Определение по дело №381/2014 на Районен съд - Стара Загора

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ …………                                 23.11.2015 г.                           град ...        

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 

На двадесет и трети ноември                             две хиляди и петнадесета година

 

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                  

                                                                             

                                                                             Председател : Стела Г.

          

 

 

като разгледа докладваното от съдията Г. гражданско дело № 381 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Н.С.Н., Г.Т.Ж. и Д.Г.Я. против М.Г.К., П.Г.Д., Я.К.И. и Ж.Г.Ж., с правно основание чл.124 от ГПК.

 

Съдът, след като се запозна с исковата молба, приложенията към нея, постъпилите отговори и след като извърши на основание чл.130 ГПК служебна проверка на исковата молба, констатира, че предявеният с нея иск е преждевременно предявен, а мотивите за този правен извод са следните:

 

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правото на иск е насочено към образуване на исков процес и чрез него към разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо.

 

            По делото е представено решение № 93/13.06.1995 г., постановено по гр. дело № 3748/1993 г. по описа на Районен съд – ..., с което е признато за установено по отношение на Н.С.Н., ..., ... Т., Г.Т.Ж., ... Г., П.Г.Д. и ... Г.К., че земеделските земи, описани в исковата молба, всички в землището на село ..., по отношение на които с протоколно решение № 33151/10.04.1993 г. на ОбПК гр. ... по преписка по заявление вх. № 33165/07.02.1992 г. е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на ..., са бивша собственост на общия наследодател ... Т.,***, починал на 30.03.1996 г.

 

            По делото е представено и решение № 33151/14.11.1995 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана на земеразделяне в землището на село ..., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на ....

 

            Съгласно точка 1 от тълкувателно решение № 1 по гр. дело № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, решението на Поземлената комисия, респективно ОСЗГ за възстановяване на собствеността има конститутивно действие и именно то определя имота, който се възстановява, както и кръга на лицата, в чиято полза настъпва реституционният ефект.

            Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява само по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

 

            Според изложеното в исковата молба ищците се позовават на влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и така основават собствеността на наследниците на ..., бивша собственост на общия наследодател ... Т.. По делото ищците не сочат постановено последващо решение на Службата по земеделие. С оглед на това е очевидно, че реституционната процедура не е приключила, съответно правото на собственост в полза на наследниците не е възникнало, предвид конститутивното действие на решението на Службата по земеделие по чл.14, ал.1, т.1 или т.2 от ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът намира предявения установителен иск за преждевременен, тъй като ищците все още не разполагат с надлежна легитимация за предявяването му /в този смисъл решение № 726/08.06.2011 г. по гр. дело № 1829/2009 г. І Г.О. на ВКС, определение № 653/22.06.2010 г. по гр. дело № 338/2010 г. ІІ Г.О. на ВКС, решение № 803/29.11.2004 г. по гр. дело № 382/2004 г. І Г.О. на ВКС, определение № 1065/24.11.2011 г. по гр. дело № 971/2011 г. ІІ Г.О. на ВКС, решение № 95/04.05.2012 г. по гр. дело № 971/2011 г. ІІ Г.О. на ВКС/.

 

По тези съображения съдът намира, че предявеният от ищците иск е недопустим, съответно недопустими се явяват и обусловените от наличието на съсобственост по наследяване претенции по чл.75, ал.2 от ЗН, поради това исковата молба следва да бъде върната, а образуваното за разглеждането й производство прекратено на основание чл.130, изр. 1 от ГПК.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.130 ГПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 2277/30.01.2014 г. по описа на Районен съд – ..., подадена от Н.С.Н., Г.Т.Ж. и Д.Г.Я., със съдебен адрес ***, офис 13, чрез адвокат М. Г. против М.Г.К., П.Г.Д., двете със съдебен адрес ***, чрез адвокат К. А., Я.К.И. и Ж.Г.Ж., двамата със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д. Д., поради недопустимост на иска.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 381/2014 г. по описа на Районен съд – ....

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – ....

 

 

 

 

                                     

 

 

                                                Районен съдия :