№ 22
гр. Ямбол, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело №
20212300100261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.118, ал.2 ГПК във вр.чл.119, ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от
„Застрахователна компания Лев Инс" АД, вписано в Търговския регистър
към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Гр. София, бул. Симеоновско шосе" №67А, представлявано от
П.В.Д. и М.М.-Г. - изпълнителни Директори, чрез процесуалния представител
на дружеството юрк.С.Л., срещу С.И.С. от гр. *, с правно основание чл.500,
ал.1, т.2 от КЗ - регресен иск на застрахователя срещу виновния за настъпване
на ПТП водач, застрахован към ищеца ЗК"Лев Инс"АД със застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" с полица №22115002491683.
Цената на иска е 193387.22лева.
Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и
допустимостта на исковата молба намира следното: В исковата молба е
посочено, че адресът на ответника е в гр.*. От служебно извършена справка
НБД "Население" се установява, че постоянният и настоящият адрес на
ответника са в гр.*
Съдът намира, че предявеният от ищеца ЗК"Лев Инс"АД срещу С.И.С.
иск по чл.500, ал.1, т.2 от КЗ - регресен иск на застрахователя срещу
виновния за настъпване на ПТП водач, застрахован към ищеца, е иск срещу
потребител по смисъла на чл.113 от ГПК, тъй като ищецът е застраховател, а
ответникът е "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла чл.2, ал.2 от
КЗ, и защото ответникът е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗПотр.
1
по сключен между страните договор за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, с полица №22115002491683.
В случая без значение е обстоятелството, че с оглед твърденията на ищеца в
исковата молба се касае за регресна претенция на застрахователя по чл.500 от
КЗ. Регресната претенция на ищеца е свързана с наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният
при сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност" е
придобил качеството на "ползвател на застрахователни услуги", което не
може в последствие да отпадне само защото претенцията е за регресно
вземане по чл.500 от КЗ, тъй като това вземане се поражда именно защото
страните са се намирали в застрахователно правоотношение и при
посочените в чл.500 от КЗ други предпоставки, при което застраховката е в
сила, но застрахованият следва да понесе неблагоприятните последици.
Тоест, правата се черпят именно от наличието на застрахователен договор
като реално и това е причината застрахователят да твърди, че е заплатил
застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този
начин той не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такова, поето по
силата на застрахователният договор.
Съгласно чл.113 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
7.08.2018 г.) исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния.
Подсъдността по чл.113 от ГПК не е предвидена само за спорове,
произтичащи от правата по ЗЗПотр., а за всички спорове между търговци и
потребители (Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на
ВКС-ІІ т. о., Определение № 1019/09.11.2012 г. по ч. т. д. № 783/2012 г. на
ВКС-II т. о.). В настоящия случай е предявен иск срещу потребител на
застрахователни услуги по договор за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, какъвто се явява ответникът.
Съгласно чл.119, ал.3 от ГПК, възражение за неподсъдност на делото
по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 от ГПК може да се прави от ответника
най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от
съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл.119,
ал.3 от ГПК вменява в задължение на съда в случаите по чл.108, ал.2, чл.113 и
2
чл.115, ал.2 от ГПК служебно да следи за спазване на местната подсъдност и
в случая, който е в изброените в чл.119, ал.3 от ГПК, местната подсъдност се
явява абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск. Съдът следи служебно за местната подсъдност в случая и има
служебното правомощие дори при липса на възражение от ответника за
неподсъдност на делото, да взема отношение за наличието й. На съда е дадена
възможност да повдига този въпрос до приключване на първото по делото
заседание. ЯОС намира, че предвид изложеното следва да прекрати
производството по делото пред себе се и да изпрати делото на
местнокомпетентния съд, а именно - Окръжен съд Бургас, на основание
чл.119, ал.3 във вр. чл.113 от ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл.118 от ГПК вр. чл.119, ал.3 от
ГПК вр. чл.113 от ГПК, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр.д.№20212300100261/2021г. по описа
на ЯОС.
Изпраща делото за разглеждане по компетентност на Окръжен съд
Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3