РЕШЕНИЕ
№
488/9.6.2022г.
гр.
Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,
Първи състав в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 677 по описа
на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Н.А.Б., бивш собственик на ЕТ “Н.Б.“ ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Златарица, обл. Велико Търново, ул. “Проф.В.Златарски“
№ 93 против Ревизионен акт № Р-16001320002846-091-001/31.12.2020г., потвърден с
Решение № 171/17.03.2021г., издадено от директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив.
В жалбата се твърди, че потвърденият с
Решение № 171/17.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив ревизионният
акт е незаконосъобразен и противоречи на действащото данъчно законодателство. Твърди
се, че е налице обективно противоречие между правните изводи в РА и събраните,
и приложени към административната преписка доказателства. Излагат се аргументи
в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени
ревизионния акт изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят лично
и чрез процесуалния си представител - адвокат И. поддържа жалбата и иска от
съда да отмени ревизионния акт. Ангажира доказателства.
Ответникът
по жалбата, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С., оспорва
жалбата и пледира за отхвърлянето й, като поддържа, че ревизионният акт е
правилно и законосъобразно постановен. Моли да не се цени допълнителната
експертиза, тъй като същата не е изготвена съгласно закона. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното.
Жалбата е подадена пред надлежен съд от
легитимирано лице - данъчно задълженото лице, срещу което е издаден процесният
РА, в законоустановения по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налице е правен интерес
от обжалването, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Извършената на едноличния търговец
ревизия е започнала въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001320002846-020-001/15.05.2020 г., изменяна със Заповеди
Р-16001320002846-020-002/17.08.2020 г. с обхват по видове задължения и периоди:
|
Вид задължение |
За периода |
|
|
от |
до |
|
|
Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се |
01.01.2014 |
31.12.2018 |
|
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
01.01.2014 |
31.12.2018 |
|
ДОО - за самоосигуряващи се |
01.01.2014 |
31.12.2018 |
|
Данък върху добавената стойност |
01.01.2015 |
31.12.2019 |
|
Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се |
01.01.2014 |
31.12.2018 |
|
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от
ЗДДФЛ |
01.01.2014 |
31.12.2018 |
Въз основа
на извършената ревизия и констатациите на проверяващите, на основание чл. 117
от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001320002846-092-001/11.11.2020г. представляващ
неразделна част от ревизионния акт. Ревизионното производство е приключило с
издаването на Ревизионен акт № Р-16001320002846-091-001/31.12.2020г. от
началник сектор Ревизии и гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Пловдив, с
който са установени: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014
г. в размер на 2 011,73 лв., с прилежащи лихви 1 158,29 лв. и е намалена
декларираната от ЕТ данъчна загуба за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
съответно с 29 071,50 лв., 38 144,66 лв., 14 611,70 лв. и 13 054,57 лв. и са
определени допълнително задължения за ДДС в размер на 20 834,72 лв. с прилежащи
лихви 8 225,31 лв.
В
законоустановения срок задълженото лице е обжалвало ревизионния акт пред директора на Дирекция
"ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. С Решение № 171/17.03.2021 г.,
решаващият орган е потвърдил РА № Р-16001320002846-091-001
от 31.12.2020 г., издаден на Н.А.Б. за допълнително установен годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 2 011.73 лв., с прилежащи лихви 1 158,29
лв. и за установената данъчна загуба за 2015 г., 2016 г.q 2017 г. и 2018 г., както и за
определените допълнително задължения за ДДС в размер на 20 834,72 лв., с
прилежащи лихви 8 225.31 лв.
С оглед изложеното и съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.
По материалната законосъобразност на
ревизионния акт:
С
РА за установени задължения по ЗДДФЛ, а
не по ЗКПО и то само за 2014 г. - допълнително е установен годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 2 011,73 лв., с прилежащи лихви 1
158,29 лв., а за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е намалена декларираната
от ЕТ данъчна загуба, съответно с 29 071,50 лв., 38 144,66 лв., 14 611,70 лв. и
13 054,57 лв., като не са установени допълнителни задължения.
По
ЗДДФЛ.
Видно от констативната част на РД и РА и
приетите по делото писмени доказателства, ревизиращите органи са увеличили
счетоводния финансов резултат на ЕТ за ревизираните години по реда на чл. 26,
т. 1 от ЗКПО с отчетени по сметка 601 разходи по фактури за хотелско
настаняване, нощувки, чанти, яке, обувки, блуза и панталон, панталон, мъжка
риза, яке полар и др. по фактури, подробно описани в РД и приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. По този ред не са признати и разходи за
хладилник, телевизор, лед телевизори, пералня, прахосмукачка, машинка за
подстригване, контакт, лампа, абажури, корнизи, теракота, шкафове за баня,
климатични системи, скара за печене, поставки и кабели,сушилня и перилни
препарати, латекс, мивки, акумулаторни четки за зъби, стъклен парапет, маркучи,
четки за зъби, столове градински, вертикален фризер, ролетни щори, косачка,
алум. радиатори, монтаж климатик, вентилатор и др. Според ревизиращите
органи,както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от анализа
на представените данни и документи за тях се установява, че процесиите разходи
не са свързани с дейността на ЕТ „Н.Б.". В РД и РА са разгледани
твърденията на РЛ и възраженията му във връзка със сочения договор за наем на
офис, споразумение, договор за послужване и заповед за необходими разходи за
работно облекло. Визирани са нормите на чл. 296, ал. 1 от КТ, Наредбата за
безплатното работно и униформено облекло, ЗСч., ЗКПО и ЗДДФЛ, като е посочено,
че не са налице условията за признаване на разходи за работно и/или униформено
облекло, че процесиите разходи са извън обхвата на чл. 11 от ЗКПО и че „бизнес
облекло - костюми и дрехи“ не могат да бъдат приравнени към работното и
униформено облекло по смисъла на цитираната НБРУО. Жалбоподателят представя
решение от 06.01.2014 г. за осигуряване на работно и униформено облекло и
твърди, че „не са направени констатации дали тези разходи за бизнес облекло са
направени в полза на лице, което е в облигационни правоотношения и получава
възнаграждения за положен труд". Визира се становище на ДОДОП и изтъква
хипотеза, при която въпросните разходи на предприятието ще се третират по реда
на ЗКПО като разходи за възнаграждения в натура на лицето, които са признати за
данъчни цели, но нито при ревизията, нито към жалбата са приложени някакви
доказателства в тази насока.Такива доказателства не се представиха и в
съдебното производство.
