РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Плевен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430105962 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ.
В Плевенския районен съд е постъпила искова молба от Р. Т. Б. от ***
против ***. В молбата се твърди, че ищецът е приятел на М. М., който е ***
на И. М.. Твърди се, че лицата живеят в ***. Твърди се, че в късния следобед
на *** год. ищецът току- що се бил прибрал от ***, където работел в ***
сезонна работа, и отишъл да се види с М. М.. Твърди се, че по това време ***
бил употребил алкохол и заедно с неговият *** се качили от ***- *** в
автобуса за ***, като И. М. също се намирал в автобуса. Твърди се, че след
като пристигнали в *** и слезли настъпило физическо спречкване между ***,
*** предизвикано от тях и И. М., съпроводено с размяна на удари между тях.
Твърди се, че последният успял да се защити от нападението на *** като на
мястото на произшествието се отзовали и М. М. и ищецът Р. Б.. Твърди се, че
физическият конфликт бил преустановен като *** бил транспортиран до дома
му, а И. М., М. М. и ищецът Р. Б. на свой ред се прибрали. Твърди се, че по
повод претърпените травматични увреждания на *** год. *** постъпил в ***
при *** с диагноза: “***“, като бил изписан на *** год., когато посетил ***
1
при ***, където бил освидетелстван с увреждания, които според съдебния
лекар са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Твърди се, че на *** год. *** депозирал жалба до ***, че бил пребит и
ограбен, като му била отнета сумата от *** евро, по повод на която на
*** год. било образувано с постановление от наблюдаващия прокурор
досъдебно производство с № *** год. по описа на ***. Твърди се, че в хода на
проведеното разследване са извършени множество процесуално-следствени
действия- разпити на свидетели, които са възприели факти, свързани с
предмета на доказване; назначена и изготвена била съдебно-медицинска
експертиза, приобщени са редица писмени материали, имащи отношение към
разследването. Твърди се, че на *** год. ищецът Р. Т. Б. бил привлечен като
обвиняем по обвинение за това, че:
На *** год., в ***, *** област, в съучастие като съизвършител с И. Б. М.
и М. И. М., и двамата от ***, *** област, е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото- престъпление по чл. 325 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК. Твърди се, че досъдебното производство приключило с внасяне на
обвинителен акт от *** на *** год. срещу И. Б. М., М. И. М. и Р. Т. Б.. Твърди
се, че въз основа на акта било образувано НОХД с № ***/ *** год. по описа
на *** и делото било насрочено за *** год. Твърди се, че след проведено
заседание на тази дата било отложено за *** год., когато делото било
прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на съществено
процесуално нарушение. Твърди се, че прокурорът внесъл отново
обвинителен акт на *** год. със същите обвинения срещу тримата подсъдими.
Твърди се, че били проведени общо шест заседания в периода от *** год. до
*** год. Твърди се, че с присъда № ***/ *** год., постановена по НОХД №
***/ *** год., *** районен съд признал за невинен подсъдимия Р. Т. Б. и на
основание чл. 304 предложение 3 от НПК го оправдал по първоначално
повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 325 ал. 1 във
вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Твърди се, че срещу така постановената
присъда бил подаден бланкетен протест на *** год. от *** чрез
наблюдаващия прокурор, който бил допълнен с допълнително изложение към
въззивния протест на *** год. в срока по чл. 320 ал. 4 от НПК от страна на
***. Твърди се, че въззивното прозводство по образуваното ВНОХД № ***/
*** год. в ***- *** било насрочено за *** год., като в това заседание член от
2
състава на съда си направил самоотвод, което довело до ново отлагане и
същинското разглеждане на делото се провело на *** год. Твърди се, че с
решение № ***/ *** год по ВНОХД № ***/ *** год. ***- *** като разгледал
по същество подадения протест, установил, че е неоснователен, а атакувания
съдебен акт следва да бъде потвърден в цялост, като правилен и
законосъобразен и на основание чл. 338 от НПК потвърдил присъда № ***/
*** год., постановена по НОХД № ***/ *** год. по описа на ***. Твърди се, че
видно от гореизложеното е, че неоправданата и необоснована наказателна
репресия срещу ищеца Р. Т. Б. е продължила две и половина години като през
този период от време спрямо него са били предприети множество
процесуално-следствени действия, проведени били общо девет броя
заседания, седем в *** и две в ***- ***. Твърди се, че предвид обвинението
за толкова тежко престъпление, вероятността да бъде лишен от свобода,
множеството процесуално следствени действия извършвани с голяма
интензивност по отношение на Р. Т. Б., довели до ежедневни тревоги за
бъдещето му, неиздържайки на шумния обществен отзвук и насадилото се
мнение, че той е ***. Твърди се, че така повдигнатото незаконосъобразно
обвинение от страна на *** срещу ищеца предизвикало неописуеми
неблагоприятни последици за него във всеки един аспект от неговия живот.
Твърди се, че с привличането му за обвиняем през *** год. и взимане на
мярка за неотклонение той не е могъл да се върне в ***, където работел и
останал без никакви доходи, като разчитал от помощта на свои приятели и
роднини. Твърди се, че ищецът не можел да ***, развил ***, която му пречела
да бъде концентриран и ефективен в работата си, избягвал срещите и
събиранията с близките си и приятелите си и ***. Твърди се, че ищецът
избягвал излизанията, защото знаел и чувал хората да си шушукат по улиците
по негов адрес, че е ***, чувствал се ***, именно поради обвиненията срещу
него и натрупалото се негативно отношение в обществото. Твърди се, че
висящата угроза от неоправдано лишаване от свобода, предизвикала *** на
ищеца Р. Т. Б. като той станал ***, ограничил ***, изпаднал в ***, бил ***,
***. Твърди се, че ужасяващата обществена дискредитация в период от около
две години и половина, довела до дистанциране от него на почти всички
негови близки, приятели и познати. Твърди се, че в обществото и
заобикалящата среда на ищеца всички започнали да гледат на него с ***, за
тях бил ***, който няма място сред обществото. Твърди се, че видно от
3
гореизложеното е, че ищецът е бил жертва на интензивна, незаконосъобразна
и незаслужено наказателна репресия и тормоз през този две години и
половина период от време, многократно е бил призоваван пред органите на
досъдебното производство и съда, което наложило да ангажира защитник
адвокат, който да защитава правата му пред съдебните инстанции. Твърди се,
че предвид факта, че ищецът е бил безработен по време на процеса, поради
воденото наказателно дело спрямо него, защитникът поел защитата му
безплатно, поради материалната му затрудненост при условията на чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата. Твърди се, че всичко това обуславя и високия
интензитет на дълбоките, емоционални и психически терзания, болки и
страдания от унижението на личността, накърняването на нравствените
ценности като чест и достойнство, които ищецът е изпитвал. Твърди се, че и
към настоящия момент същият не може да се възстанови напълно и да си
възвърне обичайния начин на живот, както и доброто си име в обществото.
Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника *** да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от *** год.
до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът *** изразява становище, че искът е неоснователен.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че с постановление от *** год. *** е образувала
досъдебно производство № *** год. за престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК.
Безспорно по делото е, че с постановление от *** год. ищецът Р. Т. Б., заедно
с И. Б. М. и М. И. М. като съизвършители, е бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от
НК, като му е била взета мярка за неотклонение „Подписка".
Безспорно по делото е, че с обвинителен акт от *** год. ищецът е бил
обвинен за престъпление по чл. 325 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК.
Безспорно по делото е, че въз основа на внесения срещу ищеца
обвинителен акт е било образувано НОХД № *** по описа за *** год. по
описа на *** районен съд. Безспорно по делото е, че с присъда № ***/ ***
4
год. ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК.
Безспорно по делото е, че прокуратурата е протестирала така
постановената присъда пред *** , където е било образувано ВНОХД № ***/
*** год., по което с решение № ***/ *** год. съдът е потвърдил присъда №
***/ *** год., постановена по НОХД № ***/ *** год. на *** районен съд.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
С разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на
държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на
правозащитните органи. Тази отговорност е обективна и възниква при
наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия
случай, ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му и
поддържано обвинение по чл. 325 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК. Поради това са налице предпоставките по чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ
за ангажиране на отговорността на ответника ***.
Претенцията на ищеца е за претърпени неимуществени вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетение следва да се
определи по справедливост. Съдебната практика е в насока, че понятието
“справедливост” не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да
се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта на повдигнатото
и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за
неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото
и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и
върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му,
наличието на съпричиняване на вредите и др./. Какви са фактите в настоящия
случай. Наказателното производство срещу ищеца Р. Т. Б. е започнало на ***
година и е приключило на *** год., когато е влязла в законна сила присъдата,
с която той е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. По време на производството спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение “Подписка”. В хода на съдебното дирене са събрани гласни
доказателства. От показанията на разпитаните свидетели М. М. и М. Б. се
5
установява, че преди образуваното спрямо него наказателно производство
ищецът е работил в ***. По време на самото производство ищецът не могъл
да си намери работа, тъй като хората в селото ***. Свидетелите посочват, че
вследствие на това производство отношението на хората в *** към ищеца се е
променило в негативна насока, променило се е поведението и на самия ищец-
същият станал ***, ***, ***, а и приятелката му го напуснала. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като техните
впечатления от спорните обстоятелства са непосредствени и са придобити
през един продължителен период от време, а от друга страна такова
притеснение вследствие воденото наказателно дело е нормално да бъде
преживяно. Касае се за висящо наказателно производство продължило повече
от една година, което представлява ограничаване на граждански права на
ищеца и е довело до определени негативни психични преживявания за него и
неговото семейство. Съдът счита, че по този начин са били засегнати
достойнството и доброто име на ищеца в обществото, същият е бил
злепоставен пред своите близки, съседи и съселяни. Отговорността за това е
на прокуратурата, която е повдигнала и поддържала незаконното обвинение.
В същото време обаче следва да се отбележи, че преди образуването на
процесното наказателно дело ищецът е бил осъждан с влезли в сила присъди
по дела на *** районен съд- НОХД № ***/ *** год., № ***/ *** год., № ***/
*** год. и № ***/ *** год. Поради това интензитетът на преживените от
ищеца вследствие незаконното обвинение негативни преживявания и
емоционални състояния е сравнително нисък. При съобразяване на горните
обстоятелства съдът намира, че обезщетение в размер на 3 000 лв. би
репарирало в пълна степен претърпените морални вреди от ищеца. С оглед на
това предявената искова претенция за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да се уважи в размер на сумата от 3 000 лв., като
върху нея се присъди и законната лихва, считано от *** год., датата, когато е
влязла в законна сила оправдателната присъда /срв. разясненията, дадени в т.
4 от ТР № 3 от 22. 04. 2005 год. по тълк. д. № 3/ *** год на ОСГК на ВКС на
РБ/. Исковата претенция в останалата й част до пълния й размер от 20 000 лв.
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 1, 50 лв. съобразно уважената част от
6
исковата претенция. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 09. 07. *** год. в полза на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА- на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ- ***, с адрес
***, да заплати на Р. Т. Б. от ***, ЕГН **********, сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал.1 вр. с чл. 20
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила
присъда № ***/ *** год., постановена по НОХД № ***/ *** год. на ***
районен съд, ведно със законната лихва, считано от *** год. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 20 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ- ***, с адрес ***, да
заплати на Р. Т. Б. от ***, ЕГН **********, сумата от 1, 50 лв.,
представляваща направени деловодни разноски съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА- на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА- ***, с адрес ***, да заплати
на адв. Н. Я. Я. от ***, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв. съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7