Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./23.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети юни две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., след като
разгледа г. д. № 1453/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова
молба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Б.М., против С.М.Р., ЕГН **********, с
която са предявени установителни искови претенции с правна квалификация чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр.
с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че за него е
налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуване на вземането
му срещу ответника С.М.Р., като излага
следните съображения: на 03.01.2019 г. в гр. ****
по вина на ответника било реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП)
между МПС марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК 230”, с per.
№ ****, собственост на А.М.Р., управлявано от С.М.Р.,
и МПС марка „Опел”, модел „Зафира”, с per. № ****,
собственост на В.Н.В.. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен
Констативен протокол (КП) за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с № 1448566 от
03.01.2019 г., издаден от компетентните държавни органи при РУ- **** при ОД на
МВР - ****, при и по повод изпълнение на служебните им задължения, който бил
подписан без възражения от виновния водач. В КП за ПТП било отразено, че
причините за произшествието се дължат на вина на водача на лекия автомобил,
марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК 230”, с per. № *****,
а именно - С.М.Р.. В горепосочения КП за ПТП безспорно било установено, че виновният
водач С.М.Р. е напуснал мястото на ПТП
преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Това
обстоятелство било отразено и в Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия Д, бланков номер № 872388 от 03.01.2019 г. и АУАН серия
Д, бланков № 872389 от 03.01.2019 г. Позовава се на разпоредбите
на чл. 125 от ЗДвП, във вр. с чл. 123 от ЗДвП, във вр. с НАРЕДБА № Із-41 от
12.01.2009 г. относно задължителното посещение на мястото на ПТП от Органите на
"Пътна полиция". Твърди, че такъв двустранен констативен протокол за ПТП не е
съставен между С.М.Р. и увреденото лице. Задължението
на ответника по ЗДвП, да състави двустранен констативен протокол за ПТП или да
изчака идването на органите за контрол на движение по пътищата било обвързано
не само с административно - наказателната и наказателната му отговорност, но и
с деликтната му отговорност по КЗ, във вр. със ЗЗД, за причинени вреди на трети
лица, както и с отговорността му по чл. 500, ал. 1, т. 3, предложение първо от КЗ. Позовава се на решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС, І т. о., съгласно
което протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който
се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление.
Предвид цитираното решение и константната съдебна практика механизмът на ПТП,
както и вината на С.М.Р. се явявали безспорно доказани.
Твърди, че МПС марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК 230”, с per.
№ **** е било застраховано по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД със застрахователна полица № BG
/ 30 / 118003576339, валидна към момента на настъпване
на застрахователното събитие. За настъпилото застрахователното събитие в
дружеството била заведена щета под № 0801-000157 /2019-01. След направена
оценка на щетата на собственика на увреденото имущество /МПС/ - В.Н.В., било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 898, 10 лв. Твърди, че в случая е възникнало правното основание по чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ за право на регрес на застрахователя срещу
деликвента Р. за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение,
включително лихви и разноски. Поддържа, че регресното право на застрахователя
не било същинско застрахователно право, но то възниквало по силата на закона с плащането на застрахователното
обезщетение. Твърди наличието на всички предпоставки за правото на
застрахователя да се суброгира изцяло в правата на увреденото лице до размера
на платеното му обезщетение срещу причинителя на вредите. Правният интерес на ищеца
бил налице поради наличието на
застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие (причиняване на увреждането), наличието на противоправно поведение на
ответната страна, причинено от ответника увреждане на трето лице, причинно-следствена връзка между поведението
на ответната страна и причинените вреди, вина на ответника деликвент,
установена по надлежните форма и ред от компетентните държавни органи, размера
на вредите, изплатеното застрахователно
обезщетение на увреденото лице. По изложените съображения моли за
уважаване на исковите претенции, за които има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 1141/2019 г. на РС - **** срещу длъжника С.М.Р. за сумата 1 898, 10 лв.
- главница, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по
ликвидационна преписка по щета № 0801-000157/2019-01, както и законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, не
е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален
представител. В писмена молба заявява, че поддържа исковата молба. Представя
списък на разноските, инкорпориран в молба вх. № 1354/02.03.2020 г. и молба вх.
№ 2506/08.06.2020 г. Претендира разноски за заповедното и настоящото
производство.
В съдебно заседание ответникът, чрез
назначения от съда особен представител, оспорва исковата претенция
само по размер. Моли съда да постанови решение, с което да признае само
безспорно установените факти. Оспорва размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Въз основа на подадено на 02.08.2019 г.
от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* заявление за
издаване на заповед за изпълнение е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №
752/06.08.2019 г. по образуваното ч. г. д № 1141/2019 г. на Районен
съд - ****, с която е разпоредено длъжникът С.М.Р. да заплати на заявителя
сумата от 1898.10 лева - регресно вземане в размер на
изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на трето лице, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
След като е констатирал, че са
налице условията по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Исковата молба е
изпратена по пощата на 11.10.2019 г., при връчено съобщение на 18.09.2019 г.,
т. е. в срока по чл. 415 от ГПК, поради което е допустима.
За възникване на регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка
"Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице,
което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
От представените от ищеца и приети
по делото писменни доказателства – протокол за ПТП от № 1448560/03.01.2019
г. и застрахователна полица № BG/30/118003576339 се установява, че
на 03.01.2019 г. 4:00 часа в гр. ****, *****, посока гр. ****, е ПТП с участието на лек автомобил Мерцедес, ЦЛК
230, с per. № *****, управляван от ответника С.М.Р. и лек автомобил Опел Зафира с per. № *****,
собственост на В.Н.В.. Видно от протокола ответникът - водач на лекия автомобил Мерцедес, ЦЛК
230, с per. № *****, не е съобразил скоростта на движение със състоянието на пътя
(мокра настилка), загубил е контрол и е блъснал в ляво, извън платното, автомобил Опел Зафира с per. № *****,
собственост на В.Н.В., като е напуснал произшествието. Направена е схема на ПТП; протоколът
е подписан от съставилия го полицейски служител и от водачите на двата
автомобила. В същия протокол е посочено, че към датата
на застрахователното събитие увреденият автомобил е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ДЗИ, а увреждащият
автомобил е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество
„ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с полица № BG/30/118003576339, със
срок на действие от 27.12.2018 г. до 27.12.2019 г., което съответства на
посоченото и в самата застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на ПТП –
03.01.2019 г.
От
представените опис – заключение от 05.01.2019 г. по заведената пред
застрахователя щета № 0801-000157/2019-01 и калкулация – ремонт № 08010157 от
18.01.2019 г. се установяват вида на увредените части и общият размер от
1898.10 лева на разходите за ремонт на увредения автомобил, калкулиран от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
От
представеното авизо преводно нареждане за плащане от 01.02.2019 г. (л.7) се
установява, че ищцовото дружество е
заплатило по банкова сметка ***мата 1898.10 лева с посочено основание номерът
на щетата 0801-000157/2019-01.
От представената от ищеца
административнонаказателна преписка (АНП), образувана на основание съставените
АУАН серия Д, бланков № 872388/03.01.2019 г. и АУАН серия Д, бланков №
872389/03.01.2019 г. срещу ответника С.М.Р., се установява, че двата АУАН са
връчени на лицето на 03.01.2019 г. По АНП има издадени наказателни
постановления № 19-0324-000003/01.02.2019 г. и № 19-0324-000005/01.02.2019 г.
по описа на РУ – ****, връчени на лицето. Наказателно постановление №
19-0324-000005/01.02.2019 г. по описа на РУ – **** е обжалвано от ответника и с
влязло в сила решение № 50/25.04.2019 г. по образуваното НАХД № 80/2019 г. по
описа на РС – **** същото е потвърдено в частта, с която на С.Р. са наложени
следните административни наказания: „глоба” в размер на 200 лева на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; „глоба” в
размер на 100 лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, изменено е наказателното постановление в
частта, с която на С.Р. е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
месеца, като е намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП.
С
оглед разпределената с доклада по делото доказателствена тежест и предвид
оспорването на ответната страна е допусната СОТЕ.
От заключението на приетата по
делото СОТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено, се установява, че стойността за възстановяване на щетите на
увредения автомобил, изчислена по пазарни цени на официалния сервиз на марката,
като се отчете възрастта на МПС „Опел”, с рег. № ***** към датата на ПТП е в
размер на 1999.70 лева, а изчислена по средни пазарни цени поне от три
лицензирани сервиза, е в размер на 3180.45 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
От името на ответната
страна не е наведено възражение относно твърдяното от застрахователя
обстоятелство, че С.Р. е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата.
От събраните в хода на
производството доказателства съдът намира за
установени твърденията в исковата молба, че именно
ответникът с поведението си като водач е станал причина за описаните в Протокол
за ПТП № 1448566 от 03.01.2019 г. щети по автомобила на водач № 2, посочени и в опис-заключение,
за които ищцовото застрахователно дружество е заплатило сумата 1898.10
лева на собственика на увредения автомобил по щета № 0801-000157/2019-01.
Размерът на щетите се установява от заключението на СОТЕ, неоспорено от
ответната страна, а извършеното плащане от ищеца се установява от приобщеното
по делото писмено доказателство - авизо преводно нареждане за плащане от 01.02.2019
г.
Изложеното по - горе
налага извода за наличието на всички изискуеми предпоставки за приложение на
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което и предвид доказване вида и размера на
нанесените вреди, съдът намира претенцията за основателна, ведно с акцесорната
такава за законната лихва върху сумата от 1898.10 лева, считано от
датата на подаване на заявлението по образуваното ч. г. д. № 1141/2019 г. на РС
- **** – 02.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, поради което
исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора и направено искане по реда на чл. 78 от ГПК от ищеца,
ответникът следва да му заплати разноски в общ размер
на 755.87 лева за исковото производство, от които 38 лева за
платена държавна такса за исковото производство, 5 лева за платена държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение, 362.87 лева заплатено
възнаграждение за особен представител, 250 лева заплатен депозит за вещо лице
по изготвената СОТЕ и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, предвид фактическата и правна
сложност на делото. Следва
да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна
такса – 38 лева и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лева, или общо 88 лева,
като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.М.Р., ЕГН **********, с адрес:
*** ДЪЛЖИ на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, *****, сумата от 1898.10 лева (хиляда
осемстотин деветдесет и осем лева и десет стотинки) – главница, представляваща
стойността
на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/118003576339 за причинени при ПТП на 03.01.2019
г. в гр. ****, област ****, *****, посока гр. ****, имуществени
вреди на лек
автомобил „Опел Зафира” с per.
№ *****, собственост на В.Н.В.,
по вина на ответника С.М.Р.,
като водач на лек автомобил „Мерцедес
ЦЛК 230”, с per. № *****, собственост на А.М.Р., който е напуснал
мястото на ПТП преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.08.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от, вр. чл.
45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 752/06.08.2019 г. по ч. г.
д № 1141/2019 г. на Районен съд - ****.
ОСЪЖДА С.М.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***,
да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, *****, сумата от 755.87 (седемстотин петдесет
и пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща разноски по настоящото производство, както и сумата от 88.00 лева
(осемдесет и осем лева), представляваща разноски за заповедното производство по
ч. г. д. № 1141/2019 г. на РС - ****.
Посочената от ищеца „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД банкова смет-ка е: „Уникредит Булбанк” АД, IBAN: ***.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - ****.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: