РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Монтана, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231600600103 по описа за 2023 година
С присъда на РС Лом от 24.01.2023г. по НЧХД № 205/2022г., подсъд. Х.Т. от гр. *е
призната за виновна в това, че на 22.02.2022г. чрез декларация по чл. 9 от ЗЗДН, приложена
като доказателство към молбата й, въз основа на която е образувано гражданско дело №
295/2022г. по описа на РС Лом, публично е оклеветила Я.И. от гр. *с изразите „ответника е
много *, явно има и *, *е, страшно *и *тип е, като е способен и да извърши тежки
посегателства над живота и здравето - *, понеже е *и като *, а явно закона за него не важи“,
като е разпространила тези позорни за него обстоятелства и с това е осъществила състава на
престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК и на
основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност, като е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000лв. в полза на държавата.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъд. Х. Т. да заплати на частния тъжител и
граждански ищец Я. И. от гр. *сумата 500лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.02.2022г. до окончателното й
изплащане и сумата 613,20 лв. за платена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение, като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част над
уважения размер до претендирания такъв от 6000лв. като неоснователен.
Недоволна от така постановената присъда е останала жалбоподателката Х. Т., която,
чрез адв. И. И. я обжалва в срок и изцяло, като поддържа, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Твърди, че присъдата е постановена при липса на материалноправни
1
предпоставки, съществени нарушения на процесуалните правила и липса на доказателства
относно умисъла на твърдяното престъпление, поради което и моли настоящата инстанция
за отмяната й.
Недоволен от присъдата е останал и частния тъжител Я. И., който я обжалва чрез
защитника си адв. А. само в частта досежно присъденото обезщетение, като поддържа, че
присъденият размер е силно занижен и не съответствува на претърпяните от него
неимуществени вреди, поради което моли за неговото увеличаване до поисканият такъв.
Жалбоподателката Х. Т. редовно призована не се явява в съдебно заседание, явява се
пълномощникът й адв. И. И., заявява, че поддържа жалбата си, излага устно същите доводи
които са визирани в нея и моли съда да отмени присъдата и постанови нова с която признае
подсъдимата за невиновна и я оправдае.
Жалбоподателят Я. И. се явява лично и с адв. А., поддържа жалбата си и моли
настоящата инстанция да я уважи.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилият протест,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбите са неоснователни. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Лом.
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на съдебното следствие е анализиран от
първоинстанционния съд и при анализа са изяснени задълбочено, поотделно и в своята
съвкупност всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото
по същество.
Установената от съда фактическа обстановка е следната:
Страните по делото Я. И. и Х. Т. поддържали интимна връзка от много години. В
началото на 2022г. отношенията между тях се влошили. На 22.02.2022г. Т. подала в РС Лом
молба за защита от домашно насилие по ЗЗДН. Молбата е придружена с декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, в която е отразено, че И. я следи и заплашва, както и че „е много *, явно има и *
проблеми, *е, страшно *и *тип е, като е способен и да извърши тежки посегателства над
живота и здравето - *и на *, понеже е *и като **, а явно закона за него не важи“. Въз основа
на молбата и декларацията е издадена Заповед за незабавна защита и е образувано гр. д. №
295/2022 г. по описа на ЛРС. След проведеното открито съдебно заседание, съдът се е
произнесъл с Определение, с което е прекратил производството, приемайки, че Т. не попада
сред кръга от лица, които могат да търсят защита по реда на ЗЗДН. Определението е влязло
в сила на 08.04.2022г.
На 19.05.2022г. в РС Лом е постъпила тъжба от Я. И. за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от
2
събраните по делото доказателства и по нея не се спори.
В случая образуваното наказателно производство е от частен характер, като
повдигането и поддържането на обвинението се осъществява от частния тъжител,
посредством частна тъжба, която определя обективните и субективни предели на съдебното
производство. За да е налице съставомерност на деянието съгласно чл. 148, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 147 от НК от обективна страна деецът следва да е разгласил публично
позорно обстоятелство за другиго, или да му е приписал престъпление. От субективна
страна деянието следва да е извършено умишлено.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства
е безспорно установено, че подсъдимата е осъществила състав на престъпление по чл. 148,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147 от НК.
От обективна страна, в подадената от нея декларация по чл. 9 от ЗЗДН, Т. е
разгласила позорни обстоятелства за И. - че е много *и *, че има *проблеми, че е способен и
да извърши тежки посегателства над живота и здравето на Т. и *, понеже е *и *, а явно
закона за него не важи. Въпросната клевета е извършена публично, защото е станала
достояние на повече от две лица. В случая декларацията и описаното в нея са достигнали до
знанието на служителят, приел и входирал молбата за защита, на поне един деловодител, на
съдията, разгледал гр. дело № 295/2022г. по описа на ЛРС, както и на съдебният секретар.
Вярно, служителите на съда нямат право да разгласяват информация по образуваните дела,
но сам по себе си фактът, че въпросната декларация е станала известна на няколко лица и е
могла да стане известна на неопределен брой други лица, означава, че твърденията в нея са
публични. Не е необходимо от страна на тези лица да има последващо разпространяване на
информацията, нито да са повярвали на описаното в декларацията. Достатъчно е, че са
възприели конкретните твърдения на Т. по отношение на И..
Съставът на престъплението изисква също така неистинност на разгласените
обстоятелства, при което целта за разпространението им е въздействие над засегнатото лице
чрез формиране на общественото мнение за това лице. Т. е. необходимо е позорния характер
на разгласените обстоятелства, от гледна точка на обществените настроения и морално
етични правила, да може да предизвика негативното отношение на останалите членове на
обществото към засегнатия, чрез уронване на неговия авторитет. Това е установено от
показанията на свидетелите Й. и Л., които съдът правилно е кредитирал. Заповедта за
незабавна защита (която е издадена въз основа на молбата и декларацията на Т.) е връчена
на И.. Именно след този момент същият е станал притеснен, разсеян, нервен и дори се
наложило свид. Й. да го смени като председател на комисия, тъй като И. бил невнимателен в
работата, именно заради твърденията, че е „*“. И двамата свидетели потвърждават, че
личното *на И. е било *след случката, тъй като от Т. се твърдяло, че*.
Установено е от показанията на свидетелите И.Й. и А.Ц., че тъжителката и
подсъдимият са имали интимна връзка. Действително, гр. дело № 295/2022 г. е прекратено,
защото Т. няма право да търси защита по реда на ЗЗДН. В настоящото производство не са
доказани по никакъв начин твърденията на Т., изложени в декларацията - нито, че И. е
3
много *и *, нито че има „*, нито че е способен да извърши тежки посегателства срещу Т. и
*, нито, че е склонен към извършване на закононарушения. От представената по делото
характеристика на Я. И. от неговия работодател е видно, че той е уравновесен,
добронамерен, отзивчив, ползва се с добро име и е получавал похвали от клиенти пред
ръководството. Тези добри характеристични данни не са опровергани от страна на
тъжителката с никакви доказателства.
От субективна страна подсъдимата Т. е действала умишлено, при условията на
евентуален умисъл. Въпреки че е знаела, че отразеното в декларацията не отговаря на
истината, същата я е подписала, като е целяла да получи защита по реда на ЗЗДН. Умисълът
е евентуален, тъй като Т. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е общественоопасните му последици и е допускала тяхното настъпване. Не е
имала за цел, но чрез излагане на въпросните твърдения е допускала, че тези неистински
обстоятелства ще станат достояние не повече хора, ще засегнат доброто име на И., ще го
злепоставят и предизвикат негативното отношение на обществото към него.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че правилно и
законосъобразно съдът е приел, че Х. Т. е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна състав на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
147 от НК - така, както е посочено в тъжбата.
За това престъпление законодателят е предвидил две кумулативни наказания: „глоба
от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева“, както и „обществено порицание“.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимата не е осъждана и е с чисто
съдебно минало, ето защо съдът е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК,
след като са налице условията за това, и след като я е признал за виновна в извършване на
престъплението, за което е предадена на съд, я е освободил от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. в полза на държавата.
Неоснователна е и жалбата на тъжителя Я. И. досежно размера на присъденото му
обезщетение. По делото са събрани гласни доказателства за влошеното му емоционално
състояние (засягане честта и достойнството му, уронване на доброто му име в обществото)
вследствие на извършеното от подсъдимата престъпление „клевета“. Налице са законовите
предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата, съобразно
института на „непозволеното увреждане“ за възстановяване на причинените неимуществени
вреди от нейното неправомерно поведение и справедливо съдът е приел сумата от 500лв. за
адекватна и напълно релевантна за репариране на причинените му неимуществени вреди,
като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер от 6 000лв. като неоснователен
и недоказан.
Настоящата инстация констатира, че от подсъдимата жалбоподателка в настоящето
производство Х. Т. не е внесена дължимата държавна такса по жалбата в размер на 6лв.,
поради което и тази сума следва да се събере с настоящето решение, като същата бъде
осъдена да я заплати.
4
С оглед изхода на делото и неоснователността и на двете жалби, не се дължат
разноски в настоящето производство.
Воден от гореизложените мотиви окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Т. от гр. *, ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС Монтана
сумата 6 /шест/ лв. държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.01.2023г. по НДЧХ №205/2022г. по описа на РС
Лом.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5