Решение по дело №634/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 373
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Пенка Томова Петрова
Дело: 20191400500634
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 373

                     гр.Враца,26.11.2019г.

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение,

в   закрито    заседание на  26.11.2019г.,  в състав:

 

   Председател:Евгения Симеонова

Членове:Пенка Т.Петрова

  мл.с.:Магдалена Младенова

                                 

при участието на

прокурора                    секретар         

като разгледа докладваното от съдията П.Петрова

в.гр. дело N` 634  по описа за  2019   година,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 ГПК.

Ц.Й.Г. ***,е обжалвал постановление на ДСИ при СИС при РС Оряхово,с което е отказано искането му за прекратяване производството по изп.д.№ 99/2019г. по описа на СИС.Поддържа се в жалбата,че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.Взискателят „ЕОС Матрикс“ ООД гр.София според изложеното в жалбата не можел да се ползва от изпълнителен лист,издаден в полза на трето лице – „ОББ“ АД гр.София.Излага се,че същият не се явява универсален правоприемник на Банката.Твърдяната цесия не била осъществена по предвидения ред и правила залегнали в ЗЗД.За същата жалбоподателят не бил и уведомен,поради което тя не е произвела действие по отношение на него.Иска се отмяна на обжалваното постановление и прекратяване/отмяна/ на изпълнителното производство.

Противната стана оспорва жалбата.Моли същата да бъде оставена без уважение,а постановлението на ДСИ – потвърдено.

С жалбата и отговора не са сочени нови доказателства.

На основание чл.436 ал.3 ГПК ДСИ е изложил мотиви,с които смята жалбата за неоснователна.

Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложените в жалбата доводи и съображения,становището на противната страна,и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:Въззивната жалба е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на СИ,подлежащ на обжалване.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Изп.д.№ 99/2019г.по описа на СИС при РС Оряхово е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ООД гр.София въз основа на приложен изп.лист от 11.07.2012г.,издаден по ч.гр.д.№ 326/2012г.по описа на РС Оряхово,със съдебният акт по който настоящият жалбоподател е осъден да заплати солидарно с Н.М.Г. на „ОББ“ АД гр.София определени суми,конкретизирани в изп.лист и молбата,и приложен договор за прехвърляне на паричното вземане от 31.01.2018г.На 06.06.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника-настоящ жалбоподател.На същата дата е изпратена и ПДИ до длъжника,получа от него на 10.06.2019г.чрез другия солидарен длъжник по изп.лист – Н.Г.,за която е отразено в разписката към съобщението,че е съжителстващ на жалбоподателя.На 12.06.2019г.длъжникът е поискал предоставяне на незаверено копие от изпълнителното дело.Такова копие му е предоставено на 14.06.2019г.отново чрез Н.Г..Със съобщение от 26.06.2019г.длъжникът е уведомен,че по делото е присъединен нов взискател.

На 24.09.2019г.жалбоподателят е депозирал възражение до ДСИ,с което твърди,че образуването на изп.дело е назаконосъобразен акт на ДСИ,тъй като изп.лист е издаден в полза на „ОББ“ АД гр.София и вземането е погасено по давност,като се иска прекратяване на изпълнението.

С обжалваното постановление ДСИ отказал прекратяване на изп.дело,излагайки подробни мотиви.Именно това постановление се обжалва в настоящето производство.

По настоящето производство е приложен препис и от изп.д.№ 136/2012г. по описа на СИС при РС Оряхово,образувано по молба на „ОББ“ АД гр.София въз основа на оригиналния изп.лист,посочен по горе срещу двамата солидарни длъжници – настоящия жалбоподател и Н.Г..На 29.10.2018г.като взискател на мястото на първоначалния е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София на основание чл.429 ГПК.Към молбата за конституиране на последния като взискател в качеството му на частен правоприемник на „ОББ“ АД гр.София е приложен договора за цесия от 31.01.2018г.,ведно с Приложение № 1 към него,в което са посочени имената на длъжниците с прехвърлени вземания,между които фигурира и настоящия жалбоподател.За конституирането на новия взискател на мястото на „ОББ“ АД гр.София и двамата длъжници са уведомени,като настоящият жалбоподател е уведомен на 03.01.2019г.,и съобщението си е получил лично.

С постановление от 23.05.2019г.производството по изп.д.№ 136/2012г.по отношение на Ц.Г. е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,след което отново с първоначалния изп.лист и договора за цесия е образувано изп.д.№ 99/2019г.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства настоящата инстанция намира подадената жалба за неоснователна.Постановлението на ДСИ,с което се отказва прекратяване на изп.дело е правилно и законосъобразно.Не са налице основания за прекратяване на изп.производство.В чл.433 ГПК изчерпателно са посочени основанията,при които СИ може да прекрати принудителното изпълнение,между които не попадат посочените в молбата на длъжника основания.В настоящето производство съдът няма правомощия да решава по същество възражения за дължимостта или не на вземането по изп.лист, и дали същото е погасено по давност или не.Доводите за липса на цесия и несвеждането и до знание на длъжника са неоснователни,доколкото по двете изп.дела са налице обилни писмени доказателства относно сключения договор за цесия и прехвърлянето с него на вземането на длъжника,за което същият е уведомен.Дори да се приеме,че надлежно уведомяване за цесията преди конституирането на новия взискател-цесионер не е било налице,въззивната инстанция приема,че настоящият жалбоподател е уведомен за цесията с множеството съобщения в тази насока от ДСИ и по двете изп.дела,вкл.и с предоставяне на препис от настоящето изп.дело,в което фигурира договора за цесия,списъка с имената на длъжниците с прехвърлени вземания и уведомлението за прехвърлянето.От друга страна неспазването на това изискване би имало значение,ако длъжникът навежда доводи,че е платил на първоначалния взискател-цедент,но такива доводи не се навеждат.

При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното,ВрОС

 

                 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от Ц.Й.Г. *** жалба против постановление на ДСИ при СИС при РС Оряхово от 25.09.2019г.по изп.д.№ 99/2019г.,с което е отказано прекратяване на принудителното изпълнение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........