Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
15.04.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №283 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Р., гражданин на А., с адрес по регистрационна карта на чужденец в в гр.Х., и посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №545/15.02.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Жалбоподателят счита оспорeното решение за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че неправилно административният орган не отчел извършеното насилие от страна на основната етническа група в района – „пащуни“, спрямо етническото малцинство „таджики“, към което принадлежал. След пристигането му в Гърция и настаняването му в бежански лагер на остров С., преследването срещу него продължило. Неколкократно бил бит от паншери и пущуни, като имал белези от порезни рани по тялото. Сочи, че именно това била и една от причините за бъде релокиран в България по механизъм на Европейския съюз, като уязвимо лице. Уязвимостта му се потвърждавала и от приложения по преписката медицински документ, свидетелстващ, че страда от посттравматично стресово разстройство. Счита, че изводите относно настоящата ситуация в Афганистан били базирани на подход, който противоречал на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището (ЕСПОУ) към Европейската комисия, публикувана на интернет страницата й. Същата изисквала цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. В решението била посочена единствено справка, изготвена от самата ДАБ, като не били цитирани източниците, въз основа на които била направена. Административният орган не изпълнил задълженията си по чл.75, ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя. Анализът на обстановката в страната на произход Афганистан бил повърхностен и не почивал дори на общодостъпната информация за страната и интензитета на насилието там. Квалифицирането на извършените в страната атентати и нападения като спорадични противоречало на действителността. По данни на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан групировките на талибаните и „Ислямска държава“, както и действията на правителствените сили причинили 10 392 жертви – убити и ранени, сред цивилното население през 2019 г. От общия брой жертви 42% били обект на атентати. В този смисъл, изводът на административния орган за липса на основания за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие с въведеното от закона изискване за пълно и всестранно изследване на обстановката в страната на произход. Като не взел предвид всички тези данни, административният орган постановил незаконосъобразно решение.
Въз основа на
изложеното се претендира обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне със законните от
това последици.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който допълва, че по отношение на М.Р. било налице преследване от страна на недържавни субекти, спрямо които държавата, в лицето на полицията, отказала да предостави закрила. Освен това, още преди да бъде осъществена релокацията от Гърция в България, жалбоподателят бил идентифициран като лице, нуждаещо се от закрила, и именно поради това бил релокиран, с цел да я получи.
Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощник в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от документ „Лица, приети от Гърция, които ще бъдат настанени в РПЦ – Харманли“ жалбоподателят е бил едно от 15 лица, които на 23.11.2020 г. са били предадени на РПЦ – Харманли от гръцките власти.
С молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли под вх.№1571/25.11.2020 г., заведена в ДАБ под рег.№УП-16376/25.11.2020 г., М.Р., гражданин на А., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 16376/25.11.2020 г. като М.Р., гражданин на А., роден на *** ***, пров.Х., със същия постоянен адрес, религия – **** ***, етническа принадлежност – *****, професия – ****, с ***** образование, ****, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: баща, майка, брат и две сестри, всички намиращи се към момента в А.
С Писмо рег.№УП-16376/26.11.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от М.Р. молба за закрила. В писмо с рег.№М-362/08.01.2020 г. (рег.№УП- 16376/14.01.2021 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Под рег.№УП-16376/07.12.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М.Р., ЛНЧ **********. В хода на интервюто чужденецът заявил, че напуснал А. преди около година и два месеца, нелегално за П. и след около 10 дни преминал в И.. Там останал 25 дни, след което преминал в Т., където живял около два месеца – един месец в гр.И. и един месец в гр.И.. След това направил два неуспешни опита да премине в Г.. Успял на третия път, когато бил с група от 45 души, с които стигнали до остров С. с надуваема лодка, нелегално. Там бил задържан от полицията. В Гърция останал около 11 месеца. През този период с него били проведени интервюта, в хода на същите бил попитан къде желае да отиде. Дали му възможност да избира сред 10 държави, той избрал Ф. След това служител им казал, че документите били готови, но обявили, че България ще ги вземе. Не бил доволен от факта, че ще идва в България, защото на острова всички казвали, че страна не била добро място за живеене. Един служител им обяснил, че в България щели да получат статут и нямало да живеят в бежански лагер, тогава се съгласил да дойде в страната. Пристигнал преди 14 дни, легално, със самолет. Посочил, че постоянният му адрес бил в провинция Х., община Е., с.К.. Там живял до напускането на А., гражданин бил на тази страна. В района му живеели много хазари, които не се отнасяли добре с таджиците. Лично той нямал проблеми заради етноса си, никой не му бил навредил. В отговор на въпроса защо е напуснал държавата си по произход разказва, че в селото имали собствен магазин, чрез който се изхранвало цялото му семейство. Няколко пъти в магазина идвало едно момиче, което му споделило, че не идвало заради дрехите, а заради него, защото го харесвала. Заявила му, че иска да имат връзка, но той отказал, защото щели да имат проблеми, тя обаче настоявала. След това му звъняла по телефона и след като разбрала, че той не желае връзка с нея, казала, че ще идва да си говорят, все едно като брат и сестра. Така, идвала четири месеца и предложила да избягат заедно, но той отказал. Момичето имало снимки на телефона си с него, които били видени от майка ѝ, която пък ги показала на баща ѝ, който я пребил заради тях. Оказало се, че момичето било омъжено за някакъв стар мъж. Молителят споделил още, че след този случай, в съседния магазин за дрехи идвали хора да питат за него, били ядосани. Казал на семейството си за проблема и повече не отишъл в магазина. След няколко дни баща му и брат му го посъветвали да напусне селото и да отиде в съседното, при роднини. После бащата на момичето го търсил у тях, където разговаряли с неговия баща, който обяснил, че нищо не се било случило с момичето, само разговаряли, но той настоял да го види. Тогава семейството му го посъветвало да напусне Афганистан, за да няма проблеми с тези хора. Търсещият закрила споделил още, че бил заплашван по телефона, вероятно от бащата на момичето. Затова сигнализирали в полицията, от където заявили, че нямало как да предприемат действия, тъй като нищо не се било случило. Заради проблема, семейството му се преместило да живее в с.Х. С., в провинция Х.. Заявил, че не желае да се завръща в страната си по произход, тъй като бащата на момичето щял да го убие, проверявал дали се бил върнал. Не искал да живее във бежанския лагер в гр.Х., желанието му било да стигне до Ф., можел да остане и в България, ако му се осигури квартира. Интервюираният декларирал, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, нямал проблеми заради етническата си принадлежност, както и с официалната власт в страната. На въпроса дали е имал проблеми заради изповядваната от него религия посочил, че веднъж при празнуване на религиозен празник блокирали пътя, при което били заплашени от маскирани мъже, които искали да го освободят. Не бил членувал в политическа партия, организация или секта. Не му било оказвано насилие в А., веднъж бил бит и ограбен в Т., в Г. също бил бит.
С Решение №545/15.02.2021 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Р., на основание чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8 и на основание чл.75, ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ.
На 01.03.2021 г. срещу подпис решението е било връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 12.03.2021 г.
По делото са представени също: заверено копие на лична карта (тескере) с регистрационен №13805713, издадена от Ислямска Република А. на лице с имена М. У. Ш.М., както и документ, издаден от Фондация „Център Надя“, гр.С., с рег.№УП-16376/13.01.2021 г. в ДАБ, с който психолог И. И. удостоверява психичен статус на М.Р. от А. и поставена на същия диагноза „посттравматично стресово разстройство“.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който, съобразно предвидената в нормата на чл.52 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.) възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – т.4 от ЗУБ, видно от представената по делото Заповед №РД 05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган
излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда
както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и
обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически
съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и
дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което се отказва
предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ
(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от
ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при
наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в А. Ето защо
съдебният състав намира за неоснователни доводите в насока, че
административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата
за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички
относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Съдът намира така постановеното решение за
съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател
установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ,
статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки
от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса
на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в
чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на решаващия административен
орган, че заявените от молителя лични причини за напускане на А. са неотносими
към искането за закрила, както и този, че психичният статус на лицето не е
основание за предоставяне на международна закрила. Няма нито един наведен довод
от жалбоподателя, че е бил обект на преследване и от някоя организация, която
контролира държавата, или значителна част от нейната територия, или от
недържавни субекти, срещу които държавните органи не могат или не искат да
противодействат. Заявените от жалбоподателя твърдения за недобро отношение към таджиците
не са конкретни, т.е. не се твърди да е извършен конкретен акт на преследване
или друго действие от страна на етническата група хазари в А., или от орган, или
организация, само и единствено на основание етноса или изповядвана от чужденеца
религия. Не се твърди и наличие на конкретни актове или действия, основани на
националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е
изводът на административния орган, че разказаните от кандидата истории не
обосновават наличието на опасения от преследване. Не се твърди в бежанската
история жалбоподателят да е бил обект на насилие и от страна на етническата
група „пущуни“, поради което съдът приеме, че този довод е изтъкнат в жалбата
единствено с цел да обоснове защитната теза на оспорващия. Правилно е
заключението на органа, че в случая не се установява да е налице преследване по
смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителят или семейството му да са
били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се
установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8,
ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не
е бил арестуван или осъждан и срещу него не е оказвано насилие. Конкретни
дискриминационни, или други неблагоприятни мерки, водещи към риск от
преследване, също не се установяват. Изложената пред органа бежанска история,
касаеща случая с момичето, желаещо връзка с жалбоподателя и последвалите след
това действия на бащата на това момиче, не представляват действия по преследване,
по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Описаната фактическа обстановка по този случай
няма пряко отношение към преценката за основателността на молбата за
предоставяне на закрила. Случаите на нанесен побой както в Турция, така и в
Гърция също не се релевантни в производството по предоставяне на закрила, тъй
като същите са с криминален характер. Ето защо изцяло правилни са изводите на
органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения
бежански статут.
Правилна е и преценката за липса на предпоставки
за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. В случая не се установява
в А. жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства,
като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание ли нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си
по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”.
Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член
15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, член
15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва
да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу
живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична
цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В случая, изложеното не се установява да е налице по
отношение на оспорващия.
Административният орган е извършил преценката си за
неоснователност на молбата за закрила въз основа на информацията за страната по
произход на молителя, обективирана в Справка вх.№МД-673/09.12.2020 г., както и
Справка вх.№МД-44/22.01.2021 г., изготвени
от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно Ислямска Република А.,
съответно за общото положение в страната, положението на хазарите там и
актуалната политическа и икономическа обстановка и нивото на здравеопазване, и
е цитирал част от съдържанието на справките в акта си.
От тези справки, както и от допълнително
представената по делото официална справка на ДАБ с вх.№МД-84/10.02.2021 г. за
общото положение в А. и положението на таджиките там към 10.02.2021 г. може да
се направи извода, че на територията на А. не са налице такива конфликти и
обстоятелства, обосноваващи предоставянето на международна закрила на основания,
визирани в ЗУБ. От справките действително се установява, че от 1 януари до 30
септември 2020 г. от Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан са били
документирани 5939 цивилни жертви (2117 убити и 3822 ранени), с 30% по-малко в
сравнение на същия период за миналата година, в резултата на различни конфликти
и отделни сблъсъци. Тези данни обаче не дават основание да се приеме, че на
цялата територия на А. е налице въоръжен конфликт. Няма данни конфликтите и
отделните сблъсъци да са повсеместни. Същите не биха могли да се определят нито
по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват като такива,
които да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен
статут на жалбоподателя. В представените справки има данни за насилие, но също
така се отбелязва обявяването на предварителна договореност между
афганистанското правителство и талибаните за напредък в мирните преговори чрез
договорени общи процедури. На 12.09.2020 г. са започнали и преговорите между
двете страни по силата на споразумението между САЩ и талибаните, известно като
„Споразумението за установяване на мир в Афганистан“. Официалните власти в Афганистан
в общи линии поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност, а
правителството си сътрудничи с ВКОБООН, Международната организация за миграция
и други хуманитарни организации за предоставяне на закрила и помощ на вътрешно
разселените лица, бежанците, завръщащите се бежанци и други заинтересовани
лица. От данните в справките не се установява наличие на случаи на насилие от
страна на етническата група в района „пущуни“ спрямо „таджиките“, към който етнос
принадлежи жалбоподателят.
От горецитираната информация, както и от наличната
в общодостъпни източници, може да се направи обоснован извод, че обстановката в
А. не е до такава степен влошена, за да се предполага, че самият престой в тази
държава би довел до излагане на такива рискове за хората, които да дават
основание за предоставяне на закрила, по визираните от чл.9 от ЗУБ причини.
Настоящият съдебен състав намира извършената
преценка на ситуацията в страната по произход на жалбоподателя за правилна,
като същата е релевантна и към настоящия момент. В случая, въпреки наличието на
данни за свързани със сигурността инциденти на територията на Афганистан, от
съдържащите по делото справки не се разкрива наличието на безогледно насилие,
достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени
опасения за излагането на реална опасност за цивилно лице, върнато в съответния
регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. Този извод на
административния орган се потвърждава и от анализа на информацията, съдържаща в
последно представената по делото Справки вх.№МД-84/10.02.2021 г., за общото положение в Афганистан и положението
на таджиките там.
Не се споделя заявеното от процесуалния
представител на жалбоподателя становище, че доколкото лицето е било релокирано
в България, то следва да получи закрила. Възражението е основано на
дефинирането на понятието „релокиране“, направено в „Справочник по интеграция
на лица с предоставена международна закрила“, разработен от Български съвет за
бежанци и мигранти, според което „Релокирането/преместването е прехвърляне на
лица, които се нуждаят или вече се ползват от форма на международна закрила в
една държава-членка на ЕС - в друга държава-членка на ЕС, в която биха получили
подобна закрила“. Визираната дефиниция на понятието не е легална, и въз основа
на нея не може да се направи търсения извод, че всяко релокирано лице
задължително се нуждае от международна закрила. Според чл.2, буква „д“ от
Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета от 14 септември 2015 година за
установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на
Италия и Гърция, „преместване“ означава
прехвърлянето на кандидат от територията на държавата членка, която критериите,
предвидени в глава III от Регламент (ЕС) №604/2013, сочат като компетентна за
разглеждането на молбата му за международна закрила, на територията на
държавата членка на преместване. Според чл.2, буква „е“ от Решение 2015/1523 „държава
членка на преместване“ означава държава членка, която става компетентна за
разглеждането на молбата за международна закрила на кандидата съгласно
Регламент (ЕС) № 604/2013 след преместването му на територията на тази държава
членка. Следователно, преместването на чужденеца в България от Гърция не води
автоматично предоставяне на международна закрила. За получаването на такава се
следва процедурата по ЗУБ, която предвижда разглеждане на молбата за закрила,
съответно извършването на преценка за нейната основателност. Административният
орган няма нормативно установено задължение да предостави закрила на релокирано
лице, а разполага с оперативна самостоятелност за вземане на решение за
уважаване на молбата на търсещото закрил лице, респ. за нейното отхвърляне.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р., гражданин на А., срещу
Решение №545/15.02.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: