Р Е Ш Е Н И Е
№142
гр. Русе, 22.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
като разгледа докладваното от мл.
съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 111 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на В.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** – длъжник по изпълнително дело № 20138320402561,
срещу действията на ЧСИ ***, рег. № ***, с район на действие Русенски окръжен съд, изразяващи се в налагането на
запор върху вземане на длъжника по изп. дело № 280/2019 г. по описа на ЧСИ ***., рег. № ***, в размер на 629 лева.
В жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразността на
обжалваното действие, тъй като изпълнението е насочено срещу несеквестируемо вземане на длъжника. Твърди се, че
процесната сума от 629 лева представлява неизплатено трудово възнаграждение от
„С****“ ООД за месец май и юни 2018 г.
В следствие на наложения запор върху това вземане по изпълнително дело № 20138320402561
по описа на ЧСИ *** са постъпили съответно сумата от
46.16 лева и 494.45 лева. По отношение на първата сума, след подадена молба за възстановяването им от страна на длъжника, същата е
възстановена от ЧСИ *** на 04.12.2019 г. По отношение на
сумата от 494.45 лева съдебният изпълнител отказал възстановяването й, тъй като
е секвестируема. Иска се отмяна на обжалваното
действие на съдебния изпълнител и възстановяване на сумата от 494.45 лева.
ЧСИ *** е изготвил мотиви по повод на
подадената жалба, в които се излагат съображения за неоснователност на същата. Твърди
се, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства относно произхода
на средствата, които са запорирани, поради което е
възпрепятстван да установи дали се касае за средства от трудово възнаграждение.
След срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК – на 10.03.2020 г. е постъпило
становище от В.Т.И., чрез пълномощника си Й. Д. И., в което са изложени
фактическите отношения между страните.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид
доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20138320402516 по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, с район на действие Русенски окръжен съд, е образувано по молба на
взискателя В.Т.И., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 17.06.2013 г. по гр.д. № 2902/2012 г. по
описа на Русенски районен съд срещу длъжниците В.И.Д., ЕГН ********** и В.Н.Д.,
ЕГН **********, за предаване държането на недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. Р***, в *** в сутерена на комплекса, както и
изпълнител лист от 12.06.2013 г. по същото дело, с който длъжниците са осъдени
да заплатят на взискателя сумата от 3898 лева – неплатени вноски по договор за
наем, ведно със законната лихва от 30.03.2012 г. до окончателното изплащане.
По делото са присъединени и взискателите Етажна собственост – гр. Р****, ****, „А****“ ЕАД и „П****“ ЕООД.
На 05.12.2018 г. съдебният изпълнител е извършил справка в НОИ, в регистъра
на трудовите договори за длъжника В.И.Д., от която се установяват
последователно в годините сключените трудови договори, като последния
регистриран такъв е с„Г****“ на дата 02.07.2018 г. и
прекратен на 31.07.2018 г. Пак от същата справка се установява, че за периода
от 23.03.2016 г. до 02.07.2018 г., длъжникът не е имал регистриран трудов
договор.
На 26.11.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на
длъжника В.И.Д. по изп. дело № 280/2019 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС. В изпълнение на така наложения запор по
изпълнителното дело е постъпила сумата от 495.45 лева, чието възстановяване се
претендира.
При така установените факти, настоящият въззивен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА,
като съобрази следното:
С разпоредбата на
чл. 466, ал. 1 от ГПК законодателят е определил каква част от трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и
върху пенсия, получавани от длъжниците са секвестируеми
и ако изпълнението е насочено върху такова вземане каква част от него може да
се удържа в зависимост от семейното положение на длъжника и размера на
месечното възнаграждение. Длъжникът може по всяко време да се позове на несеквестируемостта, но същият освен това следва да
установи произхода на средствата, т.е. че същите имат характер на вземане за
труд или пенсия, семейното си положение, както и месечния размер на
възнаграждението, за да може съдебният изпълнител, респективно съдът да
определи секвестируемата част от дохода и съответно да
се извърши преценка дали със съответното принудително действие е нарушена секвестируемостта на процесните суми. В настоящия случай
твърденията на жалбоподателя, че сумата от
494.45 лева представлява трудово възнаграждение за месеците май и юни
2018 г. от „С****“ не са подкрепени с никакви
доказателства. Тъкмо обратното, твърденията на жалбоподателя се опровергават от
приложените по изпълнителното дело справки от регистъра на трудовите договори
към НОИ, от които е видно от една страна, че длъжникът не е бил в трудово
правоотношение със „С****“ ООД, а от
друга, че през периода май-юни 2018 г., за които месеци се твърди, че е
получено процесното възнаграждение,
длъжникът не е бил в трудово правоотношение.
Видно от справката след прекратяване на трудовия договор на длъжника с „П****“ на 23.03.2016 г., длъжникът е започнал работа при „Г****“ едва на 02.07.2018 г. и в този период същият няма
регистриран трудово договор.
Ето защо,
въззивният съд не би могъл да обоснове извод за несеквестируемост
на процесната сума, поради което обжалваното действие по принудително
изпълнение се явява законосъобразно, а постъпилата в изпълнение на запора сума
не подлежи на връщане на длъжника.
Предвид изложеното
по-горе, жалбата на В.И.Д. се явява неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горните
мотиви, Русенски окръжен съд
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 14323/30.12.2019 г. на В.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** – длъжник по изпълнително дело № 20138320402561, срещу действията
на ЧСИ ***, рег. № ***, с район на действие Русенски окръжен съд, изразяващи се в налагането на
запор върху вземане на длъжника по изп. дело № 280/2019 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, в размер на 629 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.