Р Е
Ш Е Н
И Е № 373
гр.Враца,26.11.2019г.
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,
в закрито заседание на 26.11.2019г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
при участието на
прокурора секретар
като разгледа докладваното от съдията
П.Петрова
в.гр. дело N` 634
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 ГПК.
Ц.Й.Г. ***,е обжалвал постановление на ДСИ при СИС
при РС Оряхово,с което е отказано искането му за прекратяване производството по
изп.д.№ 99/2019г. по описа на СИС.Поддържа се в жалбата,че обжалваното
постановление е неправилно и незаконосъобразно.Взискателят „ЕОС Матрикс“ ООД
гр.София според изложеното в жалбата не можел да се ползва от изпълнителен
лист,издаден в полза на трето лице – „ОББ“ АД гр.София.Излага се,че същият не
се явява универсален правоприемник на Банката.Твърдяната цесия не била
осъществена по предвидения ред и правила залегнали в ЗЗД.За същата
жалбоподателят не бил и уведомен,поради което тя не е произвела действие по
отношение на него.Иска се отмяна на обжалваното постановление и прекратяване/отмяна/
на изпълнителното производство.
Противната стана оспорва жалбата.Моли същата да
бъде оставена без уважение,а постановлението на ДСИ – потвърдено.
С жалбата и отговора не са сочени нови
доказателства.
На основание чл.436 ал.3 ГПК ДСИ е изложил
мотиви,с които смята жалбата за неоснователна.
Врачанският окръжен съд,като взе предвид
изложените в жалбата доводи и съображения,становището на противната страна,и
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:Въззивната
жалба е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на СИ,подлежащ на
обжалване.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Изп.д.№ 99/2019г.по описа на СИС при РС Оряхово е
образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ООД гр.София въз основа на приложен
изп.лист от 11.07.2012г.,издаден по ч.гр.д.№ 326/2012г.по описа на РС Оряхово,със
съдебният акт по който настоящият жалбоподател е осъден да заплати солидарно с Н.М.Г.
на „ОББ“ АД гр.София определени суми,конкретизирани в изп.лист и молбата,и
приложен договор за прехвърляне на паричното вземане от 31.01.2018г.На
06.06.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника-настоящ
жалбоподател.На същата дата е изпратена и ПДИ до длъжника,получа от него на
10.06.2019г.чрез другия солидарен длъжник по изп.лист – Н.Г.,за която е
отразено в разписката към съобщението,че е съжителстващ на жалбоподателя.На
12.06.2019г.длъжникът е поискал предоставяне на незаверено копие от
изпълнителното дело.Такова копие му е предоставено на 14.06.2019г.отново чрез Н.Г..Със
съобщение от 26.06.2019г.длъжникът е уведомен,че по делото е присъединен нов
взискател.
На 24.09.2019г.жалбоподателят е депозирал
възражение до ДСИ,с което твърди,че образуването на изп.дело е
назаконосъобразен акт на ДСИ,тъй като изп.лист е издаден в полза на „ОББ“ АД
гр.София и вземането е погасено по давност,като се иска прекратяване на
изпълнението.
С обжалваното постановление ДСИ отказал
прекратяване на изп.дело,излагайки подробни мотиви.Именно това постановление се
обжалва в настоящето производство.
По настоящето производство е приложен препис и от
изп.д.№ 136/2012г. по описа на СИС при РС Оряхово,образувано по молба на „ОББ“
АД гр.София въз основа на оригиналния изп.лист,посочен по горе срещу двамата
солидарни длъжници – настоящия жалбоподател и Н.Г..На 29.10.2018г.като
взискател на мястото на първоначалния е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД
гр.София на основание чл.429 ГПК.Към молбата за конституиране на последния като
взискател в качеството му на частен правоприемник на „ОББ“ АД гр.София е
приложен договора за цесия от 31.01.2018г.,ведно с Приложение № 1 към него,в
което са посочени имената на длъжниците с прехвърлени вземания,между които
фигурира и настоящия жалбоподател.За конституирането на новия взискател на
мястото на „ОББ“ АД гр.София и двамата длъжници са уведомени,като настоящият
жалбоподател е уведомен на 03.01.2019г.,и съобщението си е получил лично.
С постановление от 23.05.2019г.производството по
изп.д.№ 136/2012г.по отношение на Ц.Г. е прекратено на основание чл.433 ал.1
т.8 ГПК,след което отново с първоначалния изп.лист и договора за цесия е
образувано изп.д.№ 99/2019г.
При така изяснената фактическа обстановка и
събрани доказателства настоящата инстанция намира подадената жалба за
неоснователна.Постановлението на ДСИ,с което се отказва прекратяване на
изп.дело е правилно и законосъобразно.Не са налице основания за прекратяване на
изп.производство.В чл.433 ГПК изчерпателно са посочени основанията,при които СИ
може да прекрати принудителното изпълнение,между които не попадат посочените в
молбата на длъжника основания.В настоящето производство съдът няма правомощия
да решава по същество възражения за дължимостта или не на вземането по изп.лист,
и дали същото е погасено по давност или не.Доводите за липса на цесия и
несвеждането и до знание на длъжника са неоснователни,доколкото по двете
изп.дела са налице обилни писмени доказателства относно сключения договор за
цесия и прехвърлянето с него на вземането на длъжника,за което същият е
уведомен.Дори да се приеме,че надлежно уведомяване за цесията преди
конституирането на новия взискател-цесионер не е било налице,въззивната инстанция
приема,че настоящият жалбоподател е уведомен за цесията с множеството съобщения
в тази насока от ДСИ и по двете изп.дела,вкл.и с предоставяне на препис от
настоящето изп.дело,в което фигурира договора за цесия,списъка с имената на
длъжниците с прехвърлени вземания и уведомлението за прехвърлянето.От друга
страна неспазването на това изискване би имало значение,ако длъжникът навежда
доводи,че е платил на първоначалния взискател-цедент,но такива доводи не се
навеждат.
При така изяснената фактическа обстановка
въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без
уважение.
Водим от горното,ВрОС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от Ц.Й.Г. ***
жалба против постановление на ДСИ при СИС при РС Оряхово от 25.09.2019г.по
изп.д.№ 99/2019г.,с което е отказано прекратяване на принудителното изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........