Определение по дело №11153/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юли 2024 г.
Съдия: Михаела Касабова-Хранова
Дело: 20211110111153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29777
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-

ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20211110111153 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответниците Р. П. Д. и Д. В. К., чрез адв. Ж. Р. за
изменение на Решение № 7073/17.04.2024 г., постановено по гр. д. № 11153/2023 г. в
частта на разноските. Молителите считат, че съдът неправилно не им е присъдил
разноски, тъй като по делото липсвали доказателства за действително сторени такива.
Намира, че независимо дали е налице писмено волеизявление или устна договорка
между страната и неговия адвокат, щом по делото има приложено пълномощно, то
адвокатът има право на претендира разноски. Поддържа, че е представила списък по
чл. 80 ГПК, поради което следва да се присъдят дължимите разноски за адвокатска
защита. Прилага договори за правна защита и съдействие, сключени с всеки от
ответниците.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Т****” ЕАД намира
молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за
допълване на определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в
срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съобраЖ.я:
1
Съдът се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил изцяло предявените
искове като е приел, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат
разноски за адвокатска защита, но доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за действително сторени такива, е счел, че не следва да им се присъждат
разноски.
Искането на ответниците за присъждане на разноски за процесуално
представителство е направено в срок и е допустимо, но е неоснователно, поради
липсата на доказателства в негова подкрепа, които страната е следвало да ангажира
своевременно. Ангажирането на доказателства също е свързано със срокове. Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания. Съгласно чл. 149 ГПК процесуалният срок за събиране на
доказателства е до приключване на съдебното дирене и даване ход на устните
състезания. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена
валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото пред съответната инстанция. Това е моментът, до който страната има
възможност да ангажира доказателства в подкрепа на искането си за присъждане на
разноски. В случая доказателствата за реално извършване на разноските са
представени от процесуалния представител на ответниците с молбата по чл. 248 ГПК,
т.е. след постановяване на акта, чието изменение в частта за разноските се иска.
Процедурата по чл. 248, ал. 1 ГПК служи за поправка на допуснати грешки от съда
при присъждане на разноските, а не и за отстраняване на допуснати от страните
пропуски във връзка със защитата им относно разноските по делото, в случая - на
пропуск да се представят доказателства за действително сторени разноски за
адвокатското възнаграждение (договори за правна защита и съдействие) до
приключване на устните състезания, който е и крайният момент, до който могат да се
представят доказателства за направените от страната разноски.
Ето защо на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без
уваЖ.е.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е молба с вх. № 171599/27.05.2024г., подадена от Р. П. Д.
и Д. В. К., чрез адв. Ж. Р. за изменение на Решение № 7073/17.04.2024 г., постановено
по гр. д. № 11153/2023 г. по описа на СРС, 182 с-в, в частта на разноските.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3