Мотиви
към присъда по НОХД N 1411/2014г. по описа на СНС, ХI н.с.
С внесения в СНС обвинителен акт специализирана
прокуратура е повдигнала следните обвинения:
срещу Д.И.Г. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 1 вр. с чл. 93, т. 20 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.) за това, че от неустановена дата от
началото на м. октомври 2008 г. до 03.02.2009 г. ръководил в гр. Бургас
организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано
трайно сдружение на четири лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 159а НК - набиране на лица за извършване на платени секс
услуги, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, с участници И.Б.З., ЕГН **********, В.Д.Е., ЕГН ********** и В. Щ. И.,
ЕГН **********,
срещу В.Д.Е. за извършено престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.). за това, че на неустановена дата през м.
октомври 2008 г. в гр. Бургас набрал и на 03.02.2009 г. транспортирал от гр.
Бургас, *** до гр. Бургас, ж.к. „Лазур" в хотел „Бяла роза", чрез
таксиметров автомобил марка „Шевролет", модел „Авео" с ДК № ***,
отделно лице - Я.Г.М., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна
група (ръководена от Д.И.Г., ЕГН **********, с участници И.Б.З., ЕГН **********,
В.Д.Е., ЕГН ********** и В. Щ. И., ЕГН **********) и
срещу В.Щ.И. за извършено престъпление по чл. 159 в, пр. 2
вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.). от НК за
това, че на неустановена дата през м. октомври 2008 г. в гр. Бургас набрал
отделно лице - М.М.Б., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия — предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна
група (образувана и ръководена от Д.И.Г., ЕГН **********, с участници И.Б.З.,
ЕГН **********, В.Д.Е., ЕГН ********** и В. Щ. И., ЕГН **********).
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвиненията със
същата правна квалификация на всяко от деянията. По отношение на реализирането
на наказателната отговорност се предложи на всеки от тримата подсъдими да бъде
наложено наказание лишаване от свобода като на подсъдимите Е. и Г. да
бъде определен размер около средния, на подс. И. - близък до минималния.
Всеки един от тримата подсъдими, в съдебно заседание, отказа да даде обяснения по обвинението като отрече
причастност към което и да е от процесните престъпления. Лично и чрез
процесуалните си защитници помолиха Съда да бъдат признати за невинни. Защитниците
и на тримата, в хода на съдебните прения, застъпиха становище, че
доказателствата по делото по никакъв начин не обосновават извършване на горните
престъпления от който и да било от тримата подсъдими. Част от тях считат, че
с влязлото в сила постановление на СП, с
което частично е прекратено наказателното производство спрямо тримата подсъдими,
вече са разгледани обвиненията, повдигнати спрямо подсъдимите
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията
на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Д.И.Г. е роден на ***г***. Българин е и български
гражданин, със средно-специално образование, женен, ЕГН: **********
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е осъждан както следва: С влязло в сила
определение за прекратяване на наказателното производство след одобрено от съда
споразумение на 24,01,2007г. по НОХД
292/2006 г. по описа на БОС за извършено престъпление по чл. 321, ал.3,т.1, вр.
ал.1 от НК и по чл. 155,ал.3, вр.ал.2,т.1
от НК, на основание чл. 23,ал.1 от НК му е определено еднообщо,
най-тежко наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено за изпълнение за срок от пет години.
С влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство
след одобрено от съда споразумение на
09,05,2007г. по НОХД 820/2007 г. по описа на БРС за няколко извършени
престъпления по чл. 155,ал.1, вр.чл.20 от НК, на основание чл. 23,ал.1 от НК му
е определено едно общо, най-тежко наказание три години лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено за изпълнение за срок от пет години и
глоба в размер на 1 000лв.
Със същото определение на основание чл. чл. 25,ал.1, вр. чл. 23,ал.1 от НК на
подс. Г. е определено едно общо,
най-тежко наказание измежду горните в размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено за изпълнение за срок от пет години и глоба в размер на
1 000лв.
Подсъдимият В.Д.Е. е роден на ***г***. Българин е и български
гражданин, с основно образование, неженен, ЕГН: **********
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е осъждан многократно, като предишните му
осъждания не се отразяват на правната квалификация на настоящото деяние. От
значение за определяне реда на изтърпяване на наложеното му наказание са
следните негови осъждания: С влязла в сила присъда на 24,01,2007г. по НОХД
292/2006 г. по описа на БОС за извършено престъпление по чл. 321, ал.3,т.2, вр.
Ал.2, вр.чл.20 от НК е осъден на шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е постановено да бъде при
първоначален лек режим,
С влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство
след одобрено от съда споразумение на
09,05,2007г. по НОХД 820/2007 г. по описа на БРС за няколко извършени
престъпления по чл. 155,ал.1, вр.чл.20 от НК, на основание чл. 23,ал.1 от НК му
е определено еднообщо, най-тежко наказание седем месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение е постановено да бъде при първоначален общ режим,както и глоба
в размер на 1000 лв.,
С влязло в сила определение на 18,07,2007г. по ЧНД 1869/2006 г. по описа на
БРС на основание чл. 25,ал.1, вр.чл.23,ал.1 от НК му е определено еднообщо,
най-тежко наказание измежду тези, наложени му по НОХД 82/2002г., НОХД
333/2002г. и НОХД 81/2002г., всички по описа на БРС осем месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е постановено да бъде при първоначален общ режим.
Към това наказание е присъединено и
наказание глоба вразмер на 200 лв. Със същото определение на основание чл.
25,ал.1, вр.чл.23,ал.1 от НК му е определено еднообщо, най-тежко наказание
измежду тези, наложени му по НОХД 132/2006г., НОХД 820/2007г. и двете по описа
на БРС и НОХД 292/2006г., по описа на БОС седем месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение е постановено да бъде при първоначален общ режим. Към това наказание е присъединено и наказание
глоба вразмер на 1000 лв., както и обществено порицание.
След инкриминираното деяние подсъдимият е осъден с влязло в сила
определение за прекратяване на наказателното производство след одобрено от съда
споразумение на 19,12,2009г. по НОХД 314/2009
г. по описа на БОС, по силата на което за извършено престъпление по чл. 321,ал.2 от НК му е наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е постановено да бъде при първоначален строг режим в затвор, ли
затворническо общежитие от затворен тип.
Подсъдимият В.Щ.И. е роден на ***г. в гр.Стари Оскол, Руска
федерация, живее в гр.Бургас. Българин е и български гражданин, с основно образование,
женен, неосъждан, ЕГН: **********.
След извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е осъждан няколко пъти с влезли в сила съдебни
актове през 2009г. Тоест, към момента на извършване на настоящото престъплие,
подсъдимият е бил неосъждан / след настъпила реабилитация на
основаниечл.86,ал.1,т.1 от НПК за осъждане по НОХД 1552/2003г. по описа на БРС.
С Постановление от 23,04,2014г. на СП е прекратено частично наказателното производство
както следва:
Спрямо подс. Д.Г. за това в инкриминирания период да е образувал процесната
ОПГ, както за това ръководената от него процесна ОПГ да е била създадена с цел да склонява повече от две
лица от женски пол към проституция и да ги свожда към блудствени действия и
съвкупление,
Спрямо подс. В. Е. за това в
инкриминирания период да е участвал в
процесна ОПГ с цел да склонява
повече от две лица от женски пол към проституция и да ги свожда към блудствени
действия и съвкупление,
на 03,02,2009г. гр. Бургас, ж.к. „Лазур" в хотел „Бяла роза", в
изпълнение и по поръчение на решение на организирана престъпна група
(ръководена от Д.И.Г., ЕГН **********, с участници И.Б.З., ЕГН **********, В.Д.Е.,
ЕГН ********** и В. Щ. И., ЕГН **********) с користна цел да е свождал към
блудствени действия и съвкупление Я.М., като деянието да е извършено повторно,
пострадала Я.Г.М., ЕГН ********** да е била набрана през м. Октомври 2008г.
и транспортирана на 03,02,2009г. от него чрез даване на облаги-част от
платената от клиента сума за сексуалните услуги,
на неустановена дата през м. януари 2009 г. в гр. Бургас набрал отделно
лице – Е.С., с цел да бъде използвано за развратни действия — предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието да е
извършено чрез даване на облаги-част от платената от клиента сума за
сексуалните услуги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група
(образувана и ръководена от Д.И.Г., ЕГН **********, с участници И.Б.З., ЕГН **********,
В.Д.Е., ЕГН ********** и В. Щ. И., ЕГН **********),
Спрямо подс. В.И. за това в инкриминирания период да е участвал в процесна ОПГ
с цел да склонява повече от две лица от женски пол към проституция и да
ги свожда към блудствени действия и съвкупление,
на 03,02,2009г. гр. Бургас, ж.к. „Лазур" в хотел „Свети Илия", в
изпълнение и по поръчение на решение на организирана престъпна група
(ръководена от Д.И.Г., ЕГН **********, с участници И.Б.З., ЕГН **********, В.Д.Е.,
ЕГН ********** и В. Щ. И., ЕГН **********) с користна цел да е свождал към
блудствени действия и съвкупление Е.С., като деянието да е извършено повторно,
пострадала М.Б. да е била набрана през м. Октомври 2008г. чрез даване на
облаги-част от платената от клиента сума за сексуалните услуги,
на 03,02,2009 г. в гр. Бургас да е транспортирал отделно лице – Е.С., с цел да бъде използвано
за развратни действия — предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, като деянието да е извършено чрез даване на облаги-част от
платената от клиента сума за сексуалните услуги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група (образувана и ръководена от Д.И.Г., ЕГН **********,
с участници И.Б.З., ЕГН **********, В.Д.Е., ЕГН ********** и В. Щ. И., ЕГН **********).
От събраните по делото доказателства Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
0ТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДСЪДИМИЯ Д.Г.
ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 321, ал. 1 вр. с чл. 93, т. 20 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.)
Към инкриминирания период подс. Г. стопанисвал автомивка „Лукс" в гр. Бургас. Като управител в същата автомивка бил назначен св. И.З., а като приемчици на автомобилите - двамата подсъдими В. Е. и В. И.. Подсъдимият В.Е. имал прякор „Ш.”, а подс. Г.
„Б.”.
В началото на настоящото наказателно производство е било повдигнато обвинение и срещу настоящия
свидетел И.З. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. с чл. 93, т. 20 НК. След първоначалното започване на съдебна фаза на същото, с протоколно определение, влязло в сила на
19.12.2009 г. по НОХД № 314/2009 г. по описа на Окръжен съд - град Бургас е одобрено от съда споразумение между
подсъдимите З., Е. и И. и прокурор от
Окръжна прокуратура Бургас. По силата на това споразумение с определението на
съда всеки един от тримата подсъдими З., Е. и И. са признати за виновни в
извършване на горното престъпление за
това, че от м. октомври 2008 г. до
03.02.2009 г. в гр. Бургас са участвали в организирана престъпна група, образувана
и ръководена от Д.Г. и с участници И.Б.З., ЕГН **********, В.Д.Е., ЕГН **********
и В. Щ. И., ЕГН **********,с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
- по чл. 159а, ал.1 НК и по чл.
155,ал.5,т. 1 и 3, вр.ал.1 от НК.
Още преди инкриминирания период тримата подсъдими и св. З.,
освен с дейността в автомивката, се занимавали с набиране на момичета с цел
проституиране. Същата дейност четиримата упражнявали и по време на
инкриминирания период. Ръководител на тази дейност през целия период бил подс. Г..
Същият разпределял задачите между останалите трима във вразка с дейността им по
сводничество на проституиращите за тях момичета. Също така и всеки един от
останалите тримата се грижел получените
от тази дейност парични средства да достигат до него.
Част от
проституиращите момичета били осигурени от подсъдимите и св. З.. Други момичета
разбирали за дейността им от свои проституиращи приятелки и сами ги търсели. По
силата на сложените отношения между четиримата и проститутките, подсъдимите и
св. З. намирали клиенти за момичетата, подсъдимите
В.И. и В.Е. ги транспортирали до тези клиенти и им осигурявали необходимата закрила. В замЯ.на
това проституките давали на двамата процент от полученото от клиента за
извършената от тях платена сексуална
услуга. От своя страна подсъдимите В.И.
и В.Е. се грижели така получените суми
да достигнат до подс. Г., който се разпореждал с тях. Уговорената тарифа била
по 100 лв. на час и по 400-500лв. За цяла нощ.
Тримата подсъдими и св. З. предлагали
платените сексуални услуги на момичетата
на свои познати, а търсели
клиенти за платените сексуални услуги от момичета и чрез
обяви във вестник „Ало, Бургас". В същите обяви били посочени телефони, на които
отговарял някой от четиримата. Част от така предлаганите секс услуги се
извършвали в хотели. Същите услуги закриляните от групата проституки предлагали
и в апартамент, намиращ се , в гр.
Бургас, ***.
След постигната уговорка между някой от четиримата/
тримата подсъдими и св. З./ и обявилия се клиент за платена сексуална услуга, подс. В.Е.
, или подс. В.И. транспортирал момичето, което ще изпълни тази услуга,
до посочения от клиента адрес. Подсъдимите В.Е. и В.И. изчаквали момичето да приключи с
клиента и я откарвали обратно от адреса на клиента. Именно на тях проститутките
предавали получените от клиентите пари. По силата на предварителната им
уговорка, 50 процента от сумата по-късно се връщала на проституиращото момиче, 10 процента взимал един от подсъдимите В.Е. и В.И. / в зависимост от това кой от тях в
конкретния случай е транспортирал момичето/. Останалата сума двамата подсъдими или
слагали в плик, предназначен за подс. Г., или предавали на св. И.З., който от своя
страна я предавал на подс. Г.. С така получените пари понякога се разпореждал
директно св. З. по изричното нареждане на подс. Г..
След получена информация от органите на полицията за
дейността на горната организирана престъпна група, била планирана акция по залавянето на участниците
в нея. В изпълнение на същата полицейски служители на
03,02,2009г. задържали четиримата участници в процесната ОПГ.
Оносно обсъжданото обвинение спрямо подс. Г. съдът прие
за установена именно гореописаната фактическа обстановка. Същата се извежда на
първо място от показанията на няколко от разпитаните свидетели по делото. Така
в показанията си свидетел със защитена самоличност с ид. № 5 заяви, че негов
познат през инкриминирания период, в рамките на 2-3 години, е взимал проститутки чрез подс. Г., за когото
знаел, че се занимава с осигуряване на проститутки. При това този познат
уточнил пред свидетеля, че за да поръча проститутка, многократно се е обаждал на
подс. Г. като му е посочвал адреса, на който желае да бъде доставено момичето.
При това или самият Г., или подс. В.И. са докарвали поръчаното момиче на адреса
и именно на тях клиентът – познат на свидетеля- е давал уговорената сума за
предоставената му платена сексуална услуга. В някои от случаите един от
посочените подсъдими е чакал момичето и го е прибирал, а в други момичето си е
тръгвало само.
По-късно познатият на свидетеля със защитена самоличност
с ид. № 5 е взимал проститутки от св. И.З. и подсъдимите И. и Е. като с тях е
правел уговорките за място на доставяне и начин на разплащане.
В прочетените на основание чл. 281,ал.1,т.2 от НПК
показания на свидетеля, дадени в хода на ДП пред съдия, същият разказва и за
йерархията в структурираното сдружение на тримата подсъдими и св. З..
За гореописаната престъпна група разказа в показанията си
и свидетел със защитена самоличност с ид.№ 2. При това свидетелят разказа, че
именно подс. Г. е „тартора” на групата,
св. З. е неговата дясна ръка, а подсъдимите В.И. и В.Е. са „сутеньорите”, които
превозват проституиращите момичета до клиентите. Свидетелят разказа и за хотелите и за апартамента в гр. Бургас, кв.
Изгрев, където са се предлагали платените сексуални услуги, както и за схемата
на разпределение на парите в групата.
Че е работила като проститутка при В., заяви в показанията си свидетел със
защитена самоличност с ид. № 6. Същата обясни, че до клиентите е била
превозвана или от В., или от негов приятел с прякор Ш.. В прочетените й на основание чл. 281,ал.1,т.2
от НПК показания, дадени в хода на ДП пред съдия, същата уточнява, че
споменатите от нея В. и Ш. работят за Д. Б.. Като проститутка към „Ш.” заяви, че е работила и свидетел със
защитена самоличност с ид. № 4. същото, а именно че е работила като проститутка
при напълно същите условия при подсъдимите Е. и И. и св. З., заяви в
показанията си и свидетел със защитена самоличност № 7 като за пореден път
пресъздаде по напълно идентичен начин условията за това и организацията между
подсъдимите и св. З..
Макар тези свидетелки в показанията си да употребиха само
малкото име В., прякора Ш. и име и
прякор Д. Б., съдът прие, че същите разказаха именно за подсъдимите Г., И. и Е.,
тъй като предадените от тях факти напълно съвпаднаха с тези, изнесени в
показанията на другите двама, цитирани по-горе свидетели.
Съдът даде вяра на показанията на описаните свидетели, дадени
както в съдебно заседание, така и в хода на ДП пред съдия, тъй като същите
напълно кореспондират помежду си относно изнесените обстоятелства. При това всички тези свидетели не само
разказаха за наличието на процесната ОПГ, но и предадоха едни и същи подробности
относно йерархията в същата и схемата на действие. А наличиено на подобно
сходство дори и относно изнесените подробности, межа да означана единствено, че
всички описани свидетели пресъздавата реално настъпили събития в показанията
си.
Действително, всички тези свидетели са със защитена
самоличност. Но, за да се позове при постановяване на присъдата си на тях,
Съдът взе под внимание, че същите тези показания се подкрепят и от показанията
на явния свидетел И.Д. - служител на полицията в гр.Бургас, който, макар
схематично, разказа за същата ОПГ.
Нещо повече, показанията на всички обсъдени свидетели със
защитена самоличност намериха пълна подкрепа в обясненията на св. И.З., дадени
в качеството му на обвиняем в хода на ДП пред съдия, прочетени на основание чл.281,ал.2,вр.ал.1,т.
1 от НПК, както и в обясненията на подс. В.И., дадени в хода на ДП пред съдия и
тези, дадени в хода на ДП пред защитника му, прочетени на основание чл.
279,ал.1,т.4,пр.1 от НПК първите, съответно на чл.279,ал.2,вр. ал.1,т.4,пр.1от НПК.
Действително, след прочитането им в съдебно заседание и
двамата – св. З. и подс.И. заявиха, че прочетеното не отговаря на истината, а е
казано под натиск. Като такъв натиск и двамата посочиха факта, че „прокурорката” е идвала в
ареста, където са се намирали и им е предложила „по-ниска присъда“. При това не
им е осъществила нито физическо, нито психическо насилие.
Съдът, обаче, не
може да приеме за достоверни оправданията на двамата. На първо място и подс. И.
и св. З. са пълнолетни, дееспособни граждани на държавата ни, без наличие на
каквото и да било отклонение в психиката им. Такива са били и към момента на
даване на цитираните обяснения. Както се установи, обясненията си и двамата са
дали без върху тях да бъде упражен физически, или психически натист. Нещо
повече, обясненията на подс. И. първо са дадени пред негов защитник. А в
проведения по-късно разпит пред съдия на
същия подсъдим, тогава обвиняем В.И., както и на св. И.З., тогава обвиняем, не
само е присъствал съдия, което е законова предпоставка за гаранция свободата на
изказването на разпитваното лице. Присъставали са не само техните лични
защитници - втора предпоставка за
истиността на разказаното от него, доколкото е могъл да консултира всичко имено с този защитник. Освен всичко това, и
двата разпита са проведени и пред защитниците на всички останали тогава обвиняеми по делото лица. Тоест, на
обвиняемия И. и св. З. са били предложени всички възможни от нашето
законодатество средства за защита на свободния им изказ. При това положение да се твърди, че те са дали неверни обяснения поради каквато и да
било причина, е не само житейски несериозно, но
и неподкрепено от никакви
доказателства по делото.
Обстоятелството, че при цитираните разпити в качеството
им на обвиняеми лица на под. И. и св. З. са присъставил защитниците на
останалите обвиняеми по делото лица, води също и до законовия извод, че на
всички тях е дадена възможността да установяват истиността на дадените от
двамата обяснения, включително непосредствено
задавайки им въпроси. По този начин напълно е охранено правото на защита на всеки
един от тримата подсъдими в хода на ДП, поради което и обсъдените обяснения се
ползват при постановяване на настоящата присъда. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, след която е Решение № 368/01,10,2008г. по нд №
337/2008г. по описа на 3 н.о. на ВКС.
Освен това, ако се приеме, че все пак двамата / подс. И. и св. З./ напълно съзнателно са дали погрешна информация,
е твърде странно пълното сходство на изнесената информация в обсъжданите им
обяснения, дадени в хода на ДП пред съдия. При положение, че се приеме за
вярно, че двамата нямат обща дейност,
нито контакти помежду си няма как разказаните от тях „невяерни факти” да притежават
такова сходство дори в най-малките си детайли. Обстоятелството, че всеки един
от тях самостоятелно, пресъздава в протокола си за разпит едни и същи
обстоятелства води самостоятелно до направения вече извод, че и двамата
разказват правдиво действително настъпилите събития.
Нещо повече, след даването на тази обяснения и двамата –
и подс. И., и св. З. са сключили
споразумение с представител на прокуратурата, одобрено от съда, именно за
участие в процесната ОПГ с период и предмет на дейност, както и участници,
именно посочени в процесното обвинение. При това положение, а именно след като
и двамата са приели доброволно да изтърпят наказание, с което те и защитниците
им са се съгласили именно за престъплението, разказано в обясненията им, да се
допусне дори, че същите са дали неверни обяснения относно това престъпление, е
и житейски и юридически абсурдно.
Тук е моментът да се отбележи, че горното споразумение е
сключил и подс. Е.. А друга причина пълнолетно дееспособно лице да приеме
доброволно да изтърпи наложеното му наказание, освен тази, че това лице действително
е извършило престъплението, за което му е наложено това наказание обективно не
съществува, а и не беше установена в конкретния казус от материалите,събрани по
настоящето дело.
Доказателства за горната
дейност на подсъдимите и св. З. се съдържат и в приложените по делото ВДС,
изготвени въз основа на експлоатиране на СРС.
От всичко изложено съдът
прие, че обвинението, повдигнато на подс. Г. за извършено от престъпление по чл. 321, ал. 1 вр. с чл. 93, т. 20 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.) е доказано по изискуемия от разпоредбата на чл.303,ал.2
от НПК несъмнен начин.
0ТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДСЪДИМИЯ В.Е.
ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.
От доказателствата по делото се установи, че преди инкриминирания период, а именно през
лятото на 2007г., св. Я.М. работела като компаньонка за подс. В.И. като именно
той й намирал клиенти и я превозвал до тях. В период след това свидетелката
временно била спряла да се занимава с тази дейност.
По-късно, а именно през пролетта на 2008г. подсъдимите В.И.
и В.Е. потърсили свидетелката Я.М. и така тя се запознала и с подс. Е. с
прякор „Ш.“. В същия период приятелка на свидетелката Я.М. с име А. й казала,
че също желае да работи като проститука. Заради това св. М. се обадила на подс.
Е.. След среща между тримата, двете момичета започнали да работят като
проституки под неговата закрила. Подс. В.Е. настанил момичето, известно като А.,
в посочения по-горе апартамент в кв. Изгрев на гр. Бургас в гр. Бургас, ***,
където тя трябвало да предлага сексуалните услуги срещу заплащане.
Клиенти подсъдимият Е. намирал на двете момичета чрез
обяви във вестник „Ало, Бургас”. При наличие на клиент, именно той транспортирал св. М. до адресите на клиентите,
обикновено с такси. Парите, уговорени за предлаганите от свидетелката сексуални
услуги, клиентът давал предварително / непосредствено след срещата с подсъдимия
и свидетелката/ на подс. Е.. По-късно подсъдимият връщал половината от взетата
сума на св. М. като нейно заплащане за дейността й.
На 03,02,2009г. следобед служител под прикритие с ид. № 22 поръчал по телефона
проститука. Уговорката с мъжа, приел обаждането била проститутката да бъде
доставена на същата дата в 19,00ч. встая 109 на хотел „Бяла Роза „ в гр.
Бургас. Двамата говорили за това какво именно момиче като физиологични данни
иска служител под прикритие с ид.№ 22.
Също така договорили и цената за предстоящата платена сексуална услуга- 100 лв.
на час, както и че служителят под
прикритие с ид.№ 22 ще наеме момичето за 3 часа.
На същия ден подс. Е. се обадил по телефона на св. М. и й
казал, че трябва да се приготви за работа. Подсъдимият изпратил на адреса й
такси, управлявано от св. И.Ш.. Предварително подс. Е. позвънил на св. Ш. като
му обяснил, че трябва да вземе св. М. от адреса й, след което да я докара до
стопанисваната от подс. Г. ***. В резултат на тези уговорки, св. Ш. взел св. М.
*** и я докарал с таксиметровия си автомобил „Шевролет", модел „Авео" с ДК № *** до автомивката. Там при тях се качил подс. Е. и всички
заедно потеглили към хотел „Бяла Роза“ в гр.
Бургас, ж.к. „Лазур". Подсъдимият Е.
със св. М. се качили в хотела и отишли до посочена от него стая № 109. Там ги посрещнал служител
под прикритие с ид.№22, който потвърдил пред свидетелката М., че ще
ползва услугите й до 22,00 ч. и дал на подс. Е. сумата от 300 лв.,
предварително описани като банноти.
Малко по-късно в стаята влезли служители на полицията и
отвели свидетелката в РУ Полиция, тъй като същата нямала в себе си документ за
самоличност. Едновременно с това бил задържан и подсъдимият.
В извършеното по-късно разпознаване, служителят под
прикритие разпознал в мъжа, довел му в инкриминираната вечер проститука като
подсъдимия В.Е..
За да постанови присъдата си относно описаното
престъпление, настоящият съдебен състав прие за установена именно така
изложената фактическата обстановка.
При анализ за доказателствения материал, между събраните
доказателства по делото се очерта едно основно противоречие, а именно дали св. М.
е извършвала платени сексуални услуги под защитата на подс.Е., делейки с него
получените суми от клиентите, или е извършвала тази дейност за себе си.
За първото обстоятелство, прието за достоверно от съда,
свидетелката М. разказва в показанията си, дадени пред съдия в хода на ДП и
прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281,ал.1,т.1 от НПК.
В съдебно заседание свидетелката отрече верността на
горните показания като заяви, че след като е дала показания, е подписала
протокола със същите без да го чете и поради причина, че се е надявала да я
пуснат по-скоро. В показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав
свидетелката заяви, че е извършвала платени сексуални услуги сама за себе си и
заедно със своя приятелка на име А.. По същото това време момичето с име А.
живеела на квартира в посочения апартамент в гр. Бургас, ***, свидетелката М.
живеела при майки си наблизо и често била в същия апартамент. В същия
апартамент като техни интимни приятели са живеели и подсъдимите И. и Е..
Двамата знаели за дейността на приятелките си и ги придружавали до клиентите им,
тъй като двете момичета са се притеснявали да не им се случи нещо. Така двамата
подсъдими превозвали двете момичета до клиентите, на които следвало да извършат
платени сексуални услуги / по домашни адреси и хотели/, взимали парите от клиентите.
Причина затова било нежеланието на двемете момичета парите да остават в тях, отново за да не се случи
нещо. След това момичетата не са давали определен процент на двамата подсъдими
от заработената сума, а я харчели за общото домакинство на четиримата.
Доколкото подс. Е. в съдебно заседание отказа да дава
обясненя, на основание чл. 279,ал.2, вр.ал.1,т.4,пр.1 от НПК бяха прочетени
дадените от него обяснения пред защитника си в хода на ДП, а на основание чл.
279, ал.1,т.4,пр.1 от НПК бяха прочетени дадените от него обяснения пред друг
състав на съда по НОХД 188/2011г. по
оиса на БОС. В същите подсъдимият потвърждава обстоятелствата, изнесени от св. М.
относно вида и характера на отношенията им и съвместната им дейност.
Относно горното противоречие съдът даде вяра на
показанията на св. М., дадени в хода на ДП пред съдия. Причина за това са
обстоятелствата, че на първо място същите са изключително логични и подредени,
а са дадени и непосредствено след извършване на инкриминираното от подсъдимия
деяние. Това само по себе си е индиция, че същите отразяват действително
настъпилите събития, тъй като на първо място спомените на свидетелката са били
изключително прясни и точни, а към онзи момент не е имало никаква обективна
причина същата да дава лъжливи показания. Нещо повече, тези показания напълно
се подкрепят и от напълно независимия доказателстве източник – показанията на служител
под прикритие с ид. № 22.
На следващо място същите тези показания се подкрепят и от
обясненията на св. З., дадени в ДП в качеството му на обвиняем. В същите свидетелят е заявил, че знае за
дейността като сутеньор на подсъдимия Е. спрямо свидетелката М.. Нещо повече,
той е бил натоварен от подсъдимия да прикрива отсъствията му във връзка с тази
дейност пред подс. Г., който не е знаел
за последната. А относно истинността на обстоятелствата, залегнали в цитираните
обяснения съдът изложи вече мотиви по-горе в настоящите мотиви. Нещо повече, и двете гласни доказателствени
средства /показанията на св. М., дадени в хода на ДП пред съдия и обясненията
на св. З.,в дадени в хода на ДП пред съдия в качеството му на обвиняем/ съдържат напълно идентична информация относно
разказаните събития. При това е налице пълно съответстиве между тях дори в
най-малките подробности. В случай, че се приеме, че същите не отразяват действително
настъпили обстоятелства, то дори житейски не може да се обясни това пълно
сходство между тях. Нещо повече, да се приеме за вярно, че в двете
доказателствени средства свидетелите М. и З. на разказали неверни
обстоятелства, би било основание да се
приеме наличие на някаква странна конспирация между тях, довела до навреждане
както сами на себе си, така и на тримата
подсъдими. А не само доказателства, но дори данни за такава конспирация
по делото не бяха установенни. С оглед на всичко изложено и с оглед пълното
сходство на показанията на свидетелката
и обясненията на св. З. води до едниствения извод, че в същите и двамата пресъздават
напълно правдиво действително настъпилите събития.
За да не приеме за достоверни показанията на
свидетелката, дадени в хода на настоящото съдебно производство и цитираните
обяснения на подс. Е., прочетени в съдебно заседание съдът отчете на първо
място обстоятелството, че същите не намериха подкрепа в нито един независим
източник, напротив, видно от гореизложените обстоятелства, напълно се отрекоха.
А при това положение е напълно обосновано съмнението, че същите съдържат в себе
си една защитна позиция, изградена от двамата и неотговаряща на
действителността. Това съмнение се потвърждава и от нелогичното обяснения на
св. М. относно подписването на показанията й, дадени в хода на ДП. На първо място,
видно от приложения протокол, същият е
подписан от свидетелката. След като й беше предявен разпотът, намиращ се на л. 70, т. 1 от ДП, св. М.
потвърди, че има неин подпис на всяка страница на същия протокол за разпит,
както и на мястото, определно за „свидетел“. На разпита е присъствал съдия, което е законова презумпция, че са спазени всички
законови изисквания за провеждане на този разпит, а именно не само е отразено в
протокола действително изказаното от свидетелката, но и на нея й е била дадена
възможност да се запознае със съдържанието на протокола преди да го подпише.
Тази законова презумция би могла да се обори единстевно при наличие на
доказателства за обратното. А такива доказателства по делото не бяха събрани. Нещо
повече, няма дори житейски логично обяснение поради каква причина свидетелката М.
би изложила неверни обстоятелства в показанията си при положение, че с тези
неверни обстоятелства тя отежнява както собственото си положение, така и
положението на посочения от нея за личен неин приятел - подс. Е.. В случай, че евентуално отношенията им са били
влошени, макар незаконно, но поне житейски би било обяснимо желанието й да го
набеди в извършване на престъпление, което според нея той не е извършил. Но при
разказаните от нея прекрасни дружни и интимни отношения между нея, А. и двамата
подсъдими, няма никаква обективна – нито житейска, нито юридическа причина,
свидетелката да изложи неверни обстоятелства в показанията си, навреждащи на
този неин близък приятел. Всичко изложено води до извода, че именно показанията
на свидетелката, дадени пред съдия в хода на ДП съдържат пресъздаване на
действително настъпилите събития.
Ето защо относно фактите, свързани с това престъпление
съдът даде вяра на показанията на св. М., дадени пред съдия в хода на ДП, на
обясненията на св. З., дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняем, както и
на показанията на служител под прикритие № 22.
0ТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДСЪДИМИЯ В.И. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.
Преди описаното време, а именно няколко години преди
2008г., като компаньонка в хотел „България“, а по-късно и в Р Гърция работела и
свидетелката М.Б.. През 2008г. свидетелката се завърнала в България и нейна
позната, работеща като компаньонка в хотел „България“ и й казала, че подс. В.И.
отговаря за бизнеса с момичетата в този
хотел. Свидетелката Б. се срещнала с подс. И. и двамата се разбрали тя
да работи вече под неговата закрила като му дава 50 процента от сумите, които
получава за предлаганите от нея сексуални услуги. Двамата уговорили цена за 1
час сексуална услуга- 100 лв., а за цяла нощ 400 лв. След като започнали съвместната си дейност, след като приключи с даден клиент, на когото е
извършила сексуални услуги, св. Б. се обаждала на подс. И. и му предавала половината от получената от клиента
сума. Понякога това предаване не ставало лично, а свидетелката оставяла предназначената
за подсъдимия сума в плик с надпис „за В.“
на рецепцията на хотела.
Именно така установена фактическа обстановка съдът прие
при постановяване на присъдата си относно обсъжданото престъпление, извършено
от подс. И..
В хода на наказателното производство между
доказателствата, касаещи това престъпление, също се очерта противоречие
относно това дали свидетелката Б. е извършвала платени сексуални услуги под
закрилата на сутеньорството на подс. И., или за себе си. За първото
обстоятелство свидетелката е заявила в показанията си, дадени пред съдия в хода
на ДП. За второто свидетелката заяви при разпита й в съдебно заседание като
каза, че е работила единствено и само за себе си. А парите, получени от
клиентите, е оставяла на рецепцията на хотела за по-голяма сигурност.
При прочитането на показанията на свидетелката, дадени в
хода на ДП пред съдия, в съдебно заседание именно поради наличие на цитираното противоречие,
свидетелката отрече истиността им като заяви, че по време на проведения разпит
пред съдия всъщност изобщо не е разпитвана, а единствено е била попитана вярно ли
е написаното. За това „написано” свидетелката също изрази съмнение, че тя го е
писала и дори че е чела протокола. Въпреки това е подписала протокола „под
натиск”. Свидетелката уточни, че упражненият й натиск се е състоял в обстоятелството,
че са й задавали един и същи въпрос няколко пъти. Малко по-късно свидетелката
посочи, че физичеки натиск не й е
упражняван, но са й казали, че ще я „вкарат в затвора”, без обаче да
посочи какво всъщност и дали са искали нещо от нея в замЯ.на това.
Относно обсъжданото противоречие съдът даде вяра на
показанията на свидетелката, дадени в хода на ДП пред съдия по аналогични
причини както тези, изложени при обсъждане на показанията на св. М. по същата
причина, а именно наличие на противоречие. Отново съдът прие, че истиността на
дадените в хода на ДП показания на свидетелката се извлича от тяхната логичност
и последотелност, от факта, че същите са дадени непосредствено след инкриминираното
деяние и не съществува никаква обективна причина свидетелката да разказва неистини,
за да набеди подс. И. в извършване на престъпление, което впоследствие
твърди,че той не е извършил.
При това не може да се приеме, че е съществувала каквато
и да било причина свидетелката да отежни собственото си положение като
„излъже”, че е работила като проститутка за някой сутеньор. По дъщия начин, не
може да се намери нито законово, нито житейски логично оправдание на обстоятелството
поради каква причина тя е набедила именно подс. В.И., а не който и да било
друго лице от гр. Бургас, околността, или държавата въобще. По никакъв начин
свидетелката не обясни, нито по делото бяха събрани каквито и да било
доказателства, поради каква конспиративна причина изборът й да набеди някого в
извършване на престъпление се е ограничил до подсъдимия И.. А при липса на
подобни обстоятелства, единственият законосъборазен извод е, че в показанията
си, дадени в хода на ДП пред съдия свидетелката е заявила действително
настъпилите събития. Отново, както и при обсъждане показанията на св. М., дадени
в хода на ДП пред съдия, настоящият съдебен състав прие, че не са налице
каквито и да било доказателства по делото да е нарушена законовата презумпция
разпитът да е проведен по законовия ред. При липса на такива доказателства
твъдението на пълнолетно дееспособно лице, че не знае какво е подписала, освен
че са законово несъстоятелни, са и житейски несериозни. Още повече свидетелката
не заяви, че след „упражненият й натиск” който и да било е поискал от нея да
изрази в показанията си именно тези обстоятелства, вписани в протокола, а не
някакви други. При действително наличие на подобен натиск поради каква причина
свидетелката не е набедила в това престъпление някой друг от подсъдимите, или
св. З.. И четиримата към онзи момент са били разследвани за участие в ОПГ,
занимаваща се извършване на престъпления по чл. 159 в от НК. Не само това,
самата свидетелка в съдебно заседание заяви, че при разпита й в ДП пет пъти са
я питали дали познава лице с име Д.. Свидетелката не заяви да й е бил отпряван
такъв въпрос относно подс. И., нито пък спрямо лице с име В., В., или други
производни. И въпреки твърдяното подадено й име Д., свидетелката не решава да
говори за него, а все пак говори именно за подс. И.. При това положение, в
случай че се приемат за достоверни показанията на свидетелката, дадени в
съдебно заседание, отново изниква една невероятна и недоказана конспирация,
насочена спрямо подс. И. по неясни нито законово, нито житейски причини. Нещо
повече, пълнолетно дееспособно лице да твърди, че е възприела като натиск
факта, че й е задаван един и същи въпрос няколко пъти, е най-малкото
несериозно. И то натиск, довел до набеждаване на невинно, според твърденията й
лице, в извършване на престъпление. Несериозно е и твърдението, че под натиск
свидетелката е приела обяснението /дори да се приеме за вярно/, че ще лежи в
затвор. Всъщност това, че тя е упражнявала платени сексуални услуги –бидейки
пълнолетно работоспособно лице продължително време е придобивала нетрудови доходи по неморален начин, съставлява
престъпление съгласно българският НК. За това престъпление, съгласно
разпоредбата на чл. 329 от НК, е предвидено именно
наказание лишаване от свобода. И ако някой от разследващите органи й е обяснил
това обстоятелство, то този някой е изпълнил единствено задължението си да й
разясни правата и здълженията й. И отново сме изправени пред същата недоказана конспирация
– дори да се приеме, че свидетелката се е уплашила от личната си наказателна
отговорност и в нея се е породило желание да я прехвърли на някой друг, то
поради каква причина е избрала да я прехвърли именно на подс. И., а не на който
и да било друг. Отново няма нито законово, нито житейски обоснована причина.
Единствената причина, законово и житейски издържана е, че свидетелката е изнесла
в показанията си действително настъпилите събития.
Поради всички изложеното съдът прие, че показанията на св. Б., дадени пред съдия в
хода на ДП са достоверни и носят информация за реалната действителност, а
показанията й, дадени в съдебно заседание съдържат в себе си неистински и
неподкрепени от никакви доказателства по делото твърдения.
Отделно от гореописаната
фактическа обстановка се установи, че на 03,02,2009г. следобед служител
под прикритие с ид. № 21 поръчал по
телефона проститука, която трябвало да дойде
на същата дата в 19,00ч. в стая № 31 на хотел „Свети Илия „ в гр.
Бургас. При проведения разговор между СП № 21 и мъжът, приел обаждането двамата
се договорили момичето да бъде наето за 6 часа, което щяло да струва 500 лв.
В 19,00ч. на същия ден подс. В.И. почукал на посочената хотелска стая. Отворил служител
под прикритие с ид.№ 21 и подсъдимият
въвел воденото с него момиче, което по-късно се представило на служителя с
името А.. В извършеното по-късно разпознаване, служителят под прикритие
разпознал в мъжа, довел му в инкриминираната вечер проститука като подсъдимия В.И..
От заключението на техническата
експертиза, обективирана в протокол № 93 се установи, че в представения за
изследване преносим компютър, ползван от св. И.З., са открити 91 изтрити
графични файла.
От заключението на техническата
експертиза, обективирана в протокол № 107 се установи, че в представения за
изследване преносим компютър, предаден доброволно от св.Г.П., са открити са открити файлове, представляващи обяви от
вестник „Ало Бургас“ за предлагане на сексуални услуги.
От заключението на техническата
експертиза, обективирана в протокол № 110 се установи, че от представения за
изследване преносим компютър, предаден доброволно от св.Г.П., са свалени
съдържащите се в него файлове, чиито записи на прехвърлени на оптичен диск.
Със заключението на техническата
експертиза, обективирана в протокол № 159 е изследвано съдържанието на оптичен
диск като съдържанието му е пренесено на хартиен носител. Видно от последния, в
представения за изследване оптичен диск са записани обяви за обяви за
предлагане на сексуални услуги от сайт Alo.bg Website.
Със заключението на двете технически експертизи, изготвени
от в.л. Х.Б. е изследвана паметта на представените му телефони и сим карти като
са изложени на хартиен носител съдържащите се в същите информация.
От заключението на графологическата експертиза, обективирана в протокол № 130 се установи, че ръкописният текст, с който е
попълнена бланката на представената за изследване разписка за получен
телеграфен запис не е изпълнен от св. И.З.. Последният, обаче, е изпълнил
подписа, поставен под „получател“ в същата разписка. А ръкописният текст, с
който е попълнено известието за телеграфен запис е изпълнен от св. П.П..
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключенията на вещите лица като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област. В хода на съдебното следствие не се
установиха основания, които да поставят под
съмнение обосноваността им или да възбуждат съмнение относно тяхната
правилност.
За да
постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото, доказателствени материали – от обясненията на
подсъдимите В.И. и И.З., дадени в хода на ДП пред съдия и защитник, прочетени
на основаниечл. 279, ал.1, т.4, пр.1 от НПК и чл. 279, ал.2,вр. ал.1, т.4, пр.1
от НПК, показанията на свидетели със
защитена самоличност с ид. №№ 2,4,5,6,7, Г.П., М.П., П.П., Т.В., С.А., И.Ш., Р.
Т., И.Д., Т.В., дадени в съдебно заседание, показания на свидетелите Я.М. и М.Б., дадени в съдебно
заседание, в кредитираната им от Съда част, от свидетелските показания на свидетелите Я.М.
и М.Б., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, както и тези, дадени
пред друг състав на съда по НОХД 188/2011г. по описа на БОС, прочетени на
основание чл.281,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, от
свидетелските показания на свидетелите със защитена самоличност с №№ 4,5,6,7,
дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, прочетени на основание
чл.281,ал.1, т.2 от НПК,от свидетелските показания на свидетеля И.Ш., Г.П., С.А.,
свидетел със защитена самоличност с №7,дадени в хода на досъдебното
производство пред орган на ДП, прочетени на основание чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.1
и т.2 от НПК, всички надлежно приобщени към доказателствения материал, от
назначените в хода на досъдебното производство и изслушани в хода на съдебното
следствие заключенията на техническите и графологическа експертизи, както и от
писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протоколи
за разпознаване, протоколи за огледи с приложени към тях
фотоалбуми, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно
предаване, разпечатки от мтел, декларации по ЗМДТ, договор за наем, ДРА, свидетелства
за съдимост, характеристична справка за подсъдимите.
Съдът не базира направените изводи
относно фактическата обстановка на показанията на свидетели със защитена
самоличност с ид. № 1 и №3, тъй като след многократно дадената възможност на
представителите на СП, явяващи се в съдебните заседания, същите свидетели не
бяха осигурени за разпит. Съдът не прочете показанията на същите свидетели,
дадени в хода на ДП поради следните съображения: Фигурата на защитения свидетел
е възприета в нашето законодателство въз основа на европейските препоръки към
държавите членки на ЕС да гарантират сигурността на дадено лице, явяващо се
като свидетел в наказателния процес с цел спрямо същото лице да не бъде
насочена каквато и да било агресия от страна на на обвиняемите лица. Срещу това
изплълнено задължение на държавата да предпази своя гражданин – свидетел, задължавайки
органите на съдебната власт да вземат мерки за неговата защита, в случая –
скриване на самоличността му, се противопоставя правото на обвиняемото лице на
справедлив процес. А това право включва това лице, в конкретния случай,
подсъдимите и техните защитници да имат пряк и непосредствен достъп до всички,
събрани по делото доказателстав, въз основа на които съдът ще постанови своята
присъда. И доколкото разпитът на свидетел със защитена самоличност предствалява
отклонение от принципите на състезателност и равнопоставеност, законодателят е
предвидил възможността на подсъдимите и техните защитници, макар и посредством
съдебния състав, да поставят въпроси на такъв свидетел след неговия разпит, за
да се провери надежността и правдивостта на показанията му. В този смисъл
практиката на Европейския съд е константна като нееднократно и едностранчиво в много свои решения Европейският съд прокламира възможността на
всеки обвиняем, или подсъдим, да оспори твърденията на свидетел и да му поставя
въпроси във връзка с дадените от същия показания. Именно тази възможност е
залегнала и в българския НПК като в хода на съдебните прения на подсъдимите и
техните защитници / а и на останалите
страни/ се предоставя описаната възможност.
Всичко гореизложено се отнася до ситуация,
в която свидетелят със защитена самоличност се яви пред съдебния състав и
изложи показанията си лично пред Съда, макар и не в публично съдебно заседание
пред всички страни. В случай, че такъв свидетел не се яви пред съдебния състав,
какъвто е настоящия, подсъдимите и техните защитници са напълно и обективно
възпрепятствани да му задават въпроси във връзка с гореописаната охрана на
законовите им права. А непредставянето на такава възможност съставлява нарушение
на тези права. Нещо повече, в конкретния случай, дори съдебният състав нямаше
достъп до свидетелите със защитена самоличност с № 1 и №3. Тоест, не само подсъдимите и техните
защитници бяха лишени да задават въпроси на посочените свидетели със защитена
самоличност, но дори и Съдът не можа да
се увери, че подобни лица, най-малкото, действително съществуват. При това
положение прочитането и ползването при постановяване на настоящата присъда на
дадените от тях показания в хода на ДП,
би съставило съществено процесуално ограничение, тъй като би довело до грубо
нарушаване на правото на защита на подсъдимите.
Съдът не базира направените изводи
относно фактическата обстановка и на заключенията на изготвените в хода на ДП балистична
експертиза, обиктивирана в протокол № 21, ССЕ и СМЕ, тъй като същите не
съдържат информация, относима към предмета на настоящото дело. Още повече
заключението на СМЕ е изготвено в хода на производство по реда на чл. 65 от НПК
и касае единствено временното здравословно състояние на подс. Г.. А за трайно
влошено здравословно състояние на подсъдимия, което да би могло да бъде
обсъждано в настоящото съдебно производство, по делото не се установиха каквито
и да било данни, или доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 321, ал. 1 вр. с чл. 93, т. 20 НК
(ред., ДВ, бр.
92/2002 г.) от НК от подс. Д.И.Г..
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 321, ал. 1 вр. с чл. 93, т. 20 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.) от НК.
От обективна страна подсъдимият от неустановена дата от началото
на м. октомври 2008 г. до 03.02.2009 г. ръководил в гр. Бургас организирана
престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно
сдружение на четири лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления -
по чл. 159а НК - набиране на лица за извършване на платени секс услуги, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с
участници И.Б.З., ЕГН **********, В.Д.Е., ЕГН ********** и В. Щ. И., ЕГН **********
Съобразно нормата на чл.93, т. 20 от НК в редакцията,
относима към настоящето деяние, а именно тази от създаването на т. 20 към чл.
93 НК, обнародвана в ДВ 92/2002г. „организирана престъпна група“
представлява структурирано трайно
сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или
чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“
повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага.
Сдружението е структурирано без
наличие на формално разпределение на функциите между участниците,
продължителност на участието или развита структура.
Както
вече беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в настоящите
мотиви, съдът прие за безсъмнено установено, че тримата подсъдими и св. З. са осъществявали
именно такава организирана дейност по набиране на момичета за извършване от
тяхна страна на платени сексуални услуги и транспортиране на същите до
намерените, отново от четиримата, клиенти. При това тяхната организирана
дейност изпълва всички признаци на ОПГ, съдържащи се в разпоредбата на чл.93,
т. 20 от НК в редакцията й, обнародвана в ДВ 92/2002г. Изпълнен е на първо
място количественият критерий по отношение на участниците в процесната ОПГ. А
именно – същите са четирима. Установено беше от доказателствата по делото, на следващо
място, обстоятелството, че всички тези четирима участници са съзнавали
принадлежността си към престъпното сдружение и са знаели, че действат синхронизирано. Не на последно
място, установи се, че изградените взаимоотношения между подсъдимите и св. З. и
общата им престъпна дейност са трайни и продължителни и като времеви отрязък.
Същите са действали в продължение на няколко месеца като са извършвали едни и
същи дейности. Тоест, изпълнени са от обективна страна и другите елементи от
състава на разглежданото престъпление, а именно задружното осъществяване на предварително
дефинираната цел на престъплното сдружение от страна на всеки един от тримата
подсъдими и св. З., както и трайността на това сдружение. Налице са, по
преценка на съда, и последните съставомерни елементи на процеснотопрестъпление,
а именно всички участници на групата са извършвали престъпления по чл. 159 а от НК, за които е предвидено именно наказание „лишаване от свобода“ повече от три
години. От своя страна всички те са вършели същите престъпления с визираната в
чл. 93,т.20 от НК цел да се набави
имотна облага като са взимали от проституиращите момичета процент от получената
сума за предоставената от тях сексуална услуга от всеки клиент.
При това конкретно подсъдимият Г. е осъществил една от трите форми на
изпълнително деяние на престъплението по чл. 321 от НК, а именно отразеното в ал. 1 на посочената разпоредба - ръководенето на процесната ОПГ
като е разработвал схемите на работа между останалите двама подсъдими и св. З.
с проституиращите за тях момичета. До него като краен адресат са стигали
отчетените от подсъдимите И. и Е. на св.
З. взетите от клиентите пари за
извършениете от същите момичета платени сексуални услуги. Нещо
повече, именно като организатор на тази ОПГ е бил известен подс. Г. и сред
разпитаните свидетели, чиито показания бяха обсъдени при излагане на
фактическата обстановка в настоящите мотиви.
Именно като ръководител са посочили подс. Г. в приетите за достоверни от
настоящия съдебен състав обяснения, дадени в хода на ДП подс. И. и св. З..
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Д.Г. при форма на вина
пряк умисъл като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В представното съдържание на умисъла му е било
включено както знанието, че обединява усилията на подсъдимите Е. и И. и св. З.
за целите на постигане на един общ престъпен резултат – набиране пари от
предлагане на закриляни от тях проститутки на платени сексуални услуги, така и
съзнанието, че именно той координира тези усилия като определя начина на работа
на всеки един от участниците, контролира дейността им и събира чат от
получените от тях суми от проституиращите момичета. Обстоятелството, че
подсъдимият сам не е превозвал никое от проституиращите момичета, нито пък е
взимал лично пари директно от клиент, не променя този извод. За престъпна
причастност към ОПГ законът не изисква участие на всеки един от участниците във
всяко едно действие на всички. Достатъчен е факта, че подс. Г. напълно
съзнатено е ръководел дейността на останалите.
ОТНОСНО
ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.). от НК от подс. В.Д.Е..
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.).
От обективна страна подсъдимият на неустановена дата през м.
октомври 2008 г. в гр. Бургас набрал
и на 03.02.2009 г. транспортирал от
гр. Бургас, *** до гр. Бургас, ж.к. „Лазур" в хотел „Бяла роза", чрез
таксиметров автомобил марка „Шевролет", модел „Авео" с ДК № ***,
отделно лице - Я.Г.М., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й.
Подсъдимият е изпълнил обективните
съставомерни признаци на изпълнителрното деяние „набрал“, визирано в разпоредбата на чл чл. 159а, ал. 1, пр. 1 НК като в разговор със свидетелката М. е уговорил с нея
всички условия за работата й като проститутка под негово ръководство. В това
число размера на сумата, която следва да се изисква от клиента, начинът й на
разпределяне, както и организацията по предвижване до клиента.
Подсъдимият е изпълнил обективните
съставомерни признаци и на следващото изпълнително деяние, а именно „транспортирал“, визирано в разпоредбата на чл. 159а, ал. 1, пр. 2 НК като на инкриминираната
дата 03,02,2009г. е организирал транспорта чрез изпращане до адреса й натаксиметровия
шофьор – св. И.Ш. и присъеднинявайки се към тях в автомивка „Лукс“, заедно с
нея е отишъл до хотел“ Бяла роза“. При това подсъдимият лично се е качил в
хотела със свидетелката, завел я е до известната само на него стая на клиент е
я е иставил при него след като е провел разговор относно условията на
проституиране.
Тук е моментът да се отбележи, че всъщност дори в
показанията на свидетелката, дадени в съдебно заседание и прочетените обяснения
на подс. Е., дадени в хода на ДП се съдържат достатъчно доказателство за
престъпната дейност на подсъдимия. Повдигнатото обвинение спрямо него е именно
за това, че е набрал и транспортирал свидетелката с цел използване за развратни
действия, независимо от съгласието й. Тоест, твърдЯ.та и от двамата липса на
принуда към св. М., не е и инкриминирана. За подобна принуда не се твърди от
страна на държавното обвинение, нито пък подобно обстоятелство е залегнало в
ОА. При това положение разказът на двамата как подсъдимият е возел свидетелката
до клиентите й , на които същата е извършвала сексуални услуги, взимал е
платената от тях цена и после са употребявали тези суми за общото им
домакинство, вече обосновава наличие на извършване на процесното престъпление
от страна на подс. Е. в частта относно изпълнителното деяние транспортирал.
Съдът не споделя становището на защитника на
подсъдимия, че с постановление от 23,04,2014г. на ОП Бургас вече е било
прекратено наказателното производство за извършване на обсъжданото престъпление от страна на подс. Е..
Видно от същото постановление, наказателното производство е прекратено спрямо
подсъдимия за това на инкриминираната дата 03,02,2009г. да е свождал Я.М. към блудствени действия и
съвкупление и да е набрал същата чрез даване на облаги –част от платената от
клиентите сума за платените сексуални услуги. Видно от материалите по делото, такива
обвинения не са повдигани на подсъдимия и не са били предмет на настоящото
съдебно производство. Както вече беше установено от доказателствата по делото
подс. Е. е набрал св. Я.М. за извършване на платени сексуални услуги. При това
той не е използвал с цел мотивация предлагане на заплащане на част от
получената от нея сума от клиентите за тези услуги. Разпределението на същата
сума е била договорена от двамата в свободен разговор, но не е послужила нито
като мотивация от страна на подсъдимия за абиране на св. М., нито пък като
мотив от нейна страна да се съгласи.
ОТНОСНО
ОБВИНЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.). от НК от подс. В.Щ.И.
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 159а, ал. 1, пр. 1 НК (ред., ДВ, бр. 92/2002 г.).
От обективна страна подсъдимият на неустановена дата през м.
октомври 2008 г. в гр. Бургас набрал
отделно лице - М.М.Б., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия — предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й.
Подсъдимият е изпълнил обективните
съставомерни признаци на изпълнителното
деяние „набрал“, визирано в разпоредбата на чл. 159а, ал. 1, пр. 1 НК като в разговор
със свидетелката Б. е уговорил с нея всички условия за работата й като
проститутка под негово ръководство. В това число размера на сумата, която
следва да се изисква от клиента, начинът й на разпределяне, както и
организацията по предвижване до клиента.
От субективна страна всяко едно от посочените деяния са извършени от всеки
от двамата подсъдими В.И. и В.Е. при форма на вина пряк умисъл като всеки
един от тях е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
желаел настъпването им. Всеки от двамата подсъдими е съзнавал, че действията му – на подс. Е.
спрямо св. М. и на подс. И. – спрямо св. Б., водят до крайния резултат - осъществяване на сексуални услуги срещу
заплащане от всяка една от двете свидетелки по определени условия и под прекия
контрол на съответния подсъдим, за което двамата подсъдими са набрали двете
свидетелки – съответно подс. В.И. – св. М.Б., а подс. В.Е. – св. Я.М. В представното съдържание на умисъла на подс. Е.
се е съдържало и знанието, че като осигурява транспорта на св. М. до уредения
от него клиент на инкриминараната дата, превозването й до адреса и
изпровождането й до хотелската стая на клиента, осигурява транспортирането й с
цел извършване спрямо този клиент на сексуални услуги срещу заплащане. Тоест,
изпълнено е от субективна страна и изпълнителното деяниет „транспортирал“ от
страна на подс. Е..
От всички доказателства, събрани по делото и след
изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, не се установи подс.
Г. да е знаел за дейността на подсъдимите И. и Е. във връзка с конкретните две
проституиращи момичета – свидетелите Я.М. и М.Б.. Не се установи също и участие
досежно горното на четвъртия член на процесната ОПГ – св. И.З..
От обективна страна относно знанието на ръководителя на
групата за тази дейноста на двамата подсъдими с тези две конкретни
проституки по делото не бяха събрани
никакви доказателства. А макар да се установи, че св. З. е знаел конкретно за
това, че подс. В.И. осъществява
сводничество на св.Я.З., по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства относно каквото и да било негово участие в тази дейност –били с
физически действия, или с интелектуална помощ.
С оглед на изложеното съдът прие, че квалифициращият признак деянието да е
извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група относно
престъпленията по чл. 159,ал.1 от НК, извършени от подсъдимите В. и Е., не е
осъществен както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо и на
основание чл. 302 от НПК съдът призна и двамата подсъдими за
невинни в това да са извършили престъпленията в изпълнение на решение на организирана
престъпна група (ръководена от Д.И.Г., ЕГН **********, с участници И.Б.З., ЕГН **********,
В.Д.Е., ЕГН ********** и В. Щ. И., ЕГН **********) и ги оправда досежно
квалификацията на същите по чл.159в, пр. 2 от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЯТА
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Д.Г. Съдът отчете като
смекчаващо вината обстоятелство дългия изминал период от инкриминирания до
настоящия момент. Видно от материалите по делото, предварителното производство по настоящото
дело е започнало през 2009 г.като до настоящия момент не е било забавяно по
вина на подсъдимия. Като отегчаващо
вината обстоятелство Съдът отчете предишните осъждания на подсъдимия, които не
се отразяват на правната квалификация на извършеното от него престъпление.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства. От една страна отчетеното смекчаващо обстоятелства не се
явява изключително, поради което и не може да обоснове извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко със степента на
обществена опасност на деянието и дееца. От друга страна същото обосновава
налагане на наказание на подсъдимия в минималния размер, предвиден в закона. Поради
изложеното Съдът и наложи на подсъдимия Г.
наказание при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода в размер на три години. Според преценката на
Съда именно това наказание се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, поради което и
е справедливо.
При индивидуализиране на наказанието на всеки от подсъдимите В.И. и В.Е. Съдът отчете
като смекчаващи вината обстоятелства и за двамата на първо място дългия изминал
период от инкриминирания до настоящия момент. Видно от материалите по
делото, предварителното производство по
настоящото дело е започнало през 2009 г.като до настоящия момент производството
не е било забавяно по вина на нито един от двамата подсъдими. Като следващо смекчаващо
вината отговорността и спрямо двамата съдът отчете обстоятелството, че и
двамата са извършили престъпленията,за които бяха признати за виновни, всеки
един спрямо едно проституиращо момиче. А доколкото наказанието, предвидено в
раззпоредбата на чл.159а от НК се налага за извршване на същото престъпление
спрямо едно, или повече лица, то несъмнено в настоящия казус обстоятелството,
че същите са извършили престъпление спрямо едно лице, следва да бъде отчетено
като смекчаващо при определяне вида и размера на наложеното им наказание. Отделно
само за подс. В.И. като допълнително смекчаващо вината отговорността съдът отчете чистото му съдебно минало. Отегчаващи
вината обстоятелства спрямо подс. В.И. Съдът не констатира. А спрямо подс. В. Е. като такова отегчаващо вината
обстоятелство Съдът отчете наличието на минали осъждания, които от своя страна
не се отразяват на квалификацията на извършеното от него престъпление.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства Съдът прие, че
смекчаващите вината обстоятелства спрямо всеки един от подсъдимите В.И. и В.Е.
се явяват многобройни и въпреки
наличието на отегчаващо вината обстоятелство спрямо подс. Е., обосновават извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко със степента на
обществена опасност на деянието и всеки един от двамата дейци. Ето защо и на
основание чл.55,ал.1,т.1, вр.чл. 2 от НК Съдът счете, че на всеки един от двамата подсъдими следва да
бъде наложено наказание под предвидения
в закона предел. При това предвид
наличието на отегчаващо вината обстоятелство спрямо подс. Е., следва размера на наказанието на същия да бъде малко по-висок от този на подс. И.. Поради
изложеното Съдът наложи наказание
лишаване от свобода в размер на една
година и шест месеца, както и глоба в размер на 2 000 лв. на подс. В.И. и
наказание лишаване от свобода в размер
на една година и седем месеца, както и глоба в размер на 2 000 лв. на
подс. В.Е.. Според преценката на Съда именно тези наказания се явяват съответни
на степента на обществена опасност на деянието и двамата дейци, поради което
и са справедливи.
На основание чл.59,ал.2, вр.ал.1 от НК от така наложените наказания на
тримата подсъдими Съдът приспадна времето на предварително задържане както
следва:
на подсъдимия Д.И.Г. от 03,02,2009г.
до 20,03,2009г.,
на подсъдимия В.Щ.И. от
03,02,2009г. до 01,09,2010г.,
на подсъдимия В.Д.Е. от 03,02,2009г. до 08,09,2010г.
С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия В.И. и на останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства Съдът
зае становище, че необходимият
поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът
и значението на наказанието,визирани в чл.36 от НК биха се постигнали с успех и без ефективното
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на
основание чл.66,ал.1 от НК изпълнението
на наказанието, наложено на подсъдимия беше отложено за срок от 3 години.
При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното наказание на всеки
един от подсъдимите Г. и Е., Съдът отчете приложените свидетелства за
съдимост на двамата, от които е видно, че същите са осъждани преди инкриминираното деяние с
влязли в сила присъди на лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено по
реда на чл. 66, ал.1 от НК. Тоест, съгласно разпоредбата на чл. 60,ал.1, пр.2
от ЗИНЗС и двамата подсъдими следва да излежат наложените им наказания в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 61,т.2 от ЗИНЗС съдът постанови така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимите Е.
и Г. да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост, подс. Г. е извършил
инкриминираното деяние в изпитателния срок на отложеното му за изпълнение общо
най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено на
основание чл. 25,ал.1, вр. чл.23,ал.1 от НК с определение по НОХД 820-07/2007г.
по описа на РС. Ето защо и на основание чл.68,ал.1
от НК Съдът постанови това наказание, подсъдимият Д.И.Г. да изтърпи изцяло
и отделно.
При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така постановеното за изтърпяване наказание Съдът отчете факта, че същото наказание се явява първо по ред, подлежащо
на ефективно изпълнение от подсъдимия. От своя стара размерът на същото наказание
лишаване от свобода е под пет години. Тези обстоятелства изпълват хипотезата на
разпоредбата на чл. 59,ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която подсъдимият ще следва да
изтърпи наложеното му наказание с настоящата присъда в затвор, или
затворническо общежитие от открит тип. А поради това и на основание чл. 61, т.3
от ЗИНЗС съдът постанови това наказание лишаване от свобода да бъде
изтърпяно от подсъдимия Г. при първоначален общ режим в затворническо общежитие
от открит тип.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на всеки един от тримата подсъдими
Съдът възложи направените по делото
разноски в общ размер на 2260,50 лв.,
като осъди всеки един от тримата подсъдими да заплати сумата от 753,50 лв.,
равняваща се на една трета от стойността на общия размер на направените
разноски.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: