Решение по дело №1389/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1176
Дата: 23 септември 2021 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20217050701389
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Кремена Данаилова

         ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова

                        Стоян Колев

      

при секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 1389/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.П.П. ЕГН ********** срещу Решение №122/13.05.2021 г. постановено по НАХД № 20213110200882/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4036810, издаден от ОДМВР – Варна, с който на А.П.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят сочи, чрез адв. Т.Я., че в електронния фиш /ЕФ/ липсва име, длъжност, подпис на органа, който го е издал, дата на издаване, поради което е незаконосъобразен. Липсва описание на конкретното нарушение, както и фактическата обстановка, при която е извършено. Приложената снимка не може да замести фактическото описание на нарушението. Не е установено от ЕФ или от снимката спазено ли е изискването непосредствено преди мястото, на което е бил радара да се поставят обозначителни знаци за видеонаблюдението. Описателната част на твърдяното нарушение е смислово нелогична, което препятства правото на защита на наказаното лице.  От Протокол № 77-С-ИСИС счита, че се установява, че автоматичното техническо средство е годно за употреба до 29.10.2020 г. В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа изцяло.

Ответник – ОД на МВР – Варна в писмено становище, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. Изцяло споделя мотивите на РС – Варна и намира същото за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя, в случай че се претендира такова.

Представителя на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли решението на РС – Варна да бъде оставено в сила.  

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

На 11.10.2020 г. в 11:14 часа в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока бул. „Княз Борис I“ срещу бл. 60 – 62 в ж.к. „Чайка“ била засечена скорост на движение на лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с рег. № В 5304 ВР от 81 км/час, при разрешена скорост за този пътен участък от 50 км/час. Посочената скорост била засечена от стационарно преносим уред за контрол на скоростта ARH CAM S1, използван на посочените в обжалвания електронен фиш място и време. Към процесната дата лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с рег. № В 5304 ВР бил с регистриран собственик – А.П.П.. Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден обжалвания електронен фиш.

Направени са следните правни изводи:

ЕФ е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189, ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити. Жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на посоченото място и в посоченото време е управлявал лек автомобил в населено място със скорост от 81 км/ч при ограничение на скоростта, въведено от закона – 50 км/час. В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 188, ал. 1 3 ЗДвП отговорността е реализирана спрямо собственика на автомобила, който не се е възползвал от правото си да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в случай че той не е управлявал автомобил. Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. С приемането на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е въведено изискване при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост да се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г. Съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2 (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2015 г.) от посочената наредба максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. От представената по делото снимка е прието за установено, че засечената скорост на процесния автомобил е била 84 км/час, а водачът е наказан за управление на МПС при скорост 81 км/час, т.е. очевидно е извършено приспадане на максимално допустимата грешка от 3 км/час.

Решението е правилно и законосъобразно.

Нарушението е установено на 11.10.2020 година. Управляван е л. а. „Ауди А3“ с рег. В 5304 ВР, собственост на А.П.П. от 20.07.2020 г. Жалбоподателят не е подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението, поради което законосъобразно е ангажирана неговата отговорност.

         Нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH САМ S1, фабричен № 11743С9, № в регистъра на одобрените и използвани типове СИ - 5126. От Протокол за Проверка № 77-С-ИСИС/29.10.2019 г. се установява, че такава е извършена на 28-29.10.2019 г. От сайта на Български институт по метрология https://e-bim.bim.government.bg/ се установява, че за Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникацииARH CAM S1“, Номер от регистъра Р-5126.2, е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/30.03.2020 г. валидно до 07.09.2027 г. В този смисъл доводът на жалбоподателя, че измерването е извършено с неизправна система за контрол е неоснователен.     

Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП - При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

 Издадения електронен фиш е в пълно съответствие с посочената разпоредба. Съобразно действащата правна уредба не е необходимо в ЕФ да се посочва издател, дата на издаване и да се описва нарушението, поради което доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения при издаване на ЕФ са неоснователни.

 Нарушение по чл. 189, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) от ЗДвП се установява и заснема с автоматизирано техническо средство или система. Нормата на чл.10, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. предвижда, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като с ал. 3 от същата норма е предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:

а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;

б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая е използвана мобилна АТСС, която е била временно разположена на участък от пътя съгласно на §6, т.65, б. “б“, пр.2 от ДР на ЗДвП и е налице снимка на разположение на уреда, към Протокол рег. № 819р-29036/11.10.2020 г.  Поради това, доводът на касатора за допуснато нарушение при използване на мобилна АТСС, с която е установено нарушението е неоснователен.

Нормата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е отменена -  ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Следва, че местата за контрол с мобилни стационарни автоматизирани технически средства и системи не следва да се обозначават с пътен знак Е24 и да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Изложеното налага извод за неоснователност на довода на жалбоподателя, че е следвало мобилната АТСС да се обозначи с пътен знак. 

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №122/13.05.2021 г. постановено по н.а.х.д. № 20213110200882/2021 година на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА А.П.П. ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.