Решение по дело №188/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                   

                                      №……………

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в

в открито съдебно заседание на 23.06.2020г

в състав:       Председател:   ДЕСПИНА Г.

                                  Членове:     ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                    ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа  докладваното от съдия Г. 

ч.гр.д. № 188 по описа за 2020,

за да се произнесе, взе предвид:

 

Настоящото производство се развива по реда на чл.423 ал.1 т.1 ГПК.

 

Подадено е възражение от длъжника В.П.Д. вх.№ 89517/3.12.2019 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение на ВРС-ХLІІс-в № 8041/22.10.2019 по ч.гр.д.№ 16927/2018г за сумата от 20000лв, която въззивницата е била осъдена да заплати на Д.П.Г., дължима по договор за наем за период от 2015г до настоящия момент, както и сумата от 1265лв – съдебно-деловодни разноски, за които е бил издаден ИЛ от 18.11.2019, на осн.чл.410 ГПК.

За издадената ЗИ по реда на чл.410 ГПК узнала на 27.11.2019 чрез неин познат адвокат, извършил справка по воденото от въззивницата дело срещу „Енерго Про Продажби“АД, че във ВРС има две дела по заповедното производство, водени срещу нея, а именно под №№ 16927/2019 и 16928/2019.

Позовава се на разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 ГПК – ЗИ не й е била връчена надлежно: в съобщението бил посочен адрес в гр.Варна ул.“Ген.Паренсов“ № 39 ап.№ 7-8. Посочено е, че е била връчена на Д.П.Б., нейна майка.

Твърди, че е с влошени отношения с майка си, която, при това, не живеела на посочените адреси – апартаментите №№ 7 и 8, а в апартамент № 5 на същия адрес на ул.“Ген.Паренсов“ № 39, при сестра й В. Пл.Д., която се явява и взискател по делото. Посочва още, че ап.7 е нейна собственост, но там живеело под наем лицето л.д.т.дж., който бил англоговорящ и не разбирал български. Ап.8 бил собственост на дъщеря й Е.Б.Д., която от 2 месеца била във гр.Виена, Австрия.

Излага още, че въпреки влошените отношения с майка си, през м.ноември 2019 въззивницата я посетила в болницата, където тя била на лечение заради счупване на крака, но и тогава майка й не й споменала, че е получила призовка вместо нея. 

Ето защо счита, че процедурата по връчване на книжата по делото е била опорочена затова моли за приемане на подаденото от него възражение, като изпълнението на издадената заповед бъде спряно и делото бъде върнато на ВРС с указания за прилагане процедурата по чл.415 ГПК

В жалбата е отправено искане за приемане на представените писмени доказателства, както и за възможност за разпит на двама свидетели за установяване на твърдените в жалбата обстоятелства.

 

Кредиторът Д.П.Г. в срок е депозирала писмен отговор със становище за недопустимост на възражение, тъй като е подадено извън едномесечния срок, след като липсват данни кога съща а е узнала за това. На следващо място смита възражението за неоснователно по съображения, подробни изложени в отговора.

 

СЪДЪТ, след преценка на приложените по делото доказателства и като обсъди съображенията, наведени във възражението по чл.423 ГПК, прие за установено от фактическа страна :

Д.П.Г. е подала заявление по реда на чл.410 ГПК и е поискала издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист против длъжницата В.П.Д.  нейна сестра. 

ВРС-ХLІІс-в, въз основа на Разпореждане № 46463/22.10.2019 е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 8041/22.10.2019 по ч.гр.д.№ 16927/2018г за сумата от 20 000лв, която въззивницата е била осъдена да заплати на Д.П.Г., дължима по договор за наем за период от 2015г до настоящия момент, както и сумата от 1265лв – съдебно-деловодни разноски, за които е бил издаден ИЛ от 18.11.2019, на осн.чл.410 ГПК.

От данните по делото е видно, че в заявлението е посочен адрес на длъжника в гр.Варна ул.“Ген.Паренсов“ № 39 ап. № 7 и ап.№ 8, на който е било изпратено и съобщението.

По делото е приложена призовка, от чието съдържание се установява, че е била получена на 24.10.2019 от лицето Д.П.Б. - майка на длъжницата и взискателката.

От справката от НБД, съдържаща се на л.7 от І-инст.дело е видно, че постоянният адрес на длъжницата В. *** още от 2000г. Този адрес е посочен и в адресната част на настоящото възражение.

От представения двуезичен договор за наем на български и английски език, е видно, че същият е бил сключен на 10.10.2019 с лицето л.д.т.дж., за апартамент № 7 на ул.“Ген.Паренсов“ № 39 ет.4. В подкрепа на това са съвпадащите показания на Д. Ц., В.Б.и Г.Л., разпитани като свидетели в о.с.з. Въз основа на това може да се мисли, че действително посоченото лице е англоговорящо и не разбира и владее добре български. Следва да се отбележи и това, че в представения договор наемодателката В.Д. е посочила за свой адрес ***

От представените с възражението писмени доказателства се установява, че ап.№ 8 е собственост на дъщерята на жалбоподателката Е.Б.Д.. Същата, както се установи от гласните доказателства, през процесния период е била извън България - във гр.Виена, Австрия.

Що се отнася до твърдението за влошените отношения между въззивницата и нейната майката Д.Б., пак от писмените доказателства – НА № 185/13.05.2004 е видно, че същата притежава ап.№ 5 на същия адрес, а другата й дъщеря – взискателката Д.П.Г. – ап.№ 3, видно от НА № 191/2004г.

От подробния анализ на събраните гласни доказателства въз основа дадените показания от разпитаните като свидетели Д. Ц., В.Б.и Г.Л., разпитани в о.с.з., съдът достига до извода за действително влошени отношения между В. Пл.Д. и нейната майка, поради което последната, макар да е получила съобщението на посочената в него дата на 24.10.2019, не е уведомила дъщеря си своевременно. Затова и въззивницата не е могла своевременно да подаде възражението по реда на чл.414 ГПК си срещу издадената заповед за изпълнение на осн. чл.410 ГПК.

Предвид така установеното от фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:

Производството по чл.423 ГПК по своята правна характеристика е извънинстанционно, насочено е към възстановяване на положението както ако длъжникът бе спазил срока по чл.414 ал.2 ГПК, респ. този за подаване на частна жалба по чл.413 ал.1 ГПК и чл.419 ал.1 ГПК. Издадената заповед за изпълнение не се отменя, защото в заповедното производство до издаването на заповедта длъжникът не участва. Но се възстановяват правата му, свързани със зачитане правните последици на подадените от него възражение по чл.414 ГПК, частна жалба по чл.413 ал.1 и чл.419 ал.1 ГПК. Следователно, разглежданото производство се развива по подобие на това по чл.303 ГПК, като въззивният съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване и предмет на проверка е дали срокът за възражение е пропуснат поради наличието на една от изчерпателно изброените хипотези по чл.423 ал.1 т.1-т.4 ГПК.

Според разпоредбата на чл.423 ал.1 ГПК  длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането поради наличието на някоя от хипотезите на чл.423 ал.1 т.1 - т.4 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане, обаче, в месечен срок от узнаването на заповедта.

По допустимостта.

Въз основа на данните по делото съдът прави извод, че длъжницата В. Пл.Д. е узнала за заповедта за изпълнение не от момента на връчването й на 24.10.2019, когато е била получена от нейната майка и последната не я е уведомила своевременно, а в много по-късен момент – 27.11.2019, от който тече едномесечният срок по реда на чл.423 ГПК. Настоящото възражение е депозирано в установения преклузивен срок.

По основателността.

От данните по делото се установи, че към датата на връчването на съобщението до В.П.Д. – 24.10.2019 адресната регистрация на длъжницата е била на адрес, различен от посочения в заявлението по чл.410 ГПК, а именно ул.“Люлебургас“ № 1 вх.Е ет.2 ап.117. Макар на посочения в съобщението адрес на ул.“Ген.Паренсов“ № 39 ап.7 същата да притежава собствено жилище, установи се, че към него момент не е живяла на посочения адрес, тъй като е бил отдаван под наем, при това на лице, неговорещо български език.

Що се отнася до другия апартамент № 8, за който се установи, че е собственост на дъщерята на длъжницата Е.Д., на първо място е без значение за настоящия спор дали дъщерята е била в Австрия или не, след като посоченото жилище е собственост на трето лице, различно от длъжницата. При това от гласните доказателства се установи, че през процесния период дъщерята на длъжницата действително е била в чужбина и затова също не било могла да съдейства за реалното получаване на съобщението вместо майка й.

Установи се и това, че длъжницата и майка й са във влошени отношения поради действията, предприети от нейната сестра Д. Пл.Г. – кредитор по ЗИ и това е станало причина за несвоевременното уведомяване на длъжницата за издадената в полза на сестра й заповед за изпълнение.

Предвид изложеното следва да се приеме, че съобщението не е било надлежно оформено. Като краен извод се налага, че предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 ГПК са доказани. Поради това възражението следва да бъде уважено.

 

Определението не подлежи на обжалване, тъй като по съществото си производството е извънинстанционно, след като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед; актът по чл.423 ГПК не съставлява определение по смисъла на чл.274 ал.1 ГПК, което да прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закона; не е определение и по смисъла на ал.3, тъй като въззивният съд се произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК, в полза на В.Д. следва да се присъдят разноските, сторени за настоящото производство, в размер на 825лв, от които 25лв – заплатена д.такса за производството, и 800лв –адв.възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.06.2020, обективиращ и разписка за реалното заплащане на посочената сума от същата дата, без да е заявено възражение по отношение размера.

Воден от горното, съдът

 

                                О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА, на осн.чл.423 ал.3 вр.ал.1 ГПК, възражението на длъжника В.П.Д. вх.№ 89517/3.12.2019 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение на ВРС-ХLІІс-в № 8041/22.10.2019 по ч.гр.д.№ 16927/2018г за сумата от 20 000лв, която е била осъдена да заплати на Д.П.Г., дължима по договор за наем за период от 2015г до настоящия момент, както и сумата от 1265лв – съдебно-деловодни разноски, за които е издаден ИЛ от 18.11.2019, на осн.чл.410 ГПК.

 

СПИРА, на осн.чл.423 ал.3 предл.2-ро ГПК, изпълнението на издадената по чл.410 ГПК ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение на ВРС-ХLІІс-в № 8041/22.10.2019 по ч.гр.д.№ 16927/2018г за сумата от 20 000лв.

 

ОСЪЖДА Д.П.Г. ЕГН ********** ***, да заплати на В.П.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 825лв /осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени за настоящото производство, на осн.чл.78 ал ГПК

 

Делото да се върне на ВРС за продължаване разглеждането му с указания по реда на чл.415 ГПК.

 

Препис от настоящото определение да се изпрати на ЧСИ за сведение и изпълнение.

 

Определението не подлежи на обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: