Р Е Ш Е Н И Е
№ 18/07.01.2021 година,град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на десети ноември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 2649/2018 година
Производството е по реда
на глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Б.Х.,
с ЕГН **********,***, против ревизионен акт № Р -02000217008539-091-001/18.06.2018 година (РА) на ТД – Бургас на НАП,
потвърден с решение № 184/27.08.2018 година на изпълняващ правомощията директор
на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас (ОДОП) при
ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2017 година на изпълнителния
директор на НАП (лист 19 – 23, 26 – 31 и 32).
С потвърдения РА на
жалбоподателя са определени следните задължения:
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ – главница и лихви, както следва: за
данъчен период 2014 година в размер на 1 846,92 лева главница и 587,78
лева лихва; за данъчен период 2015 година в размер на 9 310,58 лева
главница и 2 015,04 лева лихва и за данъчен период 2016 година в размер на
18 854,91 лева главница и 2 168,49 лева лихва;
- данък върху добавената стойност (ДДС) – главница и лихви, както следва:
за данъчен период април 2015 година в размер на 135,33 лева главница и 42,54
лева лихва; за данъчен период май 2015 година
в размер на 1 495,62 лева главница и 457,26 лева лихва; за данъчен
период юни 2015 година в размер на 1 973,35 лева главница и 586,84 лева
лихва; за данъчен период юли 2015 година в размер на 1 853,97 лева
главница и 535,35 лева лихва; за данъчен период август 2015 година в размер на
2 313,15 лева главница и 647,98 лева лихва; за данъчен период септември
2015 година в размер на 1 282,13 лева главница и 348,46 лева лихва; за
данъчен период октомври 2015 година в размер на 2 206,00 лева главница и
580,52 лева лихва; за данъчен период ноември 2015 година в размер на
2 937,22 лева главница и 748,42 лева лихва; за данъчен период декември
2015 година в размер на 3 102,32 лева главница и 763,73 лева лихва; за
данъчен период януари 2016 година в размер на 3 521,65 лева главница и
836,61 лева лихва; за данъчен период февруари 2016 година в размер на
3 768,48 лева главница и 864,85 лева лихва; за данъчен период март 2016
година в размер на 245,50 лева главница и 54,2 лева лихва; за данъчен период
април 2016 година в размер на 2 476,58 лева главница и 526,35 лева лихва;
за данъчен период май 2016 година в размер на 2 912,50 лева главница и
593,89 лева лихва; за данъчен период юни 2016 година в размер на 4 624,97
лева главница и 904,51 лева лихва; за данъчен период юли 2017 година в размер
на 4 764,90 лева главница и 890,84 лева лихва; за данъчен период август
2016 година в размер на 5 601,07 лева главница и 998,94 лева лихва; за
данъчен период септември 2016 година в размер на 4 505,65 лева главница и
766,02 лева лихва; за данъчен период октомври 2016 година в размер на
4 451,37 лева главница и 718,46 лева лихва; за данъчен период ноември 2016
година в размер на 4 939,10 лева главница и 756,02 лева лихва; за данъчен
период декември 2016 година в размер на 6 773,43 лева главница и 978,46
лева лихва; за данъчен период януари 2017 година в размер на 5 236,80 лева
главница и 711,39 лева лихва; за данъчен период февруари 2017 година в размер
на 5 197,73 лева главница и 665,66 лева лихва и за данъчен период март
2017 година в размер на 4 964,73 лева главница и 593,05 лева лихва;
- вноски за фонд ДОО на самоосигуряващи се лица – главница и лихви, както
следва: за данъчен период 2014 година в размер на 2 124,04 лева главница и
721,97 лева лихва; за данъчен период 2015 година в размер на 3 197,95 лева
главница и 738,09 лева лихва и за данъчен период 2016 година в размер на
3 126,34 лева главница и 420,68 лева лихва;
- вноски за НЗОК на самоосигуряващи се лица – главница и лихви, както
следва: за данъчен период 2014 година в размер на 1 327,53 лева главница и
451,22 лева лихва; за данъчен период 2015 година в размер на 1998,72 лева
главница и 461,30 лева лихва и за данъчен период 2016 година в размер на
1 953,96 лева главница и 262,95 лева лихва;
- вноски за ДЗПО в УнПФ на самоосигуряващи се лица – главница и лихви,
както следва: за данъчен период 2014 година в размер на 829,70 лева главница и
282,01 лева лихва; за данъчен период 2015 година в размер на 1 249,20 лева
главница и 288,32 лева лихва и за данъчен период 2016 година в размер на
1 221,23 лева главница и 164,34 лева лихва.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на РА. Жалбоподателят потвърждава, че е извършвал
търговски продажби, без да е бил регистриран като търговец по Търговския закон,
но не и в размерите, установени от органите по приходите. Оспорва информация в
табличен вид, представена на ревизионния екип от пощенски оператор, съдържаща
данни за извършените от него продажби и за размера на получените приходи.
Изтъква, че използваният от него електронен магазин www.alphamobil.eu е бил използван и от трети
лица, с които е работил. Поддържа, че от размера на установените приходи не е
бил приспаднат размера на пощенските разходи, които е направил. Сочи, че
избраният размер на търговската надценка, посредством който е изчислявана
печалбата, реализирана при продажбите, е некоректно определен. Твърди, че
издателите на РА неправилно са определили данъчните периоди, за които е
установен ДДС за внасяне.
Иска отмяна на РА.
В съдебното производство
жалбоподателят се представлява от процесуален представител, обстойно защитаващ
тезите, изложени в жалбата, както с доказателствените искания, които прави,
така и в пледоария, а и с подробна писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
жалбата. Активно участва в процеса с множество процесуални искания и
възражения. Представя преписката и допълнителни доказателства. Пледира по
същество и представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема
следното.
Жалбата е подадена пред
надлежен съд в срока по чл. 156 ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.
149 във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради
което е допустима.
По съществото на спора.
РА и приложеният към него
ревизионен доклад (РД) отговарят на изискванията за форма. Те съдържа
реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК и по чл. 117 ал. 2 от ДОПК.
Компетентността на
издателите на РА се установява от заповед № РД – 1/02.01.2018 година и заповед
№ РД – 5/03.01.2017 година на директора на ТД – Бургас на НАП, както и от
заповедите за възлагане на ревизия и за изменение на ревизията (ЗВР). Със
заповедите на директора на ТД – Бургас на НАП се определят органите, които
могат да възлагат извършването на ревизии. Сред тях е и Р.К.Т. – началник на
сектор „Ревизии“ в ТД – Бургас на НАП. Съответно, вторият издател на РА – Петър
Миланов Миланов, главен инспектор по приходите – черпи компетентността си от
ЗВР, с които е определен за ръководител на екипа, извършил ревизията (лист 34 -
37 и 503 - 520).
В ревизионното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят е запознат с
констатациите в РД и в РА и се е възползвал пълноценно от възможността
своевременно да оспорва изводите на издателите на акта. Ревизията е извършена
по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. За преминаването към този ред на
установяване на задълженията на М.Х., на 23.04.2018 година от ревизионния екип
е изготвено надлежно уведомление, което е изпратено и на ревизираното лице,
съответно – получено от него на същата дата. В уведомлението са посочени
установени към момента отрицателни факти – недеклариране на приходи, неподаване
на годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, неподаване на заявление за
регистрация по ЗДДС при достигнат - от оборота - праг за задължителна
регистрация. Посочен е реда, по който ще продължи ревизията. На ревизираното
лице и дадена възможност да изрази становище по констатациите – в 14-дневен
срок от получаване на уведомлението (лист 93 - 94).
Ревизионното производство
е започнало със ЗВР от 06.12.2017 година, с която на М.Б.Х. е възложена ревизия
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период от 01.01.2014
година до 31.12.2016 година и за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2014 година до 31.12.2016 година, със срок
– два месеца от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на
11.12.2017 година на електронната поща на ревизираното лице (лист 519 – 520).
На 06.02.2018 година, по
предложение от същата дата, заповедта за възлагане на ревизия е изменена със
заповед от 06.02.2018 година, като от обхвата на ревизията е отпаднал данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.0.2014
година до 31.12.2016 година и е включен данък върху добавената стойност за
периода от 29.04.2015 година до 31.12.2016 година (лист 516 – 518). Заповедта е
връчена на 07.02.2018 година на електронната поща на ревизираното лице (лист
517).
На 07.02.2018 година, по искане от същата дата, заповедта за възлагане на
ревизия е изменена със заповед от 07.02.2018 година, като срокът на ревизията е
продължен до 11.03.2018 година (лист 513 - 515). Заповедта е връчена на
12.02.2018 година на електронната поща на ревизираното лице (лист 514).
На 08.03.2018 година, по предложение и искане от 07.03.2018 година,
заповедта за възлагане на ревизия е изменена със заповед от 08.03.2018 година,
като в обхвата на ревизията са включени допълнително здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се за данъчни периоди от 01.01.2014 година до 31.12.2016
година, универсален пенсионен фонд – за осигурители за данъчен период от
01.01.2014 година до 31.12.2016 година и ДОО – самоосигуряващи се за данъчни
периоди от 01.01.2014 година до 31.12.2016 година и срокът на ревизията е
продължен до 11.05.2018 година (лист 509 – 512). Заповедта е връчена на
15.03.2018 година на електронната поща на ревизираното лице (лист 510).
На 17.04.2018 година, по предложение от 16.04.2018 година, заповедта за
възлагане на ревизия е изменена със заповед от 17.04.2018 година, като е
променен данъчния период на данък върху добавената стойност – от 01.01.2014
година до 31.03.2017 година (лист 506 – 508). Заповедта е връчена на 19.04.2018
година на електронната поща на ревизираното лице (лист 507).
На 20.04.2018 година, по предложение от същата дата, заповедта за възлагане
на ревизия е изменена със заповед от 20.04.2018 година, като от обхвата на
ревизията е отпаднала проверката за задължения за вноски в универсален
пенсионен фонд – за осигурители за данъчен период от 01.0.2014 година до
31.12.2016 година и е включена проверка за задължения за вноски в универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за времето от 01.01.2014 година до
31.12.2016 година (лист 503 - 505). Заповедта е връчена на 20.04.2018 година на
електронната поща на ревизираното лице (лист 504).
Предметният и времеви обхват на
ревизията съответства на установеното в РА - по отношение на ревизираното лице.
По материалната законосъобразност
на обжалвания РА, съдът приема следните фактическа обстановка и правни изводи.
През ревизираните данъчни
периоди е констатирано, че М.Х. в лично качество, като физическо лице, е
извършвал търговия на дребно с промишлени стоки – резервни части и аксесоари за
мобилни телефони, таблети и лаптопи, осъществявана чрез електронен магазин с
домейн www.alphamobil.eu. В страницата на електронния магазин са фигурирали снимки на артикули в
продажба – резервни части, аксесоари, тъч скрийн, протектори и други. Като
информация за контакт е посочено – адрес: 8500, град Айтос улица „Кирил и
Методий“ № 27, Алфамобил - Аксесоари и резервни части за мобилни телефони и
таблети, телефон +359877367229 и +359876144141. Поръчките са осъществявани по
телефона, по „Скайп“ или чрез създаване на профил в цитираната интернет -
страница.
Във връзка с извършваната ревизия, от М. Байран Х. са изискани документи и
писмени обяснения за осъществяваната дейност.
От ревизираното лице са представени писмени обяснения, в които то се е
позовало на свои предходни писмени обяснения от данъчна проверка. Съгласно предходните
обяснения, Х. е извършвал търговска дейност чрез електронен магазин, сайтове за
обяви, „Фейсбук“ и други, като основанията за получаването на наложен платеж от
куриерски фирми са били плащания във връзка с извършени от него продажби на стоки
по електронен път. Посочил е, че той ползва електронния магазин и извършва
продажби чрез него, но не пази документи за доставка на стоките. Заявил е, че
стоките са били доставяни на купувачите чрез куриерски фирми – „Еконт и Спиди“.
Обяснил е организацията на електронния магазин по следния начин – приемането на
заявките става по електронен път; данните които се изискват от клиентите при
направена поръчка са телефон, имена и място на което се доставя стоката, начинът
на доставка е чрез куриерска фирма и заплащането на стоките се извършва с
наложен платеж от получателя. Декларирал е, че за периода 01.01.2016 – 31.12.2016
година не е бил собственик на дружество, нямал е регистрирани ФУ, нямал е
договор за изработка и поддръжка на интернет - страница, тъй като сам я е изработвал
и поддържал, нямал е търговски обекти и складови помещения за 2016 година. В
обяснението си Х. не е посочил трети лица, с които съвместно да е извършвал
дейността по продажбите на артикули за електронни устройства. Сумите, които е
получавал, не са били осчетоводявани на търговско дружество, защото не са
касаели дейността на трето лице (лист 114, страница 2).
По повод допълнително връчено му
ИПДПОЗД – вече в хода на ревизията, за изясняване на механизма на продажбите,
на 29.12.2017 година от М.Х. са представени нови писмени обяснения, в които той
изрично е заявил, че не е водил счетоводна отчетност за продажбите си като
физическо лице и не може да представи такава, няма вземания от трети лица и
задължения към кредитори. Отново е обявил, че основанията за получаване на пари
от куриерска фирма са плащания във връзка с продажби на стоки по електронен път
с наложен платеж чрез „електронен магазин, сайтове за обяви, Facebook и др.“. Х.
е заявил, че лично ползва електронния магазин и извършва продажбите чрез него,
без да посочи други лица като възможни партньори в дейността, развивана от него.
Отрекъл е да пази документи за доставка на продадените стоки. Обяснил е, че стоките
са доставяни на купувачите чрез куриерски фирми – Еконт и Спиди. Описал е
организацията на работата си - че приемането на заявките става по електронен
път, като данните, които се изискват от клиентите при направена поръчка са
телефон, имена и място, на което да се достави стоката чрез куриерски фирми, а заплащането
на стоките е извършвано с наложен платеж от купувачите (лист 109).
Към обяснението ревизираното лице е приложило и договор за преференциални
цени на куриерски и пощенски услуги при интеграция на електронен магазин към
софтуерната система на „Е.Е.“ от 20.01.2014 година, сключен между „Е.Е.“ ООД -
куриер и М.Б.Х. – електронен търговец (лист 110 – 111); споразумение за
получаване на наложни платежи в различен офис от подател по товарителница от
20.01.2014 година, сключено между М.Б.Х. – клиент и „Е.Е.“ ООД – пощенски
оператор (лист 112); нотариален акт № 182 от 09.12.2010 година, съгласно който
„Т енд Д Партнерс“ ООД продава на М.Б.Х. масивна жилищна сграда с дворно място
в град Айтос (лист 113, страница 2 – 114); справка от „Е.Е.“ ООД – на оптичен
носител - за изпратени и получени наложени платежи и парични преводи (лист 116
и лист 24); извлечение от банкови сметки в „Райфайзен банк“ за 2015 година
(лист 117 – 132) и извлечение от банкова сметка *** „Банка ДСК“ за 2014 година
и 2015 година (лист 133 – 139); справка за наличните недвижими имоти (лист
101); справка за наличните моторни превозни средства (лист 101, страница 2);
справка за наличните машини, стоки, оборудване, стопански инвентар (лист 102);
справка за дългосрочни и краткосрочни инвестиции (лист 102, страница 2);
справка за вземанията от трети лица (лист 103, страница 2).
Представени са и декларации от М.Б.Х., с които той е декларирал, че
получените от него суми са като физическо лице до 31.03.2017 година, а след
тази дата приходите му са от фирма „Алфамобил“ ЕООД, като натрупаните обороти в
„Алфамобил“ ЕООД от 01.04.2017 година до 23.08.2017 година са 167 971
лева (за месец април 2017 година –
32 817 лева, за месец май 2017 година – 42 918 лева, за месец юни
2017 година – 42 610 лева, за месец юли 2017 година – 37 050 лева и
за месец август 2017 година – 12 576 лева). Декларациите са идентични, но
с едната от тях е била декларирана надценка на продадените от него стоки в
размер на 119 %, а с другата – надценка в размер на 219 % (лист 103 и 104).
С протокол от 11.05.2018 година от ревизорите е приобщен протокол от
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) от
14.11.2017 година (лист 495). В протокола от извършената ПУФО от 14.11.2017
година са изложени следните констатации: във връзка с било изготвено искане до „Е.Е.“ ООД за представяне на
информация за получени куриерски и пощенски пратки за периода 01.01.2016 –
31.12.2016 година от М.Б.Х.. На 12.09.2017 година от „Е.Е.“ ООД са били представени
един оптичен диск и писмени обяснения с описание на представените таблици (лист
24). Третото лице „Е.Е.“ ООД е представило таблица във формат „Ексел“,
съдържаща информация за куриерски услуги от подател и от получател М.Б.Х. с ЕГН
********** за периода от 01.01.2016 - 31.12.2016 година. От приложената
таблица, в колона G „под телефон“ е било установено, че тя съдържа посочения от
Х. телефонен номер - **********. Първоначалната дата на извършване на куриерски
услуги е 04.01.2016 година, като пратките са били подадени от офис на „Е.Е.“ в
Айтос - Айтос Автогара. В оптичния носител на информация е било открито и описание
на пратката – протектори, дисплеи, калъфи, силикон и други. След извършен
анализа на таблица КУ ********* „подател“ ревизионният екип е установил, че
същата съдържа информация за всички куриерски услуги с подател с телефон
********** за периода на проверката – номер на товарителницата; дата на
подаване; от кой офис е подадена пратката, име и адрес на подателя; телефон на
подателя; вид на пратката; описание на пратката; информация до кой офис е била
изпратена пратката; името и адреса на получателя; телефонен номер на получателя;
вид на услугата; количество на услугата; цена от системата; страна - платец;
време на изплащане на наложения платеж; офис на изплащане на наложения платеж;
получател фактура ИН; клиент; служител доставил пратката и документ номер и
дата. От третото лице е било посочено, че начинът на изплащане по наложните
платежи се вижда от колона „Офис на изпл. на CD“, когато в
колона „услуга“ е посочено CD и в колона „офис на изпл. на CD“ е записан
офис различен от Управление Русе, сумата е изплатена в брой.
Получените данни са били
подложени на анализ и обработка с програмен продукт (ПП) „ACL“. В
таблицата е била създадена нова колона „MESEC“, за да се систематизира
информацията по месеци. Приложена е била функцията „Обобщаване на данни“ по
месец и сума от колона „Количество на услугата“ (филтър „услуга = CD“), в
резултат на което е бил получен оборотът по месеци на Х., а именно:
за месец януари 2016 година –
21 129,90 лева;
за месец февруари 2016 година –
22 610 лева;
за месец март 2016 година –
20 809,70 лева;
за месец април 2016 година –
14 859,50 лева;
за месец май 2016 година –
17 475,00 лева;
за месец юни 2016 година –
27 749,82 лева;
за месец юли 2016 година –
28 589,40 лева;
за месец август 2016 година –
33 606,40 лева;
за месец септември 2016 година –
27 033,90 лева;
за месец октомври 2016 година –
26 708,24 лева;
за месец ноември 2016 година –
29 634,60 лева и
за месец декември 2016 година –
40 640,60 лева или общо 310 847,96 лева.
След повторно искане, отправено
до „Е.Е.“ ООД - за представяне на информация за сключени договори с М.Б.Х. за
извършване на куриерски услуги на стоки и документи, доказващи изплащането на
суми и пощенски парични преводи, събрани при доставката на изпратените от него
куриерски пощенски пратки, на 10.10.2017 година, от „Е.Е.“ ЕООД е бил представен
оптичен диск със снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен
платеж – папка rko и парични преводи post_dc, сключени договорености за
куриерски услуги между М.Б.Х. и „Е.Е.“ ООД, както и фотоснимки на „разписки за
доставка на пощенска пратка“ и „разходен касов ордер“ (лист 24).
Извършени са били насрещни проверки на пощенските оператори, посочени от
ревизираното лице - „Е.Е.“ ЕООД и на „Спиди“ ЕАД.
От „Е.Е.“ ЕООД на ревизионния екип са били изпратени следните файлове:
-
КУ (куриерска услуга) М.Б.Х.
подател – с информация за всички куриерски услуги с подател лицето М.Б.Х. за
периода на проверката;
-
КУ М.Б.Х. получател – с
информация за всички куриерски услуги с получател лицето М.Б.Х., за периода на
проверката;
-
ППП М.Б.Х. подател – с информация
за всички пощенски услуги с подател лицето М.Б.Х., за периода на проверката;
-
ППП М.Б.Х. получател – с
информация за всички пощенски услуги с получател лицето М.Б.Х. за периода на
проверката;
-
КУ ********** подател – с
информация за всички куриерски услуги с подател с телефон ********** за периода
на проверката;
-
КУ ********** получател – с
информация за всички куриерски услуги с получател с телефон ********** за
периода на проверката;
-
ППП ********** подател – с
информация за всички пощенски услуги с подател с телефон ********** за периода
на проверката;
-
ППП ********** получател – с
информация за всички пощенски услуги с получател с телефон ********** за
периода на проверката; SR-35154_12.01.2018 ZIP файл – снимки на документи, показващи изплащането в
брой на суми по наложен платеж – папка rko и парични преводи – папка
post_dc;
-
договорености – заверени копия на
договореностите между М.Б.Х. и „Е.Е.“ ООД.
В приложените писмени
обяснения третото лице е извършило описание на таблиците за куриерски услуги –
подател и получател, на таблиците за пощенски поръчки, както и история на
съкращенията (лист 154 – 155 и лист 265 – 266).
Към цялата информация са
били приложени фотокопия на разходни касови ордери и парични преводи,
по-голямата част от които не са добре фокусирани и са нечетливи (лист 156 – 258
и лист 267 – 494).
„Спиди“ ЕАД е предоставенило писмено обяснение, съгласно което между него и
М.Х. няма сключен договор, за периода 01.01.2014 година – 31.01.2018 година:
няма изплатени суми по наложен платеж, в полза на ревизираното лице; няма
изпратени куриерски и пощенски пратки от М.Х.; няма изпратени куриерски и
пощенски пратки, където в графа телефон на подател да фигурира ********** и
няма получени куриерски и пощенски пратки, където в графа телефон на получател
да фигурира ********** (лист 145).
Органите по приходите са извършили анализ и обработка на данните
предоставени от „Е.Е.“ ООД за периода 01.01.2014 – 31.12.2016 година и за
периода 01.01.2017 – 31.12.2017 година:
- файлът „КУ-Подател“ за период 01.01.2014 – 31.12.2016 година е съдържал
27 710 записа с данни за извършените продажби с подател М.Б.Х., телефон
********** и предмет на продажбите – тъч скрийн, дисплей, панел, батерия и
други аксесоари. Общата стойност на продажбите е била изчислена на
465 442,20 лева, за която е било констатирано съответствие с общата сума
на наложните платежи, получена от Х. от „Е.Е.“ ООД и формираща съдържанието на
таблици ППП (пощенски парични преводи) – подател и ППП – получател;
- файлът „КУ-Подател“ за календарната 2017 година е съдържал 10 825 записа
с данни за извършените продажби за периода 01.01.2017 – 23.08.2017 година с
подател М.Б.Х. и фирма с наименование „Алфамобил“, телефон ********** и предмет
на продажбите – тъч скрийн, дисплей, панел, батерия и други. Общата стойност на
продажбите в размер на 260 369,20 лева е съответствала на сумата на
наложените платежи, получена от лицето от „Е.Е.“ ООД и формираща съдържанието
на таблици ППП (пощенски парични преводи) – подател и ППП – получател.
Анализът на полученото от третото лице значително количество данни е
наложил ревизионният екип да ги обобщи с ПП „ARBUTUS“. След импортиране на предоставената
информация, данните са били филтрирани по колона „Количество на услугата“, тип CD (cash
on delivery) или сума на наложения платеж, без стойността на
куриерската услуга.
Получените таблици, с които е извършена допълнителна обработка на данните, са
били озаглавени PODATEL_TELEFON_CD (2014 – 2016 година) и съответно
PODATEL_2017_CD (2017 година). В тях е била създадена колона MESEC на база колоната, съдържаща датите на подаване на пратките.
Допълнителната колона MESEC е била добавена към
таблиците за съответните периоди, след което е приложена функция „ОБОБЩАВАНЕ“ -
по отношение на данните в колона MESEC и в колона „Сума на
наложен платеж“, за да се получат реализираните продажби по месеци в таблица OBOB_PODATEL (2014 – 2016 година) и съответно в таблица OBOB_PODATEL_2017 (за 2017 година).
В резултата на извършената обработка на данни ревизионният екип е получил таблица с обобщени резултати за
продажбите, извършени от М.Б.Х. за периода 01.01.2014 – 23.08.2017 година - по
месеци (лист 57).
За цитирания период органите по приходите са установили обороти от продажба
на стоки, част от които представляват приходи на физическото лице от
упражняване на търговска дейност, които не са декларирани по реда на ЗДДФЛ, затова
в хода на ревизията е било прието, че в случая са налице данни за укрити
(недекларирани) приходи от М.Х..
С оглед установените факти, на основание чл. 124 ал. 1 от ДОПК е било изготвено
и връчено уведомление № Р-02000217008539-113-001/23.04.2018 година (лист 93), с
което ревизираното лице е било уведомено, че основата за облагане с годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014 – 31.12.2016 година, данък
върху добавената стойност за периода 29.04.2015 – 31.03.2017 година и
осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за ДОО – за
самоосигуряващи се, универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващите се и
здравно осигуряване – за самоосигуряващите се за ревизираните периоди ще бъде
определена по реда на чл. 122 и чл. 124а от ДОПК. Ревизираното лице е получило
уведомлението на 23.04.2018 година по електронен път (лист 94).
При анализа на обобщените резултати
за продажбите, извършени от М.Х. за периода 01.01.2014 – 23.08.2017 година, ревизионният
екип е установил, че за периода 01.01.2014 – 31.03.2015 година оборотът на Х. е
достигнал 59 747,28 лева, т.е. към 31.03.2015 година облагаемият оборот от
продажбите за период не по - дълъг от 12 последователни месеца преди текущия е
превишил прага от 50 000 лева, поради което на основание чл. 96 ал. 1 от ЗДДС М.Х. е бил длъжен да подаде заявление за регистрация по този ЗДДС в 14 –
дневен срок от изтичането на данъчния период през който е достигнал този оборот.
Според ревизорите, задълженото лице е следвало до 14.04.2015 година да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС и от 29.04.2015 година да се счита
регистрирано по ЗДДС, но то не е изпълнило това си задължение. Дължимият ДДС е
бил определен в съответствие с нормите на чл. 67 ал. 2 - 3 във връзка с чл. 102
ал. 3 т. 2 от ЗДДС и чл. 122 ал. 1 и ал. 2 т. 1 – 4, т. 6, т. 8, т. 15 – 16 от
ДОПК, както следва:
- месец януари 2014 година – общо приходи в размер на 2 301,00 лева;
ДДС – 0,00 лева и данъчна основа – 2 301,00 лева;
- месец февруари 2014 година – общо приходи в размер на 962,00 лева; ДДС –
0,00 лева и данъчна основа – 962,00 лева;
- месец март 2014 година – общо приходи в размер на 1 409,00 лева; ДДС
– 0,00 лева и данъчна основа – 1 409,00 лева;
- месец април 2014 година – общо приходи в размер на 1 842,00 лева;
ДДС – 0,00 лева и данъчно основа – 1 842,00 лева;
- месец май 2014 година – общо приходи в размер на 2 081,00 лева; ДДС
– 0,00 лева и данъчна основа – 2 081,00 лева;
- месец юни 2014 година – общо приходи в размер на 1 866,00 лева; ДДС
– 0,00 лева и данъчна основа – 1 866,00 лева;
- месец юли 2014 година – общо приходи в размер на 1 846,78 лева; ДДС
– 0,00 лева и данъчна основа – 1 846,00 лева;
- месец август 2014 година – общо приходи в размер на 1 903,00 лева;
ДДС – 0,00 лева и данъчна основа – 1 903,00 лева;
- месец септември 2014 година – общо приходи в размер на 1 038,00
лева; ДДС – 0,00 лева и данъчна основа – 1 038,00 лева;
- месец октомври 2014 година – общо приходи в размер на 2 893,50 лева;
ДДС – 0,00 лева и данъчна основа – 2 893,50 лева;
- месец ноември 2014 година – общо приходи в размер на 4 148,80 лева;
ДДС – 0,00 лева и данъчна основа – 4 148,80 лева;
- месец декември 2014 година – общо приходи в размер на 8 247,60 лева;
ДДС – 0,00 лева и данъчна основа – 8 247,60 лева;
- месец януари 2015 година – общо приходи в размер на 7 415,90 лева;
ДДС – 0,00 лева и данъчна основа – 7 415,90 лева;
- месец февруари 2015 година – общо приходи в размер на 9 345,00 лева;
ДДС – 0,00 лева и данъчна основа – 9 345,00 лева;
- месец март 2015 година – общо приходи в размер на 12 447,70 лева;
ДДС – 0,00 лева и данъчна основа – 12 447,70 лева;
- месец април 2015 година – общо приходи в размер на 11 201,20 лева;
ДДС – 135,33 лева и данъчна основа – 11 065,87 лева;
- месец май 2015 година – общо приходи в размер на 8 973,70 лева; ДДС
– 1 495,62 лева и данъчна основа – 7 478,08 лева;
- месец юни 2015 година – общо приходи в размер на 11 840,10 лева; ДДС
– 1 973,35 лева и данъчна основа – 9 866,75 лева;
- месец юли 2015 година – общо приходи в размер на 11 123,80 лева; ДДС
– 1 853,97 лева и данъчна основа – 9 269,83 лева;
- месец август 2015 година – общо приходи в размер на 13 878,90 лева;
ДДС – 2 313,15 лева и данъчна основа – 11 565,75 лева;
- месец септември 2015 година – общо приходи в размер на 7 692,76
лева; ДДС – 1 282,13 лева и данъчна основа – 6 410,63 лева;
- месец октомври 2015 година – общо приходи в размер на 13 236,00
лева; ДДС – 2 206,00 лева и данъчна основа – 11 030,00 лева;
- месец ноември 2015 година – общо приходи в размер на 17 623,30 лева;
ДДС – 2 937,22 лева и данъчна основа – 14 686,08 лева;
- месец декември 2015 година – общо приходи в размер на 18 613,90
лева; ДДС – 3 102,32 лева и данъчна основа – 15 511,58 лева;
- месец януари 2016 година – общо приходи в размер на 21 129,90 лева;
ДДС – 3 521,65 лева и данъчна основа – 17 608,25 лева;
- месец февруари 2016 година – общо приходи в размер на 22 610,90
лева; ДДС – 3 768,48 лева и данъчна основа – 18 842,42 лева;
- месец март 2016 година – общо приходи в размер на 1 473,00 лева; ДДС
– 245,50 лева и данъчна основа – 1 227,50 лева;
- месец април 2016 година – общо приходи в размер на 14 859,50 лева;
ДДС – 2 476,58 лева и данъчна основа – 12 382,92 лева;
- месец май 2016 година – общо приходи в размер на 17 475,00 лева; ДДС
– 2 912,50 лева и данъчна основа – 14 562,50 лева;
- месец юни 2016 година – общо приходи в размер на 27 749,82 лева; ДДС
– 4 624,97 лева и данъчна основа – 23 124,85 лева;
- месец юли 2016 година – общо приходи в размер на 28 589,40 лева; ДДС
– 4 764,90 лева и данъчна основа – 23 824,50 лева;
- месец август 2016 година – общо приходи в размер на 33 606,40 лева;
ДДС – 5 601,07 лева и данъчна основа – 28 005,33 лева;
- месец септември 2016 година – общо приходи в размер на 27 033,90
лева; ДДС – 4 505,65 лева и данъчна основа – 22 528,25 лева;
- месец октомври 2016 година – общо приходи в размер на 26 708,24
лева; ДДС – 4 451,37 лева и данъчна основа – 22 256,87 лева;
- месец ноември 2016 година – общо приходи в размер на 29 634,60 лева;
ДДС – 4 939,10 лева и данъчна основа – 24 695,50 лева;
- месец декември 2016 година – общо приходи в размер на 40 640,60
лева; ДДС – 6 773,43 лева и данъчна основа – 33 867,17 лева;
- месец януари 2017 година – общо
приходи в размер на 31 420,80 лева; ДДС – 5 236,80 лева и данъчна
основа – 26 184,00 лева;
- месец февруари 2017 година – общо приходи в размер на 31 186,40
лева; ДДС – 5 197,73 лева и данъчна основа – 25 988,67 лева;
- месец март 2017 година – общо приходи в размер на 29 788,40 лева;
ДДС – 4 964,73 лева и данъчна основа – 24 823,67 лева.
Ревизионният екип е приел, че след 31.03.2017 година ревизираното лице не е
извършвало търговска дейност като физическо лице.
Предвид констатациите по ЗДДС на М.Х. са били определени следните
задължения за ДДС и лихви: за месец април 2015 година ДДС в размер на 135,33 лева и лихва – 42,54 лева; за месец
май 2015 година ДДС в размер на 1 495,62 лева и лихва – 457,26 лева; за месец
юни 2015 година ДДС в размер на 1 973,35 лева и лихва – 586,84 лева; за месец
юли 2015 година ДДС в размер на 1 853,97
лева и лихва – 535,35 лева; за месец август 2015 година ДДС в размер на 2
313,15 лева и лихва – 647,98 лева; за месец септември 2015 година ДДС в размер
на 1 282,13 лева и лихва – 348,46 лева; за месец октомври 2015 година ДДС в
размер на 2 206,00 лева и лихва – 580,52 лева; за месец ноември 2015 година ДДС
в размер на 2 937,22 лева и лихва – 748,42 лева; за месец декември 2015 година
ДДС в размер на 3 102,32 лева и лихва – 763,73 лева; за месец януари 2016
година ДДС – 3 521,65 лева и лихва – 836,61 лева; за месец февруари 2016 година
ДДС в размер на 3 768,48 лева и лихва – 864,85 лева; за месец март 2016 година
ДДС в размер на 245,50 лева и лихва – 54,22 лева; за месец април 2016 година
ДДС в размер на 2 476,58 лева и лихва – 526,35 лева; за месец май 2016 година
ДДС в размер на 2 912,50 лева и лихва – 593,89 лева; за месец юни 2016 година
ДДС в размер на 4 624,97 лева и лихва – 904,51 лева; за месец юли 2016 година
ДДС в размер на 4 764,90 лева и лихва – 890,84 лева; за месец август 2016
година ДДС в размер на 5 601,07 лева и лихва – 998,94 лева; за месец септември
2016 година ДДС в размер на 4 505,65 лева и лихва – 766,02 лева; за месец
октомври 2016 година ДДС в размер на 4 451,37 лева и лихва – 718,46 лева; за
месец ноември 2016 година ДДС в размер на 4 939,10 лева и лихва – 756,02 лева;
за месец декември 2016 година ДДС в размер на 6 773,43 лева и лихва – 978,46
лева; за месец януари 2017 година ДДС в размер на 5 236,80 лева и лихва –
711,39 лева; за месец февруари 2017 година ДДС в размер на 5 197,73 лева и
лихва – 665,66 лева и за месец март 2017 година ДДС в размер на 4 964,73 лева и
лихва – 593,05 лева.
По отношение облагането с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, ревизионният
екип е определил данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК като е
приспаднал дължимият ДДС по извършените доставки след 29.04.2015 година –
датата от която се дължи ДДС и надценката (декларираната от Х. по – ниска надценка
в размер на 119 %, посочена таблично с коефициент 2,19), както следва:
- месец януари 2014 година – недекларирани приходи в размер на
2 301,00 лева; приходи - 2 301,00 лева; коефициент надценка 2,19;
разходи – 1 050,68 лева (2 301,00 : 2.19) и данъчна основа за
облагане 1 250.32 лева (2 301,00 – 1 050,68 лева);
- месец февруари 2014 година – недекларирани приходи в размер на 962,00
лева; приходи – 962,00 лева; коефициент надценка – 2,19; разходи – 439,27 лева;
данъчна основа за облагане – 522,73 лева;
- месец март 2014 година - недекларирани приходи в размер на 1 409,00
лева; приходи – 1 409,00 лева; коефициент надценка – 2,19; разходи –
643,38 лева; данъчна основа за облагане – 765,62 лева;
- месец април 2014 година - недекларирани приходи в размер на 1 842,00
лева; приходи – 1 842,00 лева; коефициент надценка – 2,19; разходи –
841,10 лева; данъчна основа за облагане – 1000,90 лева;
- месец май 2014 година - недекларирани приходи в размер на 2 081,00
лева; приходи – 2 081,00 лева; коефициент надценка – 2,19; разходи –
950,23 лева; данъчна основа за облагане – 1 130,77 лева;
- месец юни 2014 година - недекларирани приходи в размер на 1 866,00
лева; приходи – 1 866,00 лева; коефициент надценка – 2,19; разходи –
852,05 лева; данъчна основа за облагане – 1 013,95 лева;
- месец юли 2014 година – недекларирани приходи в размер на 1 846,78
лева; приходи – 1 846,78 лева; коефициент надценка – 2,19; разходи – 843,28
лева; данъчна основа за облагане – 1003,50 лева;
- месец август 2014 година - недекларирани приходи в размер на
1 903,00 лева; приходи – 1 903,00 лева; коефициент надценка – 2,19;
разходи – 868,95 лева; данъчна основа за облагане – 1 034,05 лева;
- месец септември 2014 година - недекларирани приходи в размер на
1 038,00 лева; приходи – 1 038,00 лева; коефициент надценка – 2,19;
разходи – 473,97 лева; данъчна основа за облагане – 564,03 лева;
- месец октомври 2014 година - недекларирани приходи в размер на
2 893,50 лева; приходи – 2893,50 лева; коефициент надценка – 2,19; разходи
– 1 321,23 лева; данъчна основа за облагане – 1 572,27 лева;
- месец ноември 2014 година - недекларирани приходи в размер на
4 148,80 лева; приходи – 4 148,80 лева; коефициент надценка – 2,19;
разходи – 1 894,43 лева; данъчна основа за облагане – 2254,37 лева;
- месец декември 2014 година - недекларирани приходи в размер на
8 247,60 лева; приходи – 8 247,60 лева; коефициент надценка – 2,19;
разходи – 3766,03 лева; данъчна основа за облагане – 4 481,57 лева;
- месец януари 2015 година - недекларирани приходи в размер на
7 415,90 лева; приходи – 7 415,90 лева; коефициент надценка – 2,19;
разходи – 3 386,26 лева; данъчна основа за облагане – 4 029,64 лева;
- месец февруари 2015 година - недекларирани приходи в размер на
9 345,00 лева; приходи – 9 345,00 лева; коефициент надценка – 2,19;
разходи – 4 267,12 лева; данъчна основа за облагане – 5 077,88 лева;
- месец март 2015 година - недекларирани приходи в размер на 12 447,70
лева; приходи – 12 447,70 лева; коефициент надценка – 2,19; разходи –
5683,88 лева; данъчна основа за облагане – 6763,82 лева;
- месец април 2015 година – недекларирани приходи в размер на
11 201,20 лева; ДДС – 135,33 лева; приходи – 11 065,87 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 5 052,91 лева; данъчна основа за облагане – 6012,96
лева;
- месец май 2015 година - недекларирани приходи в размер на 8 973,70
лева; ДДС – 1 495,62 лева; приходи – 7 478,08 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 3 414,65 лева; данъчна основа за облагане – 4 063,43
лева;
- месец юни 2015 година - недекларирани приходи в размер на 11 840,10
лева; ДДС – 1 973,35 лева; приходи – 9 866,75 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 4 505,37 лева; данъчна основа за облагане – 5 361,38
лева;
- месец юли 2015 година - недекларирани приходи в размер на 11 123,80
лева; ДДС – 1 853,97 лева; приходи – 9 269,83 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 4 232,80 лева; данъчна основа за облагане – 5 037,03
лева;
- месец август 2015 година - недекларирани приходи в размер на
13 878,90 лева; ДДС – 2 313,15 лева; приходи – 11 565,75 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 5 281,16 лева; данъчна основа за облагане – 6 284,59
лева;
- месец септември 2015 година - недекларирани приходи в размер на
7 692,76 лева; ДДС – 1 282,13 лева; приходи – 6 410,63 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 2 927,23 лева; данъчна основа за облагане – 3 483,40
лева;
- месец октомври 2015 година - недекларирани приходи в размер на
13 236,00 лева; ДДС – 2 206,00 лева; приходи – 11 030,00 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 5 036,53 лева; данъчна основа за облагане – 5 993,47
лева;
- месец ноември 2015 година - недекларирани приходи в размер на
17 623,30 лева; ДДС – 2 937,22 лева; приходи – 14686,08 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 6 705,97 лева; данъчна основа за облагане – 7 980,11
лева;
- месец декември 2015 година - недекларирани приходи в размер на
18 613,90 лева; ДДС – 3 102,32 лева; приходи – 15 511,58 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 7 082,91 лева; данъчна основа за облагане – 8 428,67
лева;
- месец януари 2016 година - недекларирани приходи в размер на
21 129,90 лева; ДДС – 3 521,65 лева; приходи – 17 608,25 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 8 040,30 лева; данъчна основа за облагане – 9 567,95
лева;
- месец февруари 2016 година - недекларирани приходи в размер на
22 610,90 лева; ДДС – 3 768,48 лева; приходи – 18 842,42 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 8 603,84 лева; данъчна основа за облагане –
10 238,57 лева;
- месец март 2016 година - недекларирани приходи в размер на 1 473,00
лева; ДДС – 245,50 лева; приходи – 1 227,50 лева; коефициент надценка – 2,19;
разходи – 560,50 лева; данъчна основа за облагане – 667,00 лева;
- месец април 2016 година - недекларирани приходи в размер на
14 859,50 лева; ДДС – 2 476,58
лева; приходи – 12 382,92 лева; коефициент надценка – 2,19; разходи – 5 654,30
лева; данъчна основа за облагане – 6 728,62 лева;
- месец май 2016 година - недекларирани приходи в размер на 17 475,00
лева; ДДС – 2 912,50 лева; приходи – 14 562,50 лева; коефициент надценка –
2,19; разходи – 6 649,54 лева; данъчна основа за облагане – 7 912,96 лева;
- месец юни 2016 година - недекларирани приходи в размер на 27 749,82
лева; ДДС – 4 624,97 лева; приходи – 23 124.85 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 10 559,29 лева; данъчна основа за облагане –
12 565,56 лева;
- месец юли 2016 година - недекларирани приходи в размер на 28 589,40
лева; ДДС – 4 764,90 лева; приходи – 23 824,50 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 10 878,77 лева; данъчна основа за облагане –
12 945,73 лева;
- месец август 2016 година - недекларирани приходи в размер на
33 606,40 лева; ДДС – 5 601,07 лева; приходи – 28 005,33 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 12 787,82 лева; данъчна основа за облагане –
15 217,51 лева;
- месец септември 2016 година - недекларирани приходи в размер на
27 033,90 лева; ДДС – 4 505,65 лева; приходи – 22 528,25 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 10 286,87 лева; данъчна основа за облагане –
12 241,38 лева;
- месец октомври 2016 година - недекларирани приходи в размер на
26 708,24 лева; ДДС – 4 451,37 лева; приходи – 22 256,87 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 10 162,95 лева; данъчна основа за облагане –
12 093,91 лева;
- месец ноември 2016 година - недекларирани приходи в размер на
29 634,60 лева; ДДС – 4 939,10 лева; приходи – 24 695,50 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 11 276,48 лева; данъчна основа за облагане –
13 419,02 лева;
- месец декември 2016 година - недекларирани приходи в размер на
40 640,60 лева; ДДС – 6 773,43 лева; приходи – 33 867,17 лева; коефициент
надценка – 2,19; разходи – 15 464,46 лева; данъчна основа за облагане –
18 402,71 лева.
На основание чл. 122 - 124а от ДОПК ревизионният екип е определил на М.Х.
годишна данъчна основа за облагане по
ЗДДФЛ за 2014 година в размер на
12 312,81 лева (общата сума на приходите 30 538,68 лева минус общата
сума на разходите 13 944,60 лева минус задължителните осигурителни вноски
по КСО и ЗЗО в размер на 4 281,27 лева) и съответно данък за внасяне в
размер на 1 846,92 лева (12 312,81 лева х 15 %). На основание чл. 175
от ДОПК е била установена и дължима лихва в размер на 587,78 лева.
За 2015 година на Х. е била определена годишна данъчна основа за облагане
по ЗДДФЛ в размер на 62 070,52 лева (общата сума на приходите
126 093,19 лева минус общата сума на разходите 57 576,80 лева минус
задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 6 445,87 лева)
и съответно данък за внасяне в размер на 9 310,58 лева (62 070,52 лева х
15 %). На основание чл. 175 от ДОПК е била изчислена дължима и лихва в размер
на 2 015,04 лева.
За 2016 година, на същото правно основание, на Х. е определена годишна
данъчна основа в размер на 125 699,38 лева (общата сума на приходите
242 926,05 лева минус общата сума на разходите 110 925,14 лева минус
задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 6 301,53 лева)
и съответно данък за внасяне в размер на 18 854,91 лева (125 699,38
лева х 15 %). На основание чл. 175 от ДОПК е дължима и лихва в размер на
2 168,49 лева.
Въз основа на констатираните данни за извършваната дейност от М.Х. като
търговец, при ревизията му са определени и вноски за фонд ДОО, НЗОК и ДЗПО в
УнПФ на самоосигуряващите се лица
На основание чл.124а от ДОПК, органите по приходите са определили дължимите
от М.Б.Х. вноски за фонд ДОО, НЗОК и вноски за ДЗПО в УнПФ, а именно:
- вноски за фонд ДОО
на самоосигуряващите се лица – за 2014 година в размер
на 2 124,04 лева (645,12 лева авансови вноски + 1 478,92 лева размер
на осигурителните вноски за довнасяне) и на основание чл.113 от КСО лихва в
размер на 721,97 лева; за 2015 година в размер на 3 197,95 лева (645,12
лева авансови вноски + 2 552,83 лева размер на осигурителните вноски за
довнасяне) и на основание чл.113 от КСО лихва в размер на 738,09 лева и за 2016
година в размер на 3 126,96 лева (844,80 лева авансови вноски +
2 281,54 лева размер на осигурителните вноски за довнасяне) и на основание
чл.113 от КСО лихва в размер на 420,68 лева;
- вноски за НЗОК на
самоосигуряващите се лица – за 2014 година в размер на 1 327,53 лева
(403,20 лева авансови вноски + 924,33 лева размер на осигурителните вноски за
довнасяне) и на основание чл. 107 от ЗЗО лихва в размер на 451,22 лева; за 2015 година в размер на 1 998,72 лева (403,20 лева авансови вноски
+ 1 595,52 лева размер на осигурителните вноски за довнасяне) и на
основание чл. 107 от ЗЗО лихва в размер на 461,30 лева и за 2016 година в
размер на 1 953,96 лева (528,00 лева авансови вноски + 1 425,96 лева
размер на осигурителните вноски за довнасяне) и на основание чл. 107 от ЗЗО
лихва в размер на 262,95 лева;
- вноски за ДЗПО в УнПФ на
самоосигуряващите се лица - за 2014 година в размер на 829,70 лева (252,00 лева
авансови вноски + 577,70 лева размер на осигурителните вноски за довнасяне) и
на основание чл. 113 от КСО лихва в размер на 282,01 лева; за 2015 година в
размер на 1 249,20 лева (252,00 лева авансови вноски + 997,20 лева размер
на осигурителните вноски за довнасяне) и на основание чл. 113 от КСО лихва в
размер на 288,32 лева и за 2016 година в размер на 1 221,23 лева (330,00
лева авансови вноски + 891,23 лева размер на осигурителните вноски за
довнасяне) и на основание чл. 113 от КСО лихва в размер на 164,34 лева.
В съдебното производство „Е.Е.“ ООД е задължено да представи оригиналите на
разходните касови ордери, изпратени на магнитен носител – компактдиск във вид
на снимки за извършени плащания в брой на наложен платеж по ИПДПОЗЛ с изходящ №
П-02000217128184-041-002/15.09.2017 година. Представени са РКО от 29.01.2016
година за сумата от 214 лева по пратки с № 01050055096854 – 7 лева, №
01050055101640 – 49 лева, № 01051840462731 – 25 лева, № 01051840584723 – 28
лева, № 01051840593657 – 66 лева и № 01051840758995 – 39 лева; РКО от
14.05.2016 година за сумата от 321,70 лева по пратки с № 01050061796816 – 66
лева, № 01050061932917 – 12 лева, № 01050062003166 – 76,80 лева, №
01050062129279 – 89 лева, № 01051845442189 – 29 лева и № 01051845483984 – 48,90
лева; РКО от 17.09.2016 година за сумата от 412,90 лева по пратки с №
01051848788369 – 4 лева, № 01051848885778 – 9,90 лева, № 01051848918810 – 158
лева, № 01051848969263 – 95 лева, № 01051848974670 – 8 лева, № 01051848981845 –
89 лева и № 01051848998164 – 49 лева (лист 547 – 547б).
С молби от 15.04.2019 година и от 07.06.2019 година от „Е.Е.“ ООД е посочено, че в деловодството
на дружеството не са открити други оригинали на РКО освен представените, като
останалите изискани документи не са налични в архивите на дружеството, тъй като
са унищожени по причини, независещи от „Е.Е.“ ООД и представляващите го лица
(лист 592 и лист 613).
С писмо от 24.07.2020 година от „Е.Е.“ ООД е приложен диск с файл SR-35154_12.01.2018
ZIP файл електронно заверен с подпис на управителя
(лист 677 – 678).
С молба от 05.02.2019 година М.Б.Х. чрез процесуалния си представител е
поискал откриване на производство по оспорване на следните РКО, копия от които
са приложени на лист 157, 158, 161, 162, 164, 165, от 169 до 190, 215, 219,
247, от 282 до 286, 304, 305, 325, 327, 328, 334, 335, 341, 345, 346, 351, 381,
411, 412, 413, 414, 418, 419, 420, от 422 до 428, от 430 до 440, 444, 445, 446
и 459, като твърди, че нито ръкописния текст, нито подписа са положени от него.
Открито е и производство по оспорването на РКО от 14.05.2016 година и
17.09.2016 година в частта, ръкописно нанесена в графите „получих сумата“,
„ЕГН“, „лична карта“ и „подпис“.
Във връзка с оспорените РКО е извършена съдебно – почеркова експретиза,
вещото лице по която е посочило, че РКО на посочените листи от делото
представляват ксерокопия с лошо качество – не са ясни (не са фокусирани добре
при снимането), снимани са от голямо разстояние и при увеличаването, което би
направил ще се изгубят елементите на буквите, които са важни за идентификационното
изследване, поради което му е невъзможно да даде категоричен отговор при
изследването на тези фотокопия (лист 468). Изследвани са само РКО от 14.05.2016
година и от 17.09.2016 година – приложени по делото в оригинал, като в
заключение е посочено, че ръкописно изписаните текстове (буквени и цифрови) в
РКО от 14.05.2016 година – не са изписани от М.Б.Х. и подписа срещу „получих
сумата“ в същия касов ордер – не е положен от М.Б.Х.. За РКО от 17.09.2016
година е посочено, че ръкописните текстове (буквени и цифрови) са изписани от М.Б.Х.
и подписа срещу „подпис“ в същия РКО вероятно е изписан от М.Б.Х. (лист 575). В
съдебно заседание проведено на 02.04.2019 година след предявяване на РКО от 17.09.2016
година на лист 547б от делото на М.Х., същият заявява, че почеркът и подписът
са негови (лист 586).
Изискана е и е представена справка от Главна дирекция „Гранична полиция“
към МВР за преминаване на границата на Република България от лицето М.Б.Х. за
периода 01.01.2014 година – 31.03.2017 година (лист 597 – 599).
В съдебното производство, за изясняване механизма на извършваните доставки
е призован жалбоподателя, на основание чл. 176 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и е допусната и разпитана свидетелката Д.Г.М.. Изготвена е и съдебно –
икономическа експертиза (лист 664 – 666).
Жалбоподателят М.Х. сочи, че продуктите са получавани от Румъния, Полша,
България, Турция и Китай, като доставките са пристигали на негово име и на
фирмата на колегата му – „А.“, без да уточнява името на собственика или
представляващия това дружество, правноорганизационната му форма или други
данни, от които то да бъде идентифицирано. Обяснява, че когато доставките са
пристигали, те са били декларирани пред митническата администрация, освобождавани,
след което са били съхранявани в офис в град Айтос, собственост на „А.“. Според
Х., продуктите са били предлагани чрез „Продавалник“, сега „OLX.BG“, като физически доставките са били изпращани по следния начин: приемане
на поръчката (по телефон или чрез съобщение), отиване до офис на „Е.Е.“ ООД и
изпращане на адреса на клиента. Посочва, че поръчките са били приемани от него
и „от колегите“, без да индивидуализира конкретни лица (използва само малките
им имена „А. и Л.“ като заявява, че не знае пълните им имена), а са се
изпълнявали на негово име, но след разрастване на бизнеса си е направил фирма
„Алфамобил“ и е продължил да изпраща поръчките през нея. Жалбоподателят твърди,
че са работили „трима колеги“, между които ежеседмично са се делели парите от
поръчките, без да се е водила отчетност. Заявява, че поръчките са били на
негово име, а парите от “Е.Е.“ ООД са получавани от него и колегите му, без да
има значение кой конкретно ги получава, защото получените суми са се
разпределяли впоследствие. Поддържа, че не е била водена отчетност кой от
„съдружниците“ колко и каква стока притежава в това общо начинание и колко пари
трябва да получи периодично при съответното седмично „приключване“. Заявява, че
е възможно някой от двамата му партньори да се е разписвал под РКО, представени
по делото, но отрича той да се е разписвал под такива ордери от името на друг
човек. На въпрос от процесуалния си представител в края на разпита заявява, че
с партньорите си са имали „вътрешни сметки“, които са водели „заедно според
поръчката“. Изтъква, че парите от продажбите са били делени („Аз вземах от тези
пари от продажбите на съдружниците. Деляхме ги парите всичките“), без да
конкретизира как е било осъществявано това – поравно или в определено
съотношение. Твърди, че ордерите е видял чак в съда и че не всички подписа са
негови (лист 585 - 586).
Свидетелят М. сочи, че работи в „Е.Е.“ ООД от 2010 година и познава
жалбоподателя като клиент. Описва механизма на изплащане на изпращача на
средствата, получени от продажби с наложен платеж - заявява, че първо се
изисква лична карта на лицето и - след установяване на самоличността му - се пристъпва
към изплащане на паричните преводи по наложните платежи – единствено и само на
лицето, идентифицирало се с лична карта. Обяснява, че парите могат да бъдат
получени и от друго лице, но само ако има пълномощно и след телефонен разговор
с подателя на паричния превод, осъществяван през централата на „Е.Е.“ ООД,
записваща разговора. Свидетелят отрича друго лице да се е подписвало на
ордерите, предназначени за изплащане на суми на жалбоподателя. Обяснява, че в
разходния касов ордер за „получих сумата“ се изписва собственоръчно от лицето
сумата, имена, ЕГН и подпис. Сочи, че винаги се прави снимка на РКО, която
отива в архив.
Вещото лице по съдебно – икономическата експертиза (СИЕ) след извършени
справки в сайтове за електронна търговия и съпоставки с продажните цени на
жалбоподателя е определило надценка за отделните артикули - тъч скрийн за
телефони – 127 %, тъч скрийн за таблети – 109 %, дисплеи – 122 %, калъфи – 208
%, силиконов гръб – 220 %, батерии – 40 %, скрийн протектор – 283 % и заден
капак – 206 % или средно за всички артикули в размер на 164 %. Експертизата не
е оспорена от страните. Размерът на надценката на конкретните артикули,
установен в съдебното производство, е по – нисък от размера на надценката, която
е била възприета от ревизионния екип при определяне на задълженията на Х. – 119
% (лист 664 - 666).
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи по
материалната законосъобразност на РА.
Между страните няма спор, че жалбоподателят Х. е извършвал независима
икономическа дейност – търгувал е по занятие, без да е бил надлежно регистриран
като търговец по смисъла на ТЗ.
Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, които
представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на
материалноправни норми на съответния закон при съществена и пълна липса на
необходими доказателства за наличие на фактическите състави от материалния
закон. Те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на
съответните факти, но само ако са налице предпоставките регламентирани в чл. 122 ал. 1 от ДОПК. При липса или непълнота на доказване на
обстоятелствата послужили на приходния орган да определи основата за облагане
по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК, фактическите
констатации на ревизионния акт не се ползват с доказателствената сила по чл. 124 от ДОПК, т.е. ревизиращия орган в съдебното производство следва с
всички допустими от закона доказателствени средства да докаже, че фактите, въз
основа на които е направило извод за дължимост на определените от него данъчни
задължения, са се осъществили действително, така както твърди в РА и доклада
към него.
В конкретния случай констатациите за приложимостта на особения ред за
провеждане на ревизия са свързани с няколко обстоятелства – извършване на
търговска дейност от Х. през продължителен период от време от 2014 година до
2017 година и неподаване на дължими данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ
поотделно за всяка календарна година (представляваща отделен данъчен период),
неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС (след достигане на прага,
установен в закона), липса на счетоводна отчетност за реализираните продажби,
извършените продажби и получените приходи. Тези обстоятелства, неоспорени от жалбоподателя
в хода на ревизията, а част от тях и в съдебното производство (извършването на
търговска дейност, недеклариране на приходите от нея пред НАП и липсата на
счетоводство), съвместяват хипотезите на чл. 122 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.
М.Х. – местно физическо лице - е извършвал търговска дейност с артикули,
които е придобивал от трети лица (също търговци) в България и в други държави,
включително и чрез преки търговски преговори с производители и доставчици на
място, извън територията на страната. За търговската си дейност, той е следвало
да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, за всеки отделен
данъчен период, без значение от размера на реализираните обороти (за които е
основния спор по делото). Това не е сторено и страните не спорят относно
конкретния факт. С недекларирането на търговската си дейност Х. е укрил приходи
от фиска, а с липсата/неводенето на счетоводна отчетност е поставил в
невъзможност приходната администрация да установи точно какъв е размера на оборота,
реализиран от него.
Съгласно чл. 124 ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства.
Въз основа на изложените мотиви, съдът приема, че от доказателствата по
делото – твърденията на жалбоподателя и неопроверганите от него отрицателни
факти, констатирани от приходната администрация - е установено наличието на
основанията по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по този специфичен
ред, поради което изводите на издателите на РА се ползват от оборимата
презумпция по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, а доказателствената тежест по опровергаването
им е възложена върху М.Х..
Спорът между страните в съдебното производство относно материалната
законосъобразност на РА е свързан основно с доказателственото значение на
данните, които се съдържат в оптичен диск, изпратен в хода на ревизията от
пощенския оператор „Е.Е.“ ООД на ревизионния екип, в който са отразени данни за
общо 38 535 продажби на различни артикули с посочен подател М.Б.Х.. Диск със
същите данни е изпратен от същия оператор по настоящото дело, а, след многократни
указания и налагане на санкции – е представен и диск, в който съдържащата се
идентична информация е заверена с електронен подпис от лице, представляващо „Е.Е.“
ООД (лист 24, 541 , 677 - 678).
Според жалбоподателя, представената в табличен вид информация не е
документ, защото (с малки изключения) липсват първичните доказателства,
отразяващи търговските операции на Х. – товарителници и разходни касови ордери,
от които да се установи съпоставимост между изпратените товари и получените
парични средства. Отделно се изтъква, че представените в оптичния диск
фотокопия на документи, без значение дали са заверени за вярност или не с
електронен подпис, не могат да бъдат приобщавани по делото и обсъждани като
част от доказателствата, защото жалбоподателят ги е оспорил, поискал е
представяне на оригиналите, а на основание чл. 183 от ГПК, доколкото оригинали
не са представени – фотокопията следва да бъдат изключени от доказателствата по
делото. Поддържа, че в случая не е налице хипотезата на чл. 184 от ГПК, тъй
като товарителниците и РКО не са електронни документи, за да бъде възможно
възпроизвеждането и представянето им на хартиен носител в заверен препис.
Цитира практика на Върховен административен съд от 2019 – 2020 година.
Ответникът оспорва искането за изключване от доказателствата по делото на
информацията, съдържаща се в последователно представените оптични дискове от „Е.Е.“
ООД. Твърди, че оригиналите на тези доказателства не се намират в ответника, а
при третото лице – пощенски оператор, поради което непредставянето на
оригиналите не може да се тълкува с оглед нормата на чл. 161 във връзка с чл.
190 ал. 2 от ГПК, още повече, че приходната администрация не е създавала пречки
за събирането им в хода на делото. Поддържа, че данните в оптичния диск от „Е.Е.“
ООД представляват електронен документ. Те са подписани с електронен подпис и
отговарят на определението за такъв документ, дадено в нормата на чл. 3 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
във връзка с чл. 3 т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 23.07.2014 година относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяната
на Директива 1999/93/ЕО (Регламент 910). Цитира съдебна практика на Върховен
административен съд от 2018 – 2020
година.
След като съпостави тезите на страните с приложимите норми, по спорния
въпрос съдът приема от правна страна следното.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ
по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан
по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Нормата на чл. 3 т. 35 от Регламент 910 предвижда, че „електронен
документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Файловете в оптичните дискове, представени от третото лице „Е.Е.“ ООД в
хода на ревизията и в съдебното производство съдържат текстови и визуални
записи, съхранявани в електронна форма – таблици с данни за търговски продажби,
извършени от М.Х. с посочване на неговото име и телефон като подател на
пратките, описание на пратките, място на получаване и данни за получателя,
заедно с данни за паричната стойност на продажбите, реализирани в условията на
наложен платеж. Отделно се съдържат файлове с фотокопия, макар и не особено
четливи, на РКО, по които на жалбоподателя са били превеждани сумите, получени
от приобретателите на вещите, изпратени чрез пощенския оператор. Идентични
данни са били предоставени от куриерската фирма на самия Х., а той – от своя
страна – ги е предоставил на органите по приходите в хода на ревизията с опис
вх. № 94-00-90/19.01.2018 година (лист 115 - 116). Действително, тези данни не
са били представени на приходната администрация, заверени с електронен подпис,
но те са получени от самото ревизирано лице, а в хода на настоящото дело същите
данни от същия период от време и по отношение на същото лице са представени
повторно, вече с надлежна заверка посредством ЕП от конкретно лице,
представляващо „Еконт Ескпрес“ ООД, с което автентичността им е удостоверена,
по аргумент от чл. 3 т. 10 от Регламент 910. Доколкото съдържанието на
оптичните дискове от ревизионното производство и от съдебното производство е
идентично, последващата заверка на тези данни – след изискването им от съда и
налагане на санкции, не ги прави нов/различен „електронен документ“ от този, с
който първоначално е разполагала приходната администрация при определяне на
задълженията на Х. с РА, за да бъде изключен от доказателствената съвкупност,
формираща мотивите на съдебния акт. Още повече, нормата на чл. 46 от Регламент
910 сочи изрично, че правната сила и допустимостта на електронен документ като
доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на
основанието, че той е в електронна форма.
Отделно, настоящият съдебен състав приема, че издателите на РА правомерно
са използвали електронните данни за търговските обороти на М.Х., предоставени както
от самия М.Х., така и от третото лице „Е.Е.“ ООД, на основание чл. 54 ал. 3 от ДОПК.
Съгласно цитираната норма, органът по приходите има право да събере като
доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че
са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов
съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта,
съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически
носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си,
където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено
лицето има контрол.
В случая информацията от „Е.Е.“ ООД за продажбите на ревизираното лице не е
била „разпечатана“, т.е. възпроизведена върху хартиен носител, но доколкото по
делото е установено, наличието ѝ в компютърната база – данни на
дружеството, явяващо се съконтрахент на М.Х., според договора за преференциални
цени на куриерски и пощенски услуги при интеграция на електронен магазин към
софтуерната система на Е.Е. от 20.01.2014 година (лист 110 - 111), то
приобщаването към материалите по ревизията и използването ѝ от
предоставения материален носител (веществено доказателство по смисъла на чл. 71
от ДОПК) не съставлява нарушение на закона.
С оглед на изложеното, съдът приема, че при решаването на спора следва да
се съобрази с доказателствената стойност на данните, съдържащи се в оптичните
дискове, представени от „Е.Е.“ ООД в хода на ревизията и в настоящото
производство (вече заверени с електронен подпис).
По ЗДДФЛ
Задълженията по ЗДДФЛ на М.Х., установени с РА, произтичат обясненията,
дадени от самия жалбоподател при предходна данъчна проверка и в хода на самата
ревизия, а също и от информацията, с която третото лице „Е.Е.“ ООД е снабдило
ревизионния екип.
В ревизионното производство механизмът на търговската дейност на М.Х. е
изяснен напълно. Той е създал и поддържал интернет – страница (електронен
магазин), в която са били посочени артикулите, предмет на продажба, като освен
нея е използвал сайтове за обяви и възможностите, предоставени от социалните
мрежи, за да оповести на неограничен кръг лица възможността да придобият срещу
заплащане аксесоарите, предлагани от него. Приемането на заявките е било
извършвано по електронен път. От клиентите са били изисквани данни (име,
телефон, място на доставка), позволяващи стоката да бъде доставена чрез
куриерска фирма до определено населено място, а след получаването и заплащането
ѝ чрез наложен платеж, сумата от продажбата е била изплащана на
продавача. За получените средства от продажбите Х. не е водил счетоводна
отчетност и не е декларирал приходи с годишни данъчни декларации пред НАП.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в която той
поддържа, че търговската си дейност е осъществявал съвместно с други лица, тъй
като информацията за естеството на тяхното участие е крайно пестелива,
противоречива и фрагментарна. В обясненията си Х. говори както за двама
„съдружници“ (А. и Л., без други индивидуализиращи данни), така и за
„колегата“, от който израз съдът прави извод, че жалбоподателят има предвид
само един „партньор“. От една страна, той заявява, че доставките на едро (от
Румъния, Турция, Китай и т.н.) са пристигали „и на име и на фирма“, но от друга
- не е в състояние да конкретизира каква част от тях е постъпвала на
територията на страната еднолично за него и каква част с посочен получател
„фирмата“, както и в какъв период се е случило това. Не описва начина на
разпределяне на приходите между „съдружниците“, не конкретизира каква работа е
вършил всеки от тях, а заявява, че работата е била „на доверие“, защото е била
„малък бизнес“, въпреки, че от предоставените данни се установява значителен
търговски оборот и получени средства. Едновременно заявява, че всеки от
„съдружниците“ е имал своя стока, но успоредно с това поддържа, че парите от
продажбите са били получавани от него и от „колегите“, като изрично отрича
лично той да е получавал пари от продажби, извършени от неговите „колеги“.
Принципно, подобен начин на работа е възможен в семейната среда, в която
(вероятно) е отраснал Х. (характеризираща се с патриархалност и зачитане на
дадената дума, без необходимост от изготвяне на съответни документи), но той е изключително
рискован от житейска и от икономическа гледна точка. Личните впечатленията на
съда от жалбоподателя не го разкриват като глупав наивник, нямащ представа от
работата, с която се занимава. Напротив. От процесуалното поведение на Х. в
съдебните заседания и от фактите, установени при ревизията, може да бъде
направен еднопосочен извод, че жалбоподателят, въпреки слабата си образованост,
е интелигентен, спокоен, възпитан и много предприемчив човек с отличен
търговски усет, склонен към премерен риск при трезво отчитане на собствените
познания и възможните препятствия пред дейността, която развива. В този смисъл,
съдът не приема откъслечните твърдения на жалбоподателя, насочени към обосноваване
на тезата, че „всеки е работил всичко“ при извършването на продажбите на
внасяните аксесоари, а приема, че М.Х. е бил основната движеща сила в процеса
на внос и покупко – продажбата на стоки, установен при ревизията. Дори тази
дейност да е била осъществявана съвместно с трети лица, тяхното участие има
толкова незначителен характер, че спокойно може да може да бъде игнорирано.
Механизмът на извършване на доставките и на получаване на парите от
търговските продажби на жалбоподателя се установява и показанията на разпитания
свидетел Д.М. – служител на „Е.Е.“ ООД в град Айтос. Тя категорично отрича
възможността друг, освен М.Х., да получи парични средства от наложен платеж,
адресирани до него. Реквизитите на РКО – в това число размера на сумата и
получателя - са се попълвали автоматично от програмния продукт, използван от „Е.Е.“
ООД в процеса на доставките с наложен платеж, а за получателя по ордерите е
било задължително да представи документ за самоличност при получаване на
плащането, за да бъдат сверени данните му преди да бъде изготвено фотокопие на
ордера от служители на куриерската фирма и ордерът да бъде архивиран. Този механизъм
съответства напълно на начина на получаването на средствата от продажбите, установен
в хода на ревизията. Свидетелят излага твърденията си, подробно, последователно
и при неизменна логична връзка между тях, като отговаря еднопосочно на
зададените контролни въпроси. Показанията са ясни и обективни, поради което
следва да бъдат кредитирани за сметка на твърденията на жалбоподателя, че
парични преводи от извършваните продажби, адресирани до него, са били
получавани и от неговите „съдружници“.
Съдът не установи закононарушения на ревизионния екип във връзка с начина
на обработване на получените от „Е.Е.“ ООД данни за търговските обороти на М.Х.
през процесните данъчни периоди по ЗДДФЛ. Търговският му оборот е установен
помесечно и на годишна база, а върху стойността на продаваните продукти е
определена по – ниската търговска надценка, посочена от самия Х. (119 %, а не
219 %). Процентът на надценката не е по – висок от процента на надценката на
подобни аксесоари за територията на страната, установен от назначеното вещо
лице – счетоводител. Финансовият резултат на жалбоподателя е намален с процента
на признатите разходи, установена е печалбата му за съответната календарна
година, намалена със задължителните вноски по КСО и ЗЗО, след което върху
годишната данъчна основа за облагане е определен данък в размера по закона.
Съдът не установи аритметични грешки при пресмятането.
Неоснователно е възражението в жалбата, че данъчната основа за облагане на М.Х.
е било изчислена въз основа на реализирания от него търговски оборот, като от
получените средства не са били извадени тези за пощенски/куриерски разходи, а
това е деформирало финансовия му резултат. Изрично в хода на ревизията, при
обработката на данните от куриерската компания със специализирания програмен
продукт, използван от НАП („ARBUTUS“), след импортиране на предоставената
информация, данните са били филтрирани по колона „Количество на услугата“, тип
CD (cash on delivery) или сума на наложения платеж, без стойността на
куриерската услуга.
По ЗДДС
Съгласно чл. 96 ал. 1 от ЗДДС (в редакцията му към ДВ, бр. 105 от 2014 година,
в сила от 01.01.2015 година), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50
000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по този закон.
За периода 01.04.2014 – 31.03.2015 година оборотът, реализиран от М.Х. е
възлязъл на 59 747,28 лева, над прага, изискващ задължителна регистрация по
относимата редакция на чл. 96 ал. 1 от ЗДДС. Заявление за регистрация като
задължено лице по ЗДДС не е било подадено. Впоследствие не са били подавани и
справки – декларации по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС.
При ревизията екипът е установил търговските обороти на Х. за всеки месец
от данъчните периоди по ЗДДС и доколкото при продажбите не е бил начисляван
ДДС, размерът на данъка е определен по реда на чл. 67 ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 67 ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена.
В съответствие с цитираната норма, в РД и РА от оборота е определен
дължимия данък, нанесен в табличен вид. Съдът счита, че избраният подход за
определяне на данъка е законосъобразен. След като за лицето е възникнало
задължение да начисляване на ДДС, при достигане на прага за регистрация, а не
го е сторило, то от продажната цена, в която данъкът не е бил посочен изрично,
е следвало да бъде отделен дължимия ДДС по реда на чл. 67 ал. 2 от закона.
Относно задълженията за осигурителни и здравноосигурителни вноски
Ответникът в производството е доказал, че жалбоподателят е извършвал
трудова дейност за собствена сметка, за която са дължими задължителни
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по аргумент от чл. 5 ал. 2 от КСО.
За ревизираните периоди М.Х. не е подавал декларация образец Окд-5 за
започване на дейност като самоосигуряващо се лице. Не е подавал и годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 – 2016 година, поради което от
негово име не са внасяни осигурителни и здравноосигурителни вноски. След като е
действал като търговец за периода 01.01.2014 - 31.12.2016 година жалбоподателят
е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице върху минимален
осигурителен доход, съгласно нормата на чл. 6 ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ бр. 61/2015
година), от КСО в размер на 12,8 % за този период.
След като дължимите осигурителни и здравноосигурителни вноски не са
внесени, в нарушение на изискванията на чл. 7 ал.4 от КСО, във връзка с чл. 3
от НООСЛБГРЧМЛ, законосъобразно такива вноски са определени за внасяне с
обжалвания РА. Съгласно чл. 127 ал.1 от КСО задължително се осигуряват за
допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след *** година,
ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО. Вноските се
внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. М.Х. е
роден през 1982 година и подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 127
ал.1 от КСО.
На основание чл. 124„а” от ДОПК, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се
прилагат и за установяване на задължителни осигурителни вноски.
Във връзка с установения размер на приходите на жалбоподателя и факта, че средномесечният му доход надхвърля
осигурителния доход, върху който помесечно са дължими авансово осигурителни и
здравноосигурителни вноски за периода 2014 – 2016 година, законосъобразно
издателите на РА са приели, че Х. дължи окончателни осигурителни и здравноосигурителни
вноски за довнасяне, съгласно изискванията на чл. 6 ал. 9 (предишна ал. 8, изм.
ДВ бр. 61/2015 година) от КСО и нормата на чл. 40 ал.1 т.2 от ЗЗО във връзка с
чл. 2 ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съдът не кредитира експертизата на почерк и подпис, изготвена в съдебното
производство. Експертът е посочил методите, които е използвал при извършването
на изследването и е изброил общите и частни признаци на графичното писмо, които
намира за съвпадащи и различаващи се, но не е посочил в какви техни параметри
именно се наблюдава съвпадение или различие, за да бъдат проверяеми изводите
му. по изложените доводи, съдът приема, че не следва да се съобразява с
крайното заключение на експерта, както в частта, в която е установил
идентичност между подписа на жалбоподателя и изследваните документи, така и в
частта, в която такава идентичност е отречена. За установяване на обективната
истина по делото са събрани достатъчно други доказателства, от които може да
бъде направен несъмнен извод за законосъобразността на констатациите в РА.
Като краен резултат, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите
(юридическото лице, в чиято структура е ответника) разноски в размер на 4055
(четири хиляди и петдесет и пет) лева юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8 ал. 1 т. 5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения, на основание
чл. 160 от ДОПК, съдът,
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата М.Б.Х., с
ЕГН **********,***, против ревизионен акт № Р – 02000217008539 – 091 -001/18.06.2018
година на ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 184/27.08.2018 година на
изпълняващ правомощията директор на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА М.Б.Х., с ЕГН **********,***
да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 4055 (четири хиляди и
петдесет и пет) лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: