№ 12
гр. гр. Лом, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20221620100104 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1
от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, чрез пълномощника си, адв. В. П. Г., САК, срещу Л. Т. Г., ЕГН ********** от
*******, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между третото лице БТК ЕАД и ответника, с клиентски номер
при доставчика ********** е имало сключен Договор за далекосъобщителни услуги от
05.09.2017 год., за мобилен номер *********, по който ответникът е неизправна страна.
Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми за 3 последователни месеца
(септември, октомври и ноември, 2017 год.), доставчикът прекратил едностранно договорите
по вина на абоната, начислил е съответна неустойка и е издал крайна фактура за
задълженията.
С договор за цесия от 16.10.2018 год. мобилният оператор БТК прехвърлил свои
вземания, сред които и процесното на третото лице С.Г.ГРУП ООД, ЕИК ********, което
дружество от своя страна ги прехвърлило на ищеца ЮБЦ ЕООД с Договор за цесия от
01.10.2019 год., като така последния встъпил в правата на първоначалния кредитор.
Уведомленията за извършените прехвърляния на вземания са приложени към исковата
молба.
Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното
производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение и се възползвал от
1
правото да възрази срещу нея. За ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на
установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 54,51 представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №
**********, сключен между ответника и БТК ЕАД, формирана като сбор от три месечни
абонаментни такси на всяка абонаментна услуга, за с което е издадена фактура №
**********/15.12.2017 год., за периода от 15.11.2017 год. до 14.12.2017 год., съгласно
издадената по ч.гр.д. № 1859/2020 год. на ЛРС Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника чрез
назначеният му на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК.
Предвид процесуалното бездействие на ответника, съдът е приел с доклада си по
делото, че между страните няма спорни фактически твърдения.
Приложено е ч.гр.д. № 1859/2020 год. по описа на РС – Лом, видно от което по
Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 260348 от 07.12.2020 год., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за
посочените в исковата молба суми.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което съдът с
Разпореждане от 08.12.2021 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-
настоящ ищец на 04.01.2022 г.
Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.
Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е
предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на
ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното
производство разноски.
Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените на ответника: съобщение за връчване на препис от
исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане № 293/27.01.2022 год., с
оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени
на 01.07.2022 год. чрез назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г.,
МАК и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение
№ 1247/04.10.2022 по чл. 140 ГПК, връчено на 11.10.2022 год. отново чрез назначеният
особен представител, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
2
доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на
предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови
неприсъствено решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от
18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото за тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ
размер на 710 лв., от които 505 лв. по исковото (180 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв.
– депозит за особен представител и 25 лв. – държавна такса) и 205 лв. по заповедното
производство.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Т. Г., ЕГН ********** от ******, ДЪЛЖИ на
ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, по силата на: Договор за далекосъобщителни
услуги от 05.09.2017 год., за мобилен номер *********, сключен с третото лице БТК ЕАД за
клиентски номер **********, сумата от 54,51 лв. (петдесет и четири лева, 51 ст.),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, формирана като сбор от
три месечни абонаментни такси на всяка абонаментна услуга, за което е издадена фактура №
**********/15.12.2017 год., за периода от 15.11.2017 год. до 14.12.2017 год., съгласно
издадената по ч.гр.д. № 1859/2020 год. на ЛРС Заповед № 260348 от 07.12.2020 год., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Т. Г., ЕГН ********** от ******* да заплати на ЮБЦ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, сторените разноски в исковото и в заповедното производство, в общ
размер на 710,00 лв. (седемстотин и десет лв.)
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3