Р Е
Ш Е Н
И Е № 86
гр.
Пловдив, 31.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева и прокурор от АП – Пловдив Марина
Белчева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 264/2020 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 9733/30.03.2020г. от О. п. като представител на П. на
Р.Б. против решение № 384/24.03.2020 г.,постановено по гр.д.2554/2019 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта ,в която П. на Р.Б. е осъдена да заплати на
Г.С.Г. сумата от 10 000 лв. ,представляваща
обезщетение на неимуществени вреди от
незаконно воденото срещу него наказателно производство,приключило с влязла в
сила оправдателна присъда .По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят ответник моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено и бъде постановено друго ,с което искът
,предявен от Г. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ бъде отхвърлен
,евентуално размерът на присъденото обезщетение за неимуществени да бъде намален.
Постъпила
е жалба вх.№ 11482/14.05.2020 г. от Г.С.Г. против решение № 384/24.03.2020
г.,постановено по гр.д.2554/2019 г. по описа на ОС – Пловдив в частта ,в която
е отхвърлен предявения
от него иск против П. на Р.Б. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,в
резултат на незаконно воденото против него
наказателно производство над размера от 10 000 лв. до предявения размер на 100 000 лв.По
съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба, заявява искане решението
в тази част да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен в пълен размер
ведно с присъждане на разноски.
По посочените въззивни жалби
отговори не са постъпили.
Контролираща страна А. п. – П.
взема становище присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде
намален до размер от 8 000 лв.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по
същество.
С обжалваното
решение първоинстанционният окръжен съд е приел за безспорни между
страните следните факти :
На
14.05.2011г. Г.С.Г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство
№28/2011г. по описа на отдел „Б…“ – гр.П. Взета е била мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която след изтичане на едногодишния срок е била
заменена с „гаранция”. С Постановление от 03.11.2014г. О. п. – гр.П. е
прекратила частично наказателното производство спрямо ищеца. По останалите
обвинения през м.юли 2015г. е образувано НОХД №1235/2015г. по описа на Окръжен
съд - гр.Пловдив, приключило с оправдателна за Г. присъда. Присъдата е влязла в
сила на 18.09.2018г., когато е потвърдена с решение на ВКС по НД
№329/2018г.
Гореустановеното не е било спорно между страните ,а и се установява от доказателствата по делото.
На база на тези безспорни обстоятелства и
във връзка със събраните по делото доказателства за претърпени от ищеца болки и
страдания в резултат на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Д. за репариране на неимуществените вреди
,претърпени от ищеца от незаконно воденото против него наказателно производство
и като е съобразил разпоредбата на чл.52
от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение
за неимуществени вреди е в размер
на 10 000 лв.,в който размер е уважил предявения иск ,а за разликата до пълния предявен такъв е
отхвърлен.
Описаната
по-горе фактология не е оспорена с
въззивните жалби като със същите се атакува обжалваното решение в частта на
обезщетението за неимуществени вреди ,дължими от Д. в хипотезата на чл. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като
жалбоподателят П. на Р.Б. прави оплакване за недоказаност на тези вреди по
размер ,както и същите да са в причинна връзка с незаконно воденото наказателно производство
против ищеца. Позовава се отново на изтекла погасителна давност по отношение на
повдигнатото обвинение по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК,по отношение на което
наказателното производство е прекратено с постановление от 04.07.2014 г. Жалбоподателят ищец от своя страна релевира оплаквания за неправилност относно
определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като
претендира такова в пълния му предявен размер.Следователно и на основание чл.269 от ГПК това са пределите
на въззивното обжалване.
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на
незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство по делото
са събрани гласни доказателства .Така
свидетелите Р. К. и Г. И. ,които познават ищеца от около 15 – 20 години
установяват ,че същият преди наказателното дело е бил социален и контактен
човек ,а след като излязъл от ареста се
променил , отдръпнал се ,стигнал по изолация. Негови приятели и познати също се
отдръпнали от него заради наказателното дело.Пак поради същата причина след
излизане на ареста не могъл да си намери работа
,както и пропаднало плануваното и организирано заминаване за В. ,където
възнамерявал да започне работа като заминала само съпругата му ,а впоследствие и сина му.Установяват ,че
по време на престоя в ареста се появили здравословни проблеми – сложен му е
стенд на сърцето ,а впоследствие развил диабет.
Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани доколкото
са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от фактите ,които
установяват .
Обезщетението
за неимуществени вреди ,претърпени в
резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с
оправдателна присъда се определя от съда ,съблюдавайки принципа на
справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както се приема в категорично наложилата се
касационна практика понятието
"справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Такива правно релевантни обстоятелства - критерии за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на
повдигнатото обвинение,; продължителността на наказателното производство, включително
дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение,; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр.
По делото безспорно се установи на първо място ,че ищецът е претърпял
обичайните вреди за лице ,обвинено в
извършване на престъпление като
притеснение ,стрес ,несигурност
,социална изолация,страх от осъждане .Тези неимуществени вреди дори не
се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки
едни случай на незаконно водено
наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда и са в безспорна
причинно следствена връзка с последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретния случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди ,които в случая
ищецът твърди да се влошеното здравословно състояние
,медийно отразяване на воденото против него наказателно производство,
невъзможността да си намери работа.По делото се установи ,че за воденото
наказателно производство против ищца е
имало публична разгласа ,както и че след излизане от ареста поради знанието ,че
против него се води наказателно преследване същият е останал без работа.Що се
отнася до влошеното му здравословно състояние
,което се подкрепя от приложени
две епикризи ,доколкото по време съвпада с престоя му в ареста и периода
на воденото наказателно производство ,то
същото би могло да се свърже
именно с последното и негативните преживявания
,породени от това.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
,резултат от незаконно воденото против ищеца наказателно
производство следва да бъдат съобразени и продължителността на същото – общо
около 7 години и 4 месеца досъдебна и съдебна фаза ,който срок е извън всяко понятие за „разумен „
такъв.Следва да се съобрази и това ,че против него е взета най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за период от 1 година ,както и тежестта на
повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъпление.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира ,че обезщетение в размер
на 20 000 лв. е адекватна компенсация на
претърпените от ищеца неимуществени вреди , резултат от незаконно воденото
против него наказателно производство ,поради което предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се
явява основателен и доказан до този размер ,до който следва да бъде уважен.Не
следва да бъде зачетено възражението за изтека погасителна давност доколкото предмет на делото е обезщетение за
неимуществени вреди ,причинени от незаконно водено наказателно производство
,приключило с оправдателна присъда ,която е влязла в сила на 18.09.2018г. ,от който момент до завеждане на делото очевидно
срокът на погасителната давност не е изтекъл.Макар и частично да е било
прекратено наказателното производство на 04.07.2014 г., наказателното
преследване за същото деяние е продължило до окончателното му приключване с
влязлата в сила оправдателна присъда,от който именно момент започва да тече давността.
Гореизложеното налага извода ,че решението на ОС – Пловдив в частта ,в
която е отхвърлен предявеният от Г. иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, резултат от незаконно воденото против него наказателно
производство за сумата над 10 000
лв. до 20 000лв. се явява неправилно и в тази част следва да се
отмени и да се постанови друго ,с което
искът бъде уважен до размер от 20 000 лв.,а в останалата му обжалвана част
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед
на този резултат ще следва П. на Р.Б. да
бъде съдена да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 5
лв. внесена ДТ.
Ето защо
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 384/24.03.2020 г.,постановено по гр.д.2554/2019 г. по описа на ОС – Пловдив в
частта ,в която е отхвърлен иска на
Г.С.Г. против П. на Р.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
,претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД № 1235 / 2015 г. по описа на
ОС – Пловдив,по което е бил оправдан с влязла в сила присъда,за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв.
,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА П.Н.Р.Б.
с адрес ***, да заплати на Г.С.Г., ЕГН
********** *** сумата от още 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД №1235/2015г. по описа на
Окръжен съд – гр.Пловдив, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда,
ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от 18.09.2018г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 384/24.03.2020 г.,постановено по гр.д.2554/2019 г. по описа на ОС – Пловдив в
частта ,в която П. на Р.Б. е осъдена да заплати на Г.С.Г. сумата от 10 000 лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на
воденото срещу него НОХД № 1235 / 2015 г. по описа на ОС – Пловдив,по което е
бил оправдан с влязла в сила присъда,КАКТО
и в частта ,в която е отхвърлена претенция от Г.С.Г. против П. на Р.Б.
за заплащане това обезщетение за разликата над 20 000 лв. до пълня предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА П.Н.Р.Б. с
адрес ***, да заплати на Г.С.Г., ЕГН
********** *** разноски за настоящето производство в размер на 5 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.