Разпореждане по дело №2/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 58 от ЗК.

С определение, постановено в проведеното на 16.06.2011 г. по гр. д. № 965/2010 г. С. районен съд е прекратил производството по делото, образувано по искова молба на К. В. К. и В. Р. Ф. срещу В. К. “Р. Б., със седалище и адрес на управление: с. Б., обл. С. за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 04.08.2010 г., поради недопустимост на предявените искове.

Това определение е предмет на оспорване пред въззивния съд от ищците в първоинстанционното производство, с оплаквания, че същото е неправилно и е постановено при нарушения на материалния закон. Жалбоподателите навеждат доводи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че протоколът на Общото събрание има удостоверителна сила и че не е направено оспорване на същия от страна на ищците. На следващо място сочат, че независимо, че са се регистрирали в списъка на присъстващите на процесното събрание член-кооператори, а също така фигурират и в протокола от проведеното събрание като присъстващи, жалбоподателите не са участвали в гласуването, тъй като са напуснали събранието още след откриването му. В подкрепа на твърденията си излагат аргументи досежно неяснотата на кворума, при който е проведено събранието, с което мотивират извода за спазване на предвидения срок за оспорване на решенията. Молят за отмяна на оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, както и за връщане на делото на районния съд – за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. К. “Р. Б., с. Б., чрез А. Е. Р., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, предвид допълнително събраните по делото доказателства и с оглед последиците за ищците-жалбоподатели, във връзка с тежестта им на доказване на фактите досежно допустимостта на исковите претенции, за които факти не са поискали събирането на никакви доказателства. Релевирано е искане за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол № 1 от проведеното общо отчетно-изборно събрание на ВК “Р. Б., с. Б., обл. С. на 04.08.2010 г. в същото като член на Комисията по преброяване на гласуващите член-кооператори е избран К. К., а В. Ф. е взел участие чрез своето изказване /л. 78 и л. 79 от първоинстанционното производство/. Освен това, ищците-жалбоподатели са положили подписи в Списъците на член-кооператорите, присъствали на събранието, проведено на 04.08.20010 г. /л. 101 и л. 104 от първоинстанционното производство/.

На 23.08.2010 г. К. В. К. и В. Р. Ф. са депозирали искова молба срещу В. К. “Р. Б., с. Б. за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 04.08.2010 г. като незаконосъобразни. С Определение № 43/03.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 54/2011 г. по описа на ОС – гр. С. е отменено Определение № 3322/17.12.2010 г. по гр. д. № 965/2010 г. на РС – гр. С., с което производството по делото е прекратено, поради просрочие на депозираната искова молба и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените в мотивите на въззивния съдебен акт указания. Първоинстанционният съд е предоставил възможност на страните по делото да посочат и съберат доказателства – депозирани са писмени документи и са разпитани двама свидетели, след което съдът отново е прекратил производството по делото, като недопустимо, поради просрочие. В мотивите на прекратителното определение е посочено, че ищците не са направили доказателствени искания досежно установяване на допустимостта на предявените искове и не са оспорили протокола от събранието и присъствените списъци, а от показанията на разпитаните свидетели Х. и С. не се установява ищците да са напуснали събранието.

Това прекратително определение е предмет на оспорване пред настоящата инстанция – същото е валидно и допустимо – постановено е от надлежен съд и състав, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна частна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, които имат правен интерес от търсената защита, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на предявените искови претенции е проверка законосъобразността на взетите на проведеното на 04.08.2010 г. Общо събрание на член-кооператорите на В. К. “Р. Б., с. Б. решения. Ищците са релевирали твърдения, че са регистрирани като присъстващи преди започване на процесното събрание, но поради несъгласие за неговото провеждане, предвид допуснати при свикването му нарушения, са го напуснали още при откриването му. Това обстоятелство се явява релевантно досежно началния момент, от който започва да тече срока за оспорване на взетите решения. Предвид липсата на предоставена възможност на ищците да установят това свое твърдение, въззивната инстанция е дала указания в този смисъл с Определение № 43/03.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 54/2011 г. по описа на ОС – гр. С.. След отмяната на първото прекратително определение ищците не са направили доказателствени искания в тази насока – нито с Молба вх. № 1916/23.02.2011 г. по описа на РС – гр. С., нито в проведеното на 16.06.2011 г. открито съдебно заседание, за разлика от ответната страна, която е поискала събирането на гласни доказателства досежно недопустимостта на исковете. Освен това, процесният протокол, в който са обективирани както атакуваните решения, така и фактите досежно присъствието на ищците, касаещи допустимостта на исковите претенции, не е оспорен от същите в преклузивния срок по аргумент на чл. 146, ал. 3 от ГПК, според който съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от същия кодекс.

Съдът е длъжен при всяко положение на делото да следи за допустимостта на заявените искови претенции и при наличие на основания за недопустимост да прекрати производството по делото. Тежестта на доказване досежно допустимостта на предявените искове е на ищците, в чиято правна сфера следва да настъпят неблагоприятните последици в случай на недоказване. Ищите носят тежестта на доказване на своите твърдения за напускане на събранието, с оглед спазване на преклузивния срок за атакуване на взетите решения. За извършване на преценка на допустимостта на исковите претенции ответниците нямат задължение да установят присъствието на ищците на процесното събрание през цялото време – това обстоятелство те могат да ползват само като своя защитна теза. Независимо, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е указал на ищците, че не сочат доказателства за твърденитете факти досежно неучастието им в гласуването, поради напускането на събранието след откриването му, съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК и дадените от настоящата инстанция указания, това процесуално нарушение не следва да бъде взето служебно предвид от настоящата инстанция, тъй като такова не е релевирано във въззивната жалба, а въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата процесуални нарушения, по аргумент на чл. 269 от ГПК. Наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт се явяват неоснователни, поради което същият следва да бъде потвърден.

На основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 4 от ГПК и съобразно направеното искане за заплащане на разноските за въззивната инстанция К. В. К. и В. Р. Ф. следва да заплатят на В. К. “Р. Б., с. Б. направените от последната разноски, представляващи заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Мотивиран от горното, С. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в проведеното на 16.06.2011 г. по гр. д. № 965/2010 г. по описа на С. районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявените искове.

ОСЪЖДА К. В. К. и В. Р. Ф. да заплатят на В. К. “Р. Б., с. Б. направените от последната разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: