Р Е Ш Е Н И Е
№ …………......
гр. Варна,
..............................г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ТАНЯ ДИМИТРОВА
С участието на прокурора
при Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Румела Михайлова, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм.
нак. д. № 273/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „МГЛ БИЛД“ ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Маламир“ № 30,
ет.1, ап.1, представлявано от управителя И. С. Ц., подадена чрез адв. Е.Е., против
Решение № 1103 от 14.12.2021 г., постановено по АНД № 3352/2021 г. на Районен
съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-013584
от 14.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (Д
“ИТ“), като е намалена наложената имуществена санкция
от 3 000 лв. на 1 500 лева.
С жалбата се настоява, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и
че същото е необосновано. Според касатора, изводът на въззивния съд, че М. е
постъпил на работа на 04.03.2021 г., се опровергава с подписаната от него молба
от 08.03.2021 г., в която е посочил, че желае да бъде назначен на работа,
считано от 09.03.2021 г., което се потвърждава от сключения трудов договор от
същата дата. Сочи се, че въпреки Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011 г. на
ВАС, са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН - уведомлението е било
подадено на 09.03.2021 г., съответно е било връчено на работника на същата
дата, поради което не са настъпили вредни последици и същото е с ниска степен
на обществена опасност. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от Наказателния кодекс, която се отличава от чл. 28 ЗАНН и чл. 415в от Кодекса
на труда (КТ), и регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение,
въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени. В този
смисъл твърди, че ограничението за прилагане на чл. 415в КТ за този вид
нарушения не ограничава прилагането на чл. 9, ал. 2 НК. На следващо място се поддържа, че при
издаване на НП е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Изтъква се, че отговорност за недопускане до работа при липса на сключен
трудов договор не е била ангажирана, поради което декларираното от работника е
ирелевантно. Искането е решението на ВРС да бъде отменено и съдът да постанови
ново, с което да отмени издаденото НП. В хода на делото процесуалният представител
на касатора поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като
претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител – О. – К.
излага становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за
оставане в сила на обжалваното решение на ВРС като правилно и съобразено с
процесуалните правила и материалния закон.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната
проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално
допустима.
С обжалваното пред ВРС НП №
03-013584 от 14.04.2021 г., издадено от Директора на Д „ИТ“ – Варна, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на „МГЛ Билд” ЕООД, ЕИК ****** е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение на
чл. 63, ал. 2 КТ.
Нарушението според НП се
изразява в това, че „МГЛ Билд“ ЕООД в качеството на работодател, е допуснало
лицето М.И М., ЕГН **********, на длъжност „работник строителство” в строителен
обект „Жилищна сграда”, находящ се в гр. Варна, ул. ”Искър” № 3, където
дружеството извършва строително-монтажни
работи, преди на лицето да е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3 КТ, заверено от ТД на НАП. В НП е
посочено, че нарушението е извършено на 09.03.2021 г., в обект – въпросната „жилищна сграда“, където същото лице е
установено да полага труд, към който момент е следвало да бъде предоставено на
лицето копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Като
доказателства е посочен Констативен протокол от 09.03.2021 г., Трудов договор №
8 от 09.03.2021 г., Справка от НАП с изх. № 03388213024975/09.03.2021 г. За
извършеното нарушение е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 03-013584 от 09.04.2021 г. В съставения АУАН е направено
възражение от управителя на дружеството, че нередностите са били отстранени по
време на проверката, вследствие на което не са възникнали вреди за никоя от
страните. Наказващият орган е обективирал и извод, че нарушението не
представлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на
работна сила преди връчването на копие от уведомлението до ТД на НАП, с оглед
защита на трудовите и социалните права на работниците и служителите.
ВРС
приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи производството – АУАН и НП са
съответно съставен и издаден от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.1
и 3 ЗАНН, спазени са изискванията, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, посочена е
правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Районният
съд стига до извод, че извършването на нарушението безспорно се установява по
делото, като е налице съставомерност на деянието, регламентирано в чл. 63, ал. 2 КТ. За категорична
установеност по делото, че „МГЛ Билд” ЕООД в качеството му на работодател е допуснал до
работа ММ. преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено в ТД на НАП, въззивният съд се е позовал на събраните доказателства. Правилно,
според ВРС, административнонаказващият орган е стигнал до единствения възможен
извод за извършено нарушение. Възражението за допуснато нарушение на
процесуалните правила – липса на реквизити на трудово правоотношение,
въззивният съд е приел за неоснователно, предвид, че вмененото административно
нарушение не касае възникването на трудово правоотношение. Позовал се е на посоченото
от М., че полага труд не от 09.03.2021 г., а от 04.03.2021 г.
Изложени
са мотиви, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Посочено е, че нарушението не се отличава с нищо от същите от съответния вид,
както и че се касае за забава от над един ден в сключването на договора и
подаването на уведомлението, поради което е без значение дали същото е било
отстранено още в същия ден или не.
За
да измени НП, въззивният съд приема, че необосновано в случая е наложена
санкция над предвидения в закона минимум, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства дружеството да е било санкционирано и друг път за същото или за
друго нарушение на КТ, поради което е редуциран размерът на наложената
имуществена санкция от 3 000 лв. на законовия минимум – 1 500 лв.,
който размер се явява, според ВРС, съответен на извършеното нарушение.
С
обжалваното решение на ВРС е осъдена Д „ИТ“ Варна да заплати на „МГЛ Билд“ ЕООД
сумата от 160 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение, а „МГЛ Билд“ ЕООД е осъдено да заплати на Д „ИТ“ Варна сумата
от 40 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на ВРС е правилно.
Районният съд е извършил цялостна проверка
на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложими по
препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е обсъдил
доводите на страните, като направените от ВРС изводи се явяват достатъчни за
формиране на крайния извод за наличие на основания за отмяна на НП. В мотивите
на решението е направено изложение на установените фактически обстоятелства и
на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено и при правилно
приложение на материалния закон.
Не са налице касационните основания по чл.
348 НПК за отмяна на съдебния акт.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВРС,
като препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на въззивното
решение.
Необосноваността не е сред касационните основания и не
може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да
обсъжда това основание, посочено в касационната жалба. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението
на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в НПК, а необосноваността представлява касационно
основание по АПК.
Безспорно се установява по делото извършването на вмененото
нарушение. Към момента на извършената от инспектори по труда проверка – 09.03.2021
г., 14:00 часа, уведомлението за сключения на 09.03.2021 г. трудов договор
между дружеството касатор - „МГЛ Билд“ ЕООД и М.И М. не е било заверено от ТД
на НАП Варна – същото е заверено по-късно - в 15:37:06 часа, същия ден, а
работникът М. е бил допуснат преди заверката до работа на строителен обект,
изпълнението на който е възложено на касатора. От Констативен протокол от
09.03.2021 г., справката за приети уведомления от 09.03.2021 г., трудовия
договор и показанията на свидетеля-актосъставител се установява описаната в
АУАН и н НП фактическа обстановка във връзка с процесното нарушение.
Неоснователно касаторът възразява, че при описанието
на нарушението не са посочени основните елементи на трудовото правоотношение.
Вмененото на дружеството административно нарушение се състои в нарушаване на
забраната по чл. 63, ал. 2 КТ - работодателят да не допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави уведомлението по чл. 62, ал. 3
за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП. Фактът на наличието на
трудово правоотношение към 09.03.2021 г. не е спорен. Правилно ВРС приема, че
АУАН и НП съдържат описание на всички елементи от състава на конкретното
нарушение, предвид обстоятелството, че нарушението не касае възникването на
трудово правоотношение, което не се оспорва и за което по преписката са налични
писмени доказателства, респ. за законосъобразността на НП не се изисква тяхното
пълно описание.
Доколкото е установено, че на 09.03.2021 г. М. е
полагал труд и в Констативния протокол от 09.03.2021 г. М. е посочил, че има
сключен трудов договор, а последният е регистриран в ТД на НАП след извършената
проверка от органите на Д „ИТ“ Варна, то безспорно се установява извършването
на 09.03.2021 г. на вмененото на работодателя нарушение с процесното НП. Дали М.
е постъпил на работа още на 04.03.2021 г. и дали е бил сключен трудов договор
към 04.03.2021 г. е ирелевантно обстоятелство за вмененото нарушение на чл. 63,
ал. 2 КТ. Твърденията на касатора за сключване на въпросния трудов договор след
проверката са защитна теза и се опровергават от доказателствата по делото.
Както се посочи, изрично М. е заявил и е отразено в Констативния протокол от
09.03.2021 г., че е налице сключен трудов договор, а и към административната
преписка е приобщена молба от 08.03.2021 г. на М. за сключване на трудов
договор.
Неоснователно касаторът поддържа и че са налице
предпоставките за квалифициране на процесното нарушение като маловажно. Нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството-касатор е изрично изключено
от законодателят от кръга на нарушенията по КТ, за които може да бъде приложена
разпоредба за маловажност на нарушението - чл. 415в, ал.2 КТ, което сочи на
степента на обществената опасност на процесните деяния, респ. значимостта на
охраняваните права.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН във вр. с чл. 9, ал. 2 НК
и чл. 11 ЗАНН, на която се позовава касаторът, се явява обща спрямо специалната
на чл. 415в ал. 2 КТ. Изрично специалната норма изключва възможността за
квалифициране на нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.
1 и 2 КТ като маловажни. В подкрепа на този извод е и Тълкувателно решение № 3
от 10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г. на ВАС, според което „специалният
състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно
нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН“.
Ирелевантно е дали е било отстранено непосредствено
след извършване на проверката нарушението и дали са настъпили вредни последици.
Настоящата инстанция не споделя и изложените от
касатора съображения за явно незначителна степен на обществена опасност на
деянието, респ. за малозначителността му по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, във вр.
с чл. 11 ЗАНН. Несъобразявайки забраната работодателят да допуска до работа
работник, на когото не е предоставено уведомлението за сключения трудов договор
в ТД на НАП, дружеството-касатор е осъществило състав на административното
нарушение, визирано в чл. 414, ал. 3 КТ. Целта на санкцията е тази по чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. Обстоятелството, че уведомлението за сключване на процесния трудов
договор е заверено от ТД на НАП Варна няколко часа след установяване на
нарушението, както и обстоятелството, че нарушението е формално – без видим
вредоносен резултат, не обосновават извод за явна незначителност на
обществената опасност на деянието, както и за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието, които да обосновават малозначителност или маловажност на
деянието, респ. за приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК или чл. 28 от ЗАНН. В
случая липсват гаранции за добросъвестен подход на работодателя при изпълнение
на императивното задължение за изпращане на уведомление до ТД на НАП за
сключения трудов договор, което рефлектира негативно върху гаранциите, въведени
с КТ, във връзка с регламентацията на процесните правоотношения, с цел надлежното
уреждане на трудовите правоотношения и престиране на труд само когато
работникът разполага с уведомление за регистрирането на трудовия му договор в
ТД на НАП. Регистрирането на трудовия договор в ТД на НАП е и гаранция за
изпълнение на данъчните и осигурителните задълженията на работодателя, както и
за функционирането на пазара на труда и конкуренцията.
Правилно и законосъобразно решаващият съд приема че
наложеното наказание е явно несправедливо и несъразмерно и е намалил същото,
определяйки наказание в минималния размер, предвиден в закона за такова
административно нарушение.
При
извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатират пороци.
Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право
на въззивна жалба, при правилно приложение на материален закон.
По изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като
правилно, следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и
ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер
на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната
помощ.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във
вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1103 от 14.12.2021 г. по АНД № 3352/2021 г.
на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „МГЛ БИЛД“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Маламир“ № 30, ет.1, ап.1, представлявано от управителя И. С. Ц., да
заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна сумата в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.