№ 51
гр. С., 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
и прокурора Кр. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно
частно наказателно дело № 20222200600054 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За окръжна прокуратура - С., редовно призована, се явява прокурор
К.М..
Обвиняемия В. Д. К., редовно призован, се явява лично и с адв. П.Н. от
АК С., редовно упълномощен.
Не се явява адв. Д.Л..
Обв. К.: Не възразявам да се гледа делото в отсъствие на адв. Л..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Обв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството пред тази инстанция е образувано по частен протест на
прокурор от РП – С. срещу определението на СлРС от 03.02.2022 г. по ЧНД
№ 133/2022 г. на СлРС, с което е било оставено без уважение искането на
прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”
спрямо обв. В. Д. К. по ДП № 1757/2021 г. по описа на РУ на МВР – С.. Със
същото определение по отношение на обвиняемия е взета мярка за
неотклонение ”Подписка”. Оспорват се в протеста изложените в атакуваното
определение доводи, въз основа на които съдът е постановил своя съдебен акт
и се настоява същото определение да бъде отменено, като по отношение на
1
обвиняемия да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража”.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по
делото материалите, съдържащи се в ЧНД № 133/2022 г. по описа на РС - С.,
включително и тези, съдържащи се в приложеното към него досъдебно
производство № 1757/2021 г. по описа на РУ на МВР - С., с оглед на което и
по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в ЧНД № № 133/2022 г. по описа на РС - С., включително и
тези, съдържащи се в приложеното към него досъдебно производство №
1757/2021 г. по описа на РУ на МВР – С..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, след внасяне на
искането и разглеждането на мярката пред РС - С. от 03 до 09.02.2022 г. по
ДП, съобразно правилата по НПК, са извършени процесуално следствени
действия въпреки неговото „отсъствие” в рамките на производството пред РС
и ОС С.. Извършените процесуално следствени действия са постъпили в
заверен вид в РП – С. на 09.02 2022 г. в папка, поради което моля да бъдат
приети като част от материалите по ДП, тъй като същото се намирало в
кориците на настоящото ЧНД. Същите се представят с цел да се обоснове
въведеното в частния протест като основание за отмяна на
първоинстанционното определение на РС- С.. Тези доказателства имат
отношение единствено и само към въпроса за предпоставките визирани в чл.
63 ал. 1 и ал. 2 от НПК. Моля да приемете представените в днешното с.з.
писмени доказателства.
Адв. Н.: Няма да сочим други доказателства. Да се приемат
представените такива от представителя на прокуратурата макар, че част от
документите се преповтарят.
Обв. К.: Няма да соча допълнителни доказателства. Придържам се към
казаното от защитника ми.
Съдът намира, че следва да приобщи представените от представителя
на ОП - С. заверени материали от ДП 1757/2021 г. по описа на РУ на МВР –
С., съдържащи се в папка с посочения надпис. С оглед изложеното
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал заверени материали от
ДП 1757/2021 г. по описа на РУ на МВР – С., съдържащи се в папка.
С оглед становището на страните съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам частния протест
на РП - С. на основанията и аргументите, които са изложени в него.
Съответно поддържам и искането, което е направено за отмяна на
първоинстанционното определение и определяне на най-тежката мярка за
неотклонение /МН/ по отношение на обвиняемия. Относно съображенията
изложени в частния протест: Съобразно първоинстанционния съдебен акт и
направения анализ съобразно разпоредбите на чл. 62 ал. 1 и чл. 63 ал. 2 от
НПК, доколкото последният съдържа четири точки, не е конкретизирано коя
от тях се визира от първоинстанционния съд и в този смисъл волята на съда
не е ясна. От анализа, който е направен, би могло да се предположи, че се
визира разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 2 от НПК. В случая не това е толкова
същественото, колкото самият качествен анализ, който е направил съда и
съответно извел изводите, с които прокуратурата в случая не е съгласна.
Основният аргумент, за да не уважи искането на РП С. и съответно да не
вземе мярка за неотклонение /МН/ „Задържане под стража” според съда е
отсъствието на обосновано предположение. Съгласно разпоредбата на чл. 63
ал. 1 от НПК е необходимо да са налице в съвкупност няколко елемента от
този текст, които в своето единство да дават възможността да се изградят
съответни правни изводи за наличие на основание за вземането на тази
мярка. По отношение на обоснованото предположение: Още пред
първоинстанционния съд са били налице, макар и ранния етап на
извършването им, гласни и писмени доказателства, които да обосноват това
предположение. Дефинитивно в практиката на ВКС и на съдебните
инстанции в страната такива решения могат да бъдат открити много и
изобилно. Обоснованото предположение е нещо като правно понятие, което
включва в себе си наличието на значително по-малък обем и значително по-
малки като категоричност доказателства и данни, които в етапа на ДП биха
обосновали предложението въздигнато като законова презумпция, че
обвиняемото лице е извършител на деянието. Съдът се е спрял основно на
така наречени „оговор”, в смисъл показанията, които са дадени от другия
обвиняем. Считам, че още към представените на 03.02.2022 г. доказателства
по делото са били налице достатъчно косвени доказателства и по отношение
на свидетелските показания на пострадалия и по отношение на писмени
доказателства от извършени процесуално следствени действия. С
представените в днешното с.з. и приети от съда допълнително извършени
процесуално следствени действия обоснованото предположение, като такова,
вече е категорично. Налице са свидетелски показания на свид. П., които
считам че са от значение, цитирам като имена – свид. Й., свид И. И.. Налице
са и писмени доказателства по отношение на извършените към настоящия
3
момент експертизи. Тези гласни доказателства недвусмислено сочат за
наличието на обосновано предположение, че именно обвиняемият е
извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл. 330 ал. 1,
вр. 20 ал. 3 и 4 от НК. Следва да се има предвид, че разследването по ДП
продължава и събирането на доказателства тепърва предстои, но и тези, които
към този момент и специално новопредставените обосновават извод, който би
могъл да изпълни законовата презумпция на обосновано на предположението.
Моля съда да отчете и обстоятелството, че са налице и предпоставките на чл.
63 ал. 1 извън обоснованото предположение за извършеното деяние.
Безспорно така повдигнатото обвинение се наказва с лишаване от свобода, а
доказателства по делото, които обосновават извода, че съществува реална
опасност обвиняемият да извърши и друго престъпление биха могли да се
намерят най-просто в приложената към делото справка за съдимост, която
сочи, че обвиняемият е многократно осъждан. Налице са осъждания с
наказания лишаване от свобода, едно от които е на 7 г. лишаване от свобода.
Тази предпоставка е алтернативна - извършването на престъпление, спрямо
опасността обвиняемият да се укрие, но към ново представените материали е
налице и докладна записка – справка, която подробно описва движението на
обвиняемия в един кратък период от време, а именно пребиваването му на
територията на други държави, завръщането му, отново излизане. Предвид
повдигнатото обвинение, обремененото съдебно минало, съвсем спокойно и
законосъобразно би могло да се направи извод, че освен опасността от
извършване на друго престъпление, съществува и реална опасност
обвиняемият да се укрие от угрозата на евентуална наказателна отговорност,
която следва, ако бъде признат с краен съдебен акт за виновен. Затова считам,
че ново представените доказателства и събраните преди представените в
днешното с.з. такива, водят до извод, който опровергава съждението на РС, че
обвинението се базира единствено и само въз основа на показанията на
другия обвиняем. Видно от всички ново представени материали това не е
така. Считам, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението, в което е обвинен и в същото време съществува
реална опасност от укриване или от извършване на друго престъпление,
аргументи за което се намират между кориците на делото. Налице е и
предпоставката по чл. 63 ал. 2 т. 2 от НПК, която с оглед своята тежест е дори
по-лесно доказуема в рамките на настоящото производство, отколкото
хипотезата и предпоставките на чл. 63 ал. 1 от НПК. Безспорно всички
изискуеми обстоятелства по чл. 63 ал. 2 т. 2 са налице. С оглед на
гореизложеното моля съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
определението на РС - С., да уважи частния протест на РП - С. и съответно да
бъде взета най-тежката МН по отношение на обвиняемия за повдигнатото му
обвинение. Считам, че доказателства по делото с оглед предмета и
необходимостта въплътени в производството по чл. 63 и сл. от НПК са
напълно достатъчно, за да се направи необходимия правен извод относно
наличието на обосновано предположение в авторството на деянието. В този
4
смисъл моля да уважите частния протест на РП – С..
Адв. Н.: Уважаеми окръжни съдии, искането ни е да потвърдите
определението, с което да оставите без уважение частния протест на РП С.,
тъй като не са налице каквито и да са основания, въз основа на които да се
налага промяна на диспозитива на определението, с което СлРС отхвърли
искането на РП за вземане по отношение на моя подзащитен най-тежката МН
„Задържане под стража”. На първо място целите на мерките за процесуална
принуда, в това число и вземането на мярка „Задържане под стража”, са точно
посочени в чл. 57 на НПК. Целите там са две. Едната е чрез такъв тип мярка
да се препятства възможността на обвиняемият да се укрие и втората цел е -
по този начин да се попречи обвиняемият да извърши друго престъпление. В
конкретния случай има множество доводи, които изключват наличието на
обоснована цел, която би била изпълнена с вземане на най-тежката МН по
отношение на моя подзащитен. На първо място с оглед на факта, че по делото
се представи в днешното с.з. една „папка” с документи, то техния прочет по
никакъв начин не води до извод, чрез който да се установява каквато и да е
съпричастност на моя подзащитен към инкриминираното деяние. Цитираните
от представителя на държавното обвинение свидетели, респективно техните
оказания, по никакъв начин не могат да бъдат обвързани и те не доказват
участие на моя подзащитен в същото това деяние. Свид. Асен Булгаров сам е
заявил, че отдавна не поддържат приятелски отношения с моя подзащитен.
Останалите свидетели, в т.ч. свид. Пламен П., свид. И., както и
таксиметровият шофьор, установяват обстоятелства в какви отношения
примерно се намира свид. Пламен П. с моя доверител. Нищо повече.
Таксиметровият шофьор установява, че на определена дата е возил в таксито
другия обвиняем по делото. Като в съвкупност, а и по единично разгледани
всички тези показания на свидетелите, по никакъв начин не допринасят за
извод, който да води до обосновано предположение за участие на моя
подзащитен в инкриминираното деянието. Представителят на държавното
обвинение спомена практика на ВКС, но аз ще си позволя да цитирам
скорошен доклад, който е изготвен от съдия Антоанена Данова и Лада
Паунова, който е озаглавен „Доклад анализ относно основанията, на които
съдилищата вземат мярка за неотклонени, в т.ч. и „Задържане под стража”.
Цитатът е следният: „Обоснованото предположение за извършване на
деянието, в което е обвинено лицето, по своето същество представлява
фактически и правен извод, който почива на пълен анализ на
доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно
производство, до постановяването на акта, с който се определя
първоначалната мярка за неотклонение”. Точно такава първоначална мярка се
иска с акта на прокуратурата, който е внесен в РС С.. По нататък: „Този
доказателствен анализ трябва да се основава единствено на годни
доказателства и доказателствени средства и да обхваща само тези
доказателствени материали, които са относими към предмета на
наказателното производство”. В същия доклад е казано: „че в поредица свои
5
решения ЕС за правата на човека е приел, че всеки законен арест трябва да се
основава на изследваното обосновано предположение, което съдът е
изградил, след преценка на съществуването на определени факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че
привлеченото към наказателна отговорност лице може да е извършило
престъплението, предмет на воденото производство”. В заключение по този
цитат е казано, че „Тази преценка трябва да бъде основана на коректен
доказателствен анализ и да е осъществена по безпристрастен и разумен
начин”. При това положение е ясно, че когато се прави извод за това налага
ли се в съответното наказателно производство да бъде взета МН и какъв да
бъде нейният вид, особено когато се коментира такава като „Задържане под
стража”, то до тук казаното от мен би следвало прецизно да бъде предмет на
изследване. В мотивите към протестираното определение РС С.
изключително подробно и коректно е посочил, както фактите, така и липсата
на годни доказателства, които да водят до наличие на обосновано
предположение за това, че моят подзащитен има съпричастност към
инкриминираното деяние. Между впрочем от материалите, които се
представят в днешното с.з. е видно, че почти всички, без изключение
разпореждания, които са издавани от РС с цел да бъдат набавени, съответно
конкретно искане за установяване данни, са разписани именно от съдия Анна
Димитрова, която беше докладчик и автор на определението, предмет на
частния протест. При това положение не можем да допускаме, че съдия Анна
Димитрова е постановила определението си изключително произволно, а не и
да съобрази всичко онова, което РП твърди, че е било извършено до
настоящия момент. Факт е, че до настоящия момент, освен обясненията на
другия обвиняем, според които едва ли не пожарът му е бил възложен от моя
подзащитен, са абсолютно от една страна произволни и от друга страна
изолирани от всички събрани по делото данни. Казвам данни, защото това не
са доказателства и в този смисъл правилно РС е коментирал правното понятие
„оговор”, който в настоящия, пък и във всеки друг случай, е крайно
недостатъчен на базата на обясненията и показанията само на едно лице,
които са изолирани от останалите данни по делото, да се прави заключение,
камо ли да се извежда обосновано предположение за участие в
инкриминирано деяние, в случая моят подзащитен. Относно факта дали има
опасност моят подзащитен да се укрие – преглеждайки всички материалите
по делото ще видите, че действително когато подзащитният ми е бил търсен
да му се връчи призовка да се яви пред органите на МВР, същият е бил в
чужбина. В момента, в който се е завърнал в страната, е бил уведомен, че
следва да се яви пред тези органи и на 3-4 пъти той е давал показания,
явявайки се пред съответните органи, което сочи на абсолютно перфектно
процесуално поведение. Нещо повече: По предходното разглеждане на
искането на РП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение до
настоящия момент моят подзащитен е имал абсолютната физическа
възможност да се отклони или да се укрие, без разбира се, абсолютно никакви
6
доказателства прокуратура се опитва да ползва това като довод. Факт е обаче,
че моят подзащитен днес е тук в залата и ние държим след като приключи
събирането на тия доказателства, за които има разпореждане, ако
прокуратурата не прекрати частично производството спрямо моя подзащитен,
то тогава наистина ще държим делото да приключи докрай с всички ясни,
крайни изводи, които в максимална вероятност ще доведат до оневиняване на
моя подзащитен, въпреки настоящото повдигнато обвинение. При това
положение и да завършим с онова, което е влагано в ал. 1 на чл. 63, то няма
как при тези данни да приемаме и да считаме, че е възможно да се направи
обосновано предположение за участие на подзащитния ми в
инкриминираното деяние, което генерално изключва основание за вземане на
най-тежката МН спрямо него. Безспорно е, разбира се, че той има установен
адрес в страната. Отделно от това заявявам, че и за бъдещи процесуално
следствени действия, изрично ще внеса молба същият да бъде призоваван и
чрез мен и ако някога се стигне до там моят подзащитен да не се яви, за което
разбира се да няма уважителна причина, от там нататък е вероятно каквото и
да направи прокуратурата като искане за промяна на мярката, то би било
основателно, но не и сега. В този смисъл моля съда да приеме, че не е налице
и другата предпоставка, а именно наличие на опасност подзащитният ми да
се укрие. Освен това ал. 2 на чл. 63 казва, ако не съществуват доказателства за
противното, а в случая няма такива доказателства, от които да се предполага,
че би могло подзащитният ми да се укрие, преминаваме и към третата
предпоставка доколко съществува опасност подзащитният ми да извърши
друго престъпление. По делото имаше справка за съдимост, от която е видно,
че през м. 07.2019 г. той е условно предсрочно освободен. До настоящия
момент спрямо него няма образувани абсолютно никакви висящи
производства, нито пък констатирани други противоправни прояви. В този
смисъл не е състоятелно единствено по презумпция на предходно осъждане
да се счита, че подзащитният ми би могъл да извърши друго престъпление. В
заключение искам да заявя, че в съдебните прения пред РС подробно съм
заявил тезата за липсата на основания, въз основа на които спрямо
подзащитния ми да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, които
разбира се също моля да имате предвид при изграждане на преценката си по
настоящото искане на прокуратурата, респективно частния протест. В крайна
сметка моля да отчетете и факта, че по делото е проведен разпит пред съдия
на обв. Валери Богданов, при което няма как дори да се допуска, че по
някакъв начин подзащитният ми би могъл да повлияе на него самия, като
промяна на неговите дадени до тук обяснения. Последно справката, на която
представителят на ОП също се основава, а именно, че е имало докладна
записка или „справка”, както каза той, за посещение но моя подзащитен в
Крушаре, също е абсолютно неуместно, защото това твърдение нито е
доказано категорично, а още по-малко е установено, че подзащитният ми е
търсил някакъв контакт с този обвиняем. В тази посока също има много добре
развити мотиви в определението на РС С., които няма да преповтарям. Моля
7
да постановите определение, с което да оставите без уважение частния
протест на РП С.. Считам, че определената от РС – С. мярка „Подписка” е
абсолютно достатъчна и по никакъв начин не би могло да бъде променен хода
но процеса. Прокуратурата ще има пълната възможност да събира всякакви
доказателства в подкрепа и с оглед на тезата, която към момента се поддържа
абсолютно по предположение. В този смисъл моля за вашето определение.
Съдът дава ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. К..
Обв. К.: Присъединявам се към казаното от защитника ми.
Съдът предоставя ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. К..
Обв. К.: Моля да бъде потвърдено определението на СлРС.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След проведеното тайно съвещание съдът обяви определението си на
страните.
Протоколът се състави в с.з.
Заседанието по делото се закри в 15.00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8