Решение по дело №115/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юни 2020 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20207240700115
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   123

23.06.2020г., гр.Стара Загора

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Стара Загора на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, трети касационен състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА                                                                                             

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                                        2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Ива Атанасова

и в присъствието на прокурора  Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №115 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

 

Обжалваното решение

С Решение №737/30.12.2019г., постановено по АНД №2357/2019г., Районен съд – Стара Загора потвърдил наказателно постановление №455396-F484886 от 05.08.2019г., издадено от Началник отд.“Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „АСТЕРИ БЮТИ“ ЕООД, седалище гр. Стара Загора, ЕИК *********, за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/2006г., вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на осн. чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението останало административно-наказаното лице, което чрез процесуален представител го обжалва в срок и с доводи за неговата необоснованост и неправилност поради противоречието му с материалния закон.

Излагат се и конкретни доводи за незаконосъобразност на съдебни акт, които се свеждат до следното:

Неправилен бил изводът на въззивния съд, че издаденото наказателно постановление /НП/ отговаряла на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Напротив имало допуснато нарушение на г.5 от посочения текст, тъй като фактическото описание на нарушението било логически противоречиво и накърнявало правото на защита на засегнатото лице. Излагат се допълнителни фактически доводи в обосновка на този довод.

На второто място се твърди и неправилност на извода на съда, че случаят не съставлявал „маловажен“ по см. на чл.28 от ЗАНН.

 На трето място подробно се мотивират доводи, че бил нарушен принципа на пропорционалността, произтичащ от чл.35, ал.3 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН. Мотивира се и, че такъв принцип бил залегнат и в правото на ЕС, като се цитира и практика на СЕС относно тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 2006г.

Касаторът, редовно призован в с.з., не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява. По делото се представя становище от процесуалния му представител, в което касационната жалба се счита за неоснователна и се моли да се остави в сила решението на РС по изложени правни съображения за това. Претендира и за разноски в производството.

ОП-Стара Загора се представлява от прокурор Арабаджиков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

За да потвърди процесното пред него НП, РС Стара Загора приел за доказана следната фактическа обстановка, а именно - в студио за красота „Астери“, стопанисвано от наказаното лице и находящо се в град Стара Загора от служители на НАП на 22.04.2019г. била извършена проверка, при която било установено, че задълженото лице по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. /настоящ касатор/ не бил отпечатвал пълен дневен отчет с нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство /ФУ/ от посочения тип за всеки ден, в който имало регистрирани продажби, като така на 16.03.2019г. бил издаден ФКБ № 00017 в 12.30 ч. за реализиране на оборот от 30,00 лева, но не бил отпечатан дневен фискален отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края на работния ден.

От правна страна въззивният съд приел, че в хода на производството не били допуснати съществени процесуални нарушения на императивните норми на ЗАНН, вкл. на чл.42 и чл.57. Приел извод и за правилност на посочената от органа правна квалификация на описаното от обективна страна деяние /нарушение/. Изрично била посочена датата на нарушението – 16.03.2019г., а 22.04.2019г. била датата на установяването му, тъй като тогава бил отпечатан т.нар. КЛЕН.

РС приел и че нямало основание за прилагане нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, като приел за безспорно доказано от обективна страна съставът на нарушението по чл.39, ал.1 от наредбата, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Що се отнася до субективната страна на нарушението, РС приел, че в случая се касаело за безвиновна отговорност на ЮЛ и не се следвало обсъждане на въпроса за вината. Приел, че доколкото с нарушението се засягали обществени отношения, касаещи нормалното функциониране на данъчната система в страната, не можело да се приела наличието на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. В заключението, РС приел и извод за правилност на така определеното от органа в минимален размер наказание.

Касационната инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно и всестранно изяснена и установена от въззивния съд, като видно от касационната жалба по нея не се повдига спор. Като съобрази това, настоящият съдебен състав и съобразно на изложените в касационната жалба конкретни доводи против решението на РС Стара Загора, намира, че същото не страда от порока, който се визира – нарушение на закона. Следва да се посочи, че необосноваността в производствата по обжалване на решението на въззивния съд, не съставлява самостоятелно касационно основание по арг. на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК.

Правилен е правният извод на РС, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно-наказателното производство /АНП/. Налице е достатъчно ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна, вкл. и са налице всички императивно изискуеми се реквизити в АУАН и НП, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. РС правилно не кредитира за основателен доводът на настоящия касатор, че има допусната неяснота при описание на деянието от обективна страна. Тези доводи се споделят и поради това не е нужно да се приповтарят, а и видно от процесуалното поведение на наказаното лице, то сочи, че наказаният в достатъчна степен има понятие и знание за какво точно деяние се търси ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност.

Що се отнася до наведените доводи, че поради изписване на час на отпечатване на контролната лента, чрез която се установява и нарушението на 16.03.2019г., едва в 18.53 ч., а самата проверка се сочи, че е осъществявана около 13,25 часа, касационната инстанция намира, че дори и да се касае за допусната техническа грешка в АУАН и в НП, то това по никакъв начин не влияе съществено върху правото на защита на наказаното лице, тъй като времевият момент на отпечатване на въпросната контролна лента, чрез която се установява нарушението на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. не е от релевантните за отговорността факти и не води до промяна на повдигнатото от обективна страна административно-наказателно обвинение. При условие, че не може въпросната грешка да се квалифицира за съществено нарушение, то същата и не може да съставлява основание за отмяна на НП.

Що се отнася до довода за неправилно приложение на закона предвид не прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, касационната инстанция принципно споделя извода на РС, че конкретният случай на нарушение не установява предпоставките за прилагане на този текст, тъй като от обективна страна не се доказва настъпването на такива обстоятелства, които да го отличават съществено от другите нарушение от същия вид и да са такива, че да оправдават извод за изключване на отговорността. Не се споделя обаче довода на РС, че щом се касае за нарушения на обществените отношения, свързани с данъчната политика на страната, не може да се приема извод за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Този довод е в противоречие със закона, който не прави такова отграничаване за нито един вид административни нарушения, вкл. и тези засягащи отношенията, свързани със спазване на фискалната политика на страната. Щом се установят и докажат предпоставки, които обосновават извод за прилагане на чл.28 от ЗАНН, то органът, съотв. и съдът са длъжни да го приложат, тъй като в противен случай ще е налице нарушение на закона. Обстоятелствата, при които обаче е извършвано конкретното нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. не предполагат прилагане на чл.28 от ЗАНН и за това изводът на РС за не прилагане на тази разпоредба се явява материално –правно правилен.  

Касационната инстанция намира за неоснователно и наведеното едва пред нея съображение за нарушение на принципа на пропорционалността при определяне на конкретния размер на санкцията. Касаторът цитира и решения на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на други държави – членки на ЕС. Особено внимание представлява приетото в решение по дело С- 210/10г. В т.23 от това решение СЕС приема, че тъй като не е налице хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в законодателството режим, държавите – членки са компетентни да избират санкции, които според тях са подходящи, като въпреки това те са длъжни да спазват общите принципи на Съюза, вкл. и принципа на пропорционалността.

Пренесено това към конкретния случай, касационната инстанция приема извод, че действащата санкционна разпоредба, на основанието на която се ангажира отговорността на дееца, предвижда изрична възможност за налагане на санкция при съобразяване принципа на пропорционалността, тъй като, ако нарушението на чл.118 от ЗДДС не води до неотразяване на приходи /както е в конкретния случай/, то се налага една по-ниска имуществена санкция, която дори законодателят установява в определени граници, което също предполага възможност за адекватна индивидуализация на размера на наказанието, съобразно на конкретната фактическа обстановка и дееца. Такава индивидуализация е налице в конкретния случай, тъй като за процесното нарушение органът налага минималния размер на санкцията. Това, че касаторът чисто математически сравнява размера на наложената му санкция с размера на КФБ от 30,00 лв., който не е отчетен по начина, предвиден в закона, не означава нарушение на принципа на пропорционалността. Наказаното лице е търговец и като такъв е длъжен стриктно да спазва задълженията, които се пораждат от това му качество и особено тези, които му се вменяват  от законодателството, уреждащо фискалната политика на страната. Щом той нарушава това законодателство нему му се следва предвидената санкция, която, както вече се каза по-горе, е в определени граници, способстващи извършване на индивидуализация на наказанието и то при спазване принципа на пропорционалността. Българското законодателство за този вид нарушения предвижда единствено и само финансова санкция, не и друга по вид такава.

Така мотивиран, касационният състав приема извод за валидност, допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се остави в законна сила.

При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане в негова полза на юрисконсулстко възнаграждение. След изменението на чл.63 от ЗАНН, в сила от 03.12.2019г. такова искане е процесуално допустимо. Същото е своевременно заявено и основателно до претендирания максимален размер по чл.27е от Наредбата за правната помощ от 120 лв., тъй като няма своевременно направено възражение за прекомреността му.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №737/30.12.2019г., постановено по АНД №2357/2019г., по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА „АСТЕРИ БЮТИ“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище гр. Стара Загора, представлявано от Управителя Т.Н. да заплати на НАП разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

 

 Настоящото решение е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                               

 

 

                           2.