№ 389
гр. Плевен , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20214430201270 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „***, чрез П.Р. М. – представляващ и управляващ
против Наказателно постановление № 569698-F575189/21.01.2021г. на *** на
отдел „Оперативни дейност“ - Велико Търново в Централно управление на
НАП, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от
П.Р. М., е наложено административно наказание на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и по чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лева, за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В жалбата се иска да бъде намалена така определената имуществена
санкция в законоустановения минимум от 500 лева, като се излагат доводи в
тази насока. Алтернативно се моли съдът да приеме, че са налице условията
на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно се излагат доводи за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв. Л.Н. от ПАК.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя, адв.
Н. поддържа жалбата, като моли да бъде отменено НП.
Ответникът по жалбата ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен,
редовно призован, се представлява от юрк. Н.М..
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от представеният по делото АУАН № F575189/14.10.2020г., че
при извършена проверка на 06.10.2020г., в 12:53ч., в търговски обект по
смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки
„***, находящ се в гр. Плевен, ул. *** стопанисван и експлоатиран от „***"
ЕООД, с ЕИК ***, е установено, че не за всяко плащане с банкова, дебитна
или кредитна карта чрез наличното в обекта ПОС-терминално устройство се
издава фискална касова бележка от наличните и работещи в обекта два броя
фискални устройства както следва: фискално устройство модел Tremol ZM-
KL V2 с индивидуален номер *** и индивидуален номер на фискална памет
50143723 и фискално устройство модел Eltrade В1 KL с индивидуален номер
*** и индивидуален номер на фискална памет ***.
В обекта има налично и работещо един брой ПОС-терминално
устройство, свързано към Райфайзен банк. В хода на проверката са направени
разпечатки на пълен и съкратен отчет от наличното в обекта ПОС-
терминално устройство и е установено, че за направена покупка на
06.10.2020г. на стойност 5,00 лв., заплатена с банкова, дебитна или кредитна
карта чрез ПОС-терминалното устройство, не е издадена фискална касова
бележка от наличните и работещи в обекта два броя фискални устройства.
От наличното и работещо в обекта фискално устройство модел Tremol
2
ZM-KL V2 с индивидуален номер *** и индивидуален номер на фискална
памет 50143723 е разпечатана контролна лента на електронен носител/КЛЕН/
за периода 06.10.2020г., до момента на проверката, от която е установено, че
няма издадена фискална касова бележка за извършеното плащане с банкова,
дебитна или кредитна карта чрез ПОС-терминалното устройство на стойност
5,00 лв. От наличното и работещо в обекта фискално устройство модел
Eltrade В1 KL с индивидуален номер *** и индивидуален номер на фискална
памет *** са разпечатани междинен финансов отчет без нулиране на
фискална памет № 0008274/06.10.2020г., от който е разчетен оборот в размер
на 0,00лв., и контролна лента на електронен носител/КЛЕН/ за периода
06.10.2020г., от която е установено, че няма издадена фискална касова
бележка за извършеното плащане с банкова, дебитна или кредитна карта чрез
ПОС-терминалното устройство на стойност 5,00 лв. Представен е кочан за
касови бележки, от който е установено, че няма издавани бележки. В
паспортите на фискалните устройства няма вписвания за извършен ремонт. В
книгите за дневни финансови отчети за 2020г./регистър за касови бележки от
кочан няма вписвания за издадени касови бележки от кочан или спиране на
ел. захранването.
В хода на проверката е установено, че часовникът на фискално
устройство модел Tremol ZM-KL V2 с индивидуален номер *** не отчита
реалното астрономическо време и същият е с 60 минути назад. От горното е
видно, че „***" ЕООД с ЕИК *** не е изпълнило задължението си да издава
фискална касова бележка от фискалните устройства в обекта за всяка
извършена продажба на лицата, с което е нарушило разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за
извършена проверка № 0294425/06.10.2020г., съставен на основание чл.110,
ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
с което е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ.
3
В предвидения от закона тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН е
депозирано Обосновано възражение от П.Р. М. – управител и представляващ
„***“ ЕООД.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено Наказателно постановление № 569698-F575189/21.01.2021г. на
*** отдел „Оперативни дейност“ - Велико Търново в Централно управление
на НАП, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от
П.Р. М., е наложено административно наказание на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лева,
за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Х.К.а Д. и М.
П. Т..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи
служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
4
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът
на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата, която
определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат е
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. - Независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка
продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането е по банков път;
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г., който регламентира задължение да се издава фискална касова бележка за
всяка продажба на лицата.
От показанията на разпитаните свидетели е установено, че в хода на
проверката не са установени други нарушения, освен едно, а именно: сумата
от 5.00 лв., която не е отчетена в касата /касовия апарат/. Същата сума е
разплатена по банков път, чрез ПОС-терминал. Плащанията по Банка от
ПОС-терминал се осчетоводяват касово. Същото не е могло да остане
безотчетно пред органите НАП и фиска не е ощетен.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката на касационната
инстанция намерила израз в решения по КАНД№591/2019г. поради, което
счита, че в настоящия случай изцяло се намира в приложната хипотеза на чл.
28 от ЗАНН.
5
Съдът се съобрази с решение №444/31.07.2019г. по КАНД№591/2019г.
по описа на Административен съд гр. Плевен, в чиито мотиви е посочено, че
релевантно за приложението на чл.28 от ЗАНН е „обстоятелството, че
извършеното нарушение от посочения вид е за първи път и последното би
могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство“.
В настоящият случай извършено от „***“ ЕООД е за първи път.
На следващо място следва да се отбележи, че наказващият орган
формално е посочил възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. При
извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като разграничи
“маловажните” случаи на административно нарушение, от нарушенията
обхванати от чл.6 от ЗАНН, съобразно с относимите към конкретният случай
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В случаите, когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от
ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият
орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е
така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според
цитираната съдебна практика, когато деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение, административно-наказващия орган
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка
на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон. С
оглед посоченото по-горе съдът приема, че не съществува реална възможност
за проверка на извършената от наказващият орган преценка за маловажност
на извършеното нарушение, доколкото липсва изобщо произнасяне на
наказващият орган, което от своя страна води до процесуално основание за
отмяна на НП. В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на
мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга
правото на защита на жалбоподателя и води до неговата отмяна.
6
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева.
Следва на основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН да бъде
осъден ТД на НАП – Велико Търново, да заплати в полза на „***“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***, чрез П.Р.
М. – представляващ и управляващ сумата за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 569698-F575189/21.01.2021г.
на *** на отдел „Оперативни дейност“ - Велико Търново в Централно
управление на НАП, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***, чрез П.Р. М. –
представляващ и управляващ, е наложено административно наказание на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и по
чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС – имуществена санкция в
размер на 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново, да заплати в полза на „***“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***,
7
чрез П.Р. М. – представляващ и управляващ сумата за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен,
в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8