Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .03.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на пети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 2011 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадени:
1/ Въззивна жалба
вх.№ 36129/21.05.2019 г. от И.А.И.,
чрез адв. Д.Й., срещу Решение № 1806 от
25.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 12533/2018 г. по описа на ВРС, X с-в, с което
първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от И.А.И., ЕГН **********, срещу
Д.К.Д., ЕГН **********, иск да бъде постановено решение, с което да бъде
изменено решение № 2617/07.07.2010 г., постановено по гр.д. № 10333 по описа на
ВРС за 2009 г., с което е прекратен сключеният между страните брак и ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Студентска“, бл. 11, ет. 6,
ап. 38 е предоставено на ответника, като вместо това ползването на жилището да
бъде предоставено на ищцата И.А.И., поради неоснователност.
Жалбоподателката
И.А.И. счита постановеното решение
за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд превратно е
тълкувал доказателствата по делото. Твърди, че е налице изменение на
обстоятелствата след развода между страните, които налагат промяна на приетото
от съда решение по отношение ползването на семейното жилище. Излага, че
здравословното и́ състояние се е влошило, което се установява от
представените документи, медицинската експертиза и решението на ТЕЛК. Излага
още, че ответникът през по-голямата част от годината не пребивава на
територията на Република България и притежава и друг недвижим имот, в който
може да живее. Моли за отмяна на решението.
В
срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д.К.Д.
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че от както са
разведени с ищцата и към настоящия момент няма такава промяна в
обстоятелствата, която да доведе до изменение на решението на съда по отношение
на ползването на семейното жилище. Излага, че ищцата никога не е имала трудова
ангажираност и няма промяна в здравословното и́ състояние. Сочи, че няма
пречка същата да работи, защото няма тежки заболявания. Твърди, че той има
сериозни заболявания и изплаща кредит за жилището. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
2/ Частна жалба вх.№
74014/11.10.2019 г. от И.А.И., чрез
адв. Д.Й., срещу Определение № 12188 от 18.09.2019 г. по гр.д. № 12533/2018 г.
на ВРС, X с-в., с което първоинстанционният съд е
оставил БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК молба от И.А.И.,
ЕГН **********, обективирана във въззивна жалба с № 36129/21.05.2019 г. за
изменение на постановеното по дело № 12533 по описа на ВРС за 2018 г. Решение №
1806 от 25.04.2019 г. в частта, касателно разноските, поради неоснователност.
Жалбоподателката
И.А.И. твърди, че доколкото
производството по делото съставлява спорна съдебна администрация, не се дължат
разноски на страните за адвокатско възнаграждение. Излага, че правилата на чл.
78 ГПК не се прилагат в това производство. Моли за отмяна на определението.
В
срока по чл. 276 ГПК ответната страна Д.К.Д.
не депозира писмен отговор.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивницата поддържа жалбите, а
въззиваемият поддържа отговора.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
Твърди
се в исковата молба, че с решение № 2617/07.07.2010 г., постановено по гр.д. №
10333 по описа на ВРС за 2009 г. бракът между страните е прекратен, като
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Студентска“, бл.
11, ет. 6, ап. 38 е предоставено на ответника. Страните са съсобственици на
това жилище при равни квоти. През последните две години ищцата се разболяла
тежко от анемия Б12 дефицитна и хроничен гастрит. С оглед на заболяванията си
останала без работа, следователно и без средства, поради което се наложило да
напусне квартирата си. Сочи се, че са налице основания за изменение на
постановеното решение.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника, като същият е уведомен редовно на
28.08.2018 г., на осн. чл. 46, ал. 2 ГПК.
В проведеното първо съдебно заседание е взето
становище от процесуалния представител на ответника в следния смисъл: Не са
налице съществени промени на обстоятелствата от момента на постановяване на
решението по гр.д. номер 10333/2009 г. по описа на ВРС. Сочи се, че ищцата
никога не е работила. Излага се, че не отговаря на истината твърдението, че
през последните две години ищцата се е разболяла от гастрит и анемия В12.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни
изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Отправено е искане по чл.
56, ал. 6 СК за предоставяне на ползване на семейното жилище на единия
съпруг поради изменение на обстоятелствата след развода между страните.
Не е
спорно между страните, че с влязло в сила на 10.11.2011 г. Решение № 2617 от
07.07.2010 г. по гр.д. № 10333/2009 г. на ВРС, потвърдено с Решение № 1350 от
15.11.2010 г. по в.гр.д. № 1931/2010 г. на ВОС (недопуснато до касация) за
прекратяване на брака с развод, на съпруга Д.К.Д. е предоставено семейното
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Студентска“, бл. 11, ет. 6, ап. 38,
предвид липсата на ненавършили пълнолетие деца, вината на съпругата И.И. за
разтрогването на брака и жилищната нужда на съпруга. Двамата съпрузи притежават
по ½ ид.ч. от недвижимия имот, което е видно от представения нотариален
акт от 2006 г., в който е обективиран договор за покупко-продажба. Прието е и за
безспорно в първоинстанционното производство, че ищцата не работи, не живее в
собствено жилище, а при приятели и ползва социална услуга „Обществена
трапезария“.
Съгласно
чл. 56, ал. 6 СК при изменение на обстоятелствата, които са от значение за
предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска
промяна на ползването на жилището. Съгласно ал. 5 когато съпрузите са
съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства.
По
въпросите относно понятието "семейно жилище" и относно предпоставките
и критериите за предоставянето му на единия или на двамата съпрузи след развода
е прието ППВС № 12 от 28.XI.1971 г. Върховният съд приема, че не е налице друго
жилище когато притежаваното в собственост жилище от единия съпруг е сънаследствено,
ползва от други сънаследници и в него няма свободна жилищна площ.
Спорният въпрос между страните е налице ли е промяна в обстоятелствата
след влизане в сила на решението, с което е прекратен с развод брака между
страните, която да налага изменение на режима за ползване на семейното жилище.
Основните
оплаквания в жалбата са свързани с това, че ищцата твърди, че здравословното
и́ състояние се е влошило след развода, който факт налага предоставяне на
жилището на нея. Допълнително сочи, че бившият и́ съпруг притежава в
съсобственост друг недвижим имот в с. Голица където може да живее, като се има
предвид че отсъства от страната за дълги периоди от време.
По
делото не се събраха доказателства, дали в съсобственото между ответника и баща
му жилище в с. Голица има свободна площ, поради което това оплакване в жалбата е
останало недоказано.
По
отношение на здравословното състояние на ищцата е допусната съдебно-медицинска
експертиза, по която вещото лице е изследвало всички представени по делото
медицински документи. Установява се, че от 1996 г. ищцата страда от В12
недоимъчна анемия, а към 2009 г. и до настоящия момент тя все още страда от
това заболяване, както и от хроничен атрофичен гастрит. Освен тези заболявания
към настоящия момент ищцата страда още от диафрагмална херния, хипертония II-III степен, сърдечна
форма, хипертонично сърце, пристъпно предсърдно мъждене, стеатоза на черния
дроб, хронична периферна венозна недостатъчност, двустранна първична
коксартроза, първична гонартроза. Вещото лице счита, че част от заболяванията
са в начален стадий и са по-слабо изразени, като част от тях са вследствие от
лош контрол на В12 дефицитната анемия, поради спиране приема на В12. Ищцата
накуцва, лесно се уморява и трудно се придвижва на големи разстояния. Поради
горните причини и ТЕЛК са приели 50 % трайно намалена трудоспособност. За
периода 2009 г. – 2018 г. е налице промяна в здравословното състояние на ищцата,
предвид появяването на горепосочените заболявания. Същите в голямата си част се
повлияват добре от прилагането на съответно заместващо или коригиращо лечение –
прием на витамин В12 за анемията, медикаменти за понижаване на кръвното
налягане при повишени стойности, лекарствен препарат Ритмонорм при аритмия и
др. Важен фактор при лечението на заболяванията са и препоръките за диетичен и
двигателен режим, предвид наднорменото и́ тегло. При добър перманентен
контрол на установените заболявания чрез предписаните лекарства и препоръки за
диетичен и двигателен режим, се предполага задоволително здравословно състояние
и съответно възможност за осъществяване на някаква трудова дейност, съобразно
определения от ТЕЛК процент на намалена работоспособност. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищцата
и́ е казала, че няма личен лекар. Също така за дефицитната анемия
пояснява, че много лесно се коригира с прием на витамин В12. Повечето други
заболявания са свързани с нея, но не и горантрозата. Според вещото лице
проблемът е най-вече заради наднорменото тегло на ищцата, което е и причина за
стеатозата на черния дроб.
Настоящият
състав намира, че приетата пред първата инстанция експертиза е обективна,
обоснована и компетентно извършена, като са взети предвид всички представени по
делото медицински документи, както и прегледа на ищцата от вещото лице.
