О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 15.07.2020
год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в закрито съдебно
заседание на 15.07.2020 година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
при секретаря ……….. и с участието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Бишуров ЧНД № 964/2020
год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.243 ал.4 и сл. от НПК.
Образувано е по
жалбата на Г.А.К., ЕГН ********** *** против постановление от 29.06.2020 г. на
Районна прокуратура Пазарджик за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 973/2019 г. по описа на РУ на МВР-Пазарджик и преписка вх. № 1393/2019 г. по
описа на РП-Пазарджик, водено за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Обобщено казано, в
жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, т.к. формираните
правни изводи не кореспондирали на установената от доказателствата фактическа
обстановка. Иска се постановяване на съдебен акт, по силата на който да се отмени
обжалваното постановление и делото да се върне на Районна
прокуратура-Пазарджик, с указания за продължаване на разследването и точно
прилагане на закона.
Районният съд след
проверка по книжата на делото намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в законоустановения седмодневен срок по чл.243 ал.4 от НПК и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда
в тази насока са следните:
Наказателното
производство е започнато и водено за това, че през мес. октомври 2016г., в
землището на с.В., обл.П., м. „М.“, в имот № 10505-167-008, са били отнети
чужди движими вещи – слънчоглед, от владението на Г.А.К., без негово съгласие и
с намерение да бъде присвоен.
По делото не е било
привличано обвиняемо лице.
Още тук е мястото да
се посочи, че при постановяване на
атакувания прокурорски акт неговият автор е направил задълбочен анализ на
събраните множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
като е изложил подробни съображения кои и защо следва да бъдат кредитирани. Тук е мястото да се посочи също,
че в прокурорския си акт, с който е прекратил наказателното производство,
прокурорът е изложил подробно фактическата обстановка точно така, както тя е
обрисувана от събраните доказателства. Подробно е описана хронологията на инкриминираните събития и е даден отговор на въпроса кои именно
доказателства са източник за установените факти. По тези съображения съдът не намира за
необходимо да преповтаря подробно фактологията, описана в обжалваното постановление,
тъй като напълно я
споделя.
Тук обаче веднага
следва да се уточни, че в обстоятелствената част на постановлението, на
стр.2-ра, абз. 1-ви, прокурорът е допуснал техническа грешка, т.к. е записал, в
едно от изреченията, че: „В последствие друг тракторист – свид. Б. К. засял
имотите с царевица …“. Категорично става ясно от доказателствата по
делото, че имотите в горепосочената местност, включително и този на
жалбоподателя К., през пролетта на 2016г. е бил засят със слънчоглед при описаната
от прокурора фактология, а не с царевица. Така допусната техническа грешка
обаче не влияе на законосъобразността на прокурорското постановление, още
повече че в края на същото, стр.2-ра, абз. последен, прокурорът е изложил
съображения за това, че дори хипотетично да се приеме, че служители на дружеството
„М.“ ООД са ожънали слънчогледа /т.е. правилно е посочен предмета на твърдяното
престъпление от страна на жалбоподателя – бел. моя/, засят в имота на К. през
стопанската 2015/2016 г., то тази деятелност не съставлява престъпление, т.к.
липсват доказателства за наличие на субективна страна – престъпен умисъл за
кражба.
Настоящият съдебен
състав напълно се солидаризира с генералния извод на прокурора, че по делото
няма доказателства, сочещи на виновно - умишлено поведение за извършване на
престъплението кражба не само у комбайнера, който през есента на 2016г. е
ожънал целия засят слънчоглед в горепосочената местност, включително и в имота
на К., но и у което и да е друго физическо лице, измежду всички разпитани в
хода на ДП или споменати от тях.
Настоящият съдебен
състав намира за необходимо да се занимае с един съществен факт, по който са
налице противоречиви гласни доказателства и който има голямо значение относно
това извършено ли е било или не умишлено престъпление кражба на реколта от
слънчоглед.
Не е спорно по делото,
че на 06.12.2016г. св.С. В. – служител в дружеството „Марица 2007“ ООД и майка
на управителя на същото дружество – св.Г. В., в присъствието на последния,
съставила РКО /л. 37 от ДП/ и платила на жалбоподателя К. сумата от 180 лева.
Последният подписал въпросния РКО и приел посочената в него сума. Като
основание за плащането на сумата в РКО било записано: „обезщетение – наем 15/16
год.“.
Според показанията на
св. С. В. и св. Г. В., тази сума била платена на К., т. к. след ожънването на
слънчогледа в посочената местност, земята там била засята с пшеница през есента
на 2016г, като по невнимание бил засят и горепосочения имот на К.. Според
Велеви това т. нар. обезщетение – наем било не за ожънатия преди това
слънчоглед в имота на К., а за това, че същият бил засят с пшеница от името и
за сметка на дружеството „Марица 2007“ ООД, което щяло да прибере тази реколта
през 2017г. Пак според В., когато тази сума била платена К., той бил обещал
устно да се срещне с тях след Нова година и да сключи договор за наем за
ползването на имота, но не спазил обещанието си. Св. Г. В. сочи, че когато К.
получил сумата от 180 лева въобще не ставало въпрос за ожънат слънчоглед в
имота му и той не е имал никакви претенции за такъв.
В своите свидетелски
показания обаче жалбоподателят К. сочи нещо друго. Според него сумата от 180
лева по описания по-горе ордер му била платена, именно като обезщетение за
ожънатия през 2016г. слънчоглед в имота му, който бил засят неправомерно там,
т.е. без негово знание, съгласие и на каквото и да е правно основание от
дружеството „Боди 3“ ЕООД-Пазарджик и на който слънчоглед той станал собственик
по силата на приращението /чл.92 ЗС и чл.34 ЗСПЗЗ/. Сочи, че същото това
дружество било декларирало неговия имот, както и всички останали, които
обработвало в процесната местност, за европейско и национално подпомагане. Сочи
също и това, че въпросното обезщетение от 180 лева се равнявало на средната
наемна цена на имотите в района – по 45 лева за декар. Твърди, че независимо от
полученото от него обезщетение, кражбата на ожънатия от имота му слънчоглед
била налице, т.к. това станало без негово знание и съгласие. Аналогични
твърдения К. е изложил и в жалбата си, с която е сезирал прокуратурата и е
инициирал започването на настоящото наказателно производство /л. 18 от ДП/.
Относно
противоречивите гласни доказателства във връзка с горните обстоятелства следва
да се каже следното:
Няма никаква житейска
логика в това управителят на дружеството „Марица 2007“ ООД – св.Г. В., да
нареди плащането на сумата от 180 лева на К., като обезщетение за ожънатия през
2016г. слънчоглед в имота му, т.к. това дружество през стопанската 2015/2016г.
не е стопанисвало земеделските земи в процесната местност. Налице са достатъчно
писмени и гласни доказателства, че тези земи са били стопанисвани от
дружеството „И.“ ООД-гр.Пазарджик с управител св. Д. И., който е бил управител и
на дружеството „Б.“ООД- гр.Пазарджик. Установено е, че дружеството „И.“ООД на
01.11.2015г. сключило договор за услуга /л.47 – 53 от ДП/ с дружеството „Марица
2007“ ООД, по силата на който първото възложило на второто агротехническото
мероприятие „дисковане“ и „засяване“ за период от 10 месеца на земи, подробно
отразени в приложение №1 към договора. След това - на 01.08.2016г., между
същите две дружества бил сключен втори договор за услуга /л. 103-104 от ДП/ за
извършване на „жътва“ в процесната местност. При това положение е несъмнено, че
служители на „М.“ ООД са ожънали процесния слънчоглед, включително и в имота на
К., но от името и за сметка на дружеството „И.“ ООД, т. е. реколтата е била
прибрана от това дружество и облагата е настъпила за него. Ето защо, ако е
следвало да се плати обезщетение на К. за неправомерно ожънатия слънчоглед от
неговия имот през 2016г., то това е следвало да се направи от управителя на дружеството
„И.“ ООД, а не от този на „М.“ ООД.
Щом обаче
обезщетението от 180 лева е било платено на К. именно от управителя на „М.“ ООД
– св.Г. В., то значи, че е вярно заявеното от него и неговата майка, че това е
било обезщетение заради това, че през есента на 2016г. процесният имот на К. е
бил засят по погрешка от същото дружество с пшеница, т.к. през 2016г. то е
започнало да стопанисва земите в процесната местност от свое има и за своя
сметка по силата на договор за наем от 15.07.2016г. /л.38 – 46 от ДП/.
