Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
23.06.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова, като
разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 182 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.П.Я. ***, с посочен по
делото съдебен адрес:***, подадена чрез
пълномощник, против Заповед № 272з-464/12.02.2020г. на Директора на ОДМВР –
Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6
месеца.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспорената заповед. Счита се, че същата е издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди
се, че извършената по случая проверка не била водена всеобхватно, пълно и
обективно, което довело до нарушаване правото на защита на служителя.
Възраженията и аргументите на наказания служител не били обхванати от нея. Не
било изследвано обстоятелството, че подателят на сигнала и наказаният служител
били в лоши лични отношения, поради многогодишни съдебни спорове. Не били
проверени и обстоятелствата около здравословното състояние на детето на наказания,
което налагало бързина при придвижването му, както и не бил посочен точен час
на извършване на нарушението. При налагане на наказанието не било съобразено и
това, че служителят извършил нарушение след края на работното си време.
Изтъкват се и доводи в насока нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР от страна на
административния орган. Не била направена и оценка на цялостното поведение на
държавния служител. На следващо място се счита, че извършеното нарушение било
маловажно, с оглед интензитета му, последиците от него и липсата на настъпили
вреди, макар и да било прието, че нарушението по ЗДвП с нарушаване на знак „В“
1 се явявало административно нарушение. Смята се, че в конкретния случай било
налице субективно отношение спрямо наказаното лице, тъй като същото било
наказвано 4 пъти в рамките на последните 4 години, като предишните заповеди за
налагане на наказанията били отменени от съда. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от оспорващия и процесуалния му представител. Допълва се с
твърдението, че дисциплинарното производство следвало да започне след
установяване с влязло в сила наказателно постановление на извършеното нарушение
на ЗДвП. Счита се и че в случая бил нарушен принципа на съразмерност. Иска се
отмяна на административния акт. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Директор на ОДМВР – Хасково, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата, като я счита за неоснователна и
недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение, при условията
на евентуалност.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2019г. до началника на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Хасково е била подадена Жалба с вх.№125390-18312/23.10.2019г. (л.42
и сл.) от лицето Б.К. Б.. В същата последният изложил фактическа обстановка,
според която на 22.10.2019г. около 16.30 и 17.00 часа в гр.Хасково, докато се
движел с личния си автомобил по ул.“Каменна“, непосредствено срещу неговата
посока за движение навлязъл друг автомобил в забранен за него участък.
Автомобилът преминал бързо покрай него, като непосредствено с разминаването му
бил показан среден пръст. Свидетели на случилото се били живущи в близките
къщи, седящи на пейка до спирката, като подателят на жалбата посочил името на
един от тях. В жалбата е посочен и регистрационния номер на въпросния автомобил
- ДКН Х 0626 ВМ, както и че водачът му бил служител на „Общинска охрана“ – Хасково
и с поведението извършил нарушение на служебната дисциплина.
По преписката е налично писмено Обяснение с
рег.№1253р-10468 от 28.10.2019г. (л.47) от настоящия жалбоподател М.П.Я.
относно подадената жалба. В същото посочил, че се движил по ул.“Каменна“ в
посока кабинета на д-р Ж. Х.със запалени фарове и пуснати аварийни габарити.
Прибрал се, защото до него била 7-годишната му дъщеря, която имала болки в
корема и разстройство. Видял автомобила срещу себе си, който бил с натиснат
клаксон, и максимално намалил за да се не се стигне до сблъсък. Заявил, че
посоченото в жалбата относно показване на среден пръст не отговаряло на
истината, нямало как да стане това пред дъщеря му, която разбирала всичко.
Добавил, че подаването на жалбата било продиктувано от умисъл на Б.К. Б., който
бил първи братовчед на съпругата му и с който тя водила имотни дела от години.
Споделил, че воденето на тези дела не следвало да рефлектира върху него и
работата му. Описал и как дни след 22.10.2019г., отивайки до магазина, срещнал
свидетели на случилото се, които му заявили, че Бе. им казал, че ако Я. бил без детето си в автомобила, щял да се
блъсне в него.
Писмени обяснения по случая с
вх.№125300-18708/30.2019г. дал и Б.К. Б.
(л.48). Към него приложил и снимков материал, обективиращ момента на
разминаване на автомобила му с този на Я..
С Докладна записка с рег.№1253р-10861/06.11.2019г.
(л.44 и сл.) инспектор от сектор „Пътна полиция“ – Хасково уведомил Директора
на ОДВМР – Хасково за описаната Жалба с вх.№125390-18312/23.10.2019г., заведена
като сигнал, с уточнение, че срещу посоката на движение на автомобила на Б.Б.се
движил друг автомобил в нарушение на знак „В1“.
Със Заповед №272з-3126/15.11.2019г. Директорът на
ОДМВР – Хасково разпоредил да се извърши проверка за изясняване на постъпилите
данни, съдържащи се в Жалба с вх.№125390-18312/23.10.2019г., да се установи
действителната фактическа обстановка, да се изследват всички относими
документи, да се установят всички лица, имащи отношение по случая, и да се
изследват по преценка с цел изясняване на постъпилите данни за извършено
дисциплинарно нарушение. Проверката възложил на тричленна комисия, включваща
председател и двама членове, като за резултатите от нея изискал доклад до 13.12.2019г.
От отразеното под текста на заповедта става ясно, че Я. се е запознал с нея на
04.12.2019г., срещу подпис.
В хода на проверката, на 28.11.2019г. и 03.12.2019г.
писмени обяснения по случая, заведени в ОДМВР – Хасково с вх. номера, съответно
вх.№197000-13685 и вх.№19700013786, дали лицата З.Д.У.и С.Х. К. (л.55 и л.56).
Узунов заявил, че преди около месец видял на „посочения адрес“ (ул.“Каменна“)
как два автомобил – червен и син, се разминали, като синият навлязъл в улица, в
която влизането било забранено. Шофьорът на червения автомобил дошъл при него
да го попита дали е видял какво е станало, не познавал водача на синия
автомобил, не видял и да си разменят жестове. Другото лице - С.Х. К., заявило,
че не си спомня да е видял или чул да има инцидент.
Видно от Протокол с рег.№1970р-43205/09.12.2019г.
(л.38), назначената за изясняване на случая комисия извършила преглед на
видеозаписи от камера на ул.“К.,
собственост на Т.Д.. В протокола е посочен, че при прегледа е било установено,
че в 15.45 часа лек автомобил „Рено Сценик“ с ДКН Х ***се движил в обратна
посока срещу движението.
На 09.12.2019г. М.П.Я. дал допълнително писмено
Обяснение с рег.№272р-26614 (л.41 и сл.), в което преповторил версията си от
първото обяснение за случилото се на 22.10.2019г. на ул.“К.“. Добавил, че нямал
навика да нарушава правилата за движение, но в случая се наложило да го направи
по обективни причини, свързани със здравословното състояние на дъщеря си.
Проверката по случая завършила с изготвянето на
Справка рег.№43721/12.12.2019г. (л.33 и сл.). В същата назначената комисия,
след хронологично описание на извършените действия във връзка с проверката,
посочила, че от извършения преглед на предоставения от Б. видеозапис не било
видно дали въпросните МПС „Фолксваген Шаран“ с ДКН ***и „Рено Сценик“ с ДКН ***, управляван от
мл. и-р М.Я., са се били засекли и водачите да си били разменили неприлични
жестове. Предвид последното, комисията предложила подадения сигнал до ОДМВР –
Хасково да се счита за неоснователен и да не се търси дисциплинарна отговорност
на служителя М.Я. за описаното в жалбата от Б.. Комисията посочила още, че
констатирала извършено от Я. нарушение - неспазване на пътен знак „В1“, за
което предложила да му бъде „взето административно нарушение по ЗДвП от
служителите на сектор ПП ОДМВР Хасково“.
В Становище с рег.№1970р-44740/20.12.2019г. (л.31 и
сл.), дадено във връзка с изготвената справка, Началникът на РУ – Хасково посочил, че комисията установила правилно
фактическата обстановка по случая, но не изследвала в детайли всички събрани
доказателства. Проверката не била извършена всестранно, задълбочено, обективно
и пълно. Поради това предложил на директора на ОДВМР – Хасково комисията да
извърши допълнителна проверка по случая, като изследва всички събрани факти и
обстоятелства и даде мотивирано становище за наличие или липса на извършено
нарушение на служебната дисциплина от М.Я..
Становище с рег.№1970р-44740/20.12.2019г. е резолирано
от Директора на ОДМВР – Хасково, като е даден срок до 12.01.2020г. за
допълнителна проверка относно нарушения на Етичния кодекс.
На 07.01.2020г. комисията изготвила втора Справка с
рег.№1970р-764/07.01.2020г. (л.28 и сл.). В същата посочила, че от
доказателствата не се установило М.Я. да е отправил неприличен жест към Боян Б.,
поради което нямало как да се вмени вина на Я.. Повторила и констатираното с
първата справка, а именно извършено от Я. нарушение - неспазване на пътен знак
„В1“, за което се носила административна отговорност. Комисията посочила обаче,
че от друга страна, Я., като служител на МВР, следвало да спазва определени
етични и морални норми на поведение, като цитирала текста на чл.28, т. „а“ от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в министерството на
вътрешните работи и стигнала до извод, че административната отговорност не
изключва дисциплинарната. Предложила подадения сигнал до ОДМВР – Хасково, в
частта за използван неприличен жест, да се счита за неоснователен, а в
останалата част за основателен. Предвид последното, крайният извод на комисията
е за това, че на 22.10.2019г. в гр.Хасково по ул.“Каменна“, управлявайки
собствения си лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.№ ***, мл. инспектор М.Я. – ст.
полицай в „Общинска полиция“ при РУ – Хасково, извършва нарушение на Закона за
движението по пътищата, изразяващо се в нарушение на пътен знак „В1“ –
забранено влизането на пътни превозни средства“, поради което предлага да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание: за срок от шест месеца“, за
нарушение на чл.28а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
министерството на вътрешните работи, което се явявало и дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
В Становище с рег.№272р-2202/29.01.2020г. (л.25 и сл.)
главният юрисконсулт в сектор „КАПОЧР“, отдел „Административен“ при ОДМВР –
Хасково, посочил, че изводите на комисията са правилни и обосновани. С цел
недопускане на процесуални нарушения по извършваната проверка предложила
извършване на допълнителни процесуални действия, конкретно посочени. В
становището е направена констатация, че комисията не спазила разпоредбата на
чл.206, ал.2 от ЗМВР. Не били изяснени въпросите, свързани с формата на вината,
настъпилите последици от деянието, обстоятелствата, при които било извършено, и
тежестта на нарушението, като е отбелязано, че това представлява основание за
отмяна на наложеното наказание при съдебно оспорване.
Предвид изложеното в Становище с
рег.№272р-2202/29.01.2020г. на 31.01.2020г. комисията по случая издала Справка
с рег.№1970р-4705/31.01.2020г. (л.21 и сл.), с която предложила на Я. да бъде
наложено същото наказание, предложено със Справка с рег.№1970р-764/07.01.2020г.,
за описаните в същата нарушения. В справката са изложени допълнителни мотиви,
обосноваващи предложението на налагане на дисциплинарно наказание.
Видно от отбелязването, на 10.02.2020г., в 13.10 ч., М.Я.
се запознал със Справка с рег.№1970р-4705/31.01.2020г., срещу подпис, като на
същата дата му била отправена писмена Покана с рег.№1970р-5638 (л24) за даване
на допълнителни обяснения или възражения. Върху последната Я. обективирал
собственоръчно текст, че има възражения и ще ги представи в срок.
С писмено Възражение (л.20) , заведено в ОДМВР –
Хасково под рег.№1970р-5678/10.02.2020г., М.Я. изложил аргументи против
предложеното от комисията дисциплинарно наказание, като посочил и че проверката
не била водена обективно, всестранно и пълно.
В Становище с рег.№1970р-5686/10.02.2020г. назначената
за изясняване на случая комисия посочила, че постъпилото възражение е
неоснователно. Писмено Становище с рег.№272р-3456/12.02.2020г. е дадено отново
и от главния юрисконсулт в сектор „КАПОЧР“, отдел „Административен“ при ОДМВР –
Хасково.
С оспорената Заповед № 272з-464/12.02.2020г. на
Директора на ОДМВР - Хасково, на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, във
връзка с чл.28, б. „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, във връзка с чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, във връзка с чл.197, ал.1, т.3 и
чл.204, т.3 е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца на мл. инспектор М.П.Я. – старши полицай в група „Общинска полиция“ в РУ
– Хасково при ОДМВР – Хасково, считано от дата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят Я. се запознал със заповедта на 12.02.2018г. срещу подпис.
В заповедта е посочено, че на 22.10.2019г. в
гр.Хасково по ул.“К.“, управлявайки собствения си лек автомобил „Рено Сценик“ с
рег.№ ***, мл. инспектор М.Я. – ст. полицай в „Общинска полиция“ при РУ –
Хасково, нарушил Закона за движението по пътищата, изразяващо се в нарушение на
пътен знак „В1“. С това действие нарушил
чл.28 б. „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в министерството
на вътрешните работи, което представлявало нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
По делото са представени документите, част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, сред които и Заповед
№272з-2722/04.10.2019г. относно реда за организация и разпределение на
работното време на държавните служители, назначени по редна чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР в ОДМВР – Хасково, отчитането и документирането му, както и
компенсиране при работата извън редовното работно време и Докладна записка УРИ
– 1970р-37061/23.10.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна.
Съобразно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и
ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
Наложилият наказанието
директор на ОД на МВР е служител на
ръководна длъжност по см. на чл.204,т.3
от ЗМВР,
на чието косвено подчинение е дисциплинарно наказания старши полицай, а "порицание" е
наказанието, предвидено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, т. е. в
пределите на неговата дисциплинарно наказателна компетентност.
Заповедта е издадена в
съответствие с целта на закона – санкциониране на извършителите на
дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за укрепване авторитета
на институцията в обществото и осигуряване на спазването на Конституцията и
законите на страната.
При издаването на заповедта,
а и в цялото дисциплинарно производство, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяната на наказанието.
В съдебното производство
процесуалният представител на жалбоподателя аргументирано излага доводи за
наличието на съществени процесуални пороци при издаването на заповедта. Първият
– извършената проверка не е водена
всеобхватно, пълно и обективно, като не са проверени всички факти и
обстоятелства. Вторият – в обжалваната заповед
не бил отбелязан час на извършване на нарушението, което нарушавало правото на
защита. Третият – при определяне вида и
размера на дисциплинарното наказание не е взето предвид тежестта на
нарушението. Не е взето предвид, че нарушението е извършено извън работно
време.
Съдът не споделя тези доводи.
В хода на дисциплинарното производство са събрани всички доказателства
и при налична обективна преценка на фактите са изведени изводи за допуснато
нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
министерството на вътрешните работи. Обстоятелството
за влошени лични отношения с лицето подало сигнала за извършеното от
жалбоподателя нарушение на ЗДвП е без правно значение за спора, предвид факта
на установено извършено нарушение. Липсата на конкретен час на нарушението,
отбелязан в оспорения акт също не е от съществено процесуално значение за
законосъобразност на акта за дисциплинарно наказание, който по същността си е
административен, а не административно наказателен. Конкретизирането на
нарушението е извършено в пълен обем, за да е изпълнено изискването за издаване
на административен акт. Съдът не споделя довода на защитата на жалбоподателя,
че след като деянието е извършено след работно време, то не намират приложение
правилата уредени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
министерството на вътрешните работи. Именно характерът на длъжността
изпълнявана от жалбоподателя по защита и охрана на обществения ред не му дава
възможност той да извършва нарушения на този ред. Правилата на Етичния кодекс
обхващат поведението на служителите на МВР не само при и по повод изпълнение на
служебните си задължения. Съгласно чл.11,б“а“ от ЕК „Етичните правила в този
кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение
в работно и извънработно време съобразно тяхната подготовка(обща и специална) и
нормативно определените им правомощия“.В тази връзка поведението на служителите
на МВР е обвързано с изграждането на положителен образ на МВР/ чл.8 от ЕК/
Служителят е санкциониран за едно – единствено дисциплинарно
нарушение – нарушение на т. 28 б. "а" от ЕК изразяващо с в
неподчиняване на конкретно нормативно определено правило за движение по
пътищата на страната по ЗДвП, изискващо от водачите на МПС да спазват обозначенията на пътните знаци.
За съзнанието на
жалбоподателя, че е допуснал нарушението на ЕК сочат всички писмени обяснения,
които Я. е давал в хода на
производството. Предвид изложеното, съдът
приема, че не е налице допуснато нарушение на процесуални правила от наказващия
орган.
Заповедта е материално
законосъобразна.
По делото не се спори, че жалбоподателят
е управлявал собственото си МПС на 22.10.2019 г. в
гр.Хасково извършва нарушение на Закона за движението по пътищата, изразяващо
се в нарушение на пътен знак „В1“ – забранено влизането на пътни превозни
средства“ - в нарушение на ЗДвП. Не се спори
и че управлението на автомобила е неправомерно – във всички писмени обяснения
жалбоподателят признава, че е нарушил конкретно нормативно изискване към
водачите на МПС да спазват пътните знаци. Налице е пълна
идентичност – в съществените факти – по отношение на обстоятелствата, при които
е установено неправомерното управление на МПС при неспазване правилата за движение по пътищата от Я..
Съгласно т. 28 б.
"а" от ЕК, държавният служител, независимо от заеманата длъжност в
качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на нормативно
определените правила за движение по пътищата в Република България.
Според чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР,
неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР е дисциплинарно нарушение.
М.Я. е нарушил правилата за движение
по пътищата регламентирани в ЗДвП (извършвайки административно нарушение), но със
своето деяние той е допуснал и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с т. 28 б. "а" от ЕК, което урежда
защитата на друг вид обществени отношения и предвижда друг вид правна
отговорност (дисциплинарна отговорност), а тя напълно законосъобразно може да
бъде понесена, наред с административнонаказателната отговорност за нарушение на
ЗДвП, съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, както е процедирал
ответника.
При този изход от спора,
следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски. Наказващият орган не е
разполага със самостоятелна правосубектност, а е включен в структурата на ГД
ПБЗН, която е юридическо лице и в чиято полза следва да бъде присъдени
поисканите разноски от името на ответника. С оглед правната и фактическа
сложност на казуса и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 37 от Закона за
правната помощ, съдът приема, че следва да присъди на ГД ПБЗН разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер 100 (сто) лева.
По изложените съображения, на
основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Я. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 272з-464/12.02.2020г.
на Директора на ОДМВР – Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА
М.П.Я. с ЕГН ********** *** да заплати
на ОД на МВР Хасково от 100 (сто) лева
– разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: