№ 2267
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г.а
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100507640 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.03.2021 г. по гр.д. № 39480/2020 г. на СРС, I ГО, 34
състав Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. БЛ.
Г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ, следните суми: сума в размер
на 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по
нохд № 19249/2012г. по описа на СРС, 115 с-в; сума в размер на 1 600 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатени
адвокатски възнаграждения за досъдебното и за съдебно производство; сума в
размер на 187. 94 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на законната лихва върху парична гаранция от 1
500 лева за периода от 09.03.2012г. /когато е внесена гаранцията/ до
28.05.2013г. /когато е освободена/; сума в размер на 211. 40 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
законната лихва върху останалата парична гаранция от 500 лева за периода от
09.03.2012 г. /когато е внесена гаранцията/ до 01.05.2016г. /когато е
освободена/, ведно със законните лихва върху главниците, считано от
24.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 5 000 лева
до пълния предявен размер от 20 000 лева, както и претенцията за заплащане
на законна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 23.08.2017 г.
Срещу решението в частта за отхвърляне на иска за присъждане на
1
обезщетение за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ищеца
П.Г., с оплаквания за неговата неправилност. Поддържа се, че макар
първоинстанционният съд да е взел предвид основните факти по делото, е
определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не
съответства на критериите за справедливост. Жалбоподателят твърди, че при
обективна оценка на установените вреди, следва да уважи иска до пълния
предявен размер. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и
да уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер.
Срещу решението в частта за уважаване на исковете е подадена
въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с оплаквания за
неговата неправилност. Навеждат се доводи, че Прокуратурата следва да бъде
отговоря само за това забавяне на делото, при което през конкретни периоди
не е упражнявала своите функции. Сочи се, че в досъдебната фаза
наказателното производство е протекло в разумни срокове – на 01.03.2012г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем, а на 18.12.2012г. е внесен
обвинителен акт в съда. В съдебната фаза, протекла около 4 години – от
18.10.2012г. до 01.08.2016г., Прокуратурата не е имала ръководни функции.
Поддържа се, че ищецът не е търпял вреди, по-големи от нормалните за
привличането му като обвиняем. Не се установява обстоятелството, че е
накърнен авторитета на ищеца в обществото вследствие на воденото
наказателно преследване. В тази връзка се твърди, че преди повдигане на
процесното обвинение, срещу ищеца са водени и други наказателни дела за
престъпления от общ характер, по две от които е осъден с влезли в сила
присъди. Излага, че липсват доказателства органите на прокуратурата да са
разпространявали неправомерно данни за обвинението, поради което
всякакво злепоставяне на ищеца в резултат на воденото наказателно
преследване не е в причинна връзка с действия на Прокуратурата.
Жалбоподателят поддържа, че при определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени предходните осъждания
на ищеца за престъпления против личността, вкл. и наложеното му по едно от
тях наказание лишаване от свобода. Твърди, че на ищеца не се дължи
обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху
внесената от него парична гаранция, поради липса на доказателества, че
гаранцията е внесена лично от ищеца. Отделно сочи, че не е доказано по
делото сигурното увеличаване на имуществото на ищеца, в случай че той е
разполагал с тези суми. Оспорва и иска за имуществени вреди, настъпили от
заплатени в наказателното производство адвокатски хонорари. Сочи, че по
делото не е доказано реалното заплащане на адвокатските възнаграждения в
претендирания общ размер от 1600 лв., отделно оспорва техните размери като
прекомерни и значително по-високи от регламентираните в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към процесния период. Моли съда да отмени решението в частта
за уважаване на исковете, като отхвърли иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, евентуално да намали значително неговия размер,
както и да отхвърли исковете за заплащане на обезщетение за имуществени
2
вреди, евентуално да намали размера на дължимото обезщетение за
имуществени вреди за заплатени адвокатски хонорари до техните
минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът П. БЛ. Г. в депозиран от него
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната жалба на ответника
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са
допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми
на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по
тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по искова молба на П. БЛ. Г. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на водено срещу него наказателно производство по нохд № 19249/2012г. по
описа на СРС, 115 с-в; сума в размер на 1 600 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатени адвокатски
възнаграждения за досъдебното и за съдебното производства; сума в размер
на 187. 94 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на законната лихва върху парична гаранция от 1 500 лева за
периода от 09.03.2012г. до 28.05.2013г.; сума в размер на 211. 40 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
законната лихва върху останалата парична гаранция от 500 лева за периода от
09.03.2012г. до 01.05.2016г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба са направени възражения за недоказаност
на твърдените от ищеца неимуществени вреди във връзка с повдигнатото
обвинение. Ответникът е оспорил размера на претендираното обезщетение за
прекомерен, несъобразен с търпените от ищеца вреди, изискването за
справедливост и икономическия стандарт в страната. Изложил е съображения,
че ищецът е бил задържан под стража само за 9 дни, като в останалия период
е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, както и че
наказателното производство е завършило в разумен срок. Оспорва и
претенцията за имуществени вреди. Сочи, че ищецът не е доказал
заплащането на адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. по нохд. №
19249/2012 г. на СРС, като договорите за правна защита и съдействие не били
приложени по наказателното дело. Изложил е твърдения за прекомерност на
3
заплатените адвокатски възнаграждения. Оспорил е претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху
внесената по делото гаранция.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективна,
като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането- чл. 4
ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, следва да са осъществени следните кумулативно дадени
предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан
по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното
наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя
хипотези ; 3/ ищецът да е претърпял вреди ; 4/ да е налице причинно-
следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.
В настоящия случай, с постановление от 01.03.2012г. ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №
2980/2011г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51469/2011г. по описа на СРП за
това, че на 26.10.2011 год., в гр.София, около 00.05 ч., на спирка на масовия
градски транспорт на ул. „Бачо Киро” и бул. „Александър Дондуков”, чрез
нанасяне на удар в главата с твърд предмет /в областта на устата/ е причинил
средна телесна повреда на И.П.П. - избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1
НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
Срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд №
19249/2012г. по описа на СРС, 115 с-в. С присъда от 13.05.2015г. ищецът е
бил оправдан. С окончателно решение от 01.08.2016г. по ВНОХД №
1636/2016г. по описа на СГС, 12 въззивен с-в, оправдателната присъда е
потвърдена.
Спорните между страните въпроси, повдигнати и с въззивните жалби, са
свързани с настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди в
причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото му обвинение и с
размера на следващото се обезщетение за тяхното репариране.
За първата спорна група обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.В.К. и Р.С.Г. – приятели на
ищеца, които настоящият съдебен състав цени като достоверни, тъй като са
вътрешно непротиворечиви, житейски логични, възпроизвеждат преки и
непосредствени впечатления, и не се опровергават, а се подкрепят от
останалите доказателства по делото, при съобразяване и с нормата на чл. 172
4
ГПК. Свидетелката К. дава показания, че в началото на 2012г. е започнало да
се води наказателно производство срещу ищеца. След повдигане на
обвинението той се променил, започнал да се отдръпва от приятелите си.
Често бил притеснен и тъжен. Преди се грижел за външния си вид, спортувал,
но след задържането му се занемарил, отпуснал се. След задържането му
започнала да побелява косата му. Преди случилото се бил доста
комуникативен с добро чувство за хумор. Това му състояние продължило
няколко години. С течение на времето, с помощта на приятелите му, започнал
да се подобрява, но все още не е бил възстановен напълно. В деня на
задържането на ищеца свидетелката и съпругът се чули с фактическия
съжител на ищеца - Ева, като тя ги помолила да услужат с парична сума,
нужна за заплащане на парична гаранция, но нямали възможност да помогнат.
Повдигнатото обвинение имало отражение и на мнението на околните върху
ищеца, като той често бил отбягван. Източник за притеснение за ищеца било
отражението, което наказателното производство имало върху неговата
дъщеря.
В горепосочения смисъл са и показанията на свидетеля Г.. Той посочва,
че до повдигането на обвинението срещу него, ищецът бил лъчезарен човек,
но след това се затворил в себе си, станал некомуникативен. Физически и
психически бил много променен. Това състояние продължило години, като от
скоро започнал да се оправя. Ищецът отказвал да сподели за задържането.
Свидетелят излага, че дъщерята на ищеца понесла случилото се много тежко,
което от своя страна притеснявало ищеца. Околните променили отношението
си спрямо него, започнали да се съмняват дали не е извършил
престъплението. Посочва, че ищецът и фактическата му съпруга Ева трудно
намерили парични средства за заплащане на определената му парична
гаранция.
По делото е установено, че бившата съпруга на ищеца е подала молба за
промяна на мерките за упражняване на родителските права, като искът ѝ е бил
отхвърлен. Образуваното производство е от характер да създаде значителни
негативни изживявания за ищеца, изразяващи се в тревога от възможността
да загуби упражняването на родителските права върху детето си и да бъде
ограничен в контактите си с него и следва да бъде отчетено при определяне
на обезщетението.
С оглед на това се установява наличието на претърпени от ищцата
неимуществени вреди и по този начин осъществяване на фактическия състав
на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 /предишна т. 2/ ЗОДОВ такива обстоятелства за
5
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от
тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени
на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
отражението в личната емоционална сфера на ищеца и върху социалните му
контакти, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното
отражение на предприетото наказателно производство върху ищеца с оглед
личността му и начина на живот. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално- за всички
претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл е и
константната съдебна практика - решение № 3/13.02.2011 г. по гр. д. №
637/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 377/22.06.2010г. по гр. д. №
1381/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 57/9.02.2016г. по гр. д. №
4641/2015 г., ІV ГО на ВКС.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав взема предвид възрастта на ищеца към момента на
повдигане на обвинението – 40 години, вида и тежестта на инкриминираното
деяние - престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и което се явява
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, със съответните на това произтекли
страхови представи за ищеца. Следва да бъдат съобразени и взетите по
отношение на ищеца мерки на процесуална принуда и неотклонение – ищецът
е бил задържан под стража в периода 01.03.2012г. до 03.03.2012г. по реда на
чл. 72 от ЗМВР и чл. 64, ал. 2 от НПК, след което му е наложената мярка за
неотклонение „задържане под стража“, заменена на 09.03.2012г. с „парична
гаранция“ в размер на 2 000 лв., впоследствие намалена на 500 лв. Съдът
отчита и продължителността на периода на наказателното производство от 4
години и 5 месеца, по време на който ищецът е следвало да търпи негативните
последици от воденото срещу него наказателно преследване, свързани с
притеснение от развитието на делото, евентуалното му осъждане и търпяната
процесуална принуда. Неоснователни са доводите на ответника, че не следва
да отговаря за продължителността на наказателното производство в неговата
съдебна фаза. Процесуално легитимирана да представлява Държавата като
процесуален субституент е Прокуратурата във всички случаи, за които не е
посочен изрично друг орган, доколкото тя е поддържала неоснователното
обвинение – така Решение № 157/21.12.2018г. по гр. д. № 4776/2017г., ІІІ ГО
на ВКС и др.
Неоснователни са доводите на въззивника - ответник, че обезщетение за
разглеждане на делото извън разумния срок касае различна хипотеза от
процесната, за която Прокуратурата не носи отговорност - искът по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща този по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като следва да се
6
определи едно общо, глобално по размер обезщетение, за което във всеки
случай отговаря прокуратурата /Решение № 19/23.07.2019г. по гр. д. №
2026/2018г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/. Следва да бъдат отчетени и негативните
преживявания във връзка с производството за упражняване на родителските
права върху дъщерята на ищеца, инициирано от майката на детето по повод
образуваното наказателно производство. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази и изпитваните от ищеца негативни емоции във
връзка с повдигнатото обвинение – тревожност, тъга и стрес, довели и до
видима промяна във външния му вид, както и върху социалните му контакти.
Неоснователни са доводите, че Прокуратурата не носи отговорност за
вредите, произлезли от действията на служители на МВР. Съгласно чл. 7 от
ЗОДОВ, тя е легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди от
незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2
ЗОДОВ, като в същото упражнява надзор върху разследващите органи и
полицията /така Решение № 490/03.01.2013г. по гр. д. № 1427/2011г., ГК, ІV
ГО на ВКС и др./.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде съобразено и съдебното минало на
ищеца. Съгласно представената по делото справка за съдимост, той е бил
осъждан с влезли в сила присъди по нохд 3236/2007г. на СРС за извършване
на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. ал. 1 от НК – закана с убийство и по
нохд № 157/1996г. за извършване на престъпление по чл. 118 вр. чл. 116, т. 3,
пр. 1, алт. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. По делото се установява, че ищецът е бил
реабилитиран по отношение на осъждането по нохд № 157/1996г. с
определение от 20.02.2005г. по внпр. № 3946/2004г. на СГС. Еднократно
престъпление, за което ищецът е бил реабилитиран и което е извършено
много преди незаконното обвинение, може да не е повлияло на общественото
мнение за ищеца, който е коригирал поведението си. Тогава това
престъпление, за което е бил реабилитиран, не би следвало да се отчита като
критерий за намаляване на обезщетението – така Решение №
60213/07.10.2021г. по гр. д. № 3462/2020 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС. Конкретният
случай е именно такъв и с оглед обстоятелството, че наказателното
производство се е развило преди повече от 15 години и реабилитацията на
ищеца, присъдата по нохд № 157/1996г. не следва да бъде съобразявана от
съда. Присъдата по нохд 3236/2007г. на СРС обаче, влязла в сила на
15.01.2010г. - около 2 години преди повдигане на процесното обвинение,
следва да бъде съобразена в случая. Наличието на това осъждане поначало
обосновава по-нисък интензитет на страданията, търпени от осъдения, в
сравнение с лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение –
така Решение № 60/14.05.2019г. по гр. д. № 2324/2018г., ІV ГО на ВКС.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства и обществено-
икономическите отношения в страната към процесния период, най-вече към
2012г., когато упражненото спрямо ищеца процесуално въздействие е било
най-интензивно, съдът намира, че сумата от 5 000 лв. съставлява справедлив
паричен еквивалент на претърпените от него неимуществени вреди.
Решението е обжалвано и в частта за уважаване на исковете за
7
обезщетяване на настъпили по повод наказателното производство
имуществени вреди в размер на заплатените адвокатски възнаграждения в
досъдебното и съдебно производство.
Основателен е довода в жалбата на ответника, че по делото не се
установява заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение по нохд №
19249/2012г. по описа на СРС, 115 с-в в размер на 1000 лв. В представения по
делото договор за правна помощ и съдействие от 21.02.2014г. /л. 75/ е
посочено единствено, че уговореното възнаграждение следва да бъде
заплатено до 31.05.2014г., без да е посочен конкретен уговорен начин на
плащане. По делото липсват доказателства за последващото му плащане в
брой или по банков път до приключване на устните състезания. Поради
изложеното, искът за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по нохд № 19249/2012г. по описа на
СРС, 115 с-в в размер на сумата 1 000 лв., се явява неоснователен и
недоказан.
За ищеца е възникнало право на обезщетение за заплатеното адвокатско
възнаграждение по ЗМ № 2980/2011г. по описа на СДВР, пр. пр. №
51469/2011г. по описа на СРП в размер на 600 лв. с ДДС. Адвокатското
възнаграждение е надлежно уговорено с договор № 1665 от 09.03.2012г., като
по делото са представени доказателства за заплащането му. Неоснователни са
доводите на ответника за непротивопоставимост на договора спрямо него,
поради липсата на достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК.
Сключването на договора на посочената в него дата - 09.03.2012г. се
установява от обстоятелствата по делото. Договорът е сключен конкретно за
процесното досъдебно производство, по което са осъществявани действия по
защита от адвокат. Датата на сключването му – 09.03.2012г. съвпада с
изтичане на мярката „задържане под стража“ на ищеца. Относно плащанията
по него са представени фактури и фискални бонове, издадени на 13.03.2012г.
и 17.07.2012г. – момент, близък до датата на сключване договора и периода
на протичащото досъдебно производство. Неоснователно се явява и
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение – съгласно
чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията към процесния период /изм. ДВ.
бр.2 от 9 Януари 2009г./ възнаграждението за защита в досъдебното
производство е 300 лв., а при извършване на процесуални действия в
различни дни - по 60 лв. за всеки ден. В случая съдът намира, че уговореното
възнаграждение от 500 лв. е съответно на фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия. Повдигнатото обвинение е за
извършване на тежко престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода до 6 години. Ищецът е бил задържан под стража по реда
на чл. 72 ЗМВР и чл. 64, ал. 2 от НПК, като му е наложена и мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Процесуалният представител на
ищеца се е явил на две съдебни заседания за определяне на мярка за
неотклонение – на 03.03.2012 г. и 03.09.2012г. Върху уговорения размер от
500 лв. се дължи и ДДС на основание § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Ищецът има право и на обезщетение за имуществени вреди в размер на
8
законната лихва върху внесената от него парична гаранция за периода на
задържането . Следва да се посочи, че е без значение дали гаранцията е
внесена лично от ищеца. Във всеки случай тя е внесена за негова сметка, като
не може да се презюмира, че сумата му е предоставена безвъзмездно под
някаква форма. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 300/09.01.2019г. по гр. д. № 2262/2018 г., ІV ГО на ВКС; Решение
№ 243/21.01.2020г. по гр. д. № 1111/2019 г., ІІІ ГО на ВКС, Решение №
281/04.10.2011г. по гр. д. № 1684/2010г., ІІІ ГО на ВКС и Решение №
117/31.05.2013г. по гр. д. № 1105/2012 г., ІІІ ГО на ВКС и др., която
настоящия състав споделя, пострадалият има право на обезщетение за
имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на законната лихва от
датата, на която е внесъл сумата по мярката за неотклонение „парична
гаранция“, до датата на реалното връщане на сумата. Единствено в случаите,
когато увреденото лице претендира вреди над законната лихва, той следва да
ги докаже. С оглед на това, ищецът не следва да доказва настъпването на
вреди до размера на законната лихва и доводите на ответника за недоказаност
на иска, се явяват неоснователни.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. БЛ.
Г., разликата над сумата от 600 лв. до размера на сумата от 1 600 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатено
адвокатско възнаграждение за съдебното производство, като искът в тази част
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В останалата
обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Страните не претендират разноски за настоящото производство и
такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 09.03.2021г. по гр.д. № 39480/2020 г. на СРС, I
ГО, 34 състав, в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на П. БЛ. Г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ,
разликата над сумата от 600 лв. до размера на сумата от 1 600 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от 24.08.2017г. до окончателното изплащане на
сумата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. БЛ. Г., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр.1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 1 000 лв. – имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по нохд №
19249/2012г. по описа на СРС, 115 с-в, ведно със законната лихва считано от
9
24.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.03.2021г. по гр.д. № 39480/2020 г. на
СРС, I ГО, 34 състав в останалата обжалвана част, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на П. БЛ. Г., на основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ, сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него
наказателно производство по нохд № 19249/2012г. по описа на СРС, 115 с-в;
сума в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по досъдебно производство № 2980/2011г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 51469/2011г. по описа на СРП; сума в размер на 187. 94 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
законната лихва върху парична гаранция от 1 500 лева за периода от
09.03.2012г. до 28.05.2013г. и сума в размер на 211. 40 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва
върху останалата парична гаранция от 500 лева за периода от 09.03.2012г. до
01.05.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
24.08.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, с която
искът за присъждане на обезщетение неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над размера от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. и
в частта за присъдените разноски.
Решението в частта за отхвърляне на искането за заплащане на законна
лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за
периода от 01.06.2016г. до 23.08.2017г. е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска за заплащане на обезщетение на
неимуществени вреди подлежи на касационно обжалване в 1- месечен срок от
съобщенията до страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, а
в останалата част – досежно исковете за обезщетение за имуществени вреди,
решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10