Решение по дело №373/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 № 364/ 19.10.2019год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  19.09.2019год. /деветнадесети септември през  две хиляди и деветнадесета година / в състав :

 

 Председател: Рени Ковачка

Членове : Димитър Ковачев   

 Роман Николов    

 

при секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр. дело № 373 по описа за 2019  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 548/14.03.2019год., постановено по гр.дело № 8764/2018год. Пeрнишкият районен съд е признал за установено по отношение на В.И.Й. ***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 548.45лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в в *** за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год., както и сумата от 95.22лева, представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2016год. до 19.09.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 02.10.2018год., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4842/02.10.2018год. по ч. гр.дело № 6757/2018год. по описа на ПРС.

Със същото решение съдът е осъдил В.И.Й. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД разноски по делото в размер на 125 лева направени в исковото производство и 75 лева - направени в заповедното производство производство.

Недоволен от така постановеното решение е останал В.И.Й., който го обжалва изцяло. Според жалбоподателя решението е недопустимо като постановено по недопустим иск. Жалбоподателят твърди, че след постановяване на обжалваното решение с нарочна молба е оттеглил възражението си по чл.414 от ГПК, което прави предявения установителен иск по чл.422 от ГПК лишен от правен интерес. Предвид на тези съображения жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде обезсилено и прекратено производството по делото като му бъдат присъдени направените по делото, в частност и пред настоящата инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на противната страна пред въззивната инстанция и моли същото да бъде намалено.

Въззиваемата страна е депозирала в срок писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и прави искане същата да се остави без уважение. При отхвърляне на жалбата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представила е и списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Пернишкият районен съд е бил сезиран с иск, предявен от „Топлофикация Перник„ АД гр. Перник против В.И.Й., с който ищецът е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника че му дължи сумата от 548.45лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в в *** за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год., както и сумата от 95.22лева, представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2016год. до 19.09.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 02.10.2018год., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4842/02.10.2018год. по ч. гр.дело № 6757/2018год. по описа на ПРС.  Искът е предявен в законоустановения срок и след подадено от жалбоподателя В.Й. възражение по чл.414 от ГПК, оспорващо вземането на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник по Заповед № 4842 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.10.2018год., издадена по ч.гр.дело № 6757 по описа на ПРС за 2018 год.

По така предявения иск районния съд е постановил обжалваното в настоящото производство решение, с което го е уважил изцяло. Решението е постановено на 14.03.2019год. като с молба вх.№ 8326 от 18.03.2019год.  жалбоподателят е направил изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на възражението си срещу издадената против него Заповед за изпълнение.  

Доколкото предявеният пред районния съд иск е установителен, то наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението  по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено във всеки един момент  до приключване на делото.

В случая, жалбоподателя  Й. е оттеглил  възраженито си по чл.414 от ГПК след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. С оттеглянето на възражението е отпаднал правния интерес от предявяване на иска за установяване на вземането на „Топлофикация Перник“ АД  по влязлата в сила Заповед за изпълнение, което обстоятелство рефлектира върху допустимостта на обжалваното решение и което обстоятелство въззивната инстанция е длъжна да съобрази съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК. Доколкото към настоящия момент е отпаднал правния интерес от предявяване на установителния иск, то обжалваното първоинстанционно решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено.

По разноските: Съдът намира, че доколкото с оглед своето поведение ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането  на правния интерес за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е нестъпило в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване на първоинстанционното решение вследствие оттегляне на подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК, то в негова  тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски/ исково и заповедно/. Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност, която намира израз в разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, съгласно която деловодните разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. С оглед на изложеното жалбоподателя в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и заповедно производство разноски в размерите, посочени от районния съд. Тези размери не наддвишават действително дължащите се от него разноски. Предвид на горното, решението на районния съд, в частта му за разноските, следва да бъда потвърдено.

Основателно е възражението за прекомерност на претендираното от въззиваемия юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция. Макар и да не надвишава максималния размер за конкретния вид дело, определен в чл.25 от Наредбата за заплащането на правна помощ, то същият се явява прекомерен съобразно действителната и правна сложност на делото. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани и анализирани доказателства, не са извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо в полза на „ Топлофикация Перник“ АД следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 548/14.03.2019год., постановено по гр.дело № 8764/2018год. по описа на Пернишкия районен съд, с което е признато за установено по отношение В.И.Й. ***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 548.45лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в в *** за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год., както и сумата от 95.22лева, представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2016год. до 19.09.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 02.10.2018год., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4842/02.10.2018год. по ч. гр.дело № 6757/2018год. по описа на ПРС като  ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, подадено от  В.И.Й. .

ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № 4842/02.10.2018год., за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.дело № 06757/2018 по описа на Пернишкия районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 548/14.03.2019год., постановено по гр.дело № 8764/2018год. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която В.И.Й.  е осъден да заплати на  „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 125 лева разноски, направени в исковото производство и 75 лева разноски, направени в заповедното производство.

ОСЪЖДА В.И.Й. с ЕГН ********** ***  да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 100 лева разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

 ПРЕПИС  от настоящото решение да се изпрати за прилагане на ч.гр.дело № 06757/2018 год. по описа на Пернишкия районен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.