О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,
23.04.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети април през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 189 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.
с чл.270, ал.4 вр. с ал.1 от НПК.
С протоколно определение от 06.04.2020
г., постановено в производство по реда на чл.270, ал.1 от НПК, проведено преди
пристъпване към разпоредително заседание по НОХД № 939/2020 г.,
Специализираният наказателен съд, XVI състав, е
оставил без уважение искането на подсъдимия Д.М.Д. и неговата защита за промяна на
изпълняваната спрямо същия мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Определението, е било атакувано пред
АСНС от адв.Г., служебен защитник на подс.Д.М.Д., назначен от първата
инстанция. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, изразяваща се в
незаконосъобразност и се моли за отмяната му с уважаване на искането за
изменение на мярката в по-лека.
Въззивният
съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, счита, че същата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави
без уважение искането за изменение на изпълняваната мярка за неотклонение, СНС
в атакуваното определение, законосъобразно и аргументирано е приел, че и към
момента са налице в кумулативна даденост предпоставките на закона, налагащи задържане.
С внесения обвинителен акт на жалбоподателя е повдигнато обвинение по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК, а именно за участие в ОПГ в периода от
началото на 2017 г. до 18.04.2019 г., заедно с още десет лица (вкл. двама
ръководители), създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по
чл.209, чл.210 и чл.211 от НК. Фактическото обвинение касае дейност на
престъпно сдружение по т.нар. „телефонни измами“ спрямо множество потърпевши,
преимуществено възрастни и/или социално уязвими хора, а конкретната роля на
жалбоподателя се състояла в набиране на случайни телефонни номера, по намиране
на подходящите жертви, с които да се установи контакт. Вмененото деяние е за тежко
умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. Правилно
първостепенният съд е приел, че продължава да съществува обосновано
предположение за съпричастност на подс.Д. към инкриминираната деятелност, без
да навлиза в подробен доказателствен анализ, с оглед запазване на
безпристрастност, като възраженията в жалбата в противната насока, въззивният
съд намира за несъстоятелни. Доказателствените източници, уличаващи
жалбоподателя до степен на разумно подозрение, са били детайлно разгледани в
определенията на съдебните състави по чл.64 и чл.65 от НПК, в тези източници промяна
не е настъпила, поради което е безпредметно да бъдат повтаряни. Досежно
правнорелевантните рискове, СНС е обсъдил само опасността от извършване на
престъпление, като е вярно възприетото от него схващане, че тя е налична и с
ненамалял интензитет. В тази връзка следва да се посочат спецификите на
разследваната дейност, която е усложнена, с голяма продължителност, обхващала е
множество участници и множество технически средства, както и трансгранични
предвижвания, които я характеризират като евентуално по-опасна от други случаи на
престъпления от същия вид. Европейската съдебна практика впрочем, съвсем не
пренебрегва тези особености и то не само на етапа на първоначалното определяне
на процесуалната принуда, но и в последствие в зависимост от оценката на риска.
За разлика от проверяваната инстанция, въззивният съд е на мнение, че при
жалбоподателя съществува и опасност от укриване, като следва да се изтъкне, че Д.
има официално регистрирани много задгранични пътувания, в т.ч. с друг
предполагаем участник в престъпното сдружение, а в хода на досъдебното
производство е бил установен на територията на Румъния, откъдето е бил предаден
въз основа на издадена ЕЗА.
Оплакването за
неспазване на изискването за разумността на срока на задържане, не се споделя. При
дело като настоящото, с голям брой страни и участници, със значителен доказателствен
обем и със значителна фактическа и правна сложност, периодът на изпълнение на
мярката е пропорционален. Чистото съдебно минало на жалбоподателя (който е
реабилитиран по осъждането си от 2008 г. за измама), в случая не е фактор
намаляващ интензитета на опасностите по чл.63, ал.1 от НПК, като се вземат
предвид останалите гореотразени обстоятелства. А аргументът на защитата, че от
началото на задържането до сега, не било констатирано нито едно деяние от
страна на подс.Д., което да се считало като свързано с инкриминираната
деятелност, е неубедителен, понеже това се дължи в голяма степен на
процесуалното ограничение, което се понася и което ако не изключва, то поне
сериозно ограничава подобна възможност.
Предвид изложените съображения,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 06.04.2020 г. по НОХД № 939/2020 г., постановено в производство
по реда на чл.270, ал.1 от НПК, с което Специализираният наказателен съд, XVI състав, е
оставил без уважение искането на подсъдимия Д.М.Д. и неговата защита за промяна на
изпълняваната спрямо този подсъдим мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: