Р Е Ш Е Н И Е
№ 1289/23.6.2021г.
Град Пловдив, 23.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1103 по описа на съда
за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Чайкафарма
висококачествени лекарства“ АД против решение № 123 от 26.02.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 7896 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
с което е потвърдено наказателно постановление
№ 87 от 02.12.2020
г. на директора на РИОСВ Пловдив, с което на „Чайкафарма
висококачествени лекарства“ АД, ЕИК *********, на основание с чл.34, ал.24, вр.
чл.17, ал.2 и ал.5, т.1 ЗЧАВ, вр. чл.35, ал.1, т.1, вр. чл.36 от Наредба № 1 от
17.02.2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за
правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо
флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на
емисиите на флуорсъдържащи парникови газове е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева за нарушение на чл.34и, ал.24, вр. чл.17, ал.2 и ал.5, т.1
ЗЧАВ, вр. чл.35, ал.1, т.1, вр. чл.36 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г.
Според касатора
оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като
съдът не е обсъдил наличието на предпоставките на чл.28 ЗАНН за маловажност на
случая. Твърди също, че не е осъществен състав на административно нарушение, а
наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отменя на обжалваното
решение.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя се остави без
уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че решението на районния съд е
правилно и следва да се остави в сила.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени и
гласни доказателства се налага категоричен извод за извършено от дружеството
административно нарушение по чл.34и, ал.24, вр. чл.17, ал.2 и ал.5, т.1 ЗЧАВ,
вр. чл.35, ал.1, т.1, вр. чл.36 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. – в качеството
на оператор на 4 стационарни климатични инсталации, работещи с фреон, не е
представило до 15.02.2020 г. пред РИОСВ годишен отчет за 2019 г. за веществата,
увреждащи озоновия слой. Според
районния съд нарушението е формално, за неговото осъществяване не е необходимо
да са настъпили вредоносни последици, изразява се в бездействие и е довършено
след изтичане на срока, когато е следвало да бъде осъществено дължимото
действие, и през целия период след изтичане на този срок, като в конкретния
случай не са били представени доказателства за изпълнение на задължението,
макар и закъсняло. Според районния съд материалният закон е приложен правилно,
правилна е квалификацията на нарушение и е правилна санкционната норма.
Наложената имуществена санкция е в минимален размер и е съобразена с чл.27 ЗАНН. При служебната проверка районният съд не е констатирал допуснати
процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване на наказателното постановление – издадени са от
компетентни органи, нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на
нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си, което
право е реализирано в пълен обем. В конкретния случай според районния съд не
може да бъде приложен чл.28 ЗАНН, защото става дума за формално нарушение,
липсата на вредоносни последици е ирелевантно, дружеството не е подавало
годишни отчети за експлоатираното оборудване от датата на неговото инсталиране
още от 2005 г., 2008 г. и 2017 г., т.е., касае се за трайно незаконосъобразно
поведение на нарушителя.
Решението е правилно.
Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин и въз основа на тях
са направени обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от
настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни.
Единственото касационно основание е за неправилно
приложение на материалния закон и конкретно на чл.28 ЗАНН. Противно на
направеното възражение, касационната инстанция намира за правилна преценката на
районния съд за липса на основание за прилагане на чл.28 ЗАНН към конкретния
случай, доколкото той не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите случаи на нарушения от този вид, от една страна, а от друга
страна, както правилно е обосновал извода си районния съд, налице са безспорни
доказателства за трайно неглижиране и неизпълнение на задълженията за отчитане
на емисиите на флуоросъдържащи парникови газове и вещества, които трайно увреждат
озоновия слой на атмосферата. С оглед необратимите вредни последствия за
природата от използването на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови
газове, недоказано се явява възражението на касатора за липса на вредни
последици и за засягане на интересите на трети лица. Липсата на вредни
последици, обаче, е без правно значение за съставомерността на нарушението,
което е формално нарушение, както правилно е посочил това районният съд.
Конкретни възражения
за неправилност на съдебното решение във връзка с изводите за доказаност на
нарушението и по отношение на определената имуществена санкция не се сочат. Касационната
инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при правилно
приложение на материалния закон и след правилна преценка на събраните по делото
доказателства. Както е посочил това и районният съд, имуществената санкция е
определена в минимален размер, под който не може да бъде наложено наказание, т.е.,
със създаването на санкционната норма законодателят е предвидил минималният размер
на глобите и имуществените санкции да съответства на чл.27 ЗАНН – на тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
За яснота на
касатора, извършителят на конкретното нарушение е юридическо лице, чиято
отговорност е обективна и безвиновна, поради което е правно неиздържано
възражението за недоказаност на вината на санкционирания субект.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение същото
като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на РИОСВ
Пловдив сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 123
от 26.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 7896 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
ОСЪЖДА „Чайкафарма висококачествени
лекарства“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителния
директор Б.Р.Г., да заплати на РИОСВ Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.