Според разпоредбата на чл. 11 от Закона
за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите, определени като
задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с
данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
На основание чл. 296, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ), работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно
работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския
съвет или в колективния трудов договор.
Условията
и редът за осигуряване на работниците и служителите с безплатно работно и
униформено облекло са определени в Наредбата за безплатното работно и
униформено облекло (НБРУО). Същата е приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г. и
обнародвана, ДВ, бр. 9 от 28 януари 2011 г.
Съгласно
чл. 3 от НБРУО, работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло
на работниците и служителите при извършване на възложената работа, а чл. 4 от
цитираната наредба, определя че униформено облекло се осигурява, когато при
изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от
останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. В чл. 5 от
наредбата е регламентирано счетоводното отчитане на работното и униформено
облекло. Там е посочено, че това облекло е краткотраен актив на предприятието и
се отчита като материали по установения ред до момента на предоставянето му на
правоимащите работници и служители. Работното и униформеното облекло се изписва
на разход в издръжката на предприятието след получаването му от работниците и
служителите, като за срока на неговото износване може да се води оперативна
(извънсчетоводна) отчетност.
С оглед цитираните разпоредби,
определянето на вида на работно и/или униформено облекло зависи от неговото
предназначение и се определя от работодателя - самостоятелно или с колективния
трудов договор, когато е сключен такъв.
Според изключенията, предвидени в чл.
24, ал. 2, т. 3 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се
включва стойността на работното, униформеното и представителното облекло,
предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от
наредбата не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари.
Когато в нарушение на тази разпоредба се допусне закупуване на облекло от
наетите по трудови отношения лица и възстановяване на парични средства от
страна на работодателя, това ще се счете доход за физическите лица, който
подлежи на облагане по реда на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Когато даден работодател осигурява
безплатно работно и/или униформено облекло на работниците и служителите, с
които е в трудови правоотношения, спазвайки изискванията на НБРУО, той действа
в изпълнение на задължение, вменено му по силата на нормативен акт - чл. 296 от КТ.
При изпълнение на правилата на КТ, НБРУО
и изискванията за документална обоснованост на чл. 10 от ЗКПО не би следвало да
има данъчно третиране на разходите за работно или униформено облекло за лицата,
наети по трудови правоотношения.
За лица, които не са наети по реда на
КТ, разходите за работно/униформено облекло за сметка на предприятието са извън
обхвата на разходите по чл. 11 от ЗКПО. В този случай, ако се придобива „бизнес
облекло - костюми и дрехи", същите не могат да бъдат приравнени към
работното и униформено облекло по смисъла на цитираната НБРУО.
С оглед на гореизложеното правилно
данъчните органи не са признали за разход фактурите във връзка със закупено
„бизнес“ облекло.
Относно „отчетените разходи за служебни
пътувания за осъществяване на срещи и контакти с потенциални корпоративни
клиенти", освен обясненията на жалбоподателя по време на ревизията, също
не са предоставени никакви други доводи, документи и доказателства за това.В
съдебно заседание също не се представиха други доказателства. Липсват каквито и
да са доказателства в тази насока – командировъчни заповеди, протоколи за
извършени срещи и т.н.Не се доказа да са осъществявани такива срещи и
пътуванията и нощувките да са свързани с дейността на жалбоподателя.
На основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, не се
признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността.
Следователно, тук се включват всякакви разходи, които не са присъщи или иначе
казано са чужди или потенциално не създават доход за дейността на данъчно
задълженото лице, напр. разходи за материали, услуги и стоки, чието
предназначение е за лични цели и/или за актив, който не се използва в дейността
на данъчно задълженото лице, или се ползва от съдружник, собственик, управител
на РЛ и неговото семейство, или др. подобни. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не
се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен
разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ
вярно стопанската операция.
В съдебно заседание също се оспорва не
размера на сумите, а тяхното интерпретиране за данъчни цели. Видно от приетите
по делото документи, към възражението по
РД и жалбата по РА, единствените документи (освен осчетоводените фактури)
относно оспорените непризнати разходи за служебни пътувания за осъществяване на
срещи и контакти с потенциални корпоративни клиенти, както и за
служебно-работно облекло, е представеното решение от 06.01.2014 г. във връзка с
осигуряването на работно и униформено облекло. Видно от текста на същото, Н.А.Б.,
представляващ и собственик на ЕТ „Н.Б.“, решава на управителя Н.А.Б. „да бъде с
представително облекло с оглед на мениджърските му функции" и дава
„разрешение да закупува дрехи и обувки за сметка на фирмата в размер на 2 000
лв. годишно, а за служителите до 1 000 лв. годишно". Видно от счетоводното
отразяване на процесиите разходи, същите не могат да бъдат обвързани с
разходите за персонал, както и липсват документи реалното предоставяне на
процесиите материали (облекла, обувки, аксесоари и др.) да е направено именно в
полза на лице, което е в облигационни или трудовоправни взаимотношения и не
само това - да е свързано именно с осъществяваната от него работа в
съответствие с извършваната дейност от ЕТ. Освен фактури и обяснения не са
предоставени доказателства за реалното предоставяне на работно и униформено
облекло на работници и служители на ЕТ, за правилното отчитане и водене на
същото, за задължение за предоставяне на такова по смисъла на КТ и НБРУО и за
изпълнение на разпоредбите на същите. Горевизираната заповед съвсем няма
характер на такъв документ и не обосновава по никакъв начин процесиите разходи,
разрешени от собственика на самия него си, както е прието и от ревизиращите органи.
Освен фактури и обяснения, липсват
каквито и да е други документи, които недвусмислено да обвързват процесиите
разходи с дейността на ревизирания ЕТ. Жалбоподателят не успя да докаже, че
процесиите разходи за престой са извършени във връзка с дейността на данъчно
задълженото лице и че е изпълнена хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО.
За разходите за битова техника,
обзавеждане за бита и за банята, препарати, четки за зъби и т.н., също не се
събраха доказателства за относимост към дейността на ЕТ.
Правилно е прието от ревизиращите органи,
че се касае за наличие на хипотезата по чл. 26, т. 1 от ЗКПО. В настоящото
производство жалбоподателят не представи доказателства, които да обосноват друг
правен извод, различен от този. При така изложената фактическа обстановка и приетите
по делото доказателства, следва да се посочи, че настоящата инстанция споделя
изводите направени от данъчната администрация в процесното решение.
Следователно, може да се приеме, че процесиите разходи не са доказани да са
били действително извършени във връзка с дейността на РЛ и с тях се цели
увеличение на общите разходи и съответно намаляване на отчетените печалби от
тази дейност.Това обстоятелство се установи и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Нарушението на изискванията за документална
обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на лицето, са
основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2
от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.
Жалбоподателят иска отмяна изцяло на РА,
с който, освен горните констатации, са направени и други по: чл. 26, т. 2 и чл.
10 от ЗКПО за 2016 г. в размер на 29 520,00 лв. - непризнати за данъчни цели
разходи, отразени в счетоводни сметки 601 и 602, по фактури от „АВТОМИВКА
ЦЕНТРАЛ ПАРК" ЕООД, по които не са представени доказателства и не е
установено да са извършени реални
доставки, тъй като не е доказано наличието на обезпеченост и осъществяване
на стопанските операции по придобиване на материали от РЛ; чл. 26, т. 2 и чл.
10 от ЗКПО за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., съответно в размер
на 9 389,32 лв., 9 539,09 лв., 5 702,78 лв., 7 140,04 лв., 7 309,56 лв. -
непризнати разходи за горива, осчетоводени директно по сметка 601, въз основа
на фактури за покупка, без надлежно съставени други документи за действителното
им разходване и без документална обоснованост на разхода за горива; Такива
доказателства не се представиха и в съдебно производство. От показанията на
разпитания свидетел по никакъв начин не се установи , че разходите са за сметка
на жалбоподателя.
На основание чл. 78 от ЗКПО за 2017 г. не
са признати и за данъчни цели в размер на 6 666,66 лв. - неотчетен приход %т
постъпления по банковата сметка на РЛ (8 000,00 лв.), с основание „по
фактура", с наредител „АГРО 21" ЕООД, за което не е издадена фактура
и не е отчетен приход.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че става въпрос за погрешно преведена сума. В проверените
счетоводни регистри на ЕТ „Н.Б.“ не са констатирани данни за отразена фактура с
получател „Агро 21“ ЕООД. В представения дневник на продажби по ЗДДС за данъчен
период м.08.2017г. няма включена фактура с контрагент „Агро 21“ЕООД. В
представената аналитична хронологична ведомост на счетоводна сметка 503
„Разплащателна сметка“ няма отразена операция за получено плащане от „Агро 21“
ЕООД, същевременно сумата е била изтеглена от сметката на жалбоподателя и едва
след няколко дни възстановена с РКО на „Агро 21“ЕООД. Може да се приеме, че
става въпрос за ползвана сума без правно основание.Правилно ревизиращите органи
са приели, че е налице неотчетен приход за съответния месец.
С
оглед на гореизложеното, предвид приетите по делото доказателства, както и направените констатации
в РД/РА, с посочените разходи и неотчетени приходи правилно е извършено
увеличение на счетоводния финансов резултат на ЕТ за съответните ревизирани
години, респ. е доначислен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2014 г. и е
намалена декларираната данъчна загуба за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установения
данък са дължими и прилежащи лихви, както следва :
2014г.
За
2014г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. №
134391500476446/29.04.2015год. В резултат от ревизионните действия са
установени: Общо приходи - 30 519.56 лв.
Общо
разходи - 26 677.47 лв.
Счет.
фин. резултат /положителен/ - 3 842.09 лв.
Увеличения
(чл. 54, ал. 2 от ЗКПО) - 5 425.05 лв.
Увеличения
(чл. 26, т.1 и т.2 от ЗКПО) - 13 411,60 лв.
Намаления
(чл. 54, ал. 1 от ЗКПО) - 5 425.05 лв.
Облагаем
доход - 17 253.69 лв.
ЗОВ
- 1 476.72 лв.
ГДО
за доходите от дейност като ЕТ - 15 776.97 лв.
Дължим
данък - 2 366.54 лв. Внесен данък - 354,81 лв. Дължим данък - 2 011,73 лв.
На
основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок
суми се дължи лихва в размер на 1 158,29лв.
2015г.
За
2015г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 134391600458648/28.04.
2016г.
В
резултат от ревизионните действия са установени: Общо приходи - 163 977.04 лв.
Общо
разходи - 223 488.19 лв.
Счет.
фин. резултат / отрицателен / - 59 511.15лв.
Увеличения
(чл. 54, ал. 2 от ЗКПО) - 88 739.13 лв.
Увеличения
(чл. 26, т.1 и т.2 от ЗКПО) - 29 071,50 лв.
Намаления
(чл. 54, ал. 1 от ЗКПО) - 86673.14 лв.
Данъчна
загуба 28373,66 лв. 2016г.
За
2016г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 134391700390336/26.04.
2017г.
В
резултат от ревизионните действия са установени: Общо приходи - 190 244.89 лв.
Общо
разходи - 249 756.04 лв.
Счет.
фин. резултат /отрицателен/ - - 59 511.15 лв.
Увеличения
(чл. 54, ал. 2 от ЗКПО) - 100976.58 лв.
Увеличения
(чл. 26, т1 и т.2 от ЗКПО) - 38 144,66 лв.
Намаления
(чл. 54, ал. 1 от ЗКПО) - 100976.58 лв.
Данъчна
загуба - 21 366,49 лв.
Доходи
от друга стопанска дейност - 22737,51 лв. :
• 5000,00лв. от Р.А ПРОЕКТ с ЕИК -
*********
• 17737,51лв. от ЛА ИНВЕСТ ГРУП ООД с ЕИК
- ********* 2017г.
За
2017г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 134391800373356/24.04.
2018г.
В
резултат от ревизионните действия са установени: Общо приходи - 146 137.16 лв.
Общо
разходи - 170 371.87 лв.
Счет.
фин. резултат /отрицателен/ - - 24 234.71 лв.
Увеличения
(чл. 54, ал. 2 от ЗКПО) - 99 529,55 лв.
Увеличения
(чл. 26, т.1 и т.2 от ЗКПО) - 7 945,04 лв.
Увеличения
- чл.78 от ЗКПО - неотчетен приход по получени плащания от „АГРО 21“ЕООД - 6
666,66лв.
Намаления
(чл. 54, ал. 1 от ЗКПО) - 98 906.04 лв.
Данъчна
загуба - 8 999,50лв. 2018г.
За
2018г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 1300И0169162/16.04.2019г.
В
резултат от ревизионните действия са установени: Общо приходи - 91 613.53 лв.
Общо
разходи - 167 562.21 лв.
Счет.
фин. резултат /отрицателен/ - - 75 948.68 лв.
Увеличения
(чл. 54, ал. 2 от ЗКПО) - 100 022.27 лв.
Увеличения
(чл. 26, т1 и т.2 от ЗКПО) - 13 054,57 лв.
Намаления
(чл. 54, ал. 1 от ЗКПО) - 100 022.27 лв.
Данъчна
загуба - 62 894,11 лв.
По ЗДДС
Ревизията по ЗДДС е за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. От приетите по делото доказателства
се установява, че основната дейност на жалбоподателя е свързана с отдаване под
наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили и дейност като
земеделски производител. Определените допълнително задължения за ДДС произтичат
от следните констатации на органите по приходите:
1. Констатирало се е,
че ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен
кредит по фактури, издадени от следните дружества:
- „РОЯЛ КЪМПАНИ БГ" ЕООД с ЕИК
********* по фактура № 82 от 07.11.2019 г. с данъчна основа 3 990,00 лв. и
начислен ДДС 798.00 лв.
- „О.А.Е." ЕООД с ЕИК ********* по
фактура № ********** от 17.09.2018 г. с данъчна основа 5 020,00 лв. и начислен
ДДС 1 004,00 лв.
- „АВТОМИВКА ЦЕНТРАЛ ПАРК" ЕООД
с ЕИК
по Булстат ********* /предишно наименование „ДЖУЛС АВТОСЕРВИЗ 2015"
ЕООД/ по фактури с № 184/29.08.2016 г. с данъчна основа 5 568,33 лв. и ДДС 1 113,67 лв.; № 224/29.09.2016 г. с
данъчна основа 19 450,00 лв. и ДДС 3
890,00 лв. и № 286 от 31.10.2016 г. с данъчна основа 4 501,67 лв. и ДДС 900,33
лв.
Във връзка с фактурите, издадени от посочените дружества на
РЛ е връчено ИПДПОЗЛ да представи обяснения и доказателства за доставките.
Съгласно предоставените обяснения и документи доставката по фактурата, издадена
от „РОЯЛ КЪМПАНИ БГ" ЕООД е с предмет „стоки по опис". Приложен е
приемо-предавателен протокол от същата дата с описание на стоките - гуми и
лагери-спирачни, като РЛ е посочило, че частите са за профилактична подмяна на
автомобилни компоненти. Не са представени документи за извършено плащане. Не са
представени данни за обект, от който са закупени стоките, начин и документи за
транспортиране на стоките.Такива доказателства не се събраха и в съдебното
производство.
- Относно доставката по фактурата,
издадена от „О.А.Е." ЕООД се сочи от РЛ, че предметът са автомобилни гуми,
необходими за подмяна на автомобилите, отдавани под наем. Не са представени
документи за извършено плащане, нито данни за обект, от който са закупени
стоките, начин и документи за транспортирането нито пък за кои точно автомобили
става на въпрос.Такива доказателства не се събраха и в съдебното производство.
- По фактурите, издадени от „АВТОМИВКА
ЦЕНТРАЛ ПАРК" ЕООД /предишно наименование „ДЖУЛС АВТОСЕРВИЗ 2015"
ЕООД/ е посочено, че предмет на доставките са „стоки за автомобили",
предоставени в сервиз на доставчика на ул. „Медникарска" № 1 в гр. София.
Представени са описи на стоките към всяка фактура и не са представени документи
за извършеното плащане.
Били са извършени
насрещни проверки на посочените по-горе дружества като е констатирано, че
фактурите са отразени в дневниците за продажби на посочените дружества. Същите обаче
са дерегистрирани по ЗДДС /след датите на издаването на фактурите на жалбоподателя/
по инициатива на орган по приходите, поради установени обстоятелства по чл. 176
от ЗДДС.
- Изготвеното ИПДПОЗЛ до „РОЯЛ КЪМПАНИ
БГ" ЕООД е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като след извършени две
посещения на декларирания адрес от страна на ревизиращите органи не е открито
представляващо лице. Не са представени изисканите доказателства.
- Изготвеното искане до „О.А.Е." ЕООД
също е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, но след депозирана молба искането е
изпратено допълнително на декларирания електронен адрес и са представени
издадената фактура на РЛ с предмет на доставката автомобилни гуми, с обяснение,
че обектът, от който е извършена е под наем, но не са представени доказателства
за това, а при преглед на дневниците за покупки по ЗДДС на „О.А.Е." ЕООД
за 2018 г. не се установяват доставки с предмет „наем". Посочено е, че се
прилага ведомост за персонал, но такава липсва в документацията и по делото.
Относно предшестващ доставчик са приложени три фактури от „РАДИАЛ 2001"
ЕООД с ЕИК *********, като две от тях
са от дати след тази издадена на РЛ. Не
са представени изисканите документи за получаването на стоките, обекти от които
са закупени, документи за транспортиране, данни за лицата, закупили и доставили
стоките. Относно посочения предшестващ доставчик „РАДИАЛ 2001" ЕООД са
извършени проверки от ревизиращите органи в регистрите на НАП като се
констатирало, че няма данни за персонал, а от данните в дневниците за покупки
за процесния период се установяват описани фактури, издадени от лица с „рисков
профил", дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите на НАП.
- Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ на
„АВТОМИВКА ЦЕНТРАЛ ПАРК" ЕООД са представени документи с опис: писмени
обяснения, че основен предмет на дейност на дружеството е свързана с продажба
на автомобилни гуми и автомобилни принадлежности. Сочи се, че за периода, за
който се отнася проверката дружеството е разполагало със сервизна база в гр.
София, ул. „Медникарска" № 1 и е ползвало под наем магазин със склад с
площ 100 кв.м., гумаджийно помещение 60 кв. м. и автосервизно хале с две
работни места, оборудвани с двуколонни подемници - с размер 100 кв. м. Посочени
са имена на назначени лица за продавач, шофьор, за който се твърди, че е
доставял стоките и материалите; монтьор и гумаджия. Относно жалбоподателя ЕТ „Н.Б."
е посочено, че същият имал 11 лизингови автомобили, които са били на абонаментно
обслужване; фактури с № 224/29.09.2016 г. с ДДС 3 890,00 лв. и № 286/31.10.2016
г. с ДДС 900,33 лв. са с предмет на доставките „стоки по опис", като от
приложените описи се установяват автомобилни гуми /зимни/, джанти, вериги,
акумулатори, тасове комплект, течност за чистачки, гумени, стелки, стъргалки за
лед. спрей обледяване, спрей ключалки, ремонт гуми, моторно масло, филтри за
автомобили; По фактура № 184/29.08.2016 г. с ДДС 1 113,67 лв. предметът на
доставката е „ремонт по опис". Приложен е опис към фактурата с описание на
услугите -сваляне и слагане на скорости, диагностика, ремонт скорости, масло,
сваляне, слагане и ремонт на кардан, лагери" на МПС. Посочено е, че
продажбите на стоките, аксесоарите и услугите по цитираните фактури са извършвани
на място в сервиза. Не са представени
платежни документи за извършени плащания. Не са представени и доказателства
в подкрепа на твърдението за нает търговски обект, складово и сервизно
помещение. Представени са извлечения от аналитична ведомост по счетоводна
сметка 411 „Клиенти" - за клиент ЕТ „НИКОЛАИ Б." и сметка 401
„Доставчици", оборотна ведомост за периода 01.08.2016 г. - 31.10.2016 г.,
разчетно-платежна ведомост за периода м.08 - 10.2016 г. за четири лица /без
подписи на лицата за получени суми за РЗ/. Относно произхода на предмета на
доставките са представени заверени фактури за предходни доставки, издадени от
дружествата „ОМЕГА - ИВАЙЛО АЛЕКСАНДРОВ и КО" КД с ЕИК ********* и „ВАЙС
ПАРТНЪРС" ЕООД с ЕИК ********* с предмет „стоки по опис", описи,
фискални бонове, приемо-предавателни протоколи, подробно описани в РД.
- Била извършена справка в информационните
системи на НАП за наличие на МПС, като било установено, че „АВТОМИВКА ЦЕНТРАЛ
ПАРК" ЕООД не притежава такива. От справка за актуалното състояние на
всички трудови договори е установено, че за периода на издадените фактури към
РЛ, посоченото за доставчик дружество е декларирало данни за 4 лица, назначени
по трудови правоотношения на длъжности шофьор лекотоварен автомобил,
автомонтьор, работник поправка на джанти и гуми и продавач-консултант с
декларирана дейност търговия на едро с части и принадлежности за автомобили.
При извършената справка е установено, че за назначените лица е подадена
информация с декларации обр. 1 и 6, в резултат на което са генерирани
задължения за внасяне на осигурителни вноски, но същите не са внасяни.
- По данни от ИС на НАП се констатирало от
ревизиращите органи, че посоченото за предходен доставчик „ВАЙС ПАРТНЪРС"
ЕООД е дерегистрирано от м. 11. 2016 г. по ЗДДС от органите на НАП на основание
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При проверка на данните в дневници
за покупки на дружеството е констатирано, че е отразило фактури от доставчици с
„рисков профил", вкл. и от „ДЖУЛС АВТОСЕРВИЗ 2015" ЕООД /предишно
наименование на „АВТОМИВКА ЦЕНТРАЛ ПАРК" ЕООД/, като се установява, че
последното дружество се явява както издател на фактури на „ВАЙС ПАРТНЪРС"
ЕООД, така и получател по фактури от това дружество.
- Предвид констатираните факти и
обстоятелства за посочените три дружества и събраните доказателства, било
прието при ревизията, че не се доказват извършени доставки на стоки и услуги по
фактурите, издадени от тях и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит
общо в размер на 7 706,00 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Настоящият
съдебен състав също счита, че не се установи по категоричен начин да са
извършени доставки на съответните стоки или да са извършени съответните
ремонти.Тук не става въпрос дали доставките са свързани с основната дейност на
жалбоподателя, а дали са извършени реални доставки. Не се установи да са
извършени такива, поради което крайният извод на административния орган е
правилен.
При установяването на това дали една
доставка е реално осъществена или не е следва съвкупно да се разгледат и да се
вземат предвид всички установени факти и обстоятелства и налични доказателства.
В случая, както е видно, органите по приходите, освен че са предприели
процесуални действия за събиране на доказателства от сочените за доставчици
дружества „РОЯЛ КЪМПАНИ БГ" ЕООД, „О.А.Е." ЕООД, „АВТОМИВКА ЦЕНТРАЛ
ПАРК" ЕООД /предишно наименование „ДЖУЛС АВТОСЕРВИЗ 2015" ЕООД/, от
които първото дружество не се е отзовало и не е представило никакви документи относно
издадената фактура на РЛ, а останалите две не са подкрепили твърденията си с
надлежни доказателства, но също така са установили и други данни и
обстоятелства, съдържащи се в масивите на НАП относно тези лица, от които може
да се направи обосновано заключение, че тези лица само са документирали
формално доставки, без да са извършили реално вписаните сделки в издадените
фактури.Този извод се споделя и от настоящият съдебен състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми
доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Посочената норма относно упражняване на правото на
данъчен кредит е свързана пряко с понятието „доставка" по смисъла на ЗДДС
и взаимоотношенията между две регистрирани лица - доставчик и получател.
Правото на приспадане на данъчен кредит пряко се обуславя и зависи от това дали
лицето, вписано като доставчик, действително е доставило посочените в
издадените от него фактури стоки и/или е оказало реално вписаните услуги.
Понятието данъчен кредит кумулира в себе си изискването за наличие на реално
осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1; чл. 8 във връзка с
чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. В случая от представените частични и
непълни документи от жалбоподателя, не се установяват доставки на стоки и
услуга по фактурите, по които той претендира право на приспадане на данъчен
кредит. Такива доказателства не се представиха и в съдебно заседание. Предвид
факта, че фактури, описи, изпълняващи ролята на приемо-предавателни протоколи,
по своята същност
представляват частни свидетелстващи документи и притежават формалната
доказателствена сила, отнасяща се до факта на писменото изявление и авторство -
чл. 180 от ГПК, материалната им доказателствена стойност следва да се преценява
и с оглед на всички останали установени при ревизията факти и обстоятелства.
Представен е един приемо-предавателен
протокол към фактурата от „РОЯЛ КЪМПАНИ БГ" ЕООД, в който не се съдържат
никакви данни за обект/място на предаване на стоките, както и за това как, с
какво ПС и от кого е осъществен превозът. Подобно и в представените описи към
фактурите, издадени от другите две дружества не се съдържат никакви данни за
обект /и с цел потвърждението на обясненията на лицата в случай, че предаването
е станало в обект на доставчиците/, няма данни и информация за осъществен
транспорт. Не се установяват и данни за място, до което са транспортирани
стоките. Следователно, жалбоподателя като страна в съставянето на тези
документи не може да не е наясно с факта, че не е получило реално стоките и
услугата от посочените лица, а е получило само документи - фактури, които не
обективират реални стопански операции и неправомерно е упражнило данъчен кредит
по тях, като е намалило дължимия резултат за съответния данъчен период и е
реализирало неправомерно данъчно предимство по тези фактури. Неясно и
недоказано остана и последващото влагане на стоките по спорните фактури. По
твърдения на РЛ стоките - гумите и авточастите, не били складирани, а веднага
били поставени на автомобилите, собственост на ЕТ. Същевременно автомобилите са
отдадени под наем и не се установява как, къде и от кого е извършена подмяната
и ремонта. Не се констатират документи и отчетност за това какви гуми и части
на кой автомобил са вложени. Т.е. твърденията на лицето за последващото влагане
не са подкрепени с доказателства. По фактурата за извършен ремонт липсва и
идентификация на автомобила, на който е извършен ремонта.
Изискването за наличие на реално
осъществени доставки на стоки и услуги произтича и от нормите на Директива
2006/112 на ЕС за ДДС, които са транспонирани в съответните разпоредби за
правото на упражняване на данъчен кредит, залегнали в българския ЗДДС, в сила
от 01.01.2007 г.
Съгласно практиката на Съда на ЕС,
правото на приспадане като неразделна част на механизма на ДДС може да има само
данъчно задължено лице по отношение на данък по получени доставки, доставени му
от друго данъчно задължено лице (решение на СЕО от 21.03.2000 г. по дело
С-110/98 -С-147/98 - т. 43; решение от 15.12.2005 г. по дело С-63/04 - т. 50:
решение от 06.07.2006 г. по дело С-439/04 - С-440/04 - т. 47; решение от
08.11.2001 г. по дело С-338/98 - т. 44; решение от 21.06.2012 г. по дело
С-80/11-С-142/11 - т. 38).
Обратното,
правото на приспадане не се прилага за данък, който се дължи само, защото е
посочен във фактура (решение на Съда на ЕО от 13.12.1989 г. по дело С-342/87 -
т. 19; решение от 19.09.2000 г. по дело С-454/98 - т. 53; решение от 06.11.2003
г. по дело С-78/02-С-80/02 - т. 50). Затова данъчният кредит не се равнява на
сумата на формално фактурирания ДДС или на неоснователно платения ДДС (решение
от 15.03.2007 г. по дело С-35/05 - т. 27), а само на дължимия данък,
кореспондиращ на конкретна облагаема доставка.
За да могат данъчно задължените лица да
разчитат на законността на сключените от тях сделки без риск да загубят правото
на приспадане на ДДС, те следва да взимат всички мерки, които са необходими, за
да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама, независимо дали това
е измамно избягване на ДДС или друга измама .
Следователно, правилни се явяват
констатациите на органите по приходите за липса на доставка по посочените
фактури.
Установено е, че за ревизирания период
ЕТ „Н.Б." е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури
за закупено гориво, както и за различни стоки и за получени услуги, подробно
описани в РД /т.4. „По данъчни периоди/приет като писмено доказателство по
делото, за които жалбоподателя не доказва, че са предназначени и вложени в
икономическата дейност и че са свързани с изпълнението от него на облагаеми
доставки. Поради тази причина, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.
1, т. 1 от ЗДДС, за покупките на тези стоки и услуги не е признато правото на
данъчен кредит, а именно:
По
отношение на закупено гориво за целия ревизиран период от страна на лицето се
твърди, че е вложено за служебни пътувания и в автомобилите, които са отдадени
под наем. Във връзка с отдаването под наем на собствените и наети автомобили са
представени сключените договори за наем, като в някои от тях е вписано, че
наемодателят заплаща за своя сметка горивото. В самите договори обаче е
уговорена наемна цена само за ползването на автомобилите и липсват предвидени
условия относно горивата - вид на разходваното гориво, количества, начин на
отчитане на разходването.
Житейски нелогично е жалбоподателят като
наемодател, да заплаща и горивото на отдадените под наем автомобили и то без
каквото и да било ограничение. Съдът не кредитира показанията на разпитания
свидетел С. тъй като неговите показания не се подкрепят от приети по делото
доказателства. Както се спомена житейски нелогично е наемодателя да заплаща
горивото на отдадения по наем автомобил и то без да е определена граница, както
и след като се развали автомобила да се връща на ЕТ , като се взема друг здрав
автомобил и ремонта също да се поема от наемодателя. Не са представени
доказателства за наличие на застраховки , които да покриват съответните щети.
Констатира се наличие единствено на
фактури, които в счетоводството на жалбоподателя са изписвани като разход към
момента на получаването им. При прегледа на документите не са установени
счетоводни документи във връзка с разходването на горивата, както и
използването им пряко в извършваната дейност на жалбоподателя. Не са
констатирани и документи в счетоводството на жалбоподателя за отчитане от
наемателите на количествата горива, свързани с експлоатацията на отделните
наети МПС. Не са налице документи, с които жалбоподателя да докаже обвързването
на получените фактури за горива с действително направени разходи за горива на
отдадените под наем МПС.Не се представиха и пътни листове или друга
документация, която да документира разхода на горивата.
Предвид посоченото, основателно при
ревизията е прието, че не се доказва закупеното гориво да е използвано за
дейността на жалбоподателя, а приетите протоколи-декларации от някои наематели,
че са предали на жалбоподателя фактури за закупени горива, използвани
единствено за процесиите автомобили, отдадени им под наем, не могат да се
приемат за счетоводни документи, отговарящи на изискванията на материалните
закони и на ЗСч и не са годни доказателства, с които се удостоверява разходът
на горивата, както и показанията на разпитания свидетел.
За ревизирания периоди ЕТ „Н.Б." е
упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по множество фактури с
предмет на доставките хотелско настаняване /Слънчев бряг, Велинград/ машинка за
подстригване, скара за печене, контакт, лампа, абажур, корнизи, теракота, шкаф
за баня, градински столове, вертикален фризер, латекс, климатична система,
стъклен парапет, ролетни щори, акумулаторни четки за зъби, обувки, якета,
панталони, ризи и др. под.
Във връзка с посочените покупки от
страна на жалбоподателя, се твърди, че същите били предназначени за офис
оборудване, ремонт и поддръжка на нает офис, извършени служебни пътувания за
осъществяване на контакти с потенциални клиенти, както и за осигуряването на
служебно - работно облекло на собственика съгласно взето от него решение.
По делото са приети договор за наем от
25.03.2013 г. на обект в гр. Златарица с месечна наемна цена от 50 лв.,
споразумение от 26.01.2015 г., за прехвърляне на правата и задълженията по
договора за наем от наемодателя на друго лице, договор за послужване от
04.02.2015 г., за безвъзмездно предоставяне ползването на офис в същия обект в
гр. Златарица. Приета по делото е и фактура за платен наем за 2015 г. за
петдесет месеца /което се явява в противоречие с договора за послужване за
безвъзмездното предоставяне на офис за ползване/. Органите по приходите са
отразили в РД, че при прегледа на счетоводната документация в счетоводството на
ЕТ „Н.Б.“ не се установяват осчетоводени разходи и издадени му документи за
наем по цитираните договори, за извършени разходи за консумативи - ел. енергия,
вода и др. подобни, като във връзка с последните констатации, жалбоподателят
твърди, че поради липсата на уговорки в договора и поради това, че партидите
били на името на наемодателя, той лично, като физическо лице, заплащал част от
консумативните разходи на последния, както и ползват безвъзмездно
електроенергия, произведена от фотоволтаична централа на наемодателя. От
приетите по делото писмени доказателства и дадени обяснения, не може да се
установи ползването на обект, предназначен за дейността на ревизирания
търговец. Стоките по описаните фактури, за които жалбоподателят е упражнило
данъчен кредит нямат характер на офис оборудване, а на вещи, предназначени за
домашно обзавеждане и за лично ползване, предвид което тезата на жалбоподателя
за ползването им за дейността му правилно не е била приета от ревизиращите
органи.
По повод на приспаднатия данъчен кредит
за хотелско настаняване – по никакъв начин не се установи разходите да са
обвързани с документи -командировъчни заповеди, отчети, доклади за изпълнени
задачи от командировани от предприятието служители и др., както е посочено в
частта по ЗДДФЛ по -горе т.е. документи, които да установяват, че получените
хотелски услуги са свързани с икономическата дейност. Поради това, за
ревизирания търговец не може да възникне право на данъчен кредит за получени
фактури с предмет хотелско настаняване.
Предвид горното, в случая следва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 70. ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а именно: правото на
приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията
на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни
доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
В
тази връзка и по отношение на приспаднатия данъчен кредит за закупено облекло и
обувки, в чл. 70, ал. 3. т. 1 от ЗДДС е предвидено, че алинея 1, т. 2 не се
прилага за специалното, работното, униформеното и представителното облекло и
личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на
работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за
целите на икономическата му ЗДДФЛ, че собственикът е взел решение за извършване
на разходи за сметка на фирмата за закупуването на представително облекло,
което не съответства на разпоредбите на съответните нормативни актове, както и
няма доказателства за предоставянето на облекло и обувки на работници на
предприятието.
Предвид
посоченото, констатациите за непризнат данъчен кредит общо в размер на 11
795,47 лв. по фактури, подробно описани в РД,приет по делото, за закупени стоки,
несвързани с дейността на ЕТ, следва да се потвърдят.
Констатирано е, че на 04.08.2017 г. по
сметката на жалбоподателя са постъпили 8
000,00 лв. с наредител „АГРО 21" ЕООД, с основание „по фактура". При
преглед на издадените фактури от ЕТ и данните в подадените дневници за продажби
по ЗДДС не е установено от Н.Б. да е издадена, осчетоводена и включена фактура,
издадена на „АГРО 21" ЕООД. В хода на ревизията не е установено
постъпилите суми да са били върнати на „Агро 21" ЕООД. Тъй като не е
установено сумата да е свързана с изпълнение на освободена и/или необлагаема
доставка към посоченото дружество, както и поради това, че РЛ не е представило
доказателства за нейното връщане, прието е, че жалбоподателя не е отчел прихода от продажбата към посоченото
дружество, както и не е начислило дължимия ДДС за нея. Поради това, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, при ревизията е начислен ДДС в размер на 1
333, 33 лв. На по-късен етап е представен ПКО и квитанция квитанция към него от
25.08.2017 за връщане на сумата на „Агро 21“ ЕООД , но други доказателства от
счетоводството на „Агро 21“ЕООД не са представени. Настоящият съдебен състав
счита, че този документ е бил изготвен за целите на производство.
По силата на чл. 25, ал. 1, ал. 2, ал. 7 вр. с
ал. 6 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, в общия случай, при извършване на доставка или
при получаване на плащане преди извършването на доставката възниква изискуемост
на данъка и задължение за начисляването му, което става с издаването на
документ с отразен в него на отделен ред ДДС, отразяването на документа в
дневник за продажбите за съответния период и включването на размера на данъка
при определяне на резултата за съответния период, чрез отразяването му в
подадена справка-дейност. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния
период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е
издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон -за данъчния
период, през който данъкът е станат изискуем /чл. 86. ал. 2 от ЗДДС/.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че са налице фактури,
които са включени два пъти в описа на фактурите, за които е отказан данъчен
кредит, както и фактури по които следва да се приеме, че са свързани с
основаната дейност на жалбоподателя, както следва :
1.Фактури, които са включени два пъти в
описа на фактурите за които е отказано право на ДК в РД на стр.37 и стр.42:
- Ф-ра
№**********/18.02.2015г., ЕТОН АД - хотелско настаняване с ДО - 233,95 лв.
и ДДС - 21,05 лв. данъчен период 02/2015г.
- Ф-ра
№1813/02.06.2015г., Н.Е.С. КОНСУЛТ ЕООД - теракота, шкаф за баня,
вентилатор, аксесоари за баня с ДО - 996,60 лв. и ДДС - 199,32 лв., данъчен период
06/2015г.
2.Фактура издадена от „Медиком България“ ООД
За издадени фактури за други периоди е
признато , че доставките са за основаната дейност на жалбоподателя
3. Фактури издадени от „Блухемгруп България“ ООД:
Съдът счита, че тази доставка е
извършена реално и е за основната дейност на жалбоподателя.
Корекции:
1.
Данъчен период 02/2015г.:
Корекция с ДДС по Ф-ра
№**********/18.02.2015г., ЕТОН АД в размер на 21,05 лв.
Данъчен период 02/2015г.: Намаление на дължим ДДС с 21,05
лв., лихва с 12.42 лв., изчислена за периода от 15.03.2015г. до 31.12.2020г.
2.
Данъчен период 06/2015г.:
Корекция с ДДС
по ф-ра №1813/02.06.2015г., Н.Е.С. КОНСУЛТ ЕООД в размер
на 199,32
лв.
За данъчен период 06/2015г. е получен резултат
ДДС за възстановяване. За данъчен период 07/2015г. е получен резултат ДДС за
внасяне в размер на 50,70 лв. и сумата за възстановяване за данъчен период
06/2015г. е приспадната по реда на чл.92, ал.1 от ЗДДС. Резултат ДДС за внасяне
е получен през данъчен период 08/2015г. и корекцията на дължимите лихви е
изчислена за периода от 15.09.2015г. до 31.12.2020г.
Корекция
с ДДС по ф-ра №1813/02.06.2015г., Н.Е.С. КОНСУЛТ ЕООД
Данъчен период 06/2015г.: Намаление на установените
задължения за ДДС с 199,32 лв., лихва
с 107.17 лв., изчислена за периода от 15.09.2015г. до 31.12.2020г.
3. Данъчен период 05.2016г.
Корекция
с ДДС по ф-ра №**********/26.05.2016г. „Медиком България“ ООД в размер на 20,83
лв.
Данъчен период 05.2016г.: Намаление на установените задължения
за ДДС с 20,83 лв., и за лихва с 9.59 лв., изчислена за периода от 15.06.2016г. до 31.12.2020г.
4. Данъчен период 05.2017г.
Корекция
с ДДС по ф-ра №**********/19.04.2017г.
издадена от „Блухемгруп България“ ООД в размер на 19,33 лв.
Данъчен период 05/2017г.: Намаление на установените
задължения за ДДС с 19,33 лв. и за лихва с
6.97 лв., изчислена за
периода от 15.06.2017г. до 31.12.2020г.
5. Данъчен период 09.2017г.
Корекция с ДДС по ф-ра
№**********/25.09.2017г. издадена от „Блухемгруп България“ ООД в размер на 4,33
лв.
Данъчен
период 09/2017г.: Намаление на установените задължения за ДДС с 4,33 лв., лихва
с 1.41 лв., изчислена за
периода от 15.10.2017г. до 31.12.2020г.
Общо
корекции по посочените фактури:
|
Фактура №/дата |
Контрагент |
ДДС |
Лихва |
Период от-до |
|
№**********/18.02.2015г. |
ЕТОН АД |
21,05 |
12,42 |
15.03.2015 - 31.12.2020 |
|
№1813/02.06.2015г., |
Н.Е.С. КОНСУЛТ ЕООД |
199,32 |
107.17 |
15.09.2015 - 31.12.2020 |
|
№**********/26.05.2016г. |
„Медиком България“ ООД |
20,83 |
9,59 |
15.06.2016 - 31.12.2020 |
|
№**********/19.04.2017г. |
„Блухемгруп България“ ООД |
19,33 |
6,97 |
15.06.2017 - 31.12.2020 |
|
№**********/25.09.2017г. |
„Блухемгруп България“ ООД |
4,33 |
1,41 |
15.10.2017 - 31.12.2020 |
|
Общо: |
|
|
Съгласно
Решение № 171/17.03.2021 г., с което е потвърден ревизионен акт №
Р-16001320002846-091-001/31.12.2020 г. са установени допълнителни задължения за
ДДС в размер на 20 834,72 лв. и прилежащи лихви в размер на 8 225.31
лв.
С оглед
корекциите по посочените фактури, които са за доставки, които по останалите
фактури от същите дружества са признати от ревизиращите органи, а разходите по
тези фактури не са признати без да е посочена причина за това. Корекции по
посочените фактури: намаление на установения дължим ДДС в размер на 264,86 лв.
и лихви в размер на 137,56 лв.
За установяване на релевантните факти
по делото освен представените писмени доказателства, по искане на
жалбоподателя, е допуснато извършването на съдебно счетоводна експертиза,
разпитан е свидет, както по почин на съда е допусната и изготвена
съдебно-счетоводна експретиза – допълнителна. Съдът като посочи по-горе не цени
показанията на разпитания свидетел, изготвената допълнителна съдебно
–счетоводна експертиза, както и частично изготвената съдебно-счетоводна
експертиза. Съдът по-торе посочи мотиви за това азащо не цени показанията на
разпитания свидетел, относно допълнителната съдебно-счетоводна експертиза , тъй
като данъчният кредит, в посочения по-горе размер, е отказан на основание чл.
68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури издадени от „Роял Къмпани БГ" ЕООД, „О.А.Е." ЕООД и
„Автомивка Централ Парк" ЕООД, като е прието, че не са налице доставки на
стоки и услуги от тези доставчици. Т.е. настоящият правен спор по делото се
концентрира върху това, дали са изпълнени предпоставките за ползване правото на
данъчен кредит и по-конкретно дали дружеството, вписано като доставчик, е
предоставило посочените в издадените от него документи стоки и/или услуги.
С оглед изложеното и съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт, в
обжалваната му част, е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при
спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.
Съдът приема, че органът по приходите
проведе успешно доказване на юридическите факти, за съществуването на които
правната норма свърза начисляването на косвения данък, с изключение на
посочените по-горе фактури.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че изводите на органа по приходите почиват на предположенията и
догадките, а не на събраните в производството доказателства.
По изложените съображения счита, че
жалбата е частично основателна.
Установени допълнителни задължения за ДДС в
размер на 20 834,72 лв.
Намаление на допълнителните задължения за ДДС
в размер на 264,86 лв.
Резултат: 20 569,86лв. дължим ДДС.
Установени задължения за лихви в размер на
8 225,31 лв.
Намаление на дължимите лихви в размер на
137,56 лв.
Резултат: Лихви в размер на 8 087,75 лв. изчислени за посочените в таблицата периоди.
По
разноските.
Разноски
следва да се присъдят в полза на ответника на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция,
определено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1484.84 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК,
Административен съд Пазарджик, Първи състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
ревизионен акт № Р-16001320002846-091-001 от 31.12.2020 г., издаден на Н.А.Б.
за определените допълнително задължения за ДДС в размер над 20 569,86 лв. до 20
834,72 лв., с прилежащи лихви над 8 087,75 до 8 225,31 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Б., бивш
собственик на ЕТ “Н.Б.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Златарица,
обл. Велико Търново, ул. “Проф.В.Златарски“ № 93 против Ревизионен акт №
Р-16001320002846-091-001 от 31.12.2020 г., издаден на Н.А.Б. за допълнително
установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 2
011.73 лв., с прилежащи лихви 1 158,29 лв. и за установената данъчна загуба за
2015 г., 2016 г. 2017 г. и 2018 г., както и за определените допълнително
задължения за ДДС в размер на 20 569,86 лв., с прилежащи лихви 8 087,75
лв.
ОСЪЖДА
Н.А.Б., бивш собственик на ЕТ “Н.Б.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Златарица, обл. Велико Търново, ул. “Проф.В.Златарски“ № 93 да
заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив
при Централно управление на Националната
агенция за приходите, сумата от 1484,84 лв., представляваща разноски по делото
за процесуално представителство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ:
/П/