тези действия от страна на подсъдимия, собственикът на
парите е лишен от възможността да се разпорежда с тях. Макар парите да са родово
определени, заместими движими вещи, всеобщ изразител на стойност и платежно
средство, няма пречка те да бъдат предмет на престъпление срещу собствеността и
това е изводимо и от систематичното място на нормата на чл. 206, ал. 1 от НК, наред с
тези на чл. 195 и чл. 198 от НК, установяващи съставите на кражба и грабеж, като
предмет на всички тези престъпления против собствеността могат да бъдат и пари (в
този смисъл решение № 456/2009 г. на ІІ н.о.).
Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че подсъдимият Ч. е
действал при пряк престъпен умисъл, тъй като той е съзнавал, че предметът на
престъплението е чужда движима вещ - пари, че той ги владее на правно основание и
му е позволено да върши само определени действия с тях, като е предвиждал, че в
резултат задържането и отказа да бъдат върнати извършва акт на разпореждане и това е
извън предоставените му правомощия.
Във въззивната жалба, а преди това и в останалите етапи от развитие на
наказателното производство, защитата противопоставя тезата, че подсъдимият
задържал получените командировъчни пари докато не му бъде върната сума от 1000
лева, представляваща депозит, удържана му при започване на работа в дружеството,
като по този начин упражнявал правомерно право на задържане. В обясненията си
подсъдимият Ч. излага твърдение за проведен със свидетеля А. телефонен разговор
преди инкриминираната дата, при който му поискал обяснения за причината да му
бъдат удържани командировъчни пари от предходен курс и го бил уведомил, че ако не
му бъдат върнати, ще напусне. Затова и решил да задържи за себе си процесната сума,
платена му за командировка, докато не му бъде върнат депозита от 1000 лева, който се
удържал при започване на работа и в повечето случаи се връщал при прекратяване на
трудовото правоотношение. В подкрепа на тази теза защитата ангажира показанията на
свидетелите З. П. и И.Г.. Тези свидетели, които са бивши работници в „Глобал Биомет“
ЕООД, заявяват, че практиката в дружеството била при постъпване на работа на нов
шофьор, последователно в рамките на няколко месеца, от командировъчните пари да се
правят удръжки, докато се набави сумата от 1000 лева. Така събраната сума, която
официално никъде не се отчитала, се ползвала за покриване на разходи на
работодателя за вреди по превозните средства, за глоби, преразход на гориво и други
подобни. Обичайната практика била при напускане на шофьора и ако същият нямал
провинения, депозитът да се връща. Свидетелите П. и Г. са заявили в показанията си
8
още, че при разговори с подсъдимия той им споделил, че имал преразход, както и че не
искали да му отремонтират катализатора на камиона, поради което имал намерение да
напусне, като задържи служебните пари за командировка, докато не му върнат
депозита.
Въззивният съд намира, че не са налице предпоставки, за да приеме, че
подсъдимото лице не е променило субективното си отношение към държаните от него
пари, като счете, че дори след отпадане на основанието командировъчните пари да
останат у него е продължило да ги държи със съзнанието, че същите са чужди, а с
отказа да ги върне обезпечава гарантирано от закона право на задържане. Преди всичко
преценката за правомерно упражнено право на задържане предполага възникнал
имуществен спор и точно такъв казус е разгледан в цитираното във въззивната жалба
решение № 165 от 26.09.2016 г. по н. д. № 565/2016 г., II н. о. на ВКС. В конкретния
случай обаче съдът не установи да е възникнал имуществен спор между подсъдимия и
неговия работодател за дължимостта на така претендираната депозитна сума.
Доказателствата по делото установяват, че след изоставянето на камиона си и
обективирания по този начин отказ да изпълни трудовите си задължения, подсъдимият
не е потърсил работодателя си, за да заяви пред него своята претенция и да му съобщи,
че ще задържи парите от командировката докато не му се върне депозита, който той
счита, че му се дължи. В продължение на дни е бил неоткриваем. Не е обективирал
претенциите си към „Глобал Биомет“ ЕООД и по друг начин – чрез депозиране на
искова молба или молба до работодателя си, или по друг начин. Следва да се има
предвид и, че материалното право на задържане предполага наличието на две
насрещни задължения, които наред с това следва да са ликвидни и изискуеми. В случая
въззивният съд не установи тези условия. Дори и да се възприемат за достоверни
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П. и Г., според които
практиката в „Глобал Биомет“ ЕООД била да се удържат суми за „депозит“ (друг е
въпросът доколко удържането на такива суми е правомерно), то според същите гласни
доказателствени източници връщането на „депозита“ е в зависимост от изпълването на
поне няколко условия, сред които прекратяване на трудовото правоотношение и липса
на „провинения“ от страна на работника. В случая подсъдимият Ч. не е обективирал
решение за прекратяване на трудовото си правоотношение, като непосредствено преди,
както и след деянието не е заявявал подобно намерение пред работодателя си. От
справката от НАП е видно, че трудовият му договор е прекратен на 30.05.2019 г., което
е повече от месец след деянието. Следователно така претендираното от него вземане от
работодателя не може да се приеме за определено по размер и за изискуемо. Не на
последно място, от показанията на свидетелите П. и Г. става ясно, че подсъдимият е
изразил предварително намерението си да задържи получени за командировка пари,
след което да напусне, като по този начин извърши „компенсация“ с парите от
депозита, който според него следвало да му се върне. Посочените обстоятелства,
9
според настоящия състав, обективират умисъла на подсъдимия противозаконно да
присвои чуждите пари, като започне да ги третира като свои, което изключва
достоверността на тезата за упражнено законно право на задържане.
За престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК е предвидено наказание от една до
шест години лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия Ч.,
като е приел, че са проявени многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието
на които така предвиденото в закона наказание със специален минимум се явява
несъразмерно тежко. Прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложил
наказание от седем месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че така определеното наказание от седем месеца
лишаване от свобода е съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Не са
налице такива неотчетени обстоятелства, които да мотивират към допълнително
облекчаване на положението на подсъдимия. Подобни обстоятелства не се навеждат
във въззивната жалба и в хода по съществото на делото.
Правилна и в съответствие на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е преценката
на първоинстанционния съд, че в случая, наред с изпълнените формални основания за
приложение на института на условното осъждане, за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Правилно и законосъобразно изпълнението на наказанието е отложено,
като на подсъдимия М.Ч. е определен тригодишен изпитателен срок, считано от
влизане на присъдата в сила.
По отношения на уважения граждански иск, доколкото липсва съответна жалба
от гражданския ищец, компетентността на въззивния съд се свежда до възможност да
потвърди или да намали размерите на присъденото обезщетение. В случая с присъдата
подсъдимият Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление против
собствеността, пряка и непосредствена последица от което са причинените
имуществени вреди в размер на 1082,76 лева на гражданския ищец „Глобал Биомет“
ЕООД гр. София. При това положение гражданския иск се явява доказан както по
основание, така и по размер, поради което правилно и законосъобразно подсъдимият
М.Ч. е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 1082,76 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното деяние,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деликта – 25.04.2019 г., до
окончателното й изплащане.
10
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпросите за дължимото
юрисконсултско възнаграждение на гражданския ищец, дължимата държавна такса
върху уважения граждански иск; за дължимите разноски във връзка с провеждане на
наказателното производство и съответните суми, които подсъдимият е осъден да
заплати по бюджетните сметки на Районен съд – Севлиево и ОД на МВР – Габрово.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260007 от 25.03.2021 г. по НОХД № 452/2020 г.
по описа на Районен съд – Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11