Действително се установяват възникнали след 2009 г. (бракоразводното дело)
заболявания. Част от тях обаче са свързани с диагностицираната по-рано В12
дефицитната анемия, а друга част от задълбочаване на горантрозата и стеатозата
поради наднорменото тегло на ищцата. Крайното заключение на вещото лице е, че
тези заболявания могат да се контролират чрез полагане на минимални усилия от
страна на ищцата, като същата приема съответните медикаменти и спазва
съответния диетичен и двигателен режим. Въпреки тях няма пречка същата да
осъществява трудова дейност, съобразно предписанията на ТЕЛК. В този смисъл
дори и да е налице промяна в здравословното състояние на ищцата след влизане в
сила на решението, с което е било предоставено семейното жилище, то настоящият
състав счита, че тази промяна не съставлява достатъчно основание да бъде
изменен режима на ползване на семейното жилище. Мотивите на съда по
бракоразводното дело да предостави апартамента на другия съпруг не са били само
поради здравословното състояние на ищцата, но и съобразно вината и́ за
разтрогването на брака, както и жилищната нужда на ответника. Тези
обстоятелства не са се променили, като следва да се има предвид също, че и
ответникът е представил доказателства за влошаване на неговото здравословно
състояние.
В
допълнение, макар и да не са основен мотив, следва да се вземат предвид и
останалите обстоятелства във връзка с начина на живот на страните, които
допринасят за изясняване на фактическата обстановка и мотивират съда да вземе
съответното решение. Следва да се ценят допуснатите по делото свидетелски
показания на сина на страните, макар и заинтересован от изхода на спора. Освен
неговите показания следва да се имат предвид и събраните писмени доказателства.
От тях се установява, че ищцата е водила несъобразен със здравословното си
състояние начин на живот, както и че на няколко пъти се е самонастанявала в
жилището, въпреки решението на съда. Същата отказва да помага за плащането за
дължимите към банката вноски по кредита за апартамента. Противоположно на
нейното поведение ответникът полага труд въпреки, че е диагностициран със
захарен диабет. Същият погасява редовно кредита и се издържа сам. В този смисъл
не следва ищцата да черпи благоприятни последици от собственото си небрежно отношение
към здравето си и начина си на живот, поради което определеният от съда режим
за предоставяне на семейното жилище на ответника не следва да бъде променян,
доколкото в настоящото производство не се установиха обстоятелства, които да
налагат това.
Решението
на първоинстанционния съд е правилно
и следва да се потвърди.
По
отношение на частната жалба срещу определените от първоинстанционния съд
разноски, няма спор, че производството по искане за промяна на определения от
съда режим за предоставяне на семейното жилище съставлява спорна съдебна
администрация. Приема се в преобладаващата практика на ВКС (която се споделя и
от настоящия състав), че общите правила за определяне отговорността за
разноските по чл. 78 ГПК се прилагат и по отношение на производствата по спорна
съдебна администрация. /Така Определение № 252 от 25.09.2015 г. по гр.д. №
3895/2015 г., II г.о. на ВКС, Определение № 306 от 4.09.2017 г. по ч.гр.д. №
2722/2017 г., III г.о. на ВКС, Определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр.д. №
4351/2014 г., II г.о. на ВКС и др./ Настоящият състав счита обаче, че
разрешението следва да зависи от вида на повдигнатия правен спор и дали този
спор е поставен за разглеждане за пръв път пред съда (например, да се иска за
пръв път от съсобственик съдът да разпредели ползването на съсобствена вещ) или
спрямо него вече има постановен съдебен акт, на който се иска изменение.
(например, вече е било предоставено ползването на семейното жилище или е било
предоставено упражняването на родителските права над дете).
В
случая, доколкото съдът вече се е произнесъл по въпроса за предоставянето на
семейното жилище, но въпреки това спорът отново е повдигнат от единия съпруг,
то същият следва да понесе последиците от неоснователното му повдигане, а
именно отговорността за разноските. Това е така, защото ако се приеме обратното
разрешение (че всяка страна следва да понесе сама разноските, които е
направила) би се стигнало до хипотеза, при която едната страна може неограничен
брой пъти неоснователно да предизвиква правен спор, по който насрещната страна
сама да понася разноски.
Предвид
горното частната жалба срещу определението
на ВРС, с което е оставено без уважение искането на ищцата по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, е неоснователна. Съдебният акт следва да се потвърди. Разноските пред първа инстанция се дължат както са
определени от първоинстанционния съд.
Разноските пред
настоящата инстанция също следва да се поемат от въззивницата, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Въззиваемият е претендирал 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на това възнаграждение,
което възражение е основателно за разликата над 500 лв. до претендираните 600
лв., като сумата от 500 лв. е минимално дължимото възнаграждение за процесуално
представителство при предявен неоценяем иск (300 лв.) и изготвен на отговор на
частна жалба (200 лв.), съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ. Тази
сума следва да бъде присъдена в полза на въззиваемия, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1806 от 25.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 12533/2018 г. по описа на ВРС, X с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12188
от 18.09.2019 г. по гр.д. № 12533/2018 г. на ВРС, X с-в.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция и за подаване на отговор на частна жалба, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.