Да, вярно е, че в РКО
е отразено, че обезщетението е платено за 2015/2016г., а не за 2016/2017г.,
т.к. именно за последната стопанска година земите са били отдадени под наем на „М.“
ООД, но това може да се отдаде на обстоятелството, че засяването на имота с
пшеница е станало през есента на 2016г., т.е. когато все още не е била
приключила стопанската 2015/2016г., доколкото според § 2, т.3 от ДП на Закона
за арендата в земеделието „стопанска година“ е времето от 01 октомври на
текущата година до 01 ноември на следващата година, т.е. приключвала е на
01.11.2016 година.
Все в този ред на
мисли следва да се каже, че няма причина да не се вярва на св.Г. В. относно заявеното
от него, че когато К. е получил сумата от 180 лева, това е било обезщетение за
погрешно засетия му имот с пшеница, а не за ожънат слънчоглед, както и че
последният въобще не е имал претенции за такъв. Индиция за това, че К. не е
имал през 2016г. претенции към „М.“ ООД за ожънат от имота му слънчоглед може
да се изведе и от факта, че самият К. твърди в показанията си, а това е отразил
и в жалбата до прокуратурата, с която е инициирал наказателното производство,
че бил установил ожънването на слънчогледа, респ. кражбата през мес. октомври
2016 година. В същото време е подал жалбата си до прокуратурата едва на
12.04.2019 год., т.е. почти две години и половина след като е установил, че е
окраден. Няма логика, ако наистина се е чувствал засегнат от престъплението
кражба с предмет реколта от слънчоглед, добита от негов имот неправомерно, то
той да бездейства толкова дълго време. Да, процесуален преклудиращ срок за
подаването на въпросната жалба не съществува, но нейното доста забавено
подаване следва да се преценява във всички случаи като индикация дали наистина
е било извършено описаното в нея престъпление или пък се подава с някаква друга
цел и се иска постигането на друг ефект – икономически, психически, ефект на
отмъщение и т. н., за което може само да се гадае, но това е излишно.
Отделно от това, дори
изцяло да се повярва на твърденията на К. отразени в поротокола за разпит като свидетел
и тези в жалбата му до прокуратурата в смисъл, че получил сумата от 180 лева
като обезщетение за ожънат слънчоглед, то това отново не означава, че е
извършено престъпление кражба. Според жалбоподателя К., независимо от
обезщетяването му с посочената сума, престъплението кражба било налице, т. к.
така или иначе слънчогледът бил ожънат без негово знание и съгласие, и очевидно
с намерението да се присвои противозаконно.
Таково съждение
настоящият съдебен състав не би могъл да сподели, т.к. дори хипотетично да бе
доказано виновно поведение на някое конкретно физическо наказателно отговорно
лице, в насока на отнемане на владението над реколтата от слънчоглед от имота
на К., без негово знание и съгласие, с намерението да се присвои противозаконно
/нещо което не е налице, както подробно се е мотивирал прокурорът в своето
постановление/, то пак престъплението кражба /по основен, квалифициран или
привилегирован състав/ не би било налице. Това е така, защото в такава хипотеза
извършеното щеше да е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, респ.
отново не би съставлявало престъпление. Опора за такъв един извод може да се
открие на първо място в явно незначителната степен на обществена опасност на
подобно деяние, като се изходи от: естеството на предмета на посегателство –
реколта от слънчоглед; неговата изключително ниска стойност – 180 лева /под
½ от МРЗ за страната през 2016г. – 420 лева/; от това, че веднага след
констатиране на извършеното деяние причинените с него имуществени вреди са
изцяло репарирани; от това, че няма настъпили, каквито и да било други вредни
последици.
Предвид всичко казано
до тук съдът намира, че като е прекратил наказателнотото производство
прокурорът е постановил един правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на
основание чл.243 ал.6, т.1 от НПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението
на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 29.06.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 973/2019 г. по описа на РУ на МВР-Пазарджик
и преписка вх. № 1393/2019 г. по описа на РП-Пазарджик, водено за престъпление
по чл.194 ал.1 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пазарджик и
жалбоподателя за сведение.
Определението може да се обжалва и
протестира пред ПзОС в седемдневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: