МОТИВИ: НОХД №- 567/13г ПОС.
Срещу
подсъдимият Д. А.Х. е повдигнато обвинение
по чл. 354а ал.2 т.4,вр. ал.1,вр. чл. 29 ал.1 б.А от НК понеже на 04.05.2012г в гр.П. без надлежно
разрешително е държал високо рискови наркотични вещества – 395 пакета
синтетичен наркотик „ bonsai” с общо тегло 1 154.29 грама,
съдържащ 1-пентил-3-/1-нафтоил/индол /JWH- 018/ и 1-пентил-3-/4-метокси-1нафтоил/индол /JWH-081/, на обща стойност
19 622.93 лева, с цел разпространение, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл. 66 ал.1 НК.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото и предявено
обвинение.
Подсъдимият счита,че
обвинението не е доказано и моли да се постанови оправдателна присъда.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият
Х. е роден на ***т***, с постоянен адрес гр. М. и настоящ адрес в гр.П. ул.****
№-19.Той е български гражданин, с основно образование, женен, безработен и
осъждан с влезли в сила присъди за множество престъпления.
С
присъда №-22/12.05.2088г. по НОХД №- 138/08г вл.в сила на 28.05.2008г на Софийски Окръжен съд му е
наложено наказание при условията на чл.
23 ал.1 от НК от три години и два месеца
лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 242 ал.2пр.1 пр.1,вр. чл.
18 ал.1 от НК и престъпление по чл. 354а ал.2 изр.1,пр.1,вр. ал.1 НК, за опит
да пренесе през границата на Р.България, без надлежно разрешително високо рисково наркотично вещество –
хероин със съдържание на активен
компонент диацетилморфин 45% с тегло 824.47 грама на обща
стойност 53 590.55 лв. Наказанието
е изтърпяно от подсъдимия на
19.11.2010г. Осъждането обуславя квалификацията
на повдигнатото и предявено обвинение при условията на опасен рецидив по
чл. 29 ал.1 б.А от НК и така внесения
пред съда обвинителен акт.
Предвид предишното си осъждане подс. Х. пребивавал в Затвора и там случайно
срещнал и се запознал със св. С.Г..
Близо един месец преди инкриминираното събитие
на 04.05.2012г в гр.П. и търсейки си квартира в града срещнал
свидетеля, който работил като таксиметров шофьор. Свидетелят знаел за
отдаваните под наем стаи от св. П.Р. ***-19 и завел подсъдимия там. Една от
двете стаи намираща се на партерния етаж харесала на подс. Х. и той я наел от
собственика. За целта сключили писмен договор за наем ,за срок от едни месец, като подсъдимият не платил пълната сума за месеца,
а на няколко пъти предплащал за дни
напред. По време на престоя си в тази квартира подс. Х. на няколко пъти се
срещал със св. Г., тъй като последния живеел на около 300м на съседна улица.
Двамата провеждали разговори, при което се установило, че подсъдимият има
намерение да се занимава с търговия
на филтри- тип гилзи за цигари, които да
закупува от България и продава в Р.Турция. Свидетелят Г. разбрал от Х., че
докато режима на търговия с тези гилзи в България е свободен, в Турция
е забранен и му се налага да
търси шофьор, за да ги прекара през границата. Освен това свидетелят разбрал, че понастоящем Х. не се занимава с нищо и получава пари от
свои близки от Турция, за да се издържа.
При тези срещи св. Г. на два пъти бил
известен от подс. Х., че последния смята
да замине за Турция, където да престоява по няколко дни и отново да се връща, но не споделил със свидетеля, че
смята да остави квартирата и прекъсне
наема. Първия път на своето заминаване до Турция, подс. Х. предал ключа от
наетата стая на свидетеля Г., който я
използвал инцидентно за битови нужди, като занесъл там една чиния, две вилици и
едно малко ножче. Забелязал, че Х. държи в стаята свои дрехи, но не разгледал
съдържанието на намиращия се в стаята шкаф и дали под леглото има някакви вещи. Преди следващото си заминаване
за Турция подс. Х. споделил това отново на св. Г., но този път не му оставил
ключа от стаята.
На
04.05.2012г подс.Х. се обадил по
телефона на св. Г. и се срещнали на кафе в близост до квартирата. След това към 19.30 часа двамата се отправили към нея, но
подсъдимия установил, че патрона на бравата е сменен и не може да влезе
вътре. Свидетелят Г. потърсил хазаина Р.,
който заявил, че е сменил патрона и това било негова обичайна практика, тъй
като Х. имал да му дава пари за наема. Освен
това св. Р. установявайки, че в стаята се намират вещи на Х. сменил патрона, но
имал намерението да изчака още няколко
дни Х., преди да отдаде на друг стаята. Подсъдимият предал на Р. дължимата сума 40 или 50 лева
и получил новия ключ. Същата вечер
близо два часа по-късно св. Г.
тръгвайки на работа с таксито минал покрай квартирата на подсъдимия.
Вътре светила лампата, той чукнал на вратата и казал на Х., че ако иска може да пият кафе. Последният заявил,
че му се пие бира и за целта ще отиде до близкия магазин, за да купи.
Свидетелят Г. останал сам в стаята,но след като минали десетина минути и
подсъдимия се забавил, Г. решил да не го дочаква и тръгне на работа. Излизайки
от стаята на улицата той бил пресрещнат от полицейските служители свидетелите
А. и Д., които в този момент имали намерение да извършат рутинна
проверка на лицата, които обитават
стаите под наем на този адрес. Полицейските служители познавали св. Г. като лице
от криминалния контингент и че живее в близост. Поискали свидетелят да се
лигитимира и попитали какво прави в
момента, при което Г. им обяснил, че имал среща с приятел, но не уточнил за кое лице става въпрос.
Полицейските служители се разделили със св. Г. и се насочили към първоначалното си намерение, като отишли до по-вътрешната от двете сутеренни
стаи, които се отдавали под наем на
адреса на ул. **** №-19,тъй като
вътре светела лампа. Почукали на входната врата няколко пъти, но никой не
отворил. В този момент свидетелите А. и Д.
насочили вниманието си към другата по-предна към улицата стая, тъй като чули
шум от придвижване и забелязали момента в който непознат за тях човек влиза в тази стая.
Решили да го проверят и почукали на
вратата. Подсъдимият Х. отворил и след като
свидетелите се легитимирали като полицейски служители, подсъдимият
направил крачка назад и видимо притеснен пуснал нещо върху намиращия се зад
него стол, които те в по-късен момент възприели като две прозрачни пликчета
пълни с някакво съдържание приличащо на тревиста листна маса. Тези му действия
привлекли вниманието на служителите, които го поканили да излезе от стаята и се легитимира. След
като взели личната му карта св. Д. направил
справка по телефона и се установило, че подс.Х. има криминално
минало, тъй като е осъждан за държане и разпространение на наркотични вещества.
Попитали Х. какво има в пликчетата, но той първоначално нищо не им отговорил, а
в последствие задал въпрос дали за една
цигара ще го арестуват, като споменал, че бил осъждан и ако го арестуват ще му
провалят живота. Служителите призовали
явяването на оперативна група от МВР с
разследващ полицай, при което в стаята било извършено претърсване, а на подс. Х.
извършен личен обиск. Под леглото в стаята бил открит 1бр. черен сак съдържащ
множество полиетиленови пликчета
надписани с латински букви - Bonzai,
всяко от които съдържащо други множество
черни и по-малки найлонови пликчета, надписани с латински
букви - Bonzai, пълни
със суха зелена тревиста маса и идентични на вид с тези оставени от подс. Х. върху стола в стаята.
Общия брой на пликчетата пълни със
зелена суха листна маса възлизал на 395,като първоначално подс. Х. заявил, че пликчетата намиращи се в сака не са негови.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите А., Д. и
Р., частично от показанията на св.Г. , частично от обясненията дадени от
подс. Х. при условията на чл. 297 НПК при дадената му последна дума, а
така също и от св. съдимост и заверени копия от бюлетини за съдимост на
подс. Х. – л. 15-22 съд. следствие, справка
сектор КИАД МВР-П., постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив от
29.04.2013г,протокол,протокол за вземане на представителни проби и
приемо-предавателен протокол -л.60-68 съд.следствие, протокол за претърсване и
изземване – л. 6-8,фотоалбум-л. 11-15,св.съдимост-л. 35-38,дактилоскопна
експертиза - л. 39-40, ФХЕ - л. 45-49,
СОЕ – л. 53, експертна справка – л. 58-59, договор за наем – л. 80, протокол за
обискс на лице – л. 82, приемо-предавателен
протокол –л. 83, писмо до ЦМУ-С.– л. 100 , характеристична справка –л.
101 и заключение по СОЕ - л. 107 от
досъдебното производство.
Показанията
на свидетелите А., Д. и Р. се отличават със своята логическа
последователност, обща обвързаност
и вътрешна безпротиворечивост по
отношение на съществените обстоятелства
свързани с предмета на обвинението и
ясно разясняват фактите свързани
с отношението на подс. Х. към намерените
в квартирата му наркотици.
От
заключението на вещите лица по ФХЕ л.45-49 и заключение на същите вещи лица по
експертна справка л. 58-59 се
установява, че съдържанието на : 357бр. пакетчета изследвани по първата експертиза представлява растителна листна маса с еднакъв сходен химически състав и външен вид, в която
е установено наличие на 1
–пентил-3-/нафтоил/ индол / JWH-018
/ и
1-пентил-3-/4-метокси-1-нафтоил/индол /JWH – 081/, съдържанието на 18бр. пакетчета изследвани по
първата експертиза представлява
растителна листна маса с еднакъв
сходен химически състав и външен вид,в която е установено наличие
на 1 –пентил-3-/нафтоил/ индол / JWH-018 / и
1-пентил-3-/4-метокси-1-нафтоил/индол /JWH – 081/, като съдържанието на 2бр
пакетчета изследвани по тази експертиза
представлява растителна листна
маса с еднакъв сходен химически състав и
външен вид, в която е установено наличие на
1 –пентил-3-/нафтоил/ индол / JWH-018 / и 1-пентил-3-/4-метокси-1-нафтоил/индол /JWH – 081/ Освен това съдържанието на 2бр. пакетчета изследвани
по експертната справка също
представлява растителна листна маса с
еднакъв сходен химически състав и външен
вид, в която е установено наличие на 1
–пентил-3-/нафтоил/ индол / JWH-018
/ и
1-пентил-3-/4-метокси-1-нафтоил/индол / ТУГ – 081 /. Общото нетно тегло
на растителната маса от двете експертизи възлиза на
1 154.29 грама .
От
заключението на вещото лице К. И. по
назначената СОЕ се установява,че общата стойност на наркотичното вещество е за 69 257.40 лева.
От
заключението на вещото лице РV С.
от повторната СОЕ на
ДП се установява,че общата стойността на
наркотичното вещество възлиза на
19 622.93 лева.
Съдът
кредитира заключенията по ФХЕ-зи на вещите лица, които са изготвени
професионално и с необходимите познания в съответната област.
Съдът
кредитира заключението на в. лице Р.С.
предвид използваната
методика за оценка на този вид
наркотично вещество, за което има налична информация в специализирани сайтове
поместени в интернет, които представят данни за
дизайнерската дрога с химическо съдържание JWH-018 и JWH – 081.Заключението на вещото лице относно пазарната стойност
на инкриминираното наркотично вещество –
вид дизайнерска дрога се явява обективно, тъй като отчита действителната цена на наркотика на
незаконния – черен пазар, за разлика от заключението на в.лице К.И., която е възприела оценката представена от легални
държавни лаборатории в Европа и която оценка не се явява по-благоприятна за
подсъдимото лице в случая.
С
оглед на установената фактическа обстановка съдът намира,че подс. Х. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на чл.
354а ал.2, т.4,вр. ал.1 б.А от НК понеже на 04.05.2012г в гр.Пловдив без надлежно
разрешително е държал високо рискови наркотични вещества – 395 пакета
синтетичен наркотик „ bonsai” с общо тегло 1 154.29 грама,съдържащ
1-пентил-3-/1-нафтоил/индол /JWH-018/
и 1-пентил-3-/4-метокси-1нафтоил/индол /JWH-081/, на обща стойност 19 622.93 лева, с цел
разпространение, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66
ал.1 НК.
От
субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл.
Съдът
не възприема изложените от защитата доводи за липсата на осъществен фактически
състав на престъплението по чл. 354а от НК. Това основание според защитата
следва да бъде възприемано с оглед
липсата на законово определение на понятието дизайнерска дрога или
въобще понятието „bonsai”,
което е използвано от обвинението, наред с обективното отсъствие на този вид наркотик в ПМС №- 23/98г, което единствено
определя стойността на наркотичните вещества в Р. България.
Разбирането
на съда в случая се основава върху
законовата формулировка на чл. 3 ал.2 т.1 от ЗНВ, възоснова на
който по време на инкриминираното
събитие е в сила издадената от 27.10.2011г Наредба за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и в чийто раздел Списък І – растения с висока степен на
риск за общественото здраве и ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина и на стр.5 от същата са посочени химическите понятия : JWH-018 съдържащ наркотичното вещество
1–пентил-3-/нафтоил/ индол и JWH– 081 съдържащо
наркотичното вещество 1-пентил-3-/4-метокси-1-нафтоил/индол. Този текст на ЗНВ намира пряката законова регламентация на обща забрана в чл. 30 от същия, в който
изчерпателно са изброени всички
възможни инкриминирани действия с наркотични вещества. Тоест повдигнатото и
предявено обвинение от обективна страна съдържа
всички необходими реквизити досежно изпълнителното деяние на чл. 354а от НК.
Съдът
не възприема доводите на защитата обосноваващи наличие на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, които са изложени отново във връзка със съдържането на
наркотичното вещество иззето от стаята
обитавана от подс. Х.. Според защитата
използваното в обвинението понятие
синтетичен наркотик „bonsai”, след като не
съществува в нормативната уредба на цитираното ПМС №- 23/98г, е налице „ противоречие в обвинителния акт „
, защото подсъдимия не разбира
обвинението и за какво точно следвало да
се защитава. Дефинираното незнание от защитата на понятието синтетична дрога
според съда не може да обосновава
липсата на виновно поведение, тъй като разпоредбата на чл. 354а от НК определя
наказателна отговорност не само по отношение на наркотичните вещества, но и спрямо
техните
аналози. Специализираната
научна литература издавана в Р. България
борави от началото на 2 000
година с технически понятия и характеристики на множеството видове синтетични
наркотици, чийто незаконосъобразен
замисъл за производство е от техническа гледна точка да се постигнат свойствата
на основните наркотични вещества – морфин, хероин, кокаин и другите класически
опиати. В зависимост от използваната
химическа формула броят на веществата, от които се произвежда синтетична дрога понастоящем
расте с такава бързина, че за даден период от време съвременните методи за
анализ на въздействие на едно такива вещество не могат толкова бързо да установят неговия вредоносен резултат, а с
това и то да бъде включено в
забранителните списъци на Държавите. Някои от тези вещества притежават изключително силни в хиляди пъти морфиноподобни, психомиметични,
халюцигенни или аналгетични свойства. В конкретния случай установените
като съдържание наркотични вещества 1-пентил-3-/1-нафтоил/индол с
техническото си наименование - JWH-018
и 1-пентил-3-/4-метокси-1нафтоил/индол с техническото наименование - JWH-081/, са изследвани от края на 2009г и легално са включени в забранителния на Наредба за реда за класификация .......
от 10.11.2011г. Според съда твърдението на защитата се явява най-малко и
наивно - / ако не е недобросъвестно /, предвид
широко известното, добило
гражданственост от десетки години и трайно застъпено в лечебната практиката лекарствено средство метадон, известно като синтетичен
наркотик служещ за запазване
съществените аналгитични свойства на морфина и хероина с възможността за
лечение на тази зависимост. Без уважение следва да бъдат оставени и доводите на
защитата, че представената с обвинението индивидуализация на вида забранено вещество представлява
обща нетна маса, без да е установено
процентното съдържание на наркотичното вещество. От това обвинението страда както от фактическа, така и от правна страна
и това противоречи на ТР № 2/2002г на ОСНК ВКС. В хода на съдебното
следствие вещите лица дали заключението
си по ФХЕ разясниха каква е обективната пречка, поради която
лабораторията не може установи процентното съдържание на изследваните
наркотични вещества- л. 49 сл.дело и т.5
от заключението. Както този обективен факт, така и обстоятелствата по установяване стойността на
наркотичното вещество според съда имат отношение единствено при
индивидуализиране на наказанието и нямат никакво правно значение към обективния състав на престъплението по чл. 354а от НК.
При
установяване на фактическата обстановка
съдът категорично остави без своя кредит на доверие тази част
от показанията на св. Г., в която той заяви липсата си на спомен дали при
срещата си с подс. Х. на инкриминираната дата последния е носел със себе си някакъв багаж. В това
отношение св. Р. категорично потвърди при
използвания способ за доказване по реда на чл. 143 ал.4 вр. ал.1 НПК,че подс.Х. е носел със себе си черен сак.
Докато св. Г. представяйки множество фактически обстоятелства във връзка с
взаимоотношенията си с подс. Х. преди и след инкриминираната дата, за този конкретен
факт заяви пред съда, че нямал спомен дали подс. Х. е носел нещо
със себе си. Според съда желанието на св. Г. в случая да не
уличава пряко подс. Х. в извършителството на това престъпление се
явява основен мотив да „забрави”
фактическото обстоятелство за носенето на черния сак от подсъдимия на
инкриминираната дата.
Извън
възможността за кредитация според съда следва да останат обясненията на подс. Х.,
представени от него в последната му дума пред съда и с които бяха наведени
няколко версии свързани с притежанието на
черния сак, в който са се намирали наркотичните вещества. Според
подс.Х. е налице възможност св. Г. да
има отношение с намерените в квартирата вещества, тъй като бил осъждан за
наркотици, което подсъдимият споменал на
полицейските служители по време на претърсването, но този факт е останал
без последствия. В подкрепа на тази версия
подсъдимият заяви, че св. Г. е общувал със свои приятели, на които и в негово присъствие е давал „Бонзай”. Според Х. при
смяната на секретни патрон на квартирата от св. Р. е имало възможност в
квартирата да влизат и други лица. Освен това му било известно, че предавайки ключа на св. Г. по време на първото
си отсъствие от квартирата и извън Р.
България, свидетелят е водил две
момичета там. Тези версии не се възприемат от съда като достоверни. Те се
намират в съществено противоречие с показанията на свидетелите А. и Д., които са категорични как се е
изразило притесненото поведение на подс.Х. при първоначалната им среща, пускането
на две те найлонови пликчета на стола зад него, както и показанията на св. Д. относно последващия опит от страна на
подсъдимия за уговаряне на полицейските
служители да ниглежират случая. Показанията на св. Р. категорично сочат, че в отсъствието на подс. Х. той не е
отдавал стаята на никой или да е предавал ключа
от вече сменения патронник, с което се опровергава и част от версията на Х..
При
така посочената правна квалификация и
след като се съобрази с целите на специалната и генералната превенция и
обстоятелствата посочени в чл. 54 от НК съдът намира, че наказанието на подс. Х.
следва да се определи при лек превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.
Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват лошите характеристични данни,
наред със значителното по количество и стойност наркотично вещество. Смекчаващи
отговорността обстоятелства са сравнително младата възраст, обременено социално
положение на безработен, както и при
невъзможността от техническа гледна точка
да се определи процентното съдържание на наркотичните вещества, да е
налице необходимостта да се приеме по делото, че процентното съдържание на
наркотичните вещества е ниско. За извършеното престъпление по чл. 354а ал.2
т.4,вр. ал.1,вр. чл. 29 ал.1 б.А от НК се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба
в размер от двадесет до сто хиляди лева. Най-справедливо е на подс. Х. да се наложи наказание от девет
години лишаване от свобода, което се
явява възможно най-близко до определения баланс на наказанието, тъй като това
наказание в пълна степен ще съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, осъществил престъпление при условията на квалифициран
опасен рецидив. Размерът на това наказание според съда в пълна степен ще окаже ефективното, възпиращо,предупредително
и възпитателно въздействие на закона и изпълни
целите на чл. 36 от НК. Наказанието глоба следва да бъде определено по
размер на минимално предвидения в закона с оглед социалния статус на дееца,
като според съда по справедливост също ще изпълни целите на това наказание.
На
основание чл. 61.т.2 вр. чл. 60 ал.1 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода
следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Времето
през което подс. Х. е бил задържан следва да бъде зачетено като изтърпяна част
от наказанието лишаване от свобода на основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 т.1 НК, считано
от 04.05.2012г до влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.354а ал.6 НК предметът на престъплението, предаден с протокол на
ЦМУ-София се отнема в полза на Държавата.
На
основание чл. 189 ал.3 НПК подс. Д. А.Х. следва да заплати разноските по делото
в размер на 831.87лв по сметка на ПОС.
Причини
за извършване на престъплението занижен
самоконтрол.
Предвид
на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: