ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 823
04.05.2022 г. гр. Плевен
Административен съд - гр. Плевен седми състав, в открито съдебно заседание на единадесети
април две хиляди и двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин
Николаев
като разгледа докладваното от съдия Николаев
административно дело № 129/2022г. по описа на Административен съд – Плевен, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по адм.д.№129/2022г. по
описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба
от „ЛОТОС ОЙЛ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище:гр. Плевен, ***с представляващ и управляващ – Г.П.Г., чрез адвокат
Н.Д.Б. от САК против председателя на Агенция Пътна Инфраструктура, с доводи, че се обжалват неизвършването на
фактическите действия, които по силата на чл.256, т.2 от АПК, административния орган е длъжен да извърши. Прави се искане да се задължи административнонаказващия
орган да издаде съответно Наказателно постановление или акт за прекратяване на
административното производство.
Първоначално, делото е заведено пред
Административен съд София град с №886/2022г., като с
Определение № 1005/08.02.2022г. , Второ отделение 40
състав състав на АССГ на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с 133, ал. 1 от
АПК е прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд
Плевен по подсъдност.
С допълнителна молба от 02.03.2022. пред
Административен съд Плевен, Г.П. Георгиев, чрез адвокат Н.Д.Б. от САК е уточнила, че действията, които административния орган е
длъжен да направи е да издаде административен акт или подлежащ на обжалване
административен акт, в конкретния случай Наказателно постановление, съгласно
разпоредбите на чл.34 от ЗАНН.
По делото е постъпила преписката от Директора на Национално тол управление като в съпроводителното писмо е
посочено, че нарушенията, за които
жалбоподателят е получил информация и които изброява в жалбата си, са
установени и регистрирани в Електронната система за събиране на пътни такси,
съгласно чл.167,а, ал.3 от ЗДвП. Посочено е също, че сроковете за издаване на
АУАН, респективно електронен фиш не са
изтекли към настоящия момент, предвид разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. Действията
за издаване на наказателно постановление са правораздавателна дейност, а не
фактически действия.
Постъпило е писмено становище от гл.
юрисконсулт С.Л., процесуален представител на Директора на Национално тол
управление, в което се твърди, че непосредствено преди подаването на
жалбата в съда жалбоподателят е подал в Национално тол управление (НТУ)
идентично искане с вх. № № 53-00-126/20.01.2022 г. (представена на съда под № 1
със съпроводително писмо изх. № 11-00-159/28.01.2022 г., находящо се в кориците
на делото). Сочи се, че след извършена вътрешна проверка, на жалбоподателя е
изпратен отговор с изх. № 53-00-1152/15.03.2022 г. Посочва се, че нарушенията по
чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, които жалбоподателят изброява в искането си до НТУ,
респективно в жалбата си, са установени автоматично в Електронната система за
събиране на пътни такси (ЕССПТ) и са регистрирани съгласно чл. 167а, ал. 3.
Докладите (записи в електронната система) са предоставени на съда със
съпроводителното писмо (доказателства от № 2 до № 7).
Твърди се, че съгласно чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП: „Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, aл. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство - част от системата.
Сочи, че съгласно чл.
189е, ал. 8 и 9 от ЗДвП: „Контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като отразените в нея данни се считат
за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни
за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие ти липса на заплащане
на дължимите такси. Излага съображения, че по административната преписка може
да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените
в нея обстоятелства,
доколкото не бъде доказано противното. “В Електронната система за събиране на
пътни такси няма данни
за постъпили плащания на компенсаторни такси по чл. 10, ал. 2 от
ЗП по нарушенията, посочени в жалбата. Моли да се вземе предвид факта, че данните в портала
на tollpass.bg
имат информативен характер и не могат да се категоризират като
„наложени компенсаторни такси“. Опцията за плащане в портала е за улеснение на
потребителя и не е
задължителна.
Твърди се, че
сроковете за издаване на АУАН, респективно електронен фиш не са изтекли към
настоящия момент, предвид разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП.
Навежда
доводи, че действията по издаване на наказателно постановление са
правораздавателна дейност, свързана с ангажирането на административнонаказателна
отговорност на определено лице, а не представляват извършване на фактически
действия по смисъла на чл. 256 и 257 от АПК, поради което неиздаването на
наказателно постановление не може да се окачестви като неизвършване на
фактическо действие.В заключение, моли жалбата да се остави без разглеждане.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Плевен седми състав,
след като се запозна с жалбата и приложените доказателства намира, че същата е
процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения: Административното производство е започнало с молба – искане от „ЛОТОС ОЙЛ
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище:гр. Плевен, ***с представляващ и
управляващ – Г.П.Г., чрез адвокат Н.Д.Б. от САК до Председателя на Агенция по Пътна
Инфраструктура, вх. №53-00-126/20.01.2022г. по
описа на Национално тол управление с
молба да постанови акт, с който във връзка с чл.34 от ЗАНН да откаже
образуването на административни наказателни производство или ако такива са
образувани да бъдат прекратени.
На 20.01.2022г. е подадена жалба до
Административен съд София град от „ЛОТОС
ОЙЛ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище:гр. Плевен, ***с представляващ и
управляващ – Г.П.Г., чрез адвокат Н.Д.Б. от САК против Председателя на Агенция по Пътна Инфраструктура. В жалбата е посочено, че се обжалват неизвършването на фактическите
действия, които по силата на чл.256, т.2
от АПК. административния орган е длъжен да извърши. Направено
е изрично искане да се образува административна преписка и да се задължи административнонаказващия
орган да издаде съответно наказателно постановление или акт за установяване на
административно нарушение.
Във връзка с подадената
молба с вх.№53-00-126/20.01.2022г., след
извършена вътрешна проверка на дружеството жалбоподател е изпратен
писмен отговор с изх.№53-001152/15.03.2022г.,
в който е посочено, че за регистрираните в
Електронната система за събиране на пътни такси нарушения на дати 29.01.2021 г.
в 15:42ч., 17.02.2021г. в 12:33ч., 16.042021г. в 06:22ч., 28.052021г. в
07:33ч., 30.05.2021г. в 15:30ч, и 31.05.2021г. в 11:55ч„ ще бъдат издаден
електронни фишове, които могат да бъдат анулирани, ако по тях се заплати
съответната компенсаторна такса в 14 - дневен срок от получаването му.
Посочено е още, че компенсаторната такса,
представлява механизъм за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при нарушения, свързани с ползването на платената пътна мрежа.
Възможността за доброволно заплащане на компенсаторната такса дава възможност
на нарушителите да се освободят от налагането на административни санкции, както
н от свързаните с тях последици, като заплатят по-ниска такса от размера на
глобата. Отбелязано е, че пристъпването към заплащане на
компенсаторна такса представлява доброволен акт. Посочено е още, че на изключителната преценка на лицето е оставен
изборът дали да заплати компенсаторна такса, с присъщите за нея последици -
освобождаване от административнонаказателна отговорност, регламентирани в чл.
189е, ал. 5 ЗДвП. Във връзка със срока
по чл.34, ал.1, буква „в“ от ЗАНН дружеството е информирано, че същият е
приложим по отношение на актовете за установяване на административно
нарушение, но не и по нарушения, по
които могат да бъдат издадени електронни фишове, каквото са горепосочените
нарушения, за които важи давността по НК.
Настоящият съдебен
състав, въз основа на изложените в жалбата доводи, преценка на приложените по
делото писмени доказателства и съобразяване на приложимите правни норми намира
жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА по следните съображения:
Жалбата е подадена по реда за защита срещу
неоснователни бездействия, предвиден в Глава петнадесета,
Раздел II от АПК.
В
жалбата изрично е заявено като правно основание чл.256, ал.2 от АПК и е
формулирано искане да се задължи административния
орган да издаде акт за установяване на
административно нарушение по чл. 36 от ЗАНН и наказателно постановление.
В
съдебната практика категорично е наложено становището, че защитата по чл.256 от АПК е искова. В хипотезата на чл.256, ал.1 от АПК (Изм. ДВ бр. 77 от 2018г, в
сила от 01.01.2019г.) е уредено безсрочното оспорване на бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.
Предмет на осъдителния иск по чл. 256, ал.2 от АПК е правото на лице
или организация на конкретни фактически действия от административен орган,
които той е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни
бездейства.
Наличието на правен интерес е
задължителна процесуална предпоставка както за обжалване на административните
актове така и за защитата по реда на чл.256 от АПК. Такъв интерес ще е налице,
когато ищецът твърди, че е налице бездействие на административен орган, което
засяга правната му сфера. Правният интерес от
търсената съдебна защита е предпоставка за допустимост на иска, но интересът е
налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу
административния орган, който не е изпълнил задължението си.
По
посочения ред не са предмет на защита задълженията за волеизявления на
административният орган, вкл. при дължимо произнасяне с издаване на
административен акт, респ. отказ, тъй като тези актове са окачествени от АПК като индивидуални административни актове и
подлежат на самостоятелно обжалване.
В разпоредбата на чл. 167а, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че
Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху
заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси.
Според ал. 2 от същата
разпоредба: при изпълнение на функциите
си по този закон
определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" длъжностни лица:
1. спират движещи се моторни превозни
средства чрез сигнал със стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг, като
сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се автомобил на Агенция
"Пътна инфраструктура", означен като контролна единица на
Националното тол управление, чрез постоянно светещ или мигащ надпис
"НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ – СЛЕДВАЙ МЕ!"; проверяват документите за
самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство;
2. за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3
– 3в използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос на моторните превозни средства;
3. осъществяват контрол по спазване на
задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата;
4. предоставят възможност за картово плащане
на съответните такси по чл. 10, ал. 2
и чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата;
5. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от
30.07.2019 г.);
6. (отм. – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от
30.07.2019 г.);
7. проверяват създадените записи по ал. 3 и
на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения
при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж;
8. съставят и връчват актове за установяване
на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3
– 3в.
Съгласно чл.
189ж, ал.1 от ЗДвП, При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Оттук следва, че правомощията си да
установят едно конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата,
службите за контрол осъществяват чрез издаването на правни актове /АУАН/ по реда на ЗАНН и ел. фиш по
ЗДвП, а не чрез фактически действия. АУАН не
представлява индивидуален административен акт, защото не отговаря на
определението на чл. 21 от АПК за волеизявление, с което непосредствено да се
засягат права и интереси или да се създават задължения за жалбоподателя и не
подлежи на принудително изпълнение по реда на АПК. Актът за установяване на
административно нарушение е административен акт, който има констатираща,
обвинителна и сезираща функция в административно-наказателно производство,
което завършва или с резолюция за прекратяване на наказателното производство по
чл. 54 от ЗАНН или с издаване на наказателно постановление, срещу което
нарушителят има право на жалба. АУАН удостоверява елемент от фактически състав,
правопораждащ административнонаказателната отговорност за лицето, виновно
нарушило установения ред на държавното управление. Съобразно
предназначението и предписаните последици, актът няма самостоятелно правно
значение, поради което не засяга пряко и непосредствено интересите на
нарушителя. АУАН не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да
поражда или да е в състояние да породи промени в правната му сфера, липсва и
разпоредителна част, която да го обвързва и задължава да се съобрази с
отразените в него факти. АУАН не поражда непосредствени правни последици (още
по-малко такива, които да са осъществими принудително), няма правопрекратяващо,
правоизменящо или правопогасяващо действие по отношение правата и законните
интереси на жалбоподателя, поради което процесуално недопустимо е същият да
бъде обжалван.. Доколкото е част от процедурата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност за допуснати нарушения, съществуването
на отразените в АУАН факти може да бъде оспорено чрез възражения пред
административнонаказващия орган.
Съобразно основите на действащото наказателно право наказателното
постановление също не е индивидуален
административен акт. В този смисъл е и константната практика на Върховния
административен съд, съгласно която същото следва да се счита за
административно-правораздавателен акт, а не общ или индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65, чл. 1, ал.1 и сл. АПК /така Определение № 569/13.01.11 г., адм.д.№ 407/11 г.;
Определение № 955/22.01.09 г., адм.д.№ 796/09 г.; Определение № 2058/17.02. 10
г., адм.д.№ 1867/10 г.; Определение № 3739/20.03.09 г. по адм.д.№ 14784/08 г. и
т.н./. Издаването на наказателно постановление за реализирането на
административно-наказателна отговорност представлява волеизявление на
компетентния орган, а не е фактическо действие, за да се ползва предвидената в
АПК защита срещу неизвършването му. В съдебната практика /напр. Определение
№3663/14.03.2012 г. по адм.дело №3209/2012 г. на ВАС, II о.,
Определение №9858/06.07.2012 г. по адм.дело №8432/2012 г. на
ВАС, IV о. и др. / трайно е застъпено становището, че не е възможно
съдебно обжалване на отказите на администрацията да образува
административно-наказателно производство и че по инициатива на граждани не може
да се образува административно наказателна процедура, което изключва възможността
за прилагане на чл.256 от АПК. Тоест жалбоподателят може само да сигнализира за
извършването на административно нарушение, но не разполага със защитимо от
закона субективно право да иска от административния орган съставянето на АУАН и
издаването на НП за конкретно нарушение, поради което и не може да обжалва
неиздаването им. Предвид
гореизложеното съдът намира, че не е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на ответника по см. на чл. 256 от АПК Молбата е
недопустима и на друго основание. Според
разпоредбата на чл. 256 АПК неизвършването на фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му. Следователно с подаването на искането за извършването на фактическите
действия, които органа дължи по закон, започва да тече и 14-дневният срок за
обжалване. В случая искането до административния орган е подадено на
20.01.2022г. поради което
оспорването на „неизвършените фактически действия“ е следвало да бъде
упражнено до 03.02.2022г. (четвъртък) присъствен ден. Искането
за оспорване неизвършването на фактически действия по реда на
чл.256, ал.2 от АПК е подадено до АССГ
на същия ден 20.01.2022г., преди изтичането на 14- дневния
срок и следователно е
подадено преждевременно.
При този изход на делото основателно се
явява искането на процесуалния представител на ответника, изразено в писмено становище за заплащане на юрк С.Л. което съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27ж от Наредба за заплащането на
правната помощ е в минимален размер от 80 лева, под който минимален размер е недопустимо
да се присъжда.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „ЛОТОС ОЙЛ
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище:гр. Плевен, ***с представляващ и
управляващ – Г.П.Г., чрез адвокат Н.Д.Б. от САК с посочено правно основание чл.256, ал.2 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №129/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „ЛОТОС ОЙЛ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище:гр. Плевен, ***с представляващ и управляващ – Г.П.Г. да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София
да юрисконсултско възнаграждение в размер 80.00 (осемдесет) лева.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от определението на
страните.
СЪДИЯ:/п/