№ 504
гр. София , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600441 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра от НПК.
С определение от 23.03.2021г., постановено по ЧНД № 54/2021г., Софийски градски съд,
НО, 4 състав е освободил условно предсрочно осъдения Г. А. Х. /със снета по делото
самоличност/ от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 4 години, а именно - остатък в размер на 1 година 3 месеца и 20 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК съдът е определил изпитателен срок в размер на остатъка от
наказанието, а именно - 1 година 3 месеца и 20 дни.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна жалба от Началника
на Затвора гр.София, подадена чрез упълномощения процесуален представител инспектор
М. М.. В жалбата се поддържа, че същото е неправилно. Условното предсрочно
освобождаване било правна възможност, предоставена от закона на осъдени лица, доказали
по категоричен и несъмнен начин поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно
доброто при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. По делото са приложени
източници на информация - становищата и оценките на затворническата администрация, в
т.ч. докладът от инспекторът Социални дейности и възпитателна работа, за поведението на
осъдения, които правели неубедителен направения от първоинстанционния съд извод. Счита
за некоректно отразено в мотивите на съда обстоятелствата, които се базират единствено на
доклада на ИСДВР, като съдът бил кредитирал само положителните елементи от доклада,
без да коментира и обсъжда останалите доказателства по делото. Оценката на риска от
рецидив и вреди, изготвена на основание чл.155 и чл.156 от ЗИНЗС, изготвена и на база на
извършеното правонарушение, криминално минало, характер и тежестта на извършените
правонарушения, към произнасяне на първоинстанционния съд били с непроменени
1
първоначални стойности. Декларирането на мотивация за промяна не може да обоснове
извод за приложението на чл.70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от
останалите доказателства, събрани в хода на производството. Обстоятелствата, които сочат
на положителна промяна у осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието - бил е
награждаван на основание чл.98, ал.1 от ЗИНЗС и е участвал в трудова дейност, били част
от задълженията на л. св. да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение
съгласно чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС. Поддържа, че целите на наложеното наказание по чл.36
от НК не били изпълнени, като следвало да се отчете специалната и генерална превенция.
Моли да бъде отменено определението на СГС относно приложението на чл.70 от НК.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите, залегнали в частната
жалба и като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:
Г. А. Х. е осъден с присъда на РС- Варна, постановена по НОХД № 1871/14г., влязла в
сила на 27.11.2015г., с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН” -Затвора гр.София, Х. е
постъпил в затвора на 24.10.2018г., след екстрадирането му от Р Италия, за изтърпяване на
така наложеното му наказание. Към 23.03.2021г. Х. е изтърпял фактически - 2 години, 5
месеца и 4 дни; от работа - 3 месеца и 6 дни, или всичко - 2 години, 8 месеца и 10 дни, с
остатъкът 1 година 3 месеца и 29 дни.
За да постанови по отношение на М. условно предсрочно освобождаване,
първостепенният съд е приел, че в случая е изпълнена не само формалната по своя характер
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на изтърпяната част от наказанието, която
е повече от ½, но и че са налице доказателства, че лишеният от свобода има „добро
поведение” по смисъла на чл.439а, ал.1 от НПК.
По повод на молбата на лишения от свобода за условното му предсрочно
освобождаване като доказателство по делото е постъпили доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС,
изготвен от инспектор пробация П. Н.. Становището на компетентното лице в
корекционно-превъзпитателната работа с лишени от свобода към пенитенциарното
заведение във връзка с молбата за УПО е отрицателно. Такова е и становището на
Началника на Затвора гр.София, обективирано с постъпилата по делото справка относно
изтърпяната част от наказание.
СГС е осъществил задълбочено съдебно следствие, в хода на което е събрал
следните нови доказателства – справка, актуален доклад, първоначален и прапланиран план
на присъдата, доклад на пробационен надзор и експертна оценка за актуалното психическо и
емоционално състояние на осъдения. Въз основа на тях първостепенният съд е констатирал,
че крайният извод на затворническата администрация, че корекционно - възпитателното
2
въздействие върху осъдения Х. следва да продължи, е в категоричен противовес с
изложените факти и обстоятелства в приобщените доказателства. СГС е възпроизвел в
мотивите на определението си съдържанието на посочените документи, след което е
извършил внимателен анализ на информацията, имаща отношение към отговора на въпроса
за наличието, респ. отсъствието на доказателства за добро поведение при Х.. В резултат на
прецизния анализ, СГС е приел, че отрицателното становище, което са изразили
длъжностните лица в изготвените от тях справка и доклад по чл.155 от ЗИНЗС, е
необосновано и противоречащо на съдържанието на изготвените от тях документи. Съдът е
установил тъкмо обратното - наличие на позитивна промяна, вкл. в частта на проблемните
зони, визирани в доклада - начин на живот и обкръжение, отношение на осъденото лице
към правонарушението и умение за мислене. СГС е обосновал изводите си с отразеното в
доклада за предимно положителната характеристика по отношение на Х., за което същият е
получил и награда. От началото на пребиваването в Затвора гр.София той се е съобразявал с
правилата и изискванията за добро поведение, с режимните изисквания и с необходимостта
от добри взаимоотношения с администрацията и другите лишени от свобода в тези места. В
тази връзка, СГС е отдал необходимото значение на факта, че Х. работи доброволен
неплатен труд на длъжност „преводач“, като се справя добре с възложените му задачи.
Същият е взимал участие в организираните мероприятия и спортни такива в групата,
посещавал е ограмотителен курс по български език. При него не са регистрирани
дисциплинарни нарушения, съответно няма и наложени наказания.
След като е извършил внимателно проучване на всички доказателства по делото, с
основание СГС не ги е кредитирал в частта относно оценката, която затворническата
администрация е дала за лишения от свобода. Тук следва да се посочи, че становищата на
инспекторите, както и на Началника на Затвора гр.София, във връзка с постъпилата молба за
условно предсрочно освобождаване, не са задължителни за съда, доколкото те не са
източник на доказателство, а оценъчна дейност. В случая правилна е преценката на
решаващия състав, че те са необосновани. Доказателствата сочат, че изтърпяното наказание
е оказало своя поправителен и положителен въздействащ ефект върху поведението и
личностната характеристика на осъдения. Съществен аргумент в тази насока е
обстоятелството, че оценката на риска от рецидив и вреди е преразгледана с оглед
цялостното добро поведение на Х. и същата е занижена от 43 точки – среден риск, до 34
точки – нисък риск, макар и към горните стойности. Нещо повече, според отразеното в
доклада по чл.155 от ЗИНЗС, корекции са претърпели именно констатираните с
първоначалния доклад и план на присъдата проблемни зони - „Отношение към
правонарушението“, „Умение за мислене“ и „Начин на живот и обкръжение“, последната от
които изцяло е отпаднала. Планът за изпълнение на присъдата /препланиран от 02.12.20г./ се
изпълнява с активното негово съдействие и очевидно се постига целения положителен
резултат. Х. по един категоричен и последователен начин е демонстрирал осъзнатата от него
необходимост от спазване на законите и нормите в обществото и е дал убедителни
доказателства за своето поправяне. Налице е личностна готовност за вписване в обществото
3
по положителен начин, още повече при констатираните не малко ресурси на личността –
образователен ценз, жилищна обезпеченост, формирани трудови навици и умения,
подкрепящи взаимоотношения с близките. Тук е мястото да се посочи, че неизпълнението на
прогресивната пенитенциарна система не може да е пречка „априори“ за приложението на
чл.70, ал.1 от НК, при констатираната наличност на визираните в посочената разпоредба
предпоставки. В конкретния случай прави впечатление, че по отношение на Х. все още не е
извършена замяна на първоначално определения му от съда „строг“ режим в по-лек. В
изготвен от ИСДВР Рангелов и НССДВР Д.Георгиева във връзка с определение на СГС
доклад, същите не са могли да изтъкнат конкретни причини, поради които до момента не е
внесено предложение от инспектор СДВР за замяна на режима на Х..
С оглед изложените данни, правилно и законосъобразно СГС е приел, че се съдържат
необходимите доказателства, от които да се изведе безсъмнен и убедителен извод, че Х. е
преосмислил отношението си към извършеното правонарушение, собственият принос за
него и е приел изцяло отговорността си за него, осъзнал е грешките от миналото и е
изградил поука за бъдещо изцяло обществено приемливо поведение. САС се солидаризира с
извода на решаващия съд, че поправителният процес при Х. е приключил, както и че същият
може да се ресоциализира в условията на свободен начин на живот.
За да обоснове отрицателното становище на Началника на затвора гр.София,
жалбоподателят се позовава на тежестта на правонарушението, за което е осъдено лицето.
Вярно е, че същото се взема предвид при първоначалното определяне оценката на риска от
рецидив и вреди. Същевременно обаче, доводите на процесуалния представител на
Началника на затвора гр.София са в противоречие със съдебната практика, вкл.
тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с
въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от НК. Тежестта и естеството на деянието, за
което е бил осъден Х. не може да бъде отчитано и вземано предвид при отговор на въпроса,
касаещ материалната предпоставка по чл.70 от НК. В чл.439а, ал.1 от НПК, примерно са
изброени обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието и те са - доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Прочита на приложените по делото
доказателства, несъмнено сочи, че са налице данни за положителна промяна у лишения от
свобода Х. съгласно стандарта, залегнал в трайната съдебна практека.
В обобщение, несъмнено за настоящия състав е, че Х. е показал добро поведение,
доказателство за което е отсъствието на наказания, респ. награждаването му. Всички
установени обстоятелства сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
По изложените съображения САС намери, че атакуваното определение на СГС следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
4
Водим от горното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр. чл.341, ал.2 от НПК,
САС, НО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2021г., постановено по ЧНД № 54/2021г. на
Софийски градски съд, НО, 4